-
1 teint
m. (de teindre) 1. тен, цвят на лицето; avoir le teint frais имам свеж тен; teint pâle блед тен на лицето; fond de teint фондютен (за маскиране на лицето); 2. боя, цвят; tissu bon (grand) teint плат, чиито цветове не избеляват при пране. -
2 teint,
e adj. (de teindre) боядисан, оцветен, обагрен; cheveux teint,s боядисани коси. -
3 allumé,
e adj. (de allumer) 1. запален, пламнал, възпламенен; 2. прен. възбуден, разпален; un teint allumé, зачервено лице; 3. със специфичен емайл ( в хералдиката). -
4 bilieux,
se adj. (lat. biliosus, de bilis "bile") 1. жлъчен; 2. прен., лит. който лесно се гневи, гневлив; 3. жълтозелен; teint bilieux, жълтозелен цвят ( на лицето). Ќ Ant. enjoué, jovial. -
5 blafard,
e adj. (moy. all. bleichvar "de couleur pâle") 1. бледен; тъмен, без блясък; teint blafard, бледен цвят на лицето, изпит, безкръвен; 2. мъждукащ. Ќ Ant. brillant, éclatant; coloré, vif. -
6 coloré,
e adj. (de colorer) 1. обагрен, оцветен; 2. прен. цветист, живописен, колоритен; avoir le teint coloré, имам свеж, хубав тен. Ќ Ant. décoloré, pâle. -
7 fleuri,
e adj. (de fleurir) 1. цъфнал; arbre fleuri, цъфнало дърво; 2. прен. свеж; teint fleuri, свеж тен (на лицето); 3. много украсен, цветист (за стил и др.); 4. претруфен; 5. украсен с цветя (истински, нарисувани и др.). Ќ barbe fleuri,e побеляла брада; Pâques fleuri,es ост. Връбница, Цветница. -
8 fond
m. (lat. fundus "fond et fonds") 1. дъно, дълбочина, дълбоки води; le fond d'une poche дъното на джоб; garnir d'un fond поставям дъно; poissons des grands fonds дънни риби; 2. дъно, долна част на съд; le fond d'un verre дъното на чаша; 3. остатък, утайка (в съд); 4. най-затънтената част от местност; дъно; 5. поле, фон; fond noir тъмно поле; 6. фон, основа на цвят (за плат); 7. основа (на стена, колона и др.); 8. среда, вътрешност на минна галерия; 9. fond de teint фондютен (крем за подобряване тена на лицето); 10. fond de robe комбинезон (дамски); 11. прен. същина, същност; on touche au fond du problème засяга се същината на проблема; 12. съдържание, тема, идея (на даден вид произведение); 13. loc. adj. de fond основен, основополагащ; 14. loc. adv. а fond издъно, изтънко; основно, напълно; au fond, dans le fond в действителност, всъщност. Ќ au fin fond du monde на край света; couler qqn а fond напълно разорявам някого; de fond en comble от край до край, съвсем; ski de fond ски-бягане; toucher le fond прен. пропадам, губя; faire fond sur qqch. базирам се на нещо. -
9 frais,
fraîche adj. (frq. °frisk) 1. свеж; vent frais, свеж вятър; teint frais, свеж тен; 2. хладен, прохладен; une belle et fraîche matinée de printemps красива хладна пролетна утрин; 3. нов, пресен, скорошен; њufsfrais,s пресни яйца; de fraîche date от скорошна дата; attention, peinture fraîche! внимание, прясна боя! 4. непорочен, невинен; une fille, fraîche de cњur момиче с непорочна душа; 5. прен. хладен, студен, резервиран; un accueil frais, хладен прием; 6. m. хлад, хладина; prendre le frais, разхладявам се; 7. f. хлад; хладина; sortir а la frais, излизам по хладно; 8. loc. adv. de frais, отскоро, от преди малко, прясно. Ќ mettre qqn. au frais, разг. пращам някого в затвора. Ќ Ant. blême, pâte, défraîchi, fané, terne, gâté. -
10 ictérique
adj. et n. (lat. ictericus, gr. ikterikos) 1. жълтеничен; teint ictérique цвят на болен от жълтеница; 2. m., f. болен от жълтеница, жълтеничав. -
11 noir,
e adj. (lat. niger) I. 1. черен; chat noir, черна котка; perles noir,es черни перли; 2. мургав, възтъмен; teint noir, мургав тен; 3. прен. тъмен, мрачен, намръщен; жесток; 4. гнусен, ужасен; 5. разг. пиян; 6. тъжен, натъжен; лош; j'ai une humeur noir,e имам лошо настроение; II. m. 1. черен цвят; noir, de cordonnier черна боя (вакса); 2. негър, чернокож; 3. черния кръг на мишената; 4. рана, нараняване; мъка; 5. мрак, тъмнина; broyer du noir, отдавам се на мъката си. Ќ c'est ma bête noir,e разг. той ми е противен; être en noir,, porter le noir, в траур съм; marché noir, черна борса; noir, sur blanc очевидно; noir, animal медицински въглища, въглен; aller du blanc au noir, минавам от една крайност в друга; voir tout en noir, виждам всичко в черна светлина; il fait noir, comme dans un four (tunnel) пълна тъмнина, мрак; être dans le noir, нищо не разбирам от някаква работа; mettre dans le noir, успявам; pousser au noir, преувеличавам лошата, страшната страна на нещата; tourner au noir, ставам песимист. -
12 pêche1
f. (lat. pop. °persica "fruit de Perse") 1. праскова (плод); peau, teint de pêche1 кожа с прасковен тен; couleur pêche1 прасковен цвят; 2. нар. шамар, плесница; 3. разг. лице; se fendre la pêche1 спуквам се от смях; 4. разг. avoir la pêche1 във форма съм, в добро настроение съм. Ќ rembourré avec des noyaux de pêche1 разг. много твърд, корав. -
13 sourd,
e adj. (lat. surdus) 1. глух; sourd, comme un pot напълно глух; 2. притъпен, малко звучен, неясен, глух; bruit sourd, глух, притъпен звук; 3. блед, матов (за цвят); teint sourd, блед цвят; 4. sourd, а прен. нечувствителен, неумолим, глух; невъзприемчив; rester sourd, aux cris de ses frères оставам безчувствен към виковете на братята си; 5. таен, безшумен; вътрешен, тъп; douleur sourd,e тъпа болка; colère sourd,e безмълвна ярост; une lutte sourd,e скрита, тайна борба; 6. грам. глух; consonnes sourd,es глухи съгласни; 7. m., f. глух човек. Ќ crier (frapper) comme un sourd, разг. викам, удрям с всички сили; faire la sourd,e oreille разг. правя си оглушки. Ќ Ant. éclatant, sonore; vif, aigu. -
14 transparent,
e adj. (du lat. médiév. transparens, rad. parare "paraître") 1. прозрачен, прозирен; papier transparent, прозрачна хартия; tissus transparent,s прозрачни платове; teint transparent, прозрачен, свеж тен; 2. прен. който лесно се разбира, прозрачен, ясен; allégorie transparent,e лесно разбираема алегория; 3. m. подлистник ( за писане на писма върху бял лист).
См. также в других словарях:
teint — 1. (tin) s. m. Manière de teindre. Drap bon teint. Cette étoffe est mauvais teint. • Des trois couleurs primitives que la teinture emploie, le rouge, le jaune et le bleu, il n y a plus que le jaune qui ne présente pas un degré de solidité… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Teint — Sm Gesichtsfarbe per. Wortschatz fremd. Erkennbar fremd (18. Jh.) Entlehnung. Entlehnt aus frz. teint, eigentlich Gefärbtes, Färbung , dem substantivierten PPrät. von frz. teindre färben , aus l. ting(u)ere (tīnctum), eigentlich tränken, benetzen … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
Teint — Teint. Die Regelmäßigkeit der edelsten Formen, die feinsten Gesichtszüge genügen, wenn er die Schönheit schaffen will, wohl dem Bildhauer, dem Feinfühlenden, wenn er bewundern soll; aber der Maler und die Menge verlangt für Beides schöne Farben.… … Damen Conversations Lexikon
Teint — Teint, n. [F. teint, teinte. See {Tint}.] Tint; color; tinge, See {Tint}. [Obs.] [1913 Webster] Time shall . . . embrown the teint. Dryden. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Teint — [tɛ̃ː] der; s, s; die Farbe und der Zustand der Haut im Gesicht <ein blasser, gesunder, zarter Teint> … Langenscheidt Großwörterbuch Deutsch als Fremdsprache
Teint — [tɛ̃:, auch tɛŋ] der; s, s <aus gleichbed. fr. teint, eigtl. »Färbung, Tönung«, Part. Perf. von teindre »färben«, dies aus lat. tingere> Beschaffenheit od. Tönung der menschlichen Gesichtshaut; Gesichts , Hautfarbe … Das große Fremdwörterbuch
Teint — [Network (Rating 5600 9600)] Auch: • Hautfarbe Bsp.: • Ihr Teint ist sehr hell … Deutsch Wörterbuch
Teint — (fr., spr. Täng ), 1) Farbe, bes. 2) Gesichts od. Hautfarbe; 3) die Haut selbst … Pierer's Universal-Lexikon
Teint — (franz., spr. täng), Gesichts oder Hautfarbe … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Teint — (frz., spr. täng), Gesichts , Hautfarbe … Kleines Konversations-Lexikon
Teint — (täng), frz., Farbe, Gesichts u. Hautfarbe; teinture (tängtühr), Färbung, Anstrich; oberflächliche Kenntniß … Herders Conversations-Lexikon
