-
1 viande
f. (lat. pop. °vivenda) 1. месо (за ядене); viande hachée кълцано месо; кайма; grosse viande говеждо, свинско или овнешко месо; menue viande месо от птици; viande rouge конско, говеждо и овче месо; viande noire месо от глиган, сръндак, див заек, бегач; viande blanche птиче месо, телешко, свинско, питомен заек; viande tendre крехко месо; 2. разг. човешко месо; 3. ост. храна. Ќ amener sa viande идвам, пристигам; viande froide труп, мъртвец; se repaître de viande creuse храня празни надежди; viande creuse храна, която не засища, нещо незадоволително, без голяма стойност; de la viande soûle пияни хора. -
2 accompagner
v.tr. (de a-, a. fr. compain "compagnon, copain") 1. придружавам; accompagner une fille au bal придружавам момиче на бал; l'adjectif accompagne le nom прилагателното се дава към съществителното име; 2. гарнирам; accompagner une viande de légumes гарнирам месо със зеленчуци; 3. муз. акомпанирам, съпровождам; 4. изпращам; il l'a accompagné jusqu'а la porte той го изпрати до вратата; 5. подхождам; cette garniture accompagne bien votre robe тази гарнитура подхожда на роклята ви. Ќ Ant. quitter; précéder, suivre. -
3 avancé,
e adj. (de avancer) 1. издаден; toit avancé, изаден покрив; 2. прогресивен, напредничав; 3. напреднал; son ouvrage est déjà très avancé, работата му е доста напреднала вече ; 4. изнесен, изказан; 5. фин. авансиран. Ќ heure avancé,e късен час; poste avancé, воен. преден пост; viande avancé,e престояло развалено месо; vous voilà bien avancé,! дали сте си много труд за нищо! -
4 boucan1
m. (tupi moukem "viande fumée") 1. ост. пушено месо (у американските индианци); 2. скара, на която става опушването. -
5 boucher2,
ère m., f. (p.-к. du gallo-roman °buccus "bouc", le boucher étant а l'origine chargé d'abattre les boucs) 1. месар, касапин; acheter de la viande chez le boucher2, купувам месо от месаря; 2. разг. несръчен хирург; 3. палач (за офицер, който не щади хората си в боя); 4. adj. la lucilie boucher2,ère зоол. зелена месна муха. -
6 carne2
f. (it. carne "viande") 1. разг. лошо месо за ядене; 2. ост., разг. стар кон, кранта; 3. непоносима жена, неприятен човек. -
7 charnier
m. (lat. carnarium "lieu où l'on conserve la viande", de caro, carnis "chair") 1. морга; 2. костница; 3. разш. място, осеяно с трупове; гробище. -
8 charpie
f. (lat. pop. °carpire, de carpere "cueillir") хир. ленти от старо памучно платно, които са служели някога за превръзка на рани. Ќ mettre une chose en charpie разкъсвам нещо на дребни парчета; vêtement en charpie много износено облекло; viande en charpie много разварено месо. -
9 compote
f. (lat. composita, de componere "mettre ensemble") компот. Ќ avoir les pieds en compote краката ми са смазани от умора; viande en compote преварено месо. -
10 conserver
v.tr. (lat. conservare) 1. пазя, запазвам, опазвам; conserver un secret пазя тайна; le sport conserve la santé спортът запазва здравето; 2. консервирам; conserver de la viande консервирам месо; se conserver запазвам се, консервирам се. Ќ Ant. perdre, détruire, altérer; abîmer. -
11 coriace
adj. (lat. coriaceus, de corium "cuir") 1. жилав; viande coriace жилаво месо; 2. твърд, корав; 3. прен. упорит, вироглав, неотстъпчив; 4. m., f. неотстъпчив, упорит човек. Ќ Ant. mou, tendre; doux, souple. -
12 corrompre
v.tr. (lat. corrompere) 1. ост. развалям; la chaleur corrompt la viande горещината разваля месото; 2. прен., лит. променям, изопачавам, покварям; 3. развращавам; 4. подкупвам, корумпирам; corrompre un juge подкупвам съдия; se corrompre покварявам се, развалям се. Ќ Ant. assainir, purifier; améliorer, corriger, perfectionner. -
13 couper
v. (de coup "diviser d'un coup") I. v.tr. 1. режа, отрязвам, нарязвам, изрязвам, подрязвам; couper qqch. avec un couteau режа нещо с нож; couper la garge а qqn. режа гърлото на някого; couper en morceaux режа на парчета; 2. стрижа, подстригвам; couper les cheveux подстригвам коса; 3. кроя; couper un habit кроя дреха; 4. смесвам питиета, напитки; couper son vin добавям вода към виното си; 5. прекъсвам, отнемам; couper la parole а qqn. прекъсвам някого; couper la communication прекъсвам телефонна връзка; on a coupé le courant прекъснали са електрическия ток; couper son travail прекъсвам работата си; 6. пресичам, заграждам; couper une pièce преграждам стая; le chemin coupe un autre пътят пресича друг; 7. скопявам; couper un chat скопявам котка; 8. сковавам, режа (за студ); 9. couper un jeu de cartes сека тесте с карти; 10. вземам с коз; II. v.intr. 1. минавам напреки, пресичам (пътя); couper а travers (les) champs напреки през нивите; 2. режа; les éclats de verre coupent парчетата стъкло режат; III. v.tr. ind. couper а избягвам; couper а une corvée избягвам от тежка работа; IV. v. pron. se couper 1. порязвам се; 2. разг. противореча си; 3. режа се; la viande se coupe facilement месото се реже лесно; 4. se couper de qqn. разделям се, губя контакт с някого. Ќ couper bras et jambes разг. подкосяват ми се краката; couper а une corvée разг. изскубвам се (измъквам се) от неприятна работа; couper court прекъсвам; отсичам; couper court а qqch. слагам край на нещо; couper dans le vif режа живо месо; вземам решителни мерки; couper les ponts а qqn. пресичам (отрязвам) пътя за отстъпление; je n'y coupe pas нар. не се излъгвам (няма го майстора); couper les cheveux en quatre цепя косъма на две; couper un virage сека завой (от вътрешната страна); ça te la coupe разг. това те учудва; couper la fièvre свалям температурата; couper le chemin а qqn. минавам преди някого; couper le crédit а qqn. спирам парите на някого; couper le mal а la racine изрязвам злото от корен; coupez! спирайте телевизора (или касетофона, радиото и др.); couper une balle (в тениса) връщам топка така, че да забави инерцията си. Ќ Ant. lier, rassembler, réunir; rapprocher, unir. -
14 cuire
v. (lat. pop. °cocera, de coquere) I. v.tr. 1. варя, сварявам; cuire des légumes варя зеленчуци; 2. пека, изпичам; cuire la viande au gril пека месото на грил; cuire а feu doux пека на слаб огън; cuire la porcelaine изпичам порцелан; II. v.intr. 1. варя се; la soupe cuit а petit feu супата ври на слаб огън; 2. пека се; 3. паря, смъдя; les yeux me cuisent очите ме смъдят. Ќ il vous en cuira разг. ще съжалявате за това; cuire dans son jus разг. много ми е горещо. Ќ Hom. cuir. -
15 ferme1
adj. (de fermus) 1. твърд, корав, здрав; la terre ferme1 твърда земя; viande ferme1 твърдо месо; 2. прен. устойчив, непоколебим, непоклатим, решителен, сигурен, уверен; 3. постоянен, стабилен, солиден. Ќ marché ferme1 окончателна продажба; prendre ferme1 вземам безусловно; travailler ferme1 работя здраво. -
16 filandreux,
se adj. (de filandre) 1. влакнест, жилест, жилав; viande filandreux,se жилаво месо; 2. прен. неясен, объркан; style filandreux, неясен, заплетен стил. Ќ Ant. clair, concis. -
17 fumer1
v. (lat. fumare) I. v.intr. 1. пуша; défense de fumer1 забранено е да се пуши; 2. димя, пуша; le poêle fume печката дими, пуши; 3. изпарявам се; 4. нар. ядосвам се, гневя се; II. v.tr. 1. пуша, опушвам; fumer1 de la viande, du poisson опушвам месо, риба; 2. пуша (като гълтам дима); fumer1 une cigarette пуша цигара; fumer1 la cigarette пуша редовно ( пушач съм). Ќ fumer1 comme un sapeur пуша много. -
18 griller1
v. (de gril) I. v.tr. 1. пека на скара, пека; griller1 de la viande пека месо; griller1 du café пека кафе; 2. пърля; 3. разг. изгарям; 4. изсушавам, изгарям; la chaleur grille les bourgeons горещината изгаря пъпките на растенията; 5. попарвам; la gelée grille les plantes сланата попарва растенията; 6. текст. обгарям на пламък, пърля (за тъкани); 7. техн. обгарям руда, преди да се разтопи; 8. изгарям електрически уред (при късо съединение); 9. разг. надминавам (конкурент); II. v.intr. 1. пека се (на скара); 2. изгарям, препичам се, прегарям; 3. в съчет. griller1 de разг. горя ( от желание), пламенно желая; griller1 d'impatience горя от нетърпение; griller1 d'envie изгарям от желание; nous grillons de vous entendre изгаряме от желание да ви чуем; 4. топло; горещо ( в игрите за откриване на предмети - близо съм до целта). Ќ affaire grillée изпусната работа; griller1 une sèche изпушвам цигара; griller1 un feu rouge минавам на червено; être grillé дискредитиран съм ( в очите на някого). -
19 mince
adj. (de l'a. v. mincier "couper en menus morceaux") 1. тънък; couper la viande en minces tranches режа месото на тънки парчета; 2. слаб, кльощав; 3. прен. оскъден, баден; незначителен; 4. mince! interj. разг. хайде де! Ќ Ant. épais, large, gros, fort. -
20 nerveux,
se adj. (d'apr. lat. nervosus) 1. анат. нервен; système nerveux, нервна система; 2. нервен, раздразнителен; 3. влакнест (с жилки); 4. прен. силен, енергичен; 5. стегнат, ясен; style nerveux, стегнат стил. Ќ viande nerveux,se твърдо жилесто месо; voiture nerveux,se автомобил с голяма ускорителна сила; tissu nerveux, нервна тъкан. Ќ Ant. flasque, mou; lâche, languissant; calme, flegmatique, froid.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
VIANDE — Produit de la chasse puis de l’élevage, symbole de force et de richesse, aliment noble, objet d’un commerce mondial plus important que celui des produits sidérurgiques, sujet de nombreuses recherches, matière première d’industries en constante… … Encyclopédie Universelle
viande — Viande. s. f. La chair des animaux terrestres, & des oiseaux dont on se nourrit. Le mouton est une bonne viande. le cerf est une viande grossiere, melancolique, de mauvais suc. viande delicieuse, delicate, exquise, de bonne viande, de belle… … Dictionnaire de l'Académie française
VIANDE — VIANDE, VIANDE DÉFENDUE, VIANDE DANGEREUSE. Court examen des préceptes juifs et chrétiens, et de ceux des anciens philosophes. Viande vient sans doute de victus, ce qui nourrit, ce qui soutient la vie; de victus on fit viventia; de viventia,… … Dictionnaire philosophique de Voltaire
Viande — Différents types de viandes La viande désigne l ensemble des aliments animaux constitués par les tissus musculaires associés à du gras, des nerfs et du sang, ainsi que la triperie et les abats. C est une production agricole issue de l élevage ou… … Wikipédia en Français
viande — (vian d ; Regnier dit vi an d ; c est l ancienne prononciation) s. f. 1° Toute espèce d aliment, tout ce qui est propre à soutenir la vie (sens primitif dont il reste plusieurs traces dans la langue). • Qui nous a donné cette diversité de… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
VIANDE — s. f. La chair des animaux terrestres et des oiseaux dont on se nourrit. Le mouton est une bonne viande. Le cerf est une viande grossière, de mauvais suc. Viande délicieuse, délicate, exquise, fort nourrissante. De bonne viande. De belle viande.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
viande — I. Viande, Esca, Cibus, Cibaria. Il vient de Viuo Latin, ce que l Itaþlien represente mieux, disant, Vivanda. et parce viande, c est ce dont l homme se paist pour vivre. L Espagnol conformément à ce dit, Yo biþve con el Duque, pour dire, Je suis… … Thresor de la langue françoyse
VIANDE — n. f. Chair des animaux et des oiseaux dont on se nourrit. Viande grossière, indigeste, lourde, nourrissante, délicate, savoureuse. Viande mortifiée. Viande fraîche, fraîche tuée. Viande trop faite. Viande gâtée. Viande frigorifiée. Viande… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
viande — nf., chair, bidoche : VYANDA (Aillon Jeune, Albanais 001, Albertville 021, Annecy 003, Bauges, Bellecombe Bauges, Chambéry, Chapelle St Maurice, Compôte Bauges, Cordon, Doucy Bauges, Monnetier Mornex, Montagny Bozel, Reyvroz, St Nicolas Chapelle … Dictionnaire Français-Savoyard
viande — n.f. Corps humain. Amener sa viande, venir. Mettre la viande dans le torchon, se mettre au lit. / Épouse, concubine : Ma viande. / Marchand de viande, proxénète. / Viande froide, cadavre, corps (pompes fun.). Biographie préparée à l avance,… … Dictionnaire du Français argotique et populaire
Viande de bœuf — Bœuf Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
