-
1 courre
v.tr. (anc. forme de courir) 1. ост., в съчет. chasse а courre лов с преследване на дивеча с хрътки; 2. (само в inf.) преследвам животно. Ќ Hom. cour, cours, court. -
2 chasser
v. (lat. pop. °captiare, lat. captare "chercher а prendre") I. v.tr. 1. ловувам (дивеч, птици); chasser le cert ловувам елени; chasser а courre ловувам с кучета; 2. гоня, прогонвам; изхвърлям, уволнявам; chasser l'ennemi прогонвам неприятеля; chasser un indésirable изхвърлям нежелан гост; chasser un domestique уволнявам прислужник; 3. разпръсквам, разсейвам; chasser le chagrin разсейвам тъгата; chasser les mauvaises odeurs прогонвам лошите миризми; 4. изкарвам; карам пред себе си; chasser les vaches изкарвам кравите; 5. преследвам, стремя се към; chasser un navire преследвам кораб; chasser la terre стремя се към сушата (за кораб); II. v.intr. 1. les nuages chassent de l'ouest (de l'est, du nord) облаците идат от запад (от изток, от север); 2. le navire chasse sur ses ancres корабът е неустойчив, не е добре закотвен; l'ancre chasse котвата се влачи по дъното; 3. печ. заемам място (за печатна буква); 4. печ. променям подредбата на редовете в страниците; si vous ajoutez cette phrase, ça va chasser ако добавите това изречение, подредбата на редовете ще се промени; 5. правя скок "chasse" в балет; 6. подхлъзвам се, буксувам. Ќ bon chien chasse de race погов. крушата не пада по-далеч от дървото; il chasse de race той се е метнал на рода си (няма на кого да прилича); la faim chasse le loup du bois погов. нуждата кара човека да върши неразумни неща; un clou chasse l'autre клин, клин избива; chasser les cercles d'un tonneau набивам обръчите на бъчва. Ќ Ant. accueillir, admettre, recevoir; embaucher, engager, entretenir. -
3 cour
f. (lat. pop. curtis, class. cohors, cohortis "cour de ferme" confondu avec lat. curia) 1. двор; les enfants jouent dans la cour децата играят в двора; 2. съд; палата; cour d'appel апелативен съд; cour de cassation касационен съд; cour d'assises углавен съд; cour suprême върховен съд; cour des comptes сметна палата; 3. съдебен състав; la Haute cour de justice съд, съставен от парламентаристи, който съди Президента на Републиката или министрите в случай на тежки провинения; 4. дворец, кралски двор, кралска свита; la noblesse de cour придворните аристократи; 5. ост. улица без изход; 6. (Белгия) тоалетна (често в дъното на двора); 7. обкръжение, свита около влиятелен човек; 8. ист. събрание на васалите на краля. Ќ être bien en cour ползвам се от милостта на краля; приеман съм добре при някого; être mal en cour в немилост съм; faire la cour (а) ухажвам; la cour du roi Pétaud къща, в която всички заповядват; tenir cour plénière провеждам разширено заседание; c'est la cour des miracles това е мръсно и опасно място; cour d'amour провансалско сдружение, което се е занимавало с въпросите на галантността. Ќ Hom. courre, cours, court. -
4 courir
v. (a remplacé l'a. fr. courre, lat. currere) I. v.intr. 1. тичам, бягам; 2. участвам в надбягване; courir daus une compétition d'athlétisme участвам като бегач в атлетическо състезание; 3. courir а хвърлям се, впускам се в; 4. нося се (за новини, слухове); un bruit court que носи се слух, че; 5. идвам, отивам някъде много бързо; 6. нося се (за вода, вятър); 7. простирам се; минавам (за път); II. v.tr. 1. преследвам, гоня; courir le lièvre гоня заек; 2. скитам се, обикалям; courir les rues скитам се из улиците courir le monde обикалям света; 3. тичам след някого, ухажвам; courir les femmes ухажвам жените; 4. излагам се на риск; courir un danger излагам се на опасност; 5. courir les honneurs прен. стремя се към почести; 6. участвам в надбягване; courir le cent-mètres участвам в надбягването на 100 метра. Ќ courir а toutes jambes бягам презглава; courir le risque рискувам; par les temps qui courent в днешно време; les gens courent а ce spectacle хората се тълпят на този спектакъл; tu peux toujours courir разг. можеш все така да се надяваш; courir au large отправям се в открито море (за кораб); l'intérêt court а partir d'aujourd'hui лихвата тече от днес; laisser courir изоставям нещо; courir les jupons тичам след жените; courir qqn. разг. досаждам на някого. -
5 court1,
e adj. et adv. (lat. curtus) 1. къс; avoir les cheveux court1,s имам къса коса; le plus court1, chemin най-краткият път; ondes court1,es къси вълни (за радиоприемане); 2. нисък (на ръст); 3. кратък; roman court1, кратък роман; un court1, métrage късометражен филм; les délais sont court1,s сроковете са кратки; 4. m. в съчет. le plus court1, най-краткият път; 5. забързан, учестен; rythme court1, учестен ритъм; 6. adv. ниско, късо; couper court1, ses cheveux подстригвам късо косата си; 7. внезапно; 8. loc. adv. tout court1, накъсо, направо. Ќ avoir l'haleine court1,e задъхвам се; avoir la vue court1,e късоглед съм; не виждам по-далече от носа си; couper court1, а запушвам устата на ( някого), прекъсвам (някого); être а court1, d'argent останал съм без пари; demeurer (rester) court1, оставам с отворена уста; trancher (couper) court1, отсичам, решавам бързо; avoir la mémoire court1,e имам слаба памет; а courte échéance в близко бъдеще; crédit а court1, terme краткосрочен кредит; faire court1, съкращавам; tourner court1, завивам внезапно; преминавам внезапно от едно нещо на друго; se trouver court1, липсват ми идеи; prendre qqn. de court1, изненадвам внезапно някого. Ќ Ant. long; durable, prolongé. Ќ Hom. cour, courre, cours.
См. также в других словарях:
courre — [ kur ] v. tr. <conjug. : inf. seult> • 1225; anc. forme de courir 1 ♦ Vén. Poursuivre (une bête). ⇒ chasser, courir, poursuivre. « M. le duc préfère courre la bête noire » (Genevoix). 2 ♦ Cour. Chasse à courre, qui se fait avec les chiens… … Encyclopédie Universelle
courre — 1. (kou r ) v. n. Infinitif ancien du verbe courir. 1° Au sens de courir, emploi dans lequel il a vieilli et est aujourd hui hors d usage. • De ces jeunes guerriers la flotte vagabonde, Allait courre fortune aux orages du monde, MALH. I, 4 … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
courre — Courre, Currere, voyez Courir … Thresor de la langue françoyse
Courre — Vénerie « Courre » redirige ici. Pour les homophones, voir Court … Wikipédia en Français
COURRE — v. a. T. de Chasse. (Il se conjugue comme Courir. ) Courir une bête, la poursuivre. Courre le cerf, le lièvre, le daim. Il s emploie aussi neutralement. Chasse à courre. Laisser courre les chiens, ou simplement, Laisser courre, Découpler les… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
COURRE — v. tr. T. de Chasse Forme ancienne de COURIR. Courre le cerf, le lièvre, etc., et absolument Chasse à courre. Laisser courre les chiens, ou simplement Laisser courre, Découpler les chiens, afin qu’ils courent après la bête. Laisser courre se dit … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
COURRE — s. m. T. de Chasse. Endroit où l on place les lévriers, lorsqu on chasse le sanglier, le loup ou le renard avec ces chiens. C est un beau courre, se dit D un pays commode pour la chasse … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
Courre coumo un rat empousouat — Traduction: Il court comme un rat empoisonné … Proverbes Gascons
Chasse à courre — Vénerie « Courre » redirige ici. Pour les homophones, voir Court … Wikipédia en Français
laisser-courre — ● laisser courre nom masculin invariable Action de lâcher les chiens, en une seule fois, sur l animal chassé à courre. ⇒LAISSER COURRE, subst. masc. inv. VÉNERIE A. 1. Moment (et p. méton. lieu) de la chasse où l on découple les chiens. P. métaph … Encyclopédie Universelle
Chasse à courre — ● Chasse à courre chasse où l on poursuit le gibier avec des chiens courants, pour forcer l animal … Encyclopédie Universelle
