-
1 suite
f. (lat. pop. sequitus) 1. продължение, развитие; c'est la suite du discours това е продължението на речта; la suite au prochain muméro продължението (на разказ, статия и др.) в следващия брой; 2. следствие, последствие, последица; la suite normale de ma démarche нормалните последици от моята постъпка; 3. свита; 4. ред, низ, поредица; 5. връзка, последователност; 6. ист. естествена рента; 7. муз. сюита; 8. многостаен апартамент, нает от един клиент в луксозно жилище; 9. loc.adv. de suite без прекъсване; tout de suite веднага; par la suite dans la suite следователно; 10. loc. prép. а la suite de вследствие на, в резултат на; par suite de във връзка с, следователно. Ќ faire suite а qqn. вървя след някого, следвам някого. -
2 ainsi
adv. (comp. de si, lat. sic et d'un premier élément obsur) 1. така, тъй, по такъв начин, също така; ainsi soit-il така да бъде, амин; 2. conj. и така, следователно; 3. ainsi que loc.conj. както, както и. Ќ il en est ainsi de така стои въпросът с; ainsi de suite и тъй нататък; pour ainsi dire така да се каже. -
3 anacoluthe
f. (d'o. gr. anacoluthon "absence de suite") грам. анаколута ( изпускане на думи в изречението). -
4 azerty
adj. inv. (suite des lettres des six premières touches d'une machine а écrire conçue pour le français) в съчет. clavier azerty клавиатура с френско подреждане на клавишите (за разлика от клавиатура QWERTY). -
5 banqueroute
f. (it. banca rotta "banc rompu", on brisait le comptoir du banquier а la suite de la banqueroute) банкрут, фалит, несъстоятелност. -
6 borne
f. (lat. pop. °bodina, d'o. gaul.) 1. слог, межда; 2. стълб, камък по шосетата за определяне на разстоянията; borne kilométrique километричен камък; 3. каменно стълбче, забито в ъгъла на стена на сграда или на тротоар за предпазване от коли или за да не позволява на колите да преминават или паркират; 4. техн. съединител (на електрически жици); 5. pl. прен. граница, предели; les bornes d'un Etat границите на държава; dépasser (franchir) les bornes de ce qui est permis преминавам границите на позволеното; 6. разг. километър; 7. полюс на електрически генератор; 8. мат. borne inférieure ou supérieure d'une suite елемент с най-висока или най-ниска стойност в поредица. Ќ il est là planté comme une borne застанал е там като истукан; borne d'incendie пожарен кран, хидрант; borne interactive компютърен терминал; sans bornes безграничен, безкраен. -
7 chômer
v.intr. (lat. caumare, de cauma, d'o. gr. "forte chaleur") 1. не работя, почивам, празнувам; 2. безработен съм; chômer par suite d'une crise économique безработен съм поради икономическа криза; 3. разг. преставам, спирам; ne pas chômer не спирам да работя; 4. v.tr. празнувам; chômer la fête d'un saint празнувам деня на светец. Ќ Ant. travailler. Ќ Hom. chaumer. -
8 comte
m. (lat. comes "compagnon", puis "attaché а la suite de l'empereur", d'où "haut dignitaire") 1. граф; 2. високопоставен сановник от франкската епоха. -
9 ensuite
adv. (pour en suite) 1. после, сетне, след това; 2. loc.prép. ensuite de след; ensuite de cela след това; ensuite de quoi след което. Ќ Ant. d'abord, premièrement. -
10 esprit
m. (lat. spiritus "souffle") 1. дух, призрак, привидение; croire aux esprits вярвам в духове; 2. ум, разум, разсъдък; avoir qqch. а l'esprit (en esprit) наумил съм си нещо; perdre l'esprit губя разсъдъка си; 3. остроумие; avoir de l'esprit духовит съм; homme d'esprit духовита личност; 4. съзнание, дух; esprit de combat боен дух; présence d'esprit присъствие на духа; esprit philosophique философски дух; l'esprit d'une société духът на дадено общество; 5. смисъл l'esprit du texte смисъла на текста; 6. характер; avoir de l'esprit belliqueux имам войнствен характер; avoir bon (mauvais) esprit добронамерен (недобронамерен) съм; 7. същност, своеобразие; l'esprit d'une constitution същността на дадена конституция; 8. ост. спирт, алкохол; esprit-de-vin етилов; esprit-de-bois метилов; 9. грам. ударение в старогръцкия език; esprit rude спиритус аспер; esprit doux спиритус ленис; 10. pl. ост. съзнание; perdre ses esprits губя съзнание; esprits animaux (vitaux) жизнен принцип в старата физиология (XVI и XVII в.); 11. намерение, цел; avoir le bon esprit de faire qch. имам доброто намерение да направя нещо. Ќ avoir l'esprit mal tourné разг. мнителен съм, взимам всичко от лошата страна; de corps et d'esprit тялом и духом; esprit de parti партийност; esprit de suite последователност; esprit de système систематичност; esprit de monde житейска мъдрост; esprit fort свободомислещ; esprit public обществено мнение; être bien (mal) dans l'esprit de qqn. имам (нямам) благоразположението на някого; faire de l'esprit показвам се остроумен; rende l'esprit издъхвам; sans esprit de retour безвъзвратно; tour d'esprit начин на изразяване; trait d'esprit остроумие, остроумна дума; un bel esprit ост. човек с претенции за духовитост. -
11 exorde
m. (lat. exordium, de exordire "commencer") уводна, встъпителна част на реч, начало, увод. Ќ Ant. conclusion, épilogue, péroraison, suite, fin. -
12 inconséquence
f. (bas lat. inconsequentia) 1. непоследователност, несъобразност; 2. безразсъдност, необмисленост. Ќ Ant. conséquence, logique, suite. -
13 mener
v.tr. (lat. pop. minare "pousser, mener les bêtes en les menaçant", class. minari "menacer") 1. водя, карам; mener а sa suite водя след себе си; 2. завеждам, закарвам, водя; mener les bêtes aux champs завеждам добитъка в полето; 3. прекарвам, пренасям, транспортирам; 4. ръководя, водя; mener une affaire ръководя работа; 5. начело съм, водя; mener la danse водя танца; 6. отнасям се, държа се; mener qqn. rudement отнасям се грубо с някого; 7. довеждам; mener qch. а bonne fin довеждам нещо до добър край; 8. постъпвам, правя, върша. Ќ mener а bien (mal) извеждам на добър (лош) край; mener а fin изкарвам докрай, свършвам; mener la barque държа кормилото; mener qqn. par le (bout du) nez водя някого за носа; tout chemin mène а Rome погов. всички пътища водят за Рим; se laisser mener оставям се да ме водят; mener qqn. en bateau лъжа, измамвам; mener une vie de bâton de chaise водя разбъркан, нередовен живот; mener le grand galop правя нещо припряно, бързо; mener la vie а grandes guides живея нашироко; mener, tenir en laisse спъвам, преча на някого за да действа свободно; ne pas en mener large в критично състояние съм; mener les poules pisser занимавам се с незначителни дейности; mener grand train живея богато; mener la vie dure а qqn. тормозя, измъчвам някого. -
14 poursuite
f. (de poursuivre d'apr. suite) 1. преследване, гонене; 2. прен. стремеж, цел; 3. юр. тъжба, съдебно преследване, иск; 4. спорт. колоездене; 5. продължение, продължаване; poursuite d'un travail продължаване на извършването на дадена работа. -
15 revenir
v.intr. (de re- et venir) 1. идвам отново; revenir le soir идвам отново вечерта; 2. връщам се, завръщам се revenir sur ses pas връщам се назад, по стъпките си; je reviens tout de suite връщам се веднага; revenir de l'école връщам се от училище; 3. идва ми на ума, спомням си; ce nom revient souvent dans ma mémoire това име се появява често в паметта ми; ça me revient! спомням си! 4. връщам се на; започвам отново, подновявам, възобновявам; revenir sur une question връщам се отново на някакъв въпрос; la conversation revient sur ce sujet разговорът се връща на тази тема; revenir а de meilleurs souvenirs връщам се към по-приятни спомени; 5. прен. успокоявам се; 6. избавям се, отърсвам се; revenir de ses illusions отърсвам се от илюзиите си; 7. оправям се, опомням се, съвземам се, идвам на себе си; revenir а soi идвам на себе си; 8. падам се, принадлежа; la couronne revient а lui короната се пада на него; 9. отказвам се; променям; revenir sur sa promesse отказвам се от обещанието си; 10. свеждам се, означавам; cela revient au même това означава едно и също; 11. излиза ми, струва; cela m'est revenu très cher това ми излезе много скъпо; 12. оздравявам; revenir d'une maladie оздравявам от болест; 13. в съчет. faire revenir леко запичам, запържвам; 14. ост. подхождам; cette nappe revient bien а cette table тази покривка подхожда на масата; 15. разг. ставам отново чист; après le lavage les rideaux sont revenus след изпирането завесите са чисти. Ќ il m'est revenu que узнах, че; revenons а nos moutons! да се върнем на темата! revenir sur le compte de qqn. променям мнението си за някого; il n'y a plus а y revenir не настоявайте повече; n'en pas revenir крайно съм учуден; revenir aux oreilles de qqn. достигам до ушите на някого, узнавам. -
16 séguedille
f. (esp. seguidilla, de seguida "suite") сегидиля (бърз испански танц в 3/4 такт); музика на такъв танц. -
17 suitée
f. (de suite) кобила, следвана от жребчето си. -
18 tout
adv., m., pron. et adj. (bas lat. tottus, forme expressive de totus "tout entier, intégral") I. adv. 1. съвсем, напълно, съвършено; tout jeune съвсем млад; c'est tout naturel това е съвсем естествено; tout autre съвършено друг; tout doucement съвсем леко; 2. tout... que (без subjonctif) колкото и да; tout riche que je suis колкото и да съм богат; 3. tout (+ p. prés.) (служи за подсилване, не се превежда); tout en causant разговаряйки; 4. loc.adv. du tout никак; en tout et pour tout всичко на всичко; pas du tout никак, съвсем не; rien du tout нищо; tout autour наоколо; tout au plus най-много; tout а l'heure преди малко; ей-сега, веднага; tout а fait съвсем; tout а coup внезапно; tout d'un coup наведнъж; tout de même все пак; tout d'abord най-напред; tout de suite веднага; pas du tout съвсем не, никак; II. m. 1. цяло; former un tout съставлявам едно цяло; risquer le tout pour le tout залагам всичко на една карта; 2. главното, важното; le tout est de... разг. важното е да...; 3. светът, вселената; le grand Tout безкрайната Вселена; III. pron. 1. всичко; tout va bien всичко е добре; il sait tout той знае всичко; c'est tout това е всичко; avant tout преди всичко; 2. pl. tous, toutes всички; la dernière de toutes последната от всички; tous ensemble всички заедно; 3. ост. всички; tout dormait dans la voiture всички спяха в колата; 4. loc. а tout prendre като се вземе всичко пред вид; най-сетне, най-подир, в края на краищата; après tout в края на краищата, впрочем; c'est tout dire с това всичко е казано; всичко е ясно, разбрано; malgré tout въпреки всичко; pour tout aller за всеки ден (за всичко); tout est bien qui finit bien погов. всичко е хубаво, щом свършва хубаво; une fois pour toutes веднъж завинаги; IV. tout, toute adj. 1. целият, цялата, цялото; tout le jour целият ден; toute sa petite famille цялото му малко семейство; de tout mon cњur от цялото си сърце; 2. всеки, всяка, всяко; toute personne всеки човек; tout Français всеки французин; 3. единствен; ils avaient pour tout domestique une vieille femme имаха за единствена прислуга една старица; 4. pl. tous, toutes всеки, всяка; всички; tous les hommes всички хора; tous les matins всяка сутрин; toutes les fois que всеки път, когато; cesser toutes relations скъсвам всякакви връзки. Ќ а toute bride стремглаво; а tout hasard за всеки случай; а toutes jambes бързо, с всички сили, през глава; а tout moment всеки миг; а tout propos по всеки повод; de toutes parts отвсякъде; de toute urgence много бързо, срочно; en tout cas във всеки случай; en toute hâte набързо; de toutes façons във всеки случай, и все пак; de toute éternité от край време, от стари времена; en tout bien tout honneur с честни намерения.
См. также в других словарях:
suite — [ sɥit ] n. f. • XIIIe; siute « poursuite en justice » 1080; a. p. p. de suivre; lat. pop. sequitus I ♦ A ♦ Action de poursuivre. 1 ♦ Dr. Droit de suite : droit qui permet au créancier hypothécaire de suivre l immeuble hypothéqué dans les mains… … Encyclopédie Universelle
suite — Suite. s. f. Collectif. Ceux qui suivent, ceux qui vont aprés. On le laissa passer, & on ferma la porte à toute sa suite. Suite, signifie aussi, Ceux qui accompagnent quelqu un par honneur, qui sont autour de luy, devant ou aprés luy pour luy… … Dictionnaire de l'Académie française
suite — [swiːt] noun [countable] 1. a set of rooms, especially expensive ones in a hotel or an office building: • a hotel suite • The firm has a suite of offices on the second floor. 2. COMPUTING a group of related computer programs that work together … Financial and business terms
Suite... — Suite... Album par Baptiste Trotignon Sortie 2010 Genre Jazz Label naive Albums de Baptiste Trotignon … Wikipédia en Français
suite — Suite, Assectatio, Consecutio, Continuitas, Imitatio. Suite et accompagnement, Comitatus. La suite et officiers qui estoyent avec un magistrat en la province, Comites iudicum. La suite et consequence, Consequentia. Suite et entretenement des… … Thresor de la langue françoyse
Suite — Suite, n. [F. See {Suit}, n.] 1. A retinue or company of attendants, as of a distinguished personage; as, the suite of an ambassador. See {Suit}, n., 5. [1913 Webster] 2. A connected series or succession of objects; a number of things used or… … The Collaborative International Dictionary of English
suite — [ swit ] noun count ** 1. ) a set of rooms: a seven room penthouse suite the hotel s honeymoon suite a second floor suite of offices => EN SUITE 2. ) a set of matching pieces of furniture 3. ) COMPUTING a set of computer programs: a suite of… … Usage of the words and phrases in modern English
Suite — Suite … Википедия
suite — [swi:t] n ▬▬▬▬▬▬▬ 1¦(rooms)¦ 2¦(furniture)¦ 3¦(computers)¦ 4¦(music)¦ 5¦(politics)¦ ▬▬▬▬▬▬▬ [Date: 1600 1700; : French; Origin: Old French siute; SUIT1] 1.) … Dictionary of contemporary English
suite — sustantivo femenino 1. Conjunto de varias habitaciones de un hotel lujoso comunicadas entre sí: El famoso cantante vivirá en una suite de un céntrico hotel. suite nupcial Suite para recién casados. 2. Área: música Conjunto de fragmentos de una… … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
Suite — Sf Zimmerflucht, Komposition aus nur lose gefügten Sätzen per. Wortschatz fach. (17. Jh.) Entlehnung. Entlehnt aus frz. suite, eigentlich Folge , dieses aus vor rom. * sequita, zu l. sequī folgen . Ebenso nndl. suite, ne. suite, nschw. svit,… … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
