-
21 devant
prép. (comp. anc. de avant) 1. пред; être assis devant un bon repas седнал съм пред хубаво ядене; 2. loc. prép. au devant de насреща, пред; par-devant пред; par-devant notaire юр. пред нотариуса; 3. adv. отпред, напред; il marche devant той върви отпред; 4. loc. adv. par-devant отпред; 5. m. предна (лицева) част, предница. Ќ aller au-devant des désirs de qqn. предугаждам, изпреварвам желанията на някого; avoir du temps devant soi имам достатъчно време; gagner (prendre) les devants бързам напред, изпреварвам; sens devant derrière наопаки. Ќ Ant. arrière, derrière. -
22 euromarché
m. (de euro- et marché) фин. пазар на сделки, извършвани в евровалути и екю. -
23 ferme1
adj. (de fermus) 1. твърд, корав, здрав; la terre ferme1 твърда земя; viande ferme1 твърдо месо; 2. прен. устойчив, непоколебим, непоклатим, решителен, сигурен, уверен; 3. постоянен, стабилен, солиден. Ќ marché ferme1 окончателна продажба; prendre ferme1 вземам безусловно; travailler ferme1 работя здраво. -
24 fleur
f. (lat. flol, floris) 1. цвят; la calice, la corolle d'une fleur чашката, венчето на цвят; pollinisation, fécondation d'une fleur опрашване на цвят; 2. цвете; marché aux fleurs пазар на цветя; 3. разш. рисунка или предмет, представляващ цветя; 4. бял прашец, мъх по повърхността на някои плодове; 5. прен., поет. младо, хубаво и деликатно същество; 6. най-хубавата част, цветът на нещо; 7. елит, цвят; la fine fleur de la société най-отбраната част на обществото; украшение (за език, стил и под.); 8. разцвет; mourir а la fleur de l'âge умирам в разцвета на годините си; 9. pl. плесен по повърхността на вино, бира и под.; fleur bleu adj. сантиментален; 10. loc. prép. а fleur de на едно равнище с, на едно ниво с, на самата повърхност на. Ќ couvrir de fleurs обсипвам с хвалби; combler de fleurs обсипвам с ласки; en fleurs във време на цъфтене; цъфнал; fleur d'argent хим., минер. калциев карбонат на прах; fleur de soufre хим. серен цвят; jeter (semer, répandre) des fleurs sur la tombe de qqn. възхвалявам някого след смъртта му; la fleur de lis емблема на монархията във Франция; comme une fleur много лесно; une vie semée de fleurs безгрижен щастлив живот; les fleurs de rhétorique поетични украси. -
25 foire1
f. (bas lat. feria "marché, foire") 1. панаир, сбор, голям пазар; 2. прен., разг. безредица, бъркотия. Ќ acheter а la foire1 l'empoigne задигам, открадвам; champ de foire1 място, където става панаир; faire la foire1 разг. забавлявам се; ils s'entendent comme larrons en foire1 напълно са съгласни, когато се касае да се излъже някого. -
26 forcer
v. (lat. pop. °fortiare, de fortia) I. v.tr. 1. насилвам, разбивам, счупвам, строшавам; forcer une serrure разбивам, счупва брава; 2. ост. вземам с насилие, побеждавам; 3. насилвам, принуждавам, изнасилвам; 4. прекалявам, пресилвам, увеличавам; 5. ускорявам зреенето (на гроздето); 6. пресилвам, преуморявам; 7. преодолявам, превъзмогвам; 8. изкълчвам, изопачавам; II. v.intr. 1. мор. изпъвам се (за въже, платна и под.); 2. наддавам (на карти); 3. спорт. изразходвам голяма енергия за постигане на резултат; III. v. pron. насилвам се, принуждавам се насила; forcer а налагам си задължение. Ќ forcer la marche le pas ускорявам хода; forcer la porte de qqn. влизам насила у някого. -
27 formation
f. (lat. formatio) 1. образуване, формиране; създаване, възникване; formation du pluriel образуване на множествено число; formation d'une entreprise създаване на предприятие; 2. ист. формация, строй; 3. воен. строй, построяване, ред; formation de marche походен строй; 4. войскова част, формация; formations motorisées моторизирани части; 5. образование; обучение; formation littéraire литературно образование; formation professionnelle професионално обучение. Ќ Ant. déformation, destruction. -
28 frilosité
f. (de frileux) несигурно, безхарактерно поведение, на което липсва смелост и увереност; la frilosité du marché bancaire несигурност на банковия пазар. -
29 funèbre
adj. (lat. funebris) 1. погребален, надгробен, траурен; oraison funèbre надгробно слово; marche funèbre траурен марш; 2. прен. тъжен, печален, мрачен, зловещ. -
30 fur
m. (lat. forum "marché") 1. в съчет. au fur et а mesure loc. adv. постепенно, последователно; 2. колкото повече; au fur et а mesure qu'on avance... колкото повече се напредва... -
31 gironné,
e (du rad. du lat. gyrare "tourner") 1. техн. в съчет. marche gironnée стъпало на ескалатор; 2. в съчет. écu gironné, поле на герб, разделено на няколко триъгълника. -
32 graduel2
m. (lat. médiév. gradualis, de gradus "marche") 1. рел. октоих, осмогласник; 2. част от литургия преди четенето на евангелието. -
33 journal,
aux m. et adj. (bas lat. diurnalem "de jour", devenu jornal, journal, journel) 1. вестник; journal, illustré илюстрован вестник; le Journal officiel Държавен вестник; le journal, du soir вечерен вестник; marchand de journaux продавач на вестници; coupure de journal, изрезка от вестник; 2. дневник, книга; journal, de bord бордови дневник на самолет или кораб; journal, de marche дневник за хода на експедиция; 3. ост. земя, която може да се изоре за един ден; 4. редакцията на вестник; écrire au journal, пиша до редакцията на вестник; 5. adj. ост. всекидневен. Ќ livre journal, счетоводна книга; journal, mural стенвестник; journal, parlé радиожурнал; journal, filmé кинохроника; преглед на събитията ( по телевизията). -
34 lourd,
e adj. (lat. pop. lurdus, p.-к. altér. du lat. luridis "blême") 1. тежък; lourd, fardeau тежък товар; 2. тежък, неподвижен; artillerie lourd,e тежка артилерия; industrie lourd,e тежка индустрия; 3. тежък, мъчно смилаем; 4. тромав, непохватен; 5. прен. тежък; мъчен, труден за понасяне, мъчен; lourd,e tâche тежка задача; sommeil lourd, òeжък сън; 6. груб, недодялан, неизящен; 7. тежък, отегчителен, труден за разбиране; un style lourd, тежък стил. Ќ marché lourd, борсов пазар, ориентиран към понижение или без изгледи за повишение; poids lourd, тежкотоварен камион; en avoir lourd, sur le cњur тежи ми нещо на сърцето; peser lourd, тежа много. Ќ Ant. léger; faible; délicat, fin; gracieux, svelte. -
35 manivelle
f. (manivele "poignée", lat. pop. °manabella, class. manibula) техн. манивела, ръчка, дръжка (на колело, на ос); manivelle de mise en marche авт. манивела за пускане в движение. Ќ retour de manivelle връщане на удара (върху този, който го е замислял). -
36 marchand,
e m., f. et adj. (lat. pop. °mercatans, antis, p. prés. de mercatare, de mercatus "marché") 1. търговец, продавач; marchand, en gros търговец на едро; marchand, en détail търговец на дребно; marchand, des quatre saisons амбулантен търговец; marchand, d'étoffes, de chaussures продавач на платове, обувки; 2. adj. търговски; flotte marchand,e търговска флота. Ќ prix marchand, фабрична цена; le marchand, de sable est passé изречение, което се използва за малките деца, когато трябва вечер да си лягат; marchand, de couleurs аптекар, дрогист; marchand, de biens търговец на недвижими имущества; marchand, de canons производител на оръжия; marchand, de soupe лош готвач (в ресторант); директор на частно училище, който се занимава с афери; marchand,e d'amour, de plaisir проститутка; galerie marchand,e базар, където има всякаква стока. -
37 marchéage
m. (de marché) икон. бранш в маркетинга за практическото приложение на продажбите. -
38 marcher1
v. (frq. markôn "marquer, imprimer le pas") I. v.intr. 1. ходя, вървя, движа се; стъпвам, крача, марширувам; marcher1 а quatre pattes ходя на четири крака; marcher1 а pas de loup стъпвам с котешки стъпки (много тихо); marcher1 а pas de tortue вървя като костенурка, много бавно; automobile qui marche а 150 km а l'heure автомобил, който се движи със 150 км в час; 2. воен. напредвам; встъпвам; marcher1 au combat встъпвам в битка; 3. прен. вървя, работя, функционирам; 4. изминавам, изтичвам, вървя си; 5. напредвам, развивам се, прогресирам; отивам постепенно (към нещо); marcher1 а la ruine отивам постепенно към гибел; II. v.tr. меся, тъпча, мачкам; marcher1 de l'argile меся глина. Ќ faire marcher1 qqn. принжудавам някого да слуша, да се подчинява; marcher1 du même pas dans une affaire вървя в крак с другите; marcher1 sur la France арго обущата ми са скъсани; marcher1 sur les traces de qqn. вървя по стъпките на някого, следя някого отблизо; marcher1 sur qqn. настъпвам някого; тъпча, мачкам някого; marcher1 sur les charbons ardents стъпям върху тръни; marcher1 sur les brisées de qqn. опитвам се да изместя някого (съперник, любовник); marcher1 sur des њufs действам внимателно; marcher1 en crabe вървя накриво; marcher1 comme un escargot вървя много бавно; marcher1 sur un (son) petit nuage разсеян съм; не внимавам; marcher1 sur les plates-bandes de qqn. действам без да зачитам правата на другите; marcher1 sur (le corps) le ventre de qqn. успявам на гърба на някого. -
39 margrave
n. (all. Markgraf "comte (gouverneur) d'une marche") ист. маркграф (владетел на подгранична феодална земя); f. margravine жена на маркграф. -
40 meilleur,
e adj. (lat. melior) 1. по-добър; le meilleur,, la meilleur,e най-добрият, най-добрата; 2. m. най-хубавото нещо. Ќ meilleur, marché по-евтино; du meilleur,de l'âme от дълбочината на душата; pour le meilleur, et pour le pire за добро и лошо; être de meilleur,e humeur в прекрасно настроение съм; de meilleur,e heure по-рано; les meilleur,s de l'humanité елита, върхушката; le meilleur, de най-доброто от; avoir, prendre le meilleur, sur спорт спечелвам в спортно състезание; tu sais, tu connais (...) la meilleur, e? ирон. това ли е най-интересното, най-доброто?
См. также в других словарях:
marché — 1. (mar ché) s. m. 1° Vente, achat de ce qui se débite dans un lieu déterminé. Le marché n a rien valu aujourd hui. • Quand j aurai l honneur de vous faire parvenir mes rêveries, qui ne sont pas encore tout à fait prêtes, je ferai avec vous… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Marché de gros — Marché L étal d une marchande de fruits et légumes dans un marché couvert à Gênes … Wikipédia en Français
Marché forain — Marché L étal d une marchande de fruits et légumes dans un marché couvert à Gênes … Wikipédia en Français
Marché public (lieu) — Marché L étal d une marchande de fruits et légumes dans un marché couvert à Gênes … Wikipédia en Français
Marché religieux — Marché L étal d une marchande de fruits et légumes dans un marché couvert à Gênes … Wikipédia en Français
MARCHÉ DU TRAVAIL — Le marché du travail, en système capitaliste, contribue, avec les institutions qui s’y rattachent et les comportements individuels et collectifs qui y opèrent, à former le prix du travail et à établir un équilibre entre l’offre et la demande… … Encyclopédie Universelle
marché-gare — marché [ marʃe ] n. m. • marchiet 1080; lat. mercatus, de merx, mercis « marchandise » I ♦ 1 ♦ Convention portant sur la fourniture de marchandises, de services et de valeurs. ⇒ accord, affaire, contrat; achat, échange, vente. Conclure, passer,… … Encyclopédie Universelle
marche — 1. (mar ch ) s. f. Frontière militaire d un État. • L empereur confirme le vasselage de la Bohême et y établit la religion chrétienne ; tout ce qui était au delà était encore païen, excepté quelques marches de la Germanie, VOLT. Ann. Emp. Othon … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Marche Des Fiertés — Gay Pride à Grosseto en Italie (2004) La Marche des fiertés, s est d abord appelée Gay Pride, puis la Lesbian Gay Pride, puis LGBT[1] … Wikipédia en Français
Marche automnale — Marche Pour les articles homonymes, voir Marche (homonymie). Marcher, tac … Wikipédia en Français
Marche dehors — Marche Pour les articles homonymes, voir Marche (homonymie). Marcher, tac … Wikipédia en Français
