-
1 à-côté
m. (de la loc. adv. а côté) 1. нещо второстепенно, вторично; 2. допълнителен доход, печалба; il gagne tant, sans compter les а-côtés той печели толкова, без да се смятат допълнителните доходи. -
2 bas-côté
m. (de bas et côté) 1. архит. страничен кораб на църква с по-малка височина от централния кораб; 2. крайна ивица на път, на която няма тротоар, но по която пешеходците могат да минават. -
3 garde-côte
m. (de garder et côte) (pl. garde-côtes) 1. кораб за брегова охрана; 2. ост. пазач на бреговете, по крайбрежието. -
4 mi-côte
(а) loc. adv. (de mi- et côte) на половината на склона. -
5 coter
v. (de cote) I. v.tr. 1. номерирам, подреждам азбучно; 2. фин. котирам (определям цената на борсови книжа); coter une valeur en Bourse котирам ценни книжа на борсата; 3. прен. уважавам, ценя; 4. поставям коти на географска карта; II. v.intr. достигам котировка, струвам; la voiture cote 20 000 francs колата струва 20 000 франка. Ќ coter un devoir d'élève поставям оценка на работата на ученик. Ќ Hom. coté; possible côté. -
6 accoster
v.tr. (it. accostare "mettre côte а côte", de coste) 1. доближавам се до някого, за да му говоря; accoster les filles свалям момичета; 2. мор. приближавам се до брега, акостирам (за кораб); 3. доближавам преди скачване на два космически апарата. -
7 gauche
adj. et n. (o. i., p.-к. de gauchir) 1. ляв; main gauche лява ръка; du côté gauche от лявата страна; 2. изкривен, полегат, неравен (за плоскост); planche gauche изметната, изкривена дъска; figure géometrique gauche мат. геометрична фигура, точките на която не лежат в една плоскост; 3. прен. неестествен; attitude gauche неестествена стойка; 4. несръчен, непохватен; geste gauche несръчен жест; 5. m. несръчност; 6. f. лява ръка; лява страна; prendre la gauche отбивам се, тръгвам наляво; 7. левица; extrême gauche крайна левица (в парламент); 8. loc. adv. а gauche наляво; 9. m. ляв юмрук. Ќ ménage de la main gauche свободен брак; passer l'arme а gauche разг. умирам; être né du côté gauche ост. роден съм като извънбрачно дете; se lever du pied gauche в лошо настроение съм цял ден; jusqu'а la gauche разг. напълно; de droite et de gauche на всички страни; voter а gauche гласувам за левицата. Ќ Ant. droit, plan; adroit, habile; dextre; droite. -
8 a2-,
an- (съставна част на сложни думи) от гръцки, означава отдалечаване, отделяне, лишения, отрицание, напр. anormal, apolitique, acaule. а prép. (du lat. ad) (а + le = au, а + les =aux) 1. посока на движение: в, към, на; aller а Varna отивам във Варна; prendre а gauche завивам наляво; jeter au feu хвърлям в огъня; 2. местонахождение: в, на; il est au bureau той е в офиса; l'immeuble est а 100 mètres d'ici блокът е на 100 метра оттук; 3. отдалечаване; изтръгване: от; arracher un secret а qqn. изтръгвам тайна от някого; 4. разположение във времето: за, в, с, на: а 5 heures в пет часа; il est payé а l'heure плаща му се на час; 5. едновременност на действия: при, на; а l'approche de la nuit при приближаването на нощта; au sortir du cinéma ils soupèrent на излизане от киното те вечеряха; 6. цел: до, към; cela mène а la ruine това води към разоряване; 7. отправяне: до, за; lettre au Président писмо до Президента; 8. предназначение: за; chambre а coucher стая за спане, спалня; fer а repasser ютия; 9. следствие: за; contes а dormir debout отегчителни разкази; 10. притежание: на; а mon père на баща ми; 11. средство: с, на; bateau а vapeur параход; opérer а l'arme blanche действам с хладно оръжие; 12. при имена на ястия: с; potage au riz супа с ориз; 13. преценка (в съчет. с de): от, до; il y avait de 100 а 200 professeurs имаше от 100 до 200 преподаватели; 14. начин: на; acheter а crédit купувам на кредит; aller а pied вървя пеш; 15. цена: за; je vous le fais а 10 francs ще ви го направя за 10 франка; 16. loc. adv. а bâtons rompus без ред, несвързано; а cloche-pied на един крак; а contre cњur против волята си; а cњur ouvert с открито сърце; а peine едвам; а merveille чудесно; а la folie лудо; а la volée във въздуха; а sa guise по своему; а votre avis по ваше мнение; 17. при имена на хотели, ресторанти и магазини: restaurant "Au vieux tenancier" ресторант "При стария кръчмар"; 18. loc. prépos. а côté de до, от страната на; а force de по силата на; в следствие на това, че; а la place de на мястото на; а l'égard de по отношение на; а l'occasion de по случай; au delà de отвъд; au milieu de посред; au prix de с цената на; conformément а съобразно с; grâce а благодарение на; jusqu'а до; par rapport а по отношение на; 19. loc. exclam. а d'autres! на други ги разправяй!; а moi! помогнете ми!; au feu! пожар!; au secours! помощ!; au voleur! дръжте крадеца!; aux armes! на оръжие! -
9 abordable
adj. (de aborder) 1. рядко достъпен; côte abordable достъпен бряг; 2. леснодостъпен, гостоприемен (за човек); 3. евтин, с разумна цена; le prix est très abordable цената е много ниска. Ќ Ant. inabordable, inaccessible; cher. -
10 accore
m. et adj. (de moy. néerl. schore "écueil") 1. ост. очертание на подводна скала; 2. мор. дървена подпора на кораб в строеж; 3. adj. мор. стръмен, отвесен; côte accore стръмен, отвесен бряг. Ќ Hom. accord, accort. -
11 action2
f. (probabl. de action "dette active", par le holl. actie) търг. акция; acheter des action2s купувам акции; cote des action2s en bourse котиране на акциите на борсата; ses action2s baissent (montent) има (няма) шансове да успее; action2 d'apport (de fondateur) учредителна акция; action2 nominative поименна акция. -
12 affouillement
m. (de affouiller) подронване, подкопаване, размиване (причинено от вода); l'affouillement de la côte подкопаването на брега. -
13 bâbord
m. (néerl. bakboord "côté du dos") мор. лява страна на кораб ( когато се гледа към предната му част). Ќ Ant. tribord. -
14 barricade
f. (de l'a. fr. barriquer, les barricades étant souvent faites de barriques) 1. барикада, препятствие; 2. гражданска война, революция. Ќ être de l'autre côté de la barricade от противниковия лагер съм. -
15 barrière
f. (de barre) 1. бариера, преграда; 2. ост. градска врата; 3. ист. бюро при вход на град за събиране на акциз; 4. физ. граница; barrière thermique термична граница (за самолетни полети с висока скорост); 5. прен. препятствие; barrière de corail коралов нанос, риф; être de l'autre côté de la barrière от противниковия лагер съм; barrières douanières митнически ограничения; barrière de diffusion филтър за отделяне на изотопи ? 235 и ? 238 на урана. Ќ Ant. accès, ouverture. -
16 calicot
m. (de Calicut, ville de la côte de Malabar) 1. хасе; 2. прен., ост. продавач в галантериен магазин; 3. лента от хасе с надпис, бандерол. -
17 canton
m. (it. cantone, de canto "coin", et a. provenç. cantoun "coin de rue", de can "côté") 1. кантон, околия, окръг; 2. част от път или линия, обслужвана от един кантон; 3. ост. част от землище; canton de bois горски район; 4. (Канада) кадастрално деление на земята, равно на 100 кв. мили. -
18 collatéral,
e, aux adj. (lat. médiév. collateralis, de latus, lateris "côté") страничен; héritier collatéral, наследник по странична линия; nef collatéral, страничен кораб на църква. Ќ points collatéral,aux геогр. посоките, които са междинни между юг, север, изток и запад (напр. югоизток). Ќ Ant. central. -
19 costal,
e, aux adj. (du lat. costa "côte") анат. ребрен. Ќ Hom. costaud. -
20 costaud,
e adj. et n. (de côte, littéralt. "homme qui a de fortes côtes") разг. 1. здрав, набит; 2. m., f. здравеняк; 3. който има широки познания; il est costaud, en math той е с големи познания по математика; 4. здрав, нечуплив, стабилен ( за предмет). Ќ Ant. fluet; faible, fragile. Ќ Hom. costaux (costal).
См. также в других словарях:
Cote d'Ivoire — Côte d Ivoire République de Côte d’Ivoire (fr) … Wikipédia en Français
Cote d'ivoire — Côte d Ivoire République de Côte d’Ivoire (fr) … Wikipédia en Français
Côte-d'Ivoire — République de Côte d’Ivoire (fr) … Wikipédia en Français
Côte-d’Ivoire — Côte d Ivoire République de Côte d’Ivoire (fr) … Wikipédia en Français
Côte D'Ivoire — République de Côte d’Ivoire (fr) … Wikipédia en Français
Côte d'ivoire — République de Côte d’Ivoire (fr) … Wikipédia en Français
Côte d’Ivoire — Côte d Ivoire République de Côte d’Ivoire (fr) … Wikipédia en Français
cote — [ kɔt ] n. f. • 1390; lat. médiév. quota, de quota pars « part qui revient à chacun » 1 ♦ Montant d une cotisation, d un impôt demandé à chaque contribuable. ⇒ contribution. Cote mobilière, foncière. ♢ Loc. fig. Cote mal taillée : compromis qui… … Encyclopédie Universelle
coté — cote [ kɔt ] n. f. • 1390; lat. médiév. quota, de quota pars « part qui revient à chacun » 1 ♦ Montant d une cotisation, d un impôt demandé à chaque contribuable. ⇒ contribution. Cote mobilière, foncière. ♢ Loc. fig. Cote mal taillée : compromis… … Encyclopédie Universelle
côte — cote [ kɔt ] n. f. • 1390; lat. médiév. quota, de quota pars « part qui revient à chacun » 1 ♦ Montant d une cotisation, d un impôt demandé à chaque contribuable. ⇒ contribution. Cote mobilière, foncière. ♢ Loc. fig. Cote mal taillée : compromis… … Encyclopédie Universelle
côté — cote [ kɔt ] n. f. • 1390; lat. médiév. quota, de quota pars « part qui revient à chacun » 1 ♦ Montant d une cotisation, d un impôt demandé à chaque contribuable. ⇒ contribution. Cote mobilière, foncière. ♢ Loc. fig. Cote mal taillée : compromis… … Encyclopédie Universelle
