-
1 armée
f. (de armer) 1. армия, войска, въоръжени (военни) сили; corps d'armée армейски корпус; recruter une armée сформирам армия; armée de volontaires, de mercenaires доброволна, наемна армия; 2. армия (като военна единица); la I-ère armée Първа армия; armée territoriale опълчение; armée nationale национална армия; être dans l'armée военен съм; armée active действаща армия; armée de réserve запасна войска; 3. прен. множество, армия, тълпа; les Armées célestes ангелите; l'armée du Salut армия на спасението. -
2 stratège
m. (gr. stratêgos "chef d'armée, général", de stratos "armée" et agein "conduire") 1. ист. стратег (висш сановник в Древна Атина); 2. воен. стратег, пълководец. -
3 actif,
ve adj. et m. (lat. activus) 1. деен, действащ, динамичен, активен; prendre une part actif,ve вземам дейно участие; armée actif,ve действаща (редовна) армия; population actif,ve работоспособно население; charbon actif, активен (медицински) въглен; 2. грам. деятелен; voix actif,ve деятелен залог; l'actif, m. деятелен залог. 3. фин. актив (Ant. passif); actif,s disponibles ликвидни активи; actif,s engagés целеви активи. Ќ poison très actif, силнодействаща отрова; membre actif, de l'académie редовен член на Академията; avoir а son actif, считам нещо за свой успех, постижение. Ќ Ant. inactif, passif; paresseux. -
4 approvisionner
v.tr. (de a- et provision) снабдявам (с храни, с боеприпаси и др.); approvisionner une armée продоволствам войска; s'approvisionner снабдявам се с храни, запасявам се. Ќ Ant. dégarnir, désapprovisionner. -
5 armada
f. (mot esp. "armée navale") армада, множество; L'Invincible Armada Непобедима Армада, флотът на Филип II изпратен срещу Англия, който е бил потопен от буря. -
6 camper
v. (de camp) I. v.tr. 1. настанявам, разполагам на лагер; camper son armée разполагам войската си на лагер; 2. разг. поставям решително; camper son chapeau поставям решително шапката си; II. v.intr. 1. живея на лагер, лагерувам, бивакувам; 2. пребивавам за кратко време на лагер; 3. къмпингувам; 4. прен. пребивавам временно някъде; se camper настанявам се на лагер; разг. заемам предизвикателно положение. Ќ camper un soufflet а qqn. лепвам плесница на някого; camper sur ses positions не отстъпвам; camper un personnage описвам живо човек; Ќ Ant. décamper. -
7 chef
m. (lat. caput "tête") 1. началник, шеф, главатар, вожд; глава; chef d'un atelier началник на цех; chef d'Etat държавен глава; chef d'entreprise шеф на предприятие; chef de famille глава на семейство; chef de train началник влак; 2. воен. главнокомандващ, командир; chef d'une armée командир на армия; chef de division дивизионен командир; chef d'état-major командващ генералния щаб; 3. юр. параграф, пункт, точка; chef d'accusation обвинителен пункт; 4. loc. adv. de son propre chef по своя инициатива, на своя глава; en chef като началник; directeur en chef главен директор; 5. ост. глава; 6. горна част на герб; 7. ост. централна част от експозе; 8. разг. забележителен човек, ас, шампион. Ќ chef d'orchestre диригент; il importe au premier chef que най-важното е да; petit chef незначителен началник с големи претенции; chef de cuisine главен готвач; sergent-chef старши сержант; se débrouiller comme un chef разг. оправям се много добре. Ќ Ant. inférieur, subalterne, subordonné; second. -
8 colonel,
le m. et f. (it. colonnello, de colonna "colonne d'armée") 1. m. воен. полковник; 2. f. ост. жена на полковник. -
9 commandement
m. (de commander) 1. команда, командване; avoir le commandement sur une armée командвам армия; le haut commandement върховното командване; 2. поръчение, заръка; 3. началство; 4. юр. заповед; commandement d'huissier заповед, издадена от съдия-изпълнител; 5. техн. управление; 6. спорт. челна позиция в състезание; groupe de commandement челна колона ( в колоезденето). Ќ les dix commandements десетте божи заповеди. Ќ Ant. défense; obéissance, soumission; faiblesse. -
10 conduire
v.tr. (lat. conducere, rac. ducere "conduire") 1. водя, съпровождам, придружавам; conduire un enfant а l'école водя дете на училище; 2. завеждам, довеждам, докарвам; 3. изкарвам, закарвам, отнасям; conduire qqn. а la gare закарвам някого на гарата; 4. предвождам; conduire une armée предвождам армия; 5. управлявам, карам; conduire une automobile карам автомобил; 6. прен. направлявам, ръководя, упътвам; conduire les pas de qqn. направлявам стъпките на някого; 7. предавам, пренасям, провеждам; conduire la chaleur провеждам топлината; se conduire 1. водя се, придружавам се; 2. отнасям се, държа се; il se conduit mal avec sa mère той се държи зле с майка си. Ќ permis de conduire шофьорска книжка; conduire un orchestre дирижирам оркестър; cela me conduit а vous dire que това ме кара да ви кажа, че. Ќ Ant. abandonner, laisser; obéir. -
11 contrôler
v.tr. (de contrôle) 1. проверявам, контролирам; contrôler un alibi проверявам алиби; contrôler des billets проверявам билети; 2. вписвам в контролна книга; 3. поставям държавен знак върху скъпоценни изделия; contrôler des bijoux поставям държавен знак върху скъпоценности; 4. прен. цензурирам; contrôler la presse цензурирам печата; 5. управлявам, контролирам психичните си реакции; contrôler son attitude контролирам поведението си; 6. управлявам, контролирам (район, държава); l'armée contrôle la région армията контролира района; 7. биохим. управлявам активността или синтеза на ензим; se contrôler v. pron. 1. проверявам се; 2. цензурирам се; 3. кортролирам се ( за психичните си реакции). Ќ contrôler une société държа по-голямата част от акциите на предприятие. -
12 donner
v. (lat. donare) I. v.tr. 1. давам; donner qqch. давам нещо; donner son opinion давам мнението си; 2. произвеждам, раждам (за нива и др.); 3. дарявам, подарявам; посвещавам, жертвам; donner son cњur (а qqn.) посвещавам сърцето си на някого; 4. надарявам (с качества и др.); 5. продавам; donner qqch. contre, pour de l'argent давам, продавам нещо; 6. отпускам (сума и др.); 7. представям, давам, играя (пиеса); 8. предоставям; donner une propriété а gérer предоставям имение за управление; 9. удрям, нанасям (удар); налагам (бой); 10. докарвам, донасям (писмо и др.); 11. хвърлям, правя (сянка и др.); 12. предлагам; voulez-vous donner des sièges aux invités? бихте ли предложили столове на гостите?; 13. доставям; 14. издавам (документ, присъда); 15. излагам, представям (подробности, описание и др.); 16. плащам, заплащам; combien donne-t-il а ses ouvriers? колко плаща на работниците си?; 17. жертвам (живот, пари); 18. казвам, изказвам (мнение и др.); 19. създавам, причинявам (мъка, болка и др.); 20. придавам (вид и др.); 21. поверявам; 22. уреждам, устройвам (забавление и др.); 23. подавам; donnez-moi du pain подайте ми хляб; 24. раздавам; donner des cartes aux joueurs раздавам карти на играчите; 25. протягам, предлагам; donner le bras а qqn. протягам ръка на някого; 26. посочвам; donner l'heure exacte посочвам точния час; 27. заразявам, предавам болест; il lui a donné son rhume той го зарази с хрема; 28. издавам, предавам; donner un voleur а la police издавам крадец на полицията; 29. кръщавам; donner un nom а un enfant кръщавам (давам име на) дете; 30. donner (+ inf.) възлагам; donner une tâche а exécuter възлагам задача за изпълнение; 31. публикувам; il donne un roman par an той публикува по един роман на година; 32. donner а предизвиквам; donner а rire предизвиквам смях; 33. нанасям; donner un coup нанасям удар; II. v.intr. 1. удрям, блъскам; 2. нападам, нахвърлям се върху; l'armée va donner армията ще атакува; 3. критикувам; 4. гледам, обърнат съм (за врата, прозорец и др.); 5. давам; qui donne aux pauvres, prête а Dieu който дава на бедните, дава на Господ; se donner отдавам се; se donner la main подавам си, протягам си ръката; se donner un air, une contenance придавам си вид, парадирам. Ќ donner а connaître уведомявам; donner а entendre давам да се разбере; donner а la côte мор. засядам на бряг; donner acte а qqn. (de qqch.) разгадавам истината; donner а penser, а songer, а réfléchir създавам грижи, безпокойство; donner а qqch. удрям се в него; donner assurance de уверявам, потвърждавам; donner а tout залавям се за различни работи, без да завърша нито една от тях; donner atteinte причинявам щета; donner (s'escrimer) du bec et de l'aile защитавам се упорито; donner l'alarme предвещавам (съобщавам) опасност; s'en donner par les babines добре похапвам; donner un (le) bal а qqn. бия, удрям някого; donner douze balles dans la peau разстрелвам някого; donner au but попадам в целта; оцелвам; donner beau jeu а qqn. давам някому случай да използва нещо; donner carrière давам воля, давам свобода; donner chez qqn. посещавам често някого; donner congé а qqn. уволнявам, изпъждам някого; donner cours а ses larmes, а sa joie, а sa colère разплаквам се, зарадвам се, разгневявам се; donner dans l'њil а qqn. харесвам се някому; donner dans les yeux de (а) qqn. хвърлям прах в очите на някого; donner dans une passe, dans un port мор. влизам в канал, в пристанище; donner des éperons а un cheval, donner des deux пришпорвам кон; donner gages de поръчителствам за; donner du cњur, du courage ободрявам; donner du cor свия с рог; donner de cul et de tête правя всичко, за да успея; donner du fil а retordre а qqn. създавам големи грижи, безпокойствие някому; donner de jour излагам на светлина; donner du nez en (а) terre търпя неуспех; donner et retenir ne vaut погов. не е добре да се задържа нещо, което е вече дадено; donner jour а qqn. определям някому ден за свиждане; donner jour а qqch. създавам нещо; donner l'être, le jour, la vie а раждам; donner la bride отпущам юздата; donner la comédie ставам за смях на хората; donner la main а qqn. помагам някому; donner la mort а qqn. убивам, умъртвявам някого; причинявам голяма болка някому; donner la vie а qqn. помилвам някого; връщам някого към живот; donner le baptême а un enfant кръщавам дете; donner le bonjour, le bonsoir казвам (пожелавам) добър ден, добър вечер; donner le change въвеждам в заблуждение; donner le coup de fer изглаждам (дреха); donner le salut а qqn. поздравявам някого; donner le viatique причестявам някого преди смъртта му; donner lieu, matière, sujet а давам повод, причина за; пораждам; donner naissance пораждам; donner prise издавам слабото си място на противник; donner sa mesure показвам какво мога, проявявам се; donner sa tête а couper залагам главата си; donner sur un danger мор. натъквам се на опасност; donner tard, c'est refuser погов. не дадеш ли навреме, все едно, че не си дал; donner tête baissée (tête basse) dans отдавам се изцяло на; donner tort а qqn. казвам някому, че няма право; осъждам; donner tout au monde давам мило и драго; donner un bon (un mauvais) tour а представям нещо под добър (или лош) външен вид; donner un coup de main, un coup d'épaule помагам; donner un coup de pied ритвам някого; donner une baie разправям бабини деветини; donner une chasse а qqn. разг. смъмрям някого; donner une couche а qqch. мажа, намазвам (боядисвам с боя) нещо; donner une poignée de main а qqn. ръкувам се с някого; en donner d'une, en donner d'une bonne, en donner а garder, en donner de toutes les couleurs карам някого да повярва невероятни неща; en donner а qqn. измамвам някого; en donner du long et du large здраво набивам някого; la donner belle а qqn. пращам някого за зелен хайвер; le cordage donne мор. въжето се отпуска, удължава се (охлабва); le donner en dix, en cent, en mille обзалагам се десет, сто, хиляда срещу едно, че не ще отгатнете (за какво се касае); ne savoir où donner de la tête не зная кое по-напред да направя; не зная къде да се дяна; qui donne tôt, donne deux fois погов. да дадеш навреме, значи да дадеш двойно; qui mal donne, perd sa donne погов. който (раз)дава лошо ( картите), губи правото да ги дава; s'en donner вземам изобилно от нещо; ползвам се от нещо; наслаждавам се от нещо, давам си свобода; s'en donner а cњur joie много се забавлявам; наслаждавам се до насита; se donner а qqn. привързвам се към някого; se donner а tout залавям се за всичко; se donner carrière забавлявам се; отпускам му края; se donner de удрям се (с нещо); se donner des airs, se donner de grands airs придавам си важност, перча се; se donner (se flanquer, prendre) une biture напивам се; se donner une bosse de (+ subst.) забавно ми е да правя нещо; se donner du bon temps живея весело, безгрижно; se donner du mal, de la peine много се трудя; se donner en spectacle излагам се на показ; se donner garde de qqch. пазя се от нещо; se donner l'air de, se donner des airs de придавам си вид на; se donner l'air gai (l'air triste) придавам си весел (печален) вид; se donner le mot даваме си дума; se donner les violons хваля се за щяло и нещяло; se donner (se flanquer) une culotte напивам се; se donner l'honneur d'une chose приписвам си честта за нещо; se donner pour представям се за. Ќ Ant. accepter, recevoir; déposséder, enlever, exproprier, frustrer, ôter, priver, ravir, retirer, spolier, conserver, garder. -
13 effectif,
ve adj. (lat. médiév. effectivus) 1. действителен, наличен; 2. който дава резултат, резултатен; 3. m. ефектив, действително число, наличен състав; брой на работниците в предприятие и др.; l'effectif, d'une armée наличен състав на армия; effectif, de paix наличен състав на войска през мирно време; effectif, de guerre наличен състав на войската през време на война. -
14 ennemi,
e m.,f. (lat. inimicus) 1. враг, неприятел, противник; se faire des ennemi,s навличам си врагове; 2. противник, враг; être l'ennemi, de qqch. противник съм на нещо; ennemi, du tabac противник на пушенето; 3. вредно нещо; 4. adj. противников, вражески, неприятелски, враждуващ; l'armee ennemi,e вражеската армия. Ќ c'est autant de pris sur l'ennemi, това е добре дошло ( и това е печалба). -
15 envelopper
v.tr. (de l'a. fr. voloper "envelopper") 1. обвивам, покривам, обгръщам, загръщам; 2. обкръжавам, обграждам, заобикалям, заграждам; envelopper une armée обкръжавам войска; 3. обхващам, обгръщам, покривам, скривам; 4. скривам, покривам, забулвам; envelopper de mystère забулвам в неизвестност, правя загадъчен; 5. вкарвам, въвличам, включвам; 6. нар., ост. обърквам; уплитам в лъжи някого; s'envelopper увивам се, обвивам се, загръщам се; покривам се. -
16 force
f. (bas lat. fortia, pl. neutre substantivé de fortis) 1. сила; force physique физическа сила; être а bout de force нямам вече сили; ménager ses forces пестя силите си; aliment qui redonne des forces храна, която подхранва; 2. разш. сила, енергия; воля; force morale морална сила; force d'âme духовна сила; 3. физ., мех. сила; force d'attraction притегателна сила; force résultante равнодействаща сила; force motrice движеща сила, двигателна сила; force ascensionnelle, force portante подемна сила; force électromotrice електродвижеща сила; 4. сила, власт; force armée военна сила; force publique полиция; 5. якост, здравина; force d'une barre здравина на пръчка на решетка; 6. прен. разг. сила, значение, тежест; force du style силен стил; 7. разцвет; la force de l'âge цветуща възраст; 8. сила, насилие; 9. loc. adv. а force много, прекалено много; а toute force с каквото и да е средство; de force par force със сила, с насилие; de gré ou de force доброволно или с насилие; de vive force със сила, с насилие; 10. loc. prép. а force de с помощта на, благодарение на. Ќ camisole de force усмирителна риза; faire force de voiles мор. изпъвам всички платна; force est de нужно е да; force m'en est de принуден съм да; force majeure юр. форсмажор, непредвиден случай; maison de force затвор ( за каторжници). -
17 godillot
m. (de Alexis Godillot, n. d'un fournisseur de l'armée) 1. разг. голяма обувка; 2. разг. войнишка обувка; къс ботуш; 3. разг. човек, който е напълно предан на някого. -
18 maboulisme
m. (arg. de l'armée d'Afrique; arabe mahboûl "fou") нар. 1. налудничавост, идиотизъм; 2. лудост. -
19 main
f. (lat. manus) 1. ръка (от китката до пръстите); lever la main вдигам ръка; avoir les mains liées с вързани ръце съм (не мога нищо да правя); de main en main от ръка на ръка; а main droite, а main gauche надясно, наляво; а main armée с оръжие в ръка; offrir la main подавам ръка; prendre en main вземам в ръка; fait а la main изработено на ръка, ръчно; changer de main минавам в други ръце; avoir qqch. de seconde, de troisième main сдобил съм се с нещо от втора, от трета ръка; entre les mains в ръцете; 2. ост. почерк; avoir une belle main имам хубав почерк; 3. власт; avoir la haute main имам голяма власт; управлявам; 4. дело, творение; la main du destin дело на съдбата; 5. дръжка, захватка (на чекмедже, шкаф и др.); 6. халка, на която се закача дръжка на ведро за кладенец; 7. ухо (на което се прикрепя ресор на кола); 8. обработка на плат; 9. loc. adv. а la main в, на ръка; en main в ръка. Ќ а belles mains изобилно, колкото му душа иска; а toutes mains по всякакъв начин; applaudir avec deux mains напълно одобрявам; avoir la main сръчен съм; avoir la main donnante щедър съм; avoir le cњur sur la main каквото ми е на сърцето, това ми е на устата; avoir un poil dans la main много съм мързелив; avoir, laisser les mains libres давам свобода на действие; bonne main бакшиш; craquer (claquer, péter) dans les main mains изчезвам; умирам; de main de maître отлично, прекрасно; de longue main отдавна; en sous-main тайно, скришом; en venir aux mains започвам бой; un homme qui a des mains de laine et des dents de fer човек, който не знае да работи, но знае да яде; en un tour de main в един миг; мигновено; бързо; похватно; faire argent de toute main прибягвам до всякакви средства, за да се сдобия с пари; faire une main au jeu прибирам всичко (при игра на карти); faire main basse крада, ограбвам, унищожавам; forcer la main принуждавам, насилвам (някого); froides mains, chauds amours студени ръце - топло сърце; grand comme main много малък; haut la main лесно, без трудности; haut les mains! горе ръцете! homme de main наемен убиец; il faut regarder а ses mains, plutôt qu'а ses pieds погов. отваряй си добре очите; il faut que la main gauche ignore le bien que fait la main droite погов. лявата ръка не трябва да знае това, което върши дясната ръка; il n'oublie jamais ses mains, il ne va pas sans ses mains това е крадец; il vaut mieux tendre la main que le cou по-добре е да просиш, отколкото да крадеш; la main lui (me, te...) démange има голямо желание да; les mains noires font manger le pain blanc погов. изцапаните ръце ядат бял хляб; les mains vides без подарък (по някакъв повод); mariage de la main gauche непризнат от закона брак; mettre la main а l'њuvre започвам работа; mettre la dernière main завършвам нещо; mettre la main а la pâte сам си върша работата; mettre la main sur qqn. улавям, пипвам, арестувам някого; mettre la main sur qqch. слагам ръка на нещо; обсебвам го; mettre la main sur la conscience слагам си ръката на сърцето, имам намерение да бъда откровен; mettre sa main au feu (а couper) потвърждавам уверено; ne pas y aller de main morte удрям (действам) грубо; n'y pas aller de main morte не си поплювам; nu comme la main съвсем гол; prendre de toutes mains вземам пари отвсякъде; prendre en mains la cause de qqn. вземам защитата на някого; prendre, être pris la main dans le sac уловен съм на местопрестъплението; pousser la main de qqn. подтиквам (някого) да свърши някаква работа; prêter la main а qqn. подавам ръка на някого; подпомагам го; s'en laver les mains измивам си ръцете; se frotter les mains радвам се за нещо; se salir les mains върша мръсна работа; tendre la main прося; tenir la main бдя върху някого; tenir la main haute а qqn. стягам някого здравата, не се шегувам; tenir dans la main разг. държа в ръцете си (някого или нещо); un tour de main един замах; une main de fer желязна ръка (силна, здрава власт); tomber sous la main попадам в ръцете на някого; négocier en sous-main преговарям тайно. Ќ Hom. maint. -
20 reconstituer
v.tr. (de re- et constituer) 1. възстановявам; възобновявам, съставям отново; reconstituer une armée съставям отново армия; reconstituer un parti възстановявам партия; reconstituer une époque възстановявам епоха; reconstituer un crime правя възстановка на престъпление; 2. регенерирам, възстановявам в първоначалното си състояние; reconstituer ses forces възстановявам силите си; se reconstituer възстановявам се.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
Armee de Vichy — Armée de Vichy Armée de Vichy Période 1940 – 1942 Pays France et Empire colonial français Allégeance … Wikipédia en Français
Armée De Vichy — Période 1940 – 1942 Pays France et Empire colonial français Allégeance … Wikipédia en Français
Armée d'Armistice — Armée de Vichy Armée de Vichy Période 1940 – 1942 Pays France et Empire colonial français Allégeance … Wikipédia en Français
Armée d'armistice — Armée de Vichy Armée de Vichy Période 1940 – 1942 Pays France et Empire colonial français Allégeance … Wikipédia en Français
Armée de vichy — Période 1940 – 1942 Pays France et Empire colonial français Allégeance … Wikipédia en Français
Armée française d'armistice — Armée de Vichy Armée de Vichy Période 1940 – 1942 Pays France et Empire colonial français Allégeance … Wikipédia en Français
Armée irakienne — L armée Irakienne est la force armée de l Irak. Celle ci à participé à plusieurs conflits de haute intensité et insurrections depuis l indépendance de ce pays, a été dissoute le 23 mai 2003 à la suite de l Opération libération de l Irak par Paul… … Wikipédia en Français
ARMÉE (pouvoir et société) — «Le premier qui fut roi fut un soldat heureux.» Compléter l’aphorisme voltairien en rappelant que le monarque tend à s’entourer de ses lieutenants, à leur conférer charges et privilèges et à créer ainsi une noblesse militaire, c’est marquer la… … Encyclopédie Universelle
ARMÉE (typologie historique) — Le terme «armée» provient du bas latin armata . À l’origine, il signifie l’armement des navires, d’où le nom espagnol armada : flotte, armée de mer. Par analogie et dérogation, on a désigné, sous le vocable d’armée, l’armée de terre; la marine… … Encyclopédie Universelle
armée — [ arme ] n. f. • v. 1360; de armer; a remplacé ost I ♦ 1 ♦ Réunion importante de troupes assemblées pour combattre. ⇒ troupe. Former, lever, recruter une armée. Armée de combattants, de mercenaires, de volontaires, de francs tireurs, de partisans … Encyclopédie Universelle
Armee (unite) — Armée (unité) Une armée est une unité militaire, d une taille assez variable selon les nations et les époques. Les armées soviétiques étaient par exemple équivalentes à des corps d armée, lors de la Seconde Guerre mondiale, alors que la Ire Armée … Wikipédia en Français
