-
1 Marche
Marche [ˈmarke] -
2 marché
m. (lat. mercatus, de merx, mercis "marchandise") 1. пазар, тържище, борса; marché couvert покрит пазар; marché а ciel ouvert открит пазар; marché de contrats а terme фючърсен пазар; marché des valeurs mobilières пазар на ценни книжа; marché haussier пазар на повишение на борсовите котировки; 2. голям търговски център, пазар; 3. пазаруване, покупки; faire son marché, aller au marché пазарувам; 4. сделка, търговия; marché а terme срочна сделка; 5. спазаряване, договаряне; 6. adj.inv. евтин, на добра цена; изгоден; articles bon marché евтини продукти. Ќ avoir bon marché de qqn. лесно се разправям с някого; bon marché, а bon marché евтино; être quitte а bon marché с малко се отървавам; faire un bon marché купувам нещо евтино; продавам нещо скъпо; faire bon marché de qqch. не отдавам голямо значение; marché а terme сделка, платима по курса в деня на изплащането; marché au comptant продажба в брой; marché noir черна борса; par-dessus le marché отгоре на всичко; marché aux puces битпазар; économie de marché пазарна економика; marché des actions пазар на акции; marché de la zone franc свободен (безмитен) пазар; marché commun общият пазар (между Франция, Германия, Италия, Холандия и т. н.); étude, analyse de marché маркетингово проучване; l'offre et la demande sur un marché предлагане и търсене на пазара; marché du travail трудов пазар, трудова борса; marché de dupes пазар, при който единият от договарящите е ощетен; marché des capitaux капиталов пазар; marché de produits, de services пазар на стоки и услуги. -
3 remettre
v.tr. (lat. remittere "renvoyer, laisser") 1. поставям отново на предишното място; remettre une chaise а sa place поставям стол на мястото му; 2. обличам, слагам отново; remettre ses chaussures слагам отново обувките си; 3. хир.намествам; 4. връщам; remettre un roman връщам роман (на библиотека); 5. връчвам, доставям; remettre un paquet au destinataire доставям пакет на получателя; 6. отървавам се, прехвърлям на друг; 7. прен. възстановявам, поправям, възвръщам здравето; 8. връщам, възстановявам, въвеждам отново; remettre en marche въвеждам отново в действие; 9. спомням си, припомням си, познавам, разпознавам; remettre qqch. dans l'esprit припомням си нещо; 10. прощавам, опрощавам; помилвам; remettre une dette а qqn. опрощавам дълга на някого; 11. отлагам, отсрочвам; remettre les décisions а plus tard отлагам решенията за по-късно; 12. добавям; remettre du sel добавям сол (в ядене); 13. en remettre прекалявам; 14. сменям, заменям; remettre des piles сменям батерии; 15. (Белгия) връщам ресто; 16. (Белгия) продавам; 17. спорт. изигравам отново; започвам отново; 18. поръчвам си отново пиене; 19. поверявам нещо на някого; se remettre 1. намествам се, настанявам се отново; se remettre а table настанявам се отново на масата; 2. започвам, подхващам наново; se remettre au commerce захващам се отново с търговия; 3. прен. спомням си, припомням си; 4. възвръщам си, възстановявам си здравето; идвам на себе си; se remettre d'une maladie възстановявам се от болест; 5. оставям се в ръцете на, доверявам се на; se remettre entre les mains de Dieu оставям се в ръцете на Бога. Ќ remettre а neuf подновявам; remettre en marche привеждам отново в движение, отново пускам в ход; remettre en bon état привеждам в добър ред, в порядък; remettre qqn. au pas принуждавам някого да спазва задълженията си; s'en remettre а qqn. осланям се на някого, поверявам съдбата си на някого; se remettre le visage de qqn. припомням си лицето на някого. Ќ Ant. confisquer, enlever; garder; hâter, presser. -
4 acrobate
m., f. (gr. akrobatos "qui marche" (bainein) "sur les extrémités" (akron)) 1. акробат; 2. прен., негат. голям специалист по нещо. -
5 alimenter
v.tr. (lat. méd. alimentare) 1. храня; изхранвам; 2. снабдявам, доставям; alimenter le marché снабдявам пазар с продукти; alimenter une chaudière техн. снабдявам с вода парен кот?л; 3. прен. храня, подхранвам, развивам, поддържам; s'alimenter храня се; снабдявам се. -
6 arrêt
m. (de arrêter) 1. спирка, спиране; arrêt d'un moteur, du cњur спиране на мотор, на сърцето; attendre а l'arrêt d'autobus чакам на автобусната спирка; 2. престой; 3. пружина на брава, на пушка (за запиране); 4. юр. решение, определение, постановление; recueil d'arrêts сборник от съдебни решения; 5. затвор, арест; maison d'arrêt затвор (зданието); être aux arrêts под арест съм; 6. запор, задържане; 7. присъда. Ќ chien d'arrêt ловджийско куче, научено да спира когато подуши дивеча. Ќ Ant. marche, mouvement; continuation. Ќ Hom. haret. -
7 assainir
v.tr. (de a- et sain) 1. подобрявам здравните условия; 2. прен. пречиствам (морално, нравствено); assainir un marché икон. изчиствам пазара от излишни стоки; assainir une monnaie правя по-стабилна дадена парична единица; s'assainir заздравявам (за рана); подобрявам се ( за здравните условия). Ќ Ant. corrompre. -
8 base
f. (lat. basis, mot gr. "marche, point d'appui") 1. основа; 2. база; 3. хим. основа; 4. прен. база, основа, принцип; sur la base de на базата на, въз основа на; 5. апт. главна съставна част на лекарство; 6. геом. основа; base d'un cône основа на конус; 7. място, където се снабдява армия в поход; военна база; base navale военноморска база; base de lancement база за изстрелване на космически кораби; 8. ел. база (на транзистор); 9. niveau de base геогр. най-ниската точка на река (в мястото на вливането Ј в морето); 10. рел. вярващите и обикновените свещеници (в Католичeската църква); 11. работниците ( като социална маса). Ќ base de données база данни; а la base de въз основа на; а base de на основа на; изработено от. Ќ Ant. faîte, sommet, chapiteau, pinacle, couronnement. -
9 bon1,
ne adj. (lat. bonus) 1. добър; bon1, remède добро лекарство; bon1, enfant добро дете; 2. благ, любезен; 3. добродушен, простодушен; un bon1, homme добродушен човек; 4. здрав, силен; une bon1,ne gifle силен шамар; 5. прав, справедлив; une bon1,ne cause право дело; 6. голям, значителен; bon1, nombre de gens голям брой хора; 7. цял; attendre une bon1,ne demi-heure чакам цял половин час; il y a 3 bon1,s kilomètres има цели три километра; 8. скъп, мил; mon bon1, ami! скъпи ми приятелю!; 9. сигурен; un bon1, témoin сигурен свидетел; 10. точен; un bon1, compte точна сметка; bon1,ne réponse точен, верен отговор; 11. честит, щастлив; bon1,ne année! честита Нова година! 12. благоприятен; bon1, vent благоприятен вятър; 13. чист, правилен; bon1, français правилен френски език; 14. полезен; c'est un sport bon1, pour la santé това е спорт, който е полезен за здравето; 15. доходен, изгоден; une bon1,ne transaction изгодна сделка; 16. loc. adv. а bon1, compte на добра цена; а bon1, droit справедливо; а bon1, escient съзнателно; при добро познаване на работата; а la bon1,ne чистосърдечно, искрено; а la bon1,ne franquette просто, искрено, приятелски; а la bon1,ne heure! чудесно! прекрасно! а quoi bon1,? каква полза? а bon1, marché евтино; de bon1,ne foi чистосърдечно, искрено; de bon1,ne heure рано; pour (tout) de bon1, сериозно, не на шега, наистина; 17. interj. bon1,! така, браво, добре (за задоволство); ah, bon1,? така ли?; (за неудоволствие) allons bon1,! хайде де; е... е...; 18. приятен, добър; de bon1,s moments приятни моменти; bon1, voyage! добър път!, приятен път. Ќ а bon1, chat bon1, rat погов. каквото повикало, такова се обадило; а bon1, entendeur salut погов. умният от малко разбира; а bon1, vin point d'enseigne погов. добрата стока сама се хвали; а qqch. malheur est bon1, погов. всяко зло за добро; avoir bon1,ne mine добре изглеждам, в добро здраве съм; bon1, а tirer може да се печата; bon1, courage! успех! приятна работа! bon1, diable добър човек; bon1, Dieu! боже мой! bon1, mot остроумие; bon1, office помощ, съдействие; bon1, ton добри маниери, благоприличие; bon1, vivant гуляйджия; cela est bon1, а savoir това трябва да се знае, да се има предвид; c'est bon1,! добре! c'est un homme de bon1, compte почтен човек е; comme bon1, vous semble (semblera) както намерите за добре; dire la bon1,ne aventure гадая, врачувам; en conter de bon1,nes разказвам бабини деветини; en voilà une bon1,ne! и таз добра! и таз хубава! être bon1, а tout за всичко ме бива; être dans les bon1,nes grâces de qqn. ползвам се от благоволението на някого; faire bon1,ne chère добре се храня, добре си похапвам; il fait bon1, времето е хубаво; il fait bon1, vivre животът е хубав; il fait bon1, (+ inf.) добре е да...; il faut avoir bon1, pied bon1, њil! отваряй си очите добре! j'y fais bon1,ne garde отварям си добре очите; la bailler bon1,ne говоря празни приказки; les bon1,s comptes font les bon1,s amis погов. добри сметки - добри приятели; main bon1,ne здрава ръка; ръка, която носи щастие; mon bon1, ami! драги мой!; n'être bon1, а rien за нищо не ме бива; prendre pour bon1, вземам за чиста монета, за истина; quel bon1, vent vous amène? какъв добър случай ви води насам?; sur un bon1, pied в благоприятно положение; tenir le bon1, bout de l'affaire вземам работата откъм добрата Ј страна; une bon1,ne fois pour toutes веднъж завинаги; il serait bon1, de би било добре да; avoir tout bon1, имам право, успявам; avoir bon1, а un problème намерих добро решение (в детския език); être bon1, en добър съм в (дадена област); être bon1, pour добър съм за, ставам за; bon1, pour le service годен за военна служба; on est bon1,! ние сме печени, опитни; bon1, а добър за (някаква употреба); c'est bon1, а savoir добре е да се знае; а quoi bon1, и защо, защо ли; c'est bon1, това е достатъчно; faire une bon1,ne action извършвам добро дело ( за скаутите). Ќ Ant. méchant, mauvais, petit. Ќ Hom. bond. -
10 captif,
ve adj. et n. (lat. captivus, de capere "prendre") 1. лит. пленен; 2. ав. привързан (с въже); ballon captif, привързан за земята балон; 3. m., f. пленник; 4. геол. слой вода между два непропускливи слоя; 5. подчинен, поробен; être captif, de ses passions роб съм на страстите си. Ќ marché captif, икон. пазар, на който има много малък брой доставчици, монополен пазар; clientèle captif,ve клиентела, която има на разположение само един продукт от даден тип и няма възможност за избор. Ќ Ant. libre. -
11 cher,
ère adj. (lat. carus) 1. мил, драг; скъп, ценен; cher, ami скъп приятел; Cher Monsieur Драги Господине (при обръщение); mon cher, скъпи мой; c'est trop cher, това е прекалено скъпо; ce marchand est cher, този търговец продава скъпо; 2. adv. скъпо; vendre cher, продавам скъпо. Ќ il me le payera cher, скъпо ще ми заплати, ще си отмъстя; je ne donne pas cher de sa peau той ще умре скоро. Ќ Ant. désagréable, détestable, odieux; gratuit; bon marché. Ќ Hom. chair, chaire, cheire, chère. -
12 clandestin,
e adj. et n. (lat. clandestinus, de clam "en secret") 1. таен, потаен, скрит; 2. нелегален; passager clandestin, нелегален пътник; 3. m., f. нелегален деец; нелегално пребиваващ. Ќ marché clandestin, черен пазар. Ќ Ant. autorisé, légal, public, licite. -
13 clore
v. (lat. claudere) v. tr. 1. ост. склопвам, затварям (очи); clore les yeux склопвам очи (умирам); 2. ост. затварям; clore le bec а qqn. затварям устата на някого; 3. ост. заграждам; 4. прен. сключвам; clore un marché сключвам пазарлък; спазарявам се; 5. прен. приключвам, закривам; clore une séance закривам заседание; 6. лит. завършвам. Ќ Ant. ouvrir; commencer. Ќ Hom. chlore. -
14 commun1,
e adj. (lat. communis) 1. общ; intérêts commun1,s общи интереси; le Marché commun1, общият пазар; mettre en commun1, qqch. правя общо нещо; 2. съвместен; travail commun1, съвместна работа; 3. еднакъв; 4. обществен; des biens commun1,s обществени блага, имоти; salle commun1,e обществена зала; transport en commun1, обществен транспорт; 5. обикновен; тривиален; attitude commun1,e обикновено, обичайно поведение; 6. loc. adv. en commun1, заедно; vivre en commun1, живеем заедно. Ќ d'un commun1, accord по взаимно съгласие, d'une voix commun1,e с обикновен, груб глас; faire bourse commun1,e живеем на обща сметка; faire cause commun1,e водим борба с общи усилия; genre commun1, общ род; nom commun1, съществително нарицателно; съществително, което има една и съща форма за мъжки и женски род; maison commun1,e кметство; le commun1, des hommes по-голямата част от хората. Ќ Ant. rare, exceptionnel, distingué; singulier, original, particulier, différent. -
15 conclure
v. (lat. concludere, de claudere "clore") I. v.tr. 1. сключвам, уреждам; завършвам; conclure un traité сключвам договор; conclure la paix сключвам мир; conclure un marché сключвам сделка; conclure un livre завършвам книга; 2. решавам; 3. заключавам, правя извод; II. v.tr.ind. 1. conclure а давам извод за, заключавам; conclure а l'assassinat давам мнение, че става дума за убийство; 2. conclure de решавам да; conclure de partir решавам да замина; III. v.intr., par ext. давам мнение, заключавам; le temoignage comlut contre lui свидетелството е в негова вреда. Ќ Ant. commencer, entreprendre; exposer, préfacer, presenter. -
16 conquérir
v.tr. (lat. pop. °conquærere, class. conquirere "chercher а prendre", d'apr. quærere "chercher") 1. завоювам, покорявам; conquérir un pays завладявам страна; 2. спечелвам влияние над някого или нещо, запленявам; conquérir les cњurs спечелвам, покорявам сърцата; conquérir un marché спечелвам пазар; conquérir une femme спечелвам любовта на жена; se conquérir спечелвам се, постигам се чрез борба. Ќ Ant. abandonner, perdre. -
17 contremarche
f. (de contre- et marche) воен. 1. обратно движение на войска; 2. строит. височина на стъпало (на стълба); вертикална част на стъпало. -
18 coûteux,
se adj. (de coûter) 1. скъп; 2. лит. който изисква жертви. Ќ le projet est coûteux, en temps проектът изисква много време. Ќ Ant. bon marché, économique, gratuit. -
19 couvert1,
e adj. (de couvrir) 1. покрит; marché couvert1, базар, покрит пазар; couvert1, de sang покрит с кръв; jupe, couverte de taches пола, покрита с петна; ciel couvert1, de nuages небе, покрито с облаци; 2. облечен; chaudement couvert1, топло облечен; 3. отрупан; 4. закрилян, покровителстван; couvert1, par la loi закрилян от закона; 5. прен. покрит, обсипан; couvert1, de honte покрит със срам; 6. с шапка на главата; rester couvert1, стоя с шапка на главата; 7. ост. скрит, таен; ennemi couvert1, таен враг. Ќ parler а mots couvert1,s говоря с недомлъвки, не се доизказвам; temps (ciel) couvert1, облачно време ( небе). Ќ Ant. découvert, ouvert. -
20 crapahuter
v.intr. (de crapaud "appareil de gymnastique", puis marche; exercice; d'apr. chahuter) разг. вървя през пресечен, труден терен.
Страницы
См. также в других словарях:
marché — 1. (mar ché) s. m. 1° Vente, achat de ce qui se débite dans un lieu déterminé. Le marché n a rien valu aujourd hui. • Quand j aurai l honneur de vous faire parvenir mes rêveries, qui ne sont pas encore tout à fait prêtes, je ferai avec vous… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Marché de gros — Marché L étal d une marchande de fruits et légumes dans un marché couvert à Gênes … Wikipédia en Français
Marché forain — Marché L étal d une marchande de fruits et légumes dans un marché couvert à Gênes … Wikipédia en Français
Marché public (lieu) — Marché L étal d une marchande de fruits et légumes dans un marché couvert à Gênes … Wikipédia en Français
Marché religieux — Marché L étal d une marchande de fruits et légumes dans un marché couvert à Gênes … Wikipédia en Français
MARCHÉ DU TRAVAIL — Le marché du travail, en système capitaliste, contribue, avec les institutions qui s’y rattachent et les comportements individuels et collectifs qui y opèrent, à former le prix du travail et à établir un équilibre entre l’offre et la demande… … Encyclopédie Universelle
marché-gare — marché [ marʃe ] n. m. • marchiet 1080; lat. mercatus, de merx, mercis « marchandise » I ♦ 1 ♦ Convention portant sur la fourniture de marchandises, de services et de valeurs. ⇒ accord, affaire, contrat; achat, échange, vente. Conclure, passer,… … Encyclopédie Universelle
marche — 1. (mar ch ) s. f. Frontière militaire d un État. • L empereur confirme le vasselage de la Bohême et y établit la religion chrétienne ; tout ce qui était au delà était encore païen, excepté quelques marches de la Germanie, VOLT. Ann. Emp. Othon … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Marche Des Fiertés — Gay Pride à Grosseto en Italie (2004) La Marche des fiertés, s est d abord appelée Gay Pride, puis la Lesbian Gay Pride, puis LGBT[1] … Wikipédia en Français
Marche automnale — Marche Pour les articles homonymes, voir Marche (homonymie). Marcher, tac … Wikipédia en Français
Marche dehors — Marche Pour les articles homonymes, voir Marche (homonymie). Marcher, tac … Wikipédia en Français
