-
21 fournir
v. (frq. °frumjan "exécuter") I. v.tr.dir. 1. снабдявам; доставям; 2. давам, предавам; fournir des renseignements а qqn. предавам сведения на някого; 3. извършвам; fournir un effort considérable извършвам значимо усилие; 4. произвеждам, създавам; école qui fournit des spécialistes училище, което създава специалисти; II. v.tr. ind. прен. притичвам се; fournir aux besoins de qqn. притичвам се на нуждите на някого; se fournir снабдявам се, доставям си. -
22 gardien,
ne n. et adj. (de garder) 1. m., f. пазач, надзирател; gardien, de prison затворнически надзирател; gardien, de la paix полицейски агент; gardien, d'immeuble портиер; gardien, de nuit нощен пазач; gardien, de troupeaux овчар, пазач на стада; 2. човек, който пази, спазва; 3. m. в съчет. gardien, de but спорт. вратар (във футбола); 4. adj. който пази; ange gardien, ангел-пазител; 5. (Белгия) école gardien,ne детска градина. -
23 guerre
f. (frq. °werra) 1. война; état de guerre състояние на война; mutilé de guerre военноинвалид; la guerre éclate избухва война; la guerre de Cent Ans Стогодишната война; guerre éclair светкавична война; guerres de Religion религиозните войни през XVI и XVII век във Франция между католици и протестанти; guerre de propagande пропагандна война; la guerre froide студената война; guerre civile гражданска война; guerre mondiale световна война; guerre de positions позиционна война; guerre de tranchées окопна война; guerre chimique химическа война; guerre atomique, nucléaire атомна война; déclaration de guerre обявяване на война; honneurs de la guerre военни почести; guerre sainte кръстоносен поход; entrer en guerre започвам война; 2. борба; faire la guerre а qqn. боря се срещу някого; 3. военно дело; étudier la guerre изучавам военното дело; Ministère de la Guerre Министерство на отбраната, Военно министерство; conseil de guerre военен съвет; Ecole de guerre Военно училище. Ќ homme de guerre човек, изкусен във военното дело, воин; un foudre de guerre голям, прославен военачалник; а la guerre comme а la guerre погов. на война като на война; prisonnier de guerre военнопленник; guerre de plume ост. писателски спор; de guerre lasse отказвайки се от съпротива; de bonne guerre без лукавство и притворство, честно. Ќ Ant. paix; concorde, entente. Ќ Hom. guère. -
24 impressionniste
m. et adj. (mot créй par dérision d'apr. le titre d'un tableau de Monet "Impression, soleil levant") 1. импресионист; 2. adj. импресионистичен; école impressionniste импресионистична школа. -
25 intégrer
v. (lat. integrare, lat. médiév. "rendre complet, achever") I. v.tr. 1. мат. интегрирам; 2. включвам; интегрирам; II. v.tr. ou v.tr.ind. intégrer (а) une école арго издържал съм кандидатстудентски изпит; s'intégrer включвам се; интегрирам се. Ќ Ant. détacher. -
26 lakiste
adj. et n. (de l'angl. lake "lac") лит. английски поет-романтик, член на "Езерната школа" (L'Ecole des lacs). -
27 leur1
(pl. leurs) adj. poss. m., f. (lat. illorum "d'eux") 1. техен; j'ai acheté leur1 voiture купих тяхната кола; 2. свой, си; ils ont quitté leur1 école те напуснаха своето училище; 3. le leur1, la leur1, les leur1s pron. poss. техният, своят; 4. m. le leur1 тяхното, своето; 5. les leur1s m. pl. роднините им, близките им, приятелите им; être des leur1s разш. у тях, в компанията на. Ќ Hom. leurre. -
28 maternel,
le adj. (du lat. maternus, de mater "mère") 1. майчин, майчински; langue maternel,le майчин език; 2. който е от майчина страна; parents maternel,s роднини по майчина линия; 3. f. забавачница; детска градина. Ќ école maternel,le детска градина. -
29 médecine
f. (lat. medicina, de medicus "médecin") 1. медицина; médecine clinique клиническа медицина; médecine opératoire хирургична медицина; médecine mentale психиатрична медицина; médecine infantile детска медицина; médecine générale обща медицина; médecine interne медицина по вътрешните болести; médecine du travail медицина за професионални болести; médecine en groupe медицина, практикуване от група лекари в един кабинет; médecine légale съдебна медицина; médecine vétérinaire ветеринарна медицина; faculté de médecine факултет по медицина; Ecole de Médecine медицинска академия (в Париж); faire sa médecine следвам медицина; 2. лекарска практика; en médecine в терапевтично отделение; 3. ост. лекарство, целебно средство; médecine de cheval силно лекарство; дрога. -
30 mixte
adj. (lat. mixtus) смесен, сборен; mariage mixte смесен брак (на хора от различни религии); école mixte смесено училище. -
31 navire
m. (lat. pop. °navilium) кораб, плавателен съд; navire de guerre военен кораб; navire de commerce търговски кораб; navire-citerne танкер, кораб, цистерна; navire-école учебен кораб; navire-hôpital болничен кораб; navire-jumeau кораб от еднакъв тип като друг; navire transbordeur ферибот. -
32 normal,
e, aux adj. et f. (lat. normalis) 1. нормален, правилен, редовен, обикновен; état normal, нормално състояние; homme normal, нормален човек; c'est bien normal, това е съвсем нормално, естествено, разбираемо; Ecole normal,e Висш педагогически институт; 2. f. мат. ligne normal,e нормала (перпендикуляр към допирателна линия или към повърхността, която минава през точката на допирането; 3. f. нормалното, общото; intelligence au-dessus de la normal, висока интелигентност. Ќ Ant. anormal; bizarre; exceptionnel; particulier. -
33 normalien,
ne m., f. (de école Normale) студент от Педагогическия институт в Париж. -
34 primaire
adj. (lat. primarius) 1. начален, първоначален; първичен; école primaire начално училище; élections primaires първични избори; 2. некултурен човек. Ќ esprit primaire ограничен ум; époque primaire геол. палеозойска ера; terrains primaires геол. почва, която е получена при утаяване на водата. -
35 privé,
e adj. (lat. privatus) 1. частен, личен, интимен, вътрешен; propriété privé,e частна собсвтеност; école privé,e частно училище; correspondance de caractère privé, лична кореспонденция; 2. дресиран; опитомен; 3. m. частен, личен живот. Ќ séance privé,e закрито заседание. -
36 pythagoricien,
ne adj. (de pythagorique) 1. питагорийски; école pythagoricien,ne питагорийска школа; 2. m., f. питагориец. -
37 reconvertir
v.tr. (de re- et conventir) преобразувам; reconvertir un bâtiment en école преобразувам сграда в училище; se reconvertir преобразувам се; променям професията си. -
38 récupérer
v.tr. (lat. recuperare) 1. възстановявам, възвръщам; récupérer une chose perdue възвръщам нещо изгубено; 2. получавам обратно; 3. възобновявам (силите си); 4. наваксвам; 5. вземам обратно; récupérer un enfant а la sortie de l'école вземам дете на излизане от училище; 6. променям първоначалната политическа ориентация на нещо поради някакъв интерес; 7. récupérer des heures отработвам часове, които съм пропуснал да отработя преди. Ќ Ant. perdre. -
39 retourner
v. (de re- et tourner) I. v.tr. 1. обръщам отново; retourner un matelas обръщам дюшек; retourner une carte обръщам карта; retourner la situation обръщам положението; 2. обръщам, пластя; retourner du foin обръщам сено; 3. оглеждам, изучавам от всички страни; retourner une idée оглеждам от всички страни идея; 4. развълнувам; шокирам; cette nouvelle l'a retourné тази новина го шокира; 5. връщам; retourner une lettre връщам писмо; 6. обръщам, обработвам (земя); 7. обръщам дреха; II. v.intr. 1. възвръщам се, преминавам отново в ръцете на; връщам се на; la maison retourne а sa sњur къщата се връща в ръцете на сестра му; 2. връщам се, завръщам се; retourner а l'école връщам се в училище; retourner sur ses pas връщам се по стъпките си; il est retourné chez той се върна у тях; 3. връщам се към, възвръщам се към; retourner а la vie sauvage връщам се към дивия живот; retourner а son ancien métier връщам се към стария си занаят; se retourner 1. обръщам се; преобръщам се; se retourner sur le dos обръщам се по гръб; la voiture se retourne колата се преобръща; se retourner dans sa tombe обръщам се в гроба си; 2. прен. служа си с хитрости, изплъзвам се; 3. в съчет. s'en retourner връщам се ( отнякъде), отивам си; 4. обръщам се ( назад), поглеждам назад; 5. se retourner contre qqn. обръщам се срещу някого; 6. se retourner vers qqn. обръщам се за помощ към някого. Ќ sans se retourner без да съжалявам за това, което оставям; de quoi il retourne за какво става дума; retourner sa veste променям внезапно мнението си; retourner qqn. карам някого да си промени мнението. -
40 revenir
v.intr. (de re- et venir) 1. идвам отново; revenir le soir идвам отново вечерта; 2. връщам се, завръщам се revenir sur ses pas връщам се назад, по стъпките си; je reviens tout de suite връщам се веднага; revenir de l'école връщам се от училище; 3. идва ми на ума, спомням си; ce nom revient souvent dans ma mémoire това име се появява често в паметта ми; ça me revient! спомням си! 4. връщам се на; започвам отново, подновявам, възобновявам; revenir sur une question връщам се отново на някакъв въпрос; la conversation revient sur ce sujet разговорът се връща на тази тема; revenir а de meilleurs souvenirs връщам се към по-приятни спомени; 5. прен. успокоявам се; 6. избавям се, отърсвам се; revenir de ses illusions отърсвам се от илюзиите си; 7. оправям се, опомням се, съвземам се, идвам на себе си; revenir а soi идвам на себе си; 8. падам се, принадлежа; la couronne revient а lui короната се пада на него; 9. отказвам се; променям; revenir sur sa promesse отказвам се от обещанието си; 10. свеждам се, означавам; cela revient au même това означава едно и също; 11. излиза ми, струва; cela m'est revenu très cher това ми излезе много скъпо; 12. оздравявам; revenir d'une maladie оздравявам от болест; 13. в съчет. faire revenir леко запичам, запържвам; 14. ост. подхождам; cette nappe revient bien а cette table тази покривка подхожда на масата; 15. разг. ставам отново чист; après le lavage les rideaux sont revenus след изпирането завесите са чисти. Ќ il m'est revenu que узнах, че; revenons а nos moutons! да се върнем на темата! revenir sur le compte de qqn. променям мнението си за някого; il n'y a plus а y revenir не настоявайте повече; n'en pas revenir крайно съм учуден; revenir aux oreilles de qqn. достигам до ушите на някого, узнавам.
См. также в других словарях:
école — [ ekɔl ] n. f. • escole XIe; lat. schola, gr. skholê 1 ♦ Établissement dans lequel est donné un enseignement collectif (général ou spécialisé). École maternelle, primaire ou élémentaire. École normale d instituteurs. École commerciale. École de… … Encyclopédie Universelle
Ecole — École Pour les articles homonymes, voir École (homonymie) … Wikipédia en Français
école — ÉCOLE. s. f. Lieu où l on enseigne les Belles Lettres, les Sciences, les Arts, etc. École de Grammaire. École de Médecine. École de Théologie. Entretenir un jeune homme aux écoles. Camarade d école. Au sortir de l école. f♛/b] On appelle Petites… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
École 3A — École internationale de commerce et développement 3A École internationale de commerce et développement 3A (EICD 3A) Devise Entreprendre sur toute la planète Informations Fondation 1984 Type École supérieure de commerce privée Localisation Lyon,… … Wikipédia en Français
École — École … Deutsch Wikipedia
Ecole P.A.R.T.S. — École P.A.R.T.S. L École P.A.R.T.S. ou PARTS (pour Performing Arts Research and Training Studios) est une école de danse contemporaine fondée à Bruxelles, en 1995, par la chorégraphe flamande Anne Teresa De Keersmaeker. Après une dizaine d années … Wikipédia en Français
École P.A.R.T.S. — École P.A.R.T.S. L École P.A.R.T.S. ou PARTS (pour Performing Arts Research and Training Studios) est une école de danse contemporaine fondée à Bruxelles, en 1995, par la chorégraphe flamande Anne Teresa De Keersmaeker. Après une dizaine d années … Wikipédia en Français
École — [e kɔl, französisch] die, / s, Schule; im französischen Schul und Hochschulwesen werden verschiedene Typen unterschieden: École maternelle, Vorschule; École primaire, École élémentaire, Grundschule (5 Jahre); École normale, pädagogische… … Universal-Lexikon
Ecole du Po — École du Pô L école du Pô (en occitan: escolo doou Po selon la norme de l école du Pô ou escòla dau Pò selon la norme classique) était une association pour la défense de la langue des régions occitanes et franco provençales du Piémont, fondée en… … Wikipédia en Français
École du pô — L école du Pô (en occitan: escolo doou Po selon la norme de l école du Pô ou escòla dau Pò selon la norme classique) était une association pour la défense de la langue des régions occitanes et franco provençales du Piémont, fondée en 1961 à… … Wikipédia en Français
École — País … Wikipedia Español
