-
1 senile
-
2 senile
{'si:nail}
a старчески, сенилен, грохнал, изкуфял* * *{'si:nail} а старчески; сенилен; грохнал; изкуфял.* * *старчески; старешки;* * *a старчески, сенилен, грохнал, изкуфял* * * -
3 senìle
agg старчески. -
4 sénile
adj. (lat. senilis, de senex "vieillard") 1. старчески; 2. засегнат от старческа немощ. -
5 grow senile
фира; -
6 dementia
{di'menʃə}
n мед. придобито слабоумие, деменция
precocious DEMENTIA, DEMENTIA praecox мед. ранна деменция, шизофрения* * *{di'menshъ} n мед. придобито слабоумие, деменция; precocious* * *деменция; малоумие;* * *1. n мед. придобито слабоумие, деменция 2. precocious dementia, dementia praecox мед. ранна деменция, шизофрения* * *dementia[di´menʃə] n мед. слабоумие, деменция; малоумие; senile \dementia мед. старческо слабоумие; precocious \dementia, \dementia praecox ранна деменция. -
7 crasse
f. (lat. crassus "épais, gras") 1. мръсотия, нечистотия; кир; 2. техн. сгурия или люспи от метал (при топенето му); 3. разг. измама, мръсен номер; faire une crasse а qqn. правя мръсен номер на някого. Ќ ignorance crasse adj. f. голямо, грубо невежество; crasse sénile кафеникави старчески петна по кожата на ръцете и лицето. -
8 involution
f. (lat. involutio "enroulement") 1. заплитане, заплетеност; 2. бот. завитост, навитост отвън навътре; 3. развитие, обратно на еволюцията (от хетерогенност към хомогенност); 4. регресивно развитие на орган, тумор или организъм. Ќ involution sénile промените в организма по време на старостта; involution utérine връщане на нормалните размери на матката след раждане. -
9 juvénile
adj. (lat. juvenilis) младежки, юношески; ardeur juvénile младежки плам; la délinquance juvénile младежката престъпност. Ќ eau juvénile геол. вода от вулканичен или магматичен произход; hormone juvénile биол. хормон при насекомите, който контролира развитието им, снасянето на яйца и излизането от стадия на лаври. Ќ Ant. sénile, vieux. -
10 sénilité
f. (de sénile) старост; сенилност, старческа отпадналост; старческа немощ.
См. также в других словарях:
sénile — [ senil ] adj. • XVe, puis 1512; lat. senilis, de senex « vieillard » 1 ♦ De vieillard, propre à la vieillesse. « d une voix sénile mais encore bien accentuée » (Gautier). ♢ Méd. Involution sénile : ensemble des phénomènes de régression d un… … Encyclopédie Universelle
Senile — Se nile, a. [L. senilis, from senex, gen. senis, old, an old man: cf. F. s[ e]nile. See {Senior}.] Of or pertaining to old age; proceeding from, or characteristic of, old age; affected with the infirmities of old age; as, senile weakness. Senile… … The Collaborative International Dictionary of English
senile — 1660s, suited to old age, from Fr. sénile, from L. senilis of old age, from senex (gen. senis) old, old man, from PIE root *sen old (Cf. Skt. sanah old; Avestan hana old; O.Pers. hanata old age, lapse of time; Ar … Etymology dictionary
senile — ► ADJECTIVE ▪ having the weaknesses or diseases of old age, especially a loss of mental faculties. ► NOUN ▪ a senile person. DERIVATIVES senility noun. ORIGIN Latin senilis, from senex old man … English terms dictionary
senile — agg. [dal lat. senilis, der. di senex vecchio ]. [caratteristico della vecchiaia: l età s. ; esperienza s. ] ▶◀ ‖ maturo. ◀▶ adolescenziale, giovanile, infantile … Enciclopedia Italiana
senile — [adj] failing in physical and mental capabilities due to old age aged, ancient, anile, decrepit, doddering, doting, enfeebled, feeble, imbecile, infirm, in second childhood*, old, senescent, shattered, sick, weak; concepts 314,402,403 Ant. alert … New thesaurus
senile — [sē′nīl΄, sen′īl΄] adj. [L senilis < senex, old: see SENATE] 1. a) of, typical of, or resulting from old age: now chiefly medical b) showing the marked deterioration often accompanying old age, esp. mental impairment characterized by confusion … English World dictionary
sénile — (sé ni l ) adj. Qui a rapport à la vieillesse. Démence sénile. Gangrène sénile. • Dans l existence prolongée de l homme et des animaux naît peu à peu la cause de la mort sénile et naturelle, dont la lenteur des mouvements est la source… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
SÉNILE — adj. des deux genres Qui a rapport, qui tient à la vieillesse. Débilité sénile. Démence sénile. Gangrène sénile … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
senile — pre·senile; senile; senile·ly; … English syllables
senile — adj. & n. adj. 1 of or characteristic of old age (senile apathy; senile decay). 2 having the weaknesses or diseases of old age. n. a senile person. Derivatives: senility n. Etymology: F seacutenile or L senilis f. senex old man … Useful english dictionary
