-
1 violence
{'vaiələns}
1. сила, буйност, несдържаност, стремителност, ярост, ревност, жар
2. буйство, насилие (и юр.)
by VIOLENCE с насилие, насилствено
to die by VIOLENCE умирам от насилствена смърт
to do VIOLENCE to упражнявам насилие над, изнасилвам, осквернявам, опетнявам, профанирам
to do VIOLENCE to one's feelings действувам против убежденията си
3. извращаване, извращение* * *{'vaiъlъns} n 1. сила, буйност, несдържаност; стремителност;* * *буйност; вилнеене; насилие; необузданост;* * *1. by violence с насилие, насилствено 2. to die by violence умирам от насилствена смърт 3. to do violence to one's feelings действувам против убежденията си 4. to do violence to упражнявам насилие над, изнасилвам, осквернявам, опетнявам, профанирам 5. буйство, насилие (и юр.) 6. извращаване, извращение 7. сила, буйност, несдържаност, стремителност, ярост, ревност, жар* * *violence[´vaiələns] n 1. сила, буйност, несдържаност, стремителност, ярост, ожесточение, полуда; 2. буйство; насилие (и юрид.); by \violence с насилие, насилствено; to die by \violence умирам от насилствена смърт; to do \violence to извършвам насилие над; изнасилвам; осквернявам, опетнявам, опошлявам, профанирам; to do \violence to o.'s feelings действам против убежденията си. -
2 self-violence
{,self'vaiələns}
n самоубийство* * *{,self 'vaiъlъns} n самоубийство.* * *n самоубийство* * *self-violence[¸self´vaiələns] n евфем. самоубийство. -
3 non-violence
{,nɔn'vaiələns}
n неизползване на насилие/насилствени методи* * *{,nъn'vaiъlъns} n неизползване на насилие/насилствени ме* * *n неизползване на насилие/насилствени методи -
4 by violence
насилствено; -
5 do violence to
осквернявам; опетнявам; -
6 condemn
{kən'dem}
1. осъждам (и юр.) (to на), укорявам, порицавам, не одобрявам
CONDEMNed cell килия на осъдени на смърт
2. бракувам, обявявам за негоден, нареждам да бъде разрушен
3. конфискувам
4. издавам, уличавам* * *{kъn'dem} v 1. осъждам (и юр.) (to на); укорявам, порицавам;* * *укорявам; упреквам; осъждам; порицавам; бракувам;* * *1. condemned cell килия на осъдени на смърт 2. бракувам, обявявам за негоден, нареждам да бъде разрушен 3. издавам, уличавам 4. конфискувам 5. осъждам (и юр.) (to на), укорявам, порицавам, не одобрявам* * *condemn[kən´dem] v 1. осъждам; укорявам, порицавам, упреквам; не одобрявам; to \condemn the latest wave of violence осъждам последната вълна на насилие; 2. обричам; юрид. осъждам; 3. бракувам; 4. обявявам за негоден за употреба; обявявам за неизлечим; these trees had been \condemned as unsafe обявиха, че тези дървета представляват опасност; to \condemn a building определям сграда за събаряне; 5. издавам, уличавам; 6. конфискувам (кораб, стока).
См. также в других словарях:
VIOLENCE — Comme agressivité et combativité, la violence est au principe des actions humaines individuelles ou collectives. Comme destructivité, elle menace continuellement la stabilité des relations des hommes entre eux, que ce soit en politique intérieure … Encyclopédie Universelle
violence — Violence is a pervasive and enduring aspect of all societies and takes many forms from politically motivated violence (terrorism) to ‘common’ assault or rape, and can be directed against the person or property. In Britain, political violence… … Encyclopedia of contemporary British culture
Violence — • The stimulus or moving cause must come from without; no one can do violence to himself Catholic Encyclopedia. Kevin Knight. 2006. Violence Violence … Catholic encyclopedia
Violence — Vi o*lence, n. [F., fr. L. violentia. See {Violent}.] 1. The quality or state of being violent; highly excited action, whether physical or moral; vehemence; impetuosity; force. [1913 Webster] That seal You ask with such a violence, the king, Mine … The Collaborative International Dictionary of English
violence — Violence. subst. fem. Qualité de ce qui est violent. La violence des vents, de la tempeste, du mal, de la douleur, d un remede, &c. la violence de son humeur. Violence, signifie aussi, La force dont on use contre le droit commun, contre les loix … Dictionnaire de l'Académie française
violence — Violence, Violentia, Vis. La violence et cours d une oraison, Incitatio orationis. Faire violence à aucun, Vim et manus alicui inferre, vel afferre, Faþcere vim alicui. Oster par force et violence, Per oppressionem eripere. Avec violence et force … Thresor de la langue françoyse
violence — I noun assault, attack, brutality, clash, convulsion, disorder, eruption, explosion, ferocity, force, fracas, furiousness, fury, inclemency, manus, onslaught, outburst, rage, rampage, ruthlessness, savagery, severity, unlawful force, vehemence,… … Law dictionary
violence — [vī′ə ləns] n. [ME < MFr < L violentia < violentus: see VIOLENT] 1. physical force used so as to injure, damage, or destroy; extreme roughness of action 2. intense, often devastatingly or explosively powerful force or energy, as of a… … English World dictionary
Violence — Vi o*lence, v. t. To assault; to injure; also, to bring by violence; to compel. [Obs.] B. Jonson. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
violence — (n.) late 13c., physical force used to inflict injury or damage, from Anglo Fr. and O.Fr. violence, from L. violentia vehemence, impetuosity, from violentus vehement, forcible, probably related to violare (see VIOLATION (Cf. violation)). Weakened … Etymology dictionary
violence — *force, compulsion, coercion, duress, constraint, restraint Analogous words: vehemence, intensity, fierceness (see corresponding adjectives at INTENSE): *effort, exertion, pains, trouble: *attack, assault, onslaught, onset … New Dictionary of Synonyms
