-
1 medium
{'mi:djəm}
1. среда, средина, нещо средно/междинно/промеждутъчно
среднo качество/число
междинна степен и пр. (between)
happy MEDIUM златна среда
2. (обществена) среда, условия на живот
3. средство, сила, фактор
MEDIUM of exchange/circulation разменно средство
through the MEDIUM of посредством, чрез
4. изк., муз., лит. средства, материал, форма
5. проводник
6. бuoл. среда
7. жив. разтворител (на боя)
8. средство (за информация и пр.)
pl (media) mass media
9. (pl mediums) медиум
10. attr среден, междинен, умерен, мек* * *{'mi:djъm} n (pl -s, -ia {-iъ}) 1. среда, средина; нещо сред* * *фактор; среда; среден; умерен; окръжение; посредник; проводник; разтворител; медиум;* * *1. (pl mediums) медиум 2. (обществена) среда, условия на живот 3. attr среден, междинен, умерен, мек 4. happy medium златна среда 5. medium of exchange/circulation разменно средство 6. pl (media) mass media 7. through the medium of посредством, чрез 8. бuoл. среда 9. жив. разтворител (на боя) 10. изк., муз., лит. средства, материал, форма 11. междинна степен и пр. (between) 12. проводник 13. среда, средина, нещо средно/междинно/промеждутъчно 14. среднo качество/число 15. средство (за информация и пр.) 16. средство, сила, фактор* * *medium[´mi:diəm] I. n (pl mediums, media[´mi:diə]) 1. средство, сила, фактор; circulating \medium;\medium of circulation пари, оборотни средства; to work in an artistic \medium служа си с художествени средства; by ( through) the \medium of посредством, чрез; 2. среда, средина, нещо средно, междинно, промеждутъчно (средно качество, число, междинна степен и под.); ( social) \medium обществена среда; happy \medium златна среда; to strike a happy \medium намирам (придържам се към) златната среда; 3. (pl media) (околна) среда, условия на живот, обкръжение; 4. проводник, агент, посредник; the air is a \medium for sound въздухът е добър проводник на звука; 5. разтворител (на боя); 6. лог. средното съждение на силогизъм; 7. (pl mediums) медиум; 8. pl масмедии, медии; II. adj 1. среден, междинен, умерен; 2. мек, яваш (за тютюн); \medium waves рад. средни вълни; of \medium height със среден ръст; people of \medium status средна ръка хора; 3. воен. среднокалибрен.
См. также в других словарях:
social status — index class Burton s Legal Thesaurus. William C. Burton. 2006 … Law dictionary
Social status — In sociology or anthropology, social status is the honor or prestige attached to one s position in society (one s social position). The stratification system, which is the system of distributing rewards to the members of society, determines… … Wikipedia
social status — Relative rank that an individual holds, with attendant rights, duties, and lifestyle, in a social hierarchy based on honour and prestige. Status is often ascribed on the basis of sex, age, family relationships, and birth, placing one into a… … Universalium
social status — noun position in a social hierarchy (Freq. 1) the British are more aware of social status than Americans are • Syn: ↑social station, ↑social rank, ↑rank • Hypernyms: ↑status, ↑position … Useful english dictionary
social status — socialinis statusas statusas T sritis Kūno kultūra ir sportas apibrėžtis Individo, grupės padėtis socialinėje sistemoje (pvz., komandos socialinis statusas, sportininko socialinis statusas, trenerio socialinis statusas). Socialinį statusą lemia… … Sporto terminų žodynas
social status — social rank, place where one ranks on a societal scale … English contemporary dictionary
social status — See status … Dictionary of sociology
social status — noun The honor or prestige attached to ones position in society … Wiktionary
Status attainment — or status attainment theory deals largely with one’s position in society, or class. Status attainment is affected by both achieved factors, such as educational attainment, and ascribed factors, such as family income. It is achieved by a… … Wikipedia
Social order — is a concept used in sociology, history and other social sciences. It refers to a set of linked social structures, social institutions and social practices which conserve, maintain and enforce normal ways of relating and behaving. A social order… … Wikipedia
Social transformation — is the process by which an individual alters the socially ascribed social status of their parents into a socially achieved status for themselves. This is different from social reproduction and social mobility because instead of looking at the… … Wikipedia
