-
41 intercostal,
e, aux adj. (de inter- et lat. costa "côte") анат. междуребрен. -
42 ivoirien,
ne adj. et n. (de Côte d'Ivoire) който е от държавата Бряг на слоновата кост (Кот д'Ивоар), жител на Бряг на слоновата кост. -
43 latéral,
e, aux adj. (du lat. latus "coté") страничен; une porte latéral,e странична врата; canal latéral, страничен канал. -
44 malabar
m. (p.-к. de Malabar "Indien de la côte de Malabar") 1. арго едър, силен мъж; 2. m., f. малабриец. -
45 manche1
m. (lat. pop. manicus, de manus "main") 1. дръжка, ръчка; le manche1 d'un couteau дръжка на нож; 2. оголена кост на котлет, за която той се хваща; manche1 а gigot щипка за захващане на бут, който ще се нарязва; 3. муз. гриф, шийка на струнен инструмент; 4. разг., прен. несръчен човек, некадърник; quel manche1! какъв идиот! Ќ avoir l'air d'un manche1 разг. имам глупав вид; jeter le manche1 après la cognée разг. захвърлям, зарязвам всичко; manche1 а balai арго кормило на самолет; висока, слаба и суха жена; se mettre du côté du manche1 разг. присламчвам се на страната на силните; branler dans le manche1 нестабилен съм (финансово); se débrouiller (s'y prendre) comme un manche1 несръчен съм; s'endormir sur le manche1 прекъсвам работа, за която съм полагал големи усилия; reprendre le manche1 залавям се отново на работа; tomber sur un manche1 срещам трудности, препятствия при изпълнение на дадена дейност. -
46 mettre
v.tr. (lat. mittere "envoyer" et "mettre" en lat. pop.) 1. слагам, поставям, вкарвам; mettre en prison вкарвам в затвор; 2. намествам, помествам; 3. обличам, слагам, обувам, нося; il ne met jamais de chapeau той не носи никога шапка; 4. слагам, сипвам; 5. настанявам, нареждам; възгласявам; on l'a mis dans la meilleure chambre настаниха го в най-хубавата стая; 6. слагам, нареждам; mettre la table нареждам масата; 7. изхарчвам; пласирам; mettre son argent dans une affaire пласирам парите си в дадена афера; 8. употребявам; mettre plusieurs jours а faire qch. употребявам няколко дни, за да извърша нещо; 9. разг. предполагам, смятам; mettre que предполагам; mettons que je n'ai rien dit да предположим, че нищо не съм казал; 10. mettre dans вкарвам; mettre un papier dans le tiroir вкарвам документ в чекмедже; 11. mettre dedans излъгвам; 12. назначавам на работа; on l'a mis а la direction назначиха го да работи в дирекцията; 13. полагам; mettre du soin а se cacher полагам грижа да се скрия; 14. предизвиквам; mettre du désordre предизвиквам безредие; 15. включвам; mettre les gaz пускам газта; 16. mettre а прибавям; mettre un bouton а une veste пришивам копче на сако; 17. mettre dans смесвам, размесвам; mettre de l'eau dans son vin разреждам виното си; 18. mettre... а старая се, полагам усилие; mettre du zèle а faire qqch. влагам старание, за да направя нещо; 19. mettre... dans, en поставям в, залагам на; mettre de grands espoirs en qqn. залагам големи надежди на някого; 20. mettre que разг. допускам, казвам; mettons que je n'ai rien dit да допуснем, че нищо не съм казал; 21. mettre en трансформирам, преобразувам; se mettre сядам, настанявам се; обличам се; разпространявам се; слагам си; se mettre en (+ subst.) тръгвам; se mettre а започвам. Ќ mettre а mort убивам; mettre а la mer спускам в морето; пускам в открито море; mettre au jour qqch. разкривам нещо; mettre а jour раждам, пораждам; mettre а contribution налагам данък; глобявам; mettre bas свалям, събличам, събувам; раждам (за животно); mettre а sec пресушавам; mettre а terre повалям ( на земята), събарям; mettre dehors изпъждам; mettre d'accord спогаждам; mettre en colère разсърдвам, ядосвам; mettre en њuvre приспособявам; пускам в действие; mettre en pages печ. свързвам на страници; mettre en pièces направям на парчета, изпочупвам; mettre en musique поставям на ноти; mettre le feu подпалвам; раздразвам; mettre qqn. au pied du mur поставям някого натясно; mettre qqn. а la raison вразумявам някого; mettre qqch. en превръщам нещо в; mettre qqch. а prix обявявам цената на нещо; mettre le feu aux poudres наливам масло в огъня; mettre а même улеснявам средствата; n'avoir rien а se mettre sous la dent нямам какво да ям; se mettre а, se mettre en devoir de почвам, залавям се за; se mettre en frais правя разноски; sе mettre qqn. а dos създавам си враг; se mettre en rapport, en communication влизам във връзка; se mettre en haleine съживявам се; se mettre en quatre трепя се, мъча се до немай-къде; se mettre bien avec qqn. ставам добър с някого; se mettre mal avec qqn. развалям отношенията си с някого; se mettre après qqn. разг. сдушавам се с някого; mettre qqch. dans la tête (l'esprit, l'idée) набивам си в главата; mettre а la poubelle, au panier хвърлям на боклука; mettre devant les yeux представям; mettre les rieurs de son côté смея се за сметка на съперниците си; mettre dedans разг. излъгвам; mettre sur la voie вкарвам в правия път; mettre qqn. sur la paille разорявам някого; il y a mis du sien дал е от себе си; se mettre d'accord съгласявам се; mettre les bouts, les bâtons тръгвам, потеглям; mettre sur pied изправям на крак; mettre а l'envers, sens dessus dessous разбърквам, обърквам, внасям безредие; mettre le cap sur l'ouest мор. обръщам на запад ( кораб). Ќ Ant. enlever, ôter, soustraire. Ќ Hom. mètre, maître. -
47 naturel,
le adj. (lat. naturalis) 1. природен, естествен; натурален, неподправен; phénomènes naturel,s природни феномени; 2. непринуден; un geste naturel, непринуден жест; 3. вроден; 4. незаконороден; enfant naturel, незаконородено дете; 5. естествен, нормален; le côté naturel, des choses нормалната страна на нещата; 6. физиологичен, естествен; besoins naturel,s физиологични нужди; 7. m. натура, природа, характер; естественост; 8. loc. adv. au naturel, в естествен вид, големина. Ќ chassez le naturel, il revient au galop не е възможно да се отърсиш напълно от естествените си наклонности; sciences, lois naturel,les естествени науки, закони; histoire naturel,le естествена история; gaz naturel, природен газ. Ќ Ant. (de l'adj.) artificiel, surnaturel; factice; idéal; arbitraire; affecté; sophistiqué; académique. -
48 opposé,
e adj. (de opposer) 1. противоположен; обратен; отсрещен; противен; sens opposé, противоположен смисъл; du côté opposé, от отсрещната страна; nombres opposé,s противоположни числа; 2. различен; des intérêts opposé,s противоположни, различни интереси; des opinions opposé,es различни, противоположни мнения; 3. m. противоположност; 4. loc. adv. а l'opposé, de в противоположност на; 5. противник, опонент; être opposé, а tous les excès противник съм на всякакви крайности. Ќ Ant. contigu, adéquat, analogue, conforme; identique. -
49 paraphernal,
e, aux adj. (bas lat. paraphernalis, du gr. parapherna "а côté de la dot") юр. личен (за имуществото на съпругата); biens paraphernal,aux имущества, които са в лично владение на съпругата. Ќ Ant. dotal. -
50 paraphrase
f. (lat. paraphrasis, du gr. "phrase а côté") 1. парафраза; парафразиране; 2. разш. дълга, разводнена реч, статия, студия; 3. разг. произволно, злонамерено тълкувание; 4. музика, написана върху мелодии от опери. Ќ Ant. résumé. -
51 parent,
e m., f. (lat. parens, -entis) 1. сродник, роднина, родственик; 2. m. pl. родители; прадеди; 3. adj. сроден, близък. Ќ être parent,s du côté d'Adam разг. далечни роднини; parent, de Moïse рогоносец. -
52 pencher
v. (lat. pop. °pendicare, class. pendere "pendre") I. v.tr. навеждам, наклонявам; II. v.intr. 1. навеждам се, наклонявам се; 2. прен. склонен към; клоня съм, отивам към; se pencher навеждам се, наклонявам се. Ќ tomber du côté où l'on penche отдавам се, оставям се на слабостите си. -
53 plèvre
f. (gr. pleura "côté") анат. плевра. -
54 point2
m. (lat. punctum) 1. грам. точка; point2-virgule точка и запетая; deux point2s двоеточие; point2 d'interrogation въпросителна; point2 d'exclamation удивителна; point2s de suspension многоточие; 2. геом. точка, място, положение; point2s géométriques геометрични точки (А, В, С...); 3. муз. точка (знак за удължаване на нота или пауза); 4. точка, място, пункт; point2 de mire прицелна точка; point2s de repère ориентир; point2 d'appui опорна точка; point2s cardinaux астрон. четирите посоки на света; point2 mort мъртва точка; 5. физ., мех. точка, градус, температура; point2 de fusion температура, точка на топене; 6. бройка, стойност, точка (при игра на карти, спортна игра и др.); compter les point2s броя точките (на карти); amener deux point2s бележа две точки ( в спорта), прибавям ги към резултата; marquer un point2 отбелязвам точка (в спорта); 7. бележка на ученик; bon, mauvais point2 добра, лоша оценка; 8. бод (при бродиране); au petit point2 гъст бод; 9. печ. пункт; 10. остра болка; бодеж; 11. прен. въпрос, точка; les différents point2s d'une dissertation отделните точки на дисертация; point2 capital основен въпрос; 12. loc. adv. а point2 достатъчно, колкото трябва; au dernier point2 крайно, до краен предел; de point2 en point2 точно както трябва, буквално; en tout point2 (de tout point2) изцяло, във всяко отношение; 13. loc. conj. au point2 que дотолкова, че. Ќ au point2 de vue de от гледна точка на; au point2 du jour на разсъмване; être sur le point2 de (sortir) готов съм да изляза; mettre au point2 привършвам, довършвам, дотъкмявам, изглаждам; point2 de vue възглед, гледна точка; point2 chaud воен. гореща точка (на боеве); point2 faible слабо място; frères trois point2s масони; un point2 c'est tout край, точка на дискусията; point2 а la ligne да не говорим повече за това; а point2 nommé в подходящия момент; au point2 de qqn. според желанието на някого; jusqu'а un certain point2 до известна степен; point2 de côté болка в гърба, ребрата. -
55 rallier
v.tr. (de re- et allier) 1. отново съединявам, събирам; присъединявам; 2. обединявам, сплотявам; rallier les opposants обединявам протестиращите; 3. отивам, достигам, настигам; le navire a rallié la côte корабът достигна брега; se rallier (а) 1. присъединявам се към; сплотявам се; 2. прегрупирам се, събирам се. Ќ Ant. disperser, disséminer; se débander. -
56 rieur,
euse adj. et n. (de rire) 1. весел, засмян, усмихнат; 2. m., f. шегаджия, подигравчия, присмехулник; 3. m., f. човек, който се смее. Ќ avoir, mettre les rieur,s de son côté поставям противника си в смешно положение; получавам одобрение на мнозинството. Ќ Ant. douloureux, morne, morose, triste. -
57 souffler
v. (lat. soufflare, de flare "souffler") I. v.intr. 1. духам; souffler sur le feu духам огъня, за да го разпаля; 2. издишвам, задъхвам се, запъхтявам се, пъхтя; 3. поемам дъх; laissez-moi le temps de souffler оставете ме да си поема дъх; 4. духам, лъхам; полъхвам (за вятър); 5. ост. продумвам, казвам; les enfants ne soufflaient plus децата не продумаха вече; II. v.imp. духа, вее; il souffle духа вятър; III. v.tr. 1. духам; раздухвам; загасвам с духане; souffler une bougie духвам свещ; 2. надувам, духам; souffler un ballon надувам балон; 3. подсказвам, суфлирам; шушна, подшушвам; souffler son rôle а un acteur суфлирам роля на актьор; souffler un écolier подсказвам на ученик; 4. прен. вдъхвам, внушавам; 5. разг. вземам, отнемам; il lui a soufflé sa maîtresse той му отне любовницата. Ќ ne pas souffler mot разг. дума не продумвам; regarder (voir) de quel côté le vent souffle гледам накъде духа вятърът.
Страницы
См. также в других словарях:
Cote d'Ivoire — Côte d Ivoire République de Côte d’Ivoire (fr) … Wikipédia en Français
Cote d'ivoire — Côte d Ivoire République de Côte d’Ivoire (fr) … Wikipédia en Français
Côte-d'Ivoire — République de Côte d’Ivoire (fr) … Wikipédia en Français
Côte-d’Ivoire — Côte d Ivoire République de Côte d’Ivoire (fr) … Wikipédia en Français
Côte D'Ivoire — République de Côte d’Ivoire (fr) … Wikipédia en Français
Côte d'ivoire — République de Côte d’Ivoire (fr) … Wikipédia en Français
Côte d’Ivoire — Côte d Ivoire République de Côte d’Ivoire (fr) … Wikipédia en Français
cote — [ kɔt ] n. f. • 1390; lat. médiév. quota, de quota pars « part qui revient à chacun » 1 ♦ Montant d une cotisation, d un impôt demandé à chaque contribuable. ⇒ contribution. Cote mobilière, foncière. ♢ Loc. fig. Cote mal taillée : compromis qui… … Encyclopédie Universelle
coté — cote [ kɔt ] n. f. • 1390; lat. médiév. quota, de quota pars « part qui revient à chacun » 1 ♦ Montant d une cotisation, d un impôt demandé à chaque contribuable. ⇒ contribution. Cote mobilière, foncière. ♢ Loc. fig. Cote mal taillée : compromis… … Encyclopédie Universelle
côte — cote [ kɔt ] n. f. • 1390; lat. médiév. quota, de quota pars « part qui revient à chacun » 1 ♦ Montant d une cotisation, d un impôt demandé à chaque contribuable. ⇒ contribution. Cote mobilière, foncière. ♢ Loc. fig. Cote mal taillée : compromis… … Encyclopédie Universelle
côté — cote [ kɔt ] n. f. • 1390; lat. médiév. quota, de quota pars « part qui revient à chacun » 1 ♦ Montant d une cotisation, d un impôt demandé à chaque contribuable. ⇒ contribution. Cote mobilière, foncière. ♢ Loc. fig. Cote mal taillée : compromis… … Encyclopédie Universelle
