-
1 sentir
v. (lat. sentire) I. v.tr. чувствам, усещам; 2. изпитвам, преживявам; 3. съзнавам, разбирам; 4. мириша, помирисвам; 5. издавам специална миризма; 6. създавам някакво впечатление; II. v.intr. издавам миризма, мириша; se sentir 1. чувствам се; 2. съзнавам (състоянието си); ils ne peuvent pas se sentir те се мразят, не могат да се понасят. Ќ ne pas pouvoir sentir qqn. не мога да понасям някого; sentir le sapin разг. мириша на пръст, на умиране съм. -
2 acroléine
f. (du lat. acer, acris "aigre, âcre" et olere "sentir") хим. акролеин, етиленов алдехид, получен чрез дехидратиране на глицерин, летлива и задушлива течност. -
3 agressé,
e adj. (de agresser) 1. нападнат, жертва на агресия; pays agressé, нападната страна; 2. псих. être, se sentir agressé, чувствам заплаха от агресия. -
4 aise
f. (lat. pop. °adjacent) 1. лит. удоволствие, радост, задоволство; 2. удобство; vivre а son aise живея удобно; 3. pl. удобства, жизнени блага, комфорт. Ќ а votre aise ирон. не се стеснявайте, моля, както и когато ви е удобно; être а l'aise удобно съм настанен (седнал); être а son aise добре се чувствам; être partout а son aise разг. чувствам се навсякъде като у дома си; mettre qqn. а son aise одобрявам (окуражавам) някого; n'en prendre qu'а son aise разг. правя само това, което ми се харесва; respirer plus а l'aise дишам по-свободно; успокоявам се, олеква ми; se mettre а son aise разполагам се удобно (не се стеснявам); se sentir mal а l'aise не се чувствам добре. -
5 besoin
m. (du frq. °bisunni "soin") 1. нужда, потребност, необходимост; en cas de besoin в случай на нужда; sentir, éprouver, ressentir le besoin de изпитвам нуждата от; pl. необходимото за живот; pourvoir aux besoins de ses parents издържам родителите си; 2. тежко материално положение; нужда, бедност; être dans le besoin намирам се в нужда; 3. loc. adv. au besoin в случай на нужда; au besoin on connaît les amis приятел в нужда се познава; état de besoin мед. привикване, зависимост; faire ses besoins ходя по нужда; avoir besoin de нуждая се от; avoir besoin que (+ subj.) трябва, необходимо е да; il est besoin de лит. необходимо е да; s'il en est besoin, si besoin est ако е необходимо. Ќ Ant. dégoût, saciété, abondance, aisance, fortune, prospérité, richesse. -
6 chose
f. et m. (lat. causa, qui a pris le sens de res en lat. jur.) 1. нещо, вещ, предмет; chose nécessaire необходима вещ; chaque chose а sa place всяко нещо на мястото си; c'est la moindre des choses това е най-малкото нещо; quelque chose а manger нещо за ядене; 2. разг. работа, нещо; chose faite свършена работа; 3. разг. собственост, притежание, принадлежност, имот; les personnes et les choses лицата и имотите; 4. m. в съчет. quelque chose нещо; autre chose (съгласува се в мъжки род) друго, друго нещо; quelque chose de beau нещо хубаво; quelque chose me dit que интуицията ми подсказва, че; il y a quelque chose comme une semaine има около седмица; se croire quelque chose смятам се за важен; 5. m. нещо, на което не се знае името, това, онова; donnez moi ce chose дайте ми това; madame, monsieur Chose госпожата, господинът (за жена или мъж, на които не се знае името); 6. adj. разг., в съчет. se sentir tout chose чувствам необяснимо неразположение. Ќ dire bien des chose а qqn. изпращам много здраве на някого; Le Petit chose "Дребосъчето" (произведение на Ал. Доде); leçon de choses ост. нагледен урок; c'est dans l'ordre des choses това е в реда на нещата; en mettant les choses au mieux ако приемем най-благоприятната хипотеза; prendre les choses comme elles vrennent приемам нещата такива, каквито са; chose dite, chose faite речено, сторено; parler de choses et d'autres говоря за това-онова; la chose jugée юр. решението на съдията; la chose publique (du lat. res'publica - république) въпросите от обществен интерес; la même chose същото нещо. Ќ Ant. rien. -
7 cocotte2
f. (onomat.) 1. кокошка (на детски език); 2. хартиено птиче; 3. разг., ост. лека жена, кокотка; 4. (в обръщения) миличка; 5. подвикване за окуражаване на кон; hue, cocotte2! дий! Ќ sentir la cocotte2 усещам мириса на евтин парфюм. -
8 drôle
adj. (du néerl. drol "petit bonhomme, lutin") 1. смешен; забавен; 2. странен, чуден; 3. m. смешник, хитрец, чудак. Ќ drôle de странен, чуден; la drôle de guerre периодът, който разделя обявяването на враждебни действия (септ. 1939 г.) и началото на немската инвазия (май 1940 г.); en raconter, en entendre de drôles разказвам странни, невероятни истории; être (se sentir) tout drôle не се чувствам добре; drôle comme un coffre много смешен, комичен. Ќ Ant. ennuyeux, falot, insipide, triste; normal, ordinaire. -
9 école
f. (lat. schola, gr. skholê) 1. училище, учебно заведение; aller а l'école отивам на училище, посещавам училище, ученик съм; école cellulaire килийно училище; école primaire основно училище; école secondaire (lycée, collège) средно училище; école de musique, de médecine музикално, медицинско училище; école commerciale търговско училище (гимназия); école d'adultes, du soir вечерно училище (за възрастни); école militaire военно училище; école professionnelle професионално училище (техникум); école d'apprentissage rurale селскостопанско училище (техникум); école en plein air училище на открито; école maternelle детска градина; Ecole d'arts et métiers Училище за приложни изкуства; Ecole centrale des arts et manufactures Инженерно-техническо училище (в Париж); 2. висше училище, университет, факултет; висша школа, институт; Ecole de droit Юридически, правен факултет; Ecole de médecine Медицински институт; Ecole normale Педагогически институт; Ecole normale supérieure Висш педагогически институт (в Париж); Ecole polytechnique Политехническо висше училище; Ecole spéciale militaire de Saint-Cyr Военно училище за артилеристи и пехотинци; Ecole supérieure de guerre Военна академия; Ecole supérieure de la Marine Военноморска академия; les hautes écoles висши учебни заведения; 3. школа, учение; école française френска школа; école de Socrate учението на Сократ. Ќ basse école обучение по езда; être а bonne école в добра среда съм; faire l'école buissonnière не ходя на училище, бягам от училище; sentir l'école имам вид на педант; la vieille école традицията; faire une école сбърквам, правя глупост; faire école имам последователи, привърженици. -
10 fagot
m. (p.-к. d'un gr. °phakos) вързоп съчки, клони; conter des fagots разправям глупости; de derrière des fagots от най-хубавото качество; il y a fagot et fagot погов. има ги разни; sentir le fagot заподозрян съм в еретичност; fagot d'épines неприятен, заядлив човек. -
11 faible
adj. (lat. flebilis "pitoyable, digne d'être pleuré", de flere "pleurer") 1. слаб; se sentir faible чувствам се слаб; 2. прен. слаб, безхарактерен, малодушен; 3. незначителен, жалък, малък; 4. крехък; 5. беззащитен, нестабилен; 6. посредствен, лош; élève faible слаб ученик; 7. нерешителен, несигурен; c'est un homme faible et craintif това е нерешителен и страхлив човек; 8. мор. лек; 9. m. слабо, уязвимо място; слабост; 10. m. слаб човек; 11. loc.adv. du fort au faible, le fort portant le faible средно взето. Ќ faible d'esprit слабоумен; avoir un faible pour имам слабост, наклонност към. Ќ Ant. fort, vigoureux, robuste, énergique; grand, considérable. -
12 fragrant,
e adj. (lat. fragrans, de fragnare "sentir") ароматен, благоуханен. -
13 gros,
se adj. adv. et n. (lat. imp. grossus) 1. голям, едър, дебел; une gros,se femme дебела жена; gros, paquet голям пакет; gros,se araignée голям паяк; gros,ses lèvres големи пълни устни; gros,se fille делебо момиче; gros, gibier едър дивеч; 2. дебел, плътен, груб (плат); gros, drap грубо платно; 3. голям, тежък; gros, bagage тежък багаж; 4. надебелен, подут; se sentir le ventre gros, чувствам корема си подут; 5. важен, значителен; gros,se question важен въпрос; 6. голям, значителен; toucher une gros,se somme получавам голяма, значителна сума; faire de gros,ses dépenses правя значителни разходи; gagner le gros lot печеля голямата печалба; 7. опасен, силен; gros, rhume силна хрема; gros,se fièvre силна температура; 8. силен, мощен; gros,se voix силен и мощен глас; gros, baiser звучна целувка; 9. богат, голям, едър; gros, marchand голям, едър търговец; gros, propriétaire едър собственик; 10. прен. наситен; плътен, изпълнен; époque gros,se d'événements епоха, пълна със събития; 11. груб, без финес; avoir de gros, traits имам груби черти; gros,se plaisanterie груба, вулгарна шега; 12. тъмен; un gros, bleu изискано тъмносиньо; 13. воен. тежък; gros,se artillerie тежка артилерия; 14. m. най-важната част от нещо; главното, важното; le gros, d'une affaire важното, главното в някоя работа; 15. adv. много; gagner gros, печеля много; cela coûte gros, това струва скъпо; 16. loc. adv. en gros, на едро; отгоре-отгоре, накратко; commerce en gros, търговия на едро; dites-moi en gros, ce qui se passe кажете ми накратко какво става; 17. m., f. дебел, едър човек; 18. m., f. нар. богат, влиятелен човек; 19. m. commerce de gros, търговия на едро; prix de gros, цена на едро; 20. m. gros, de Naples вид зърнест плат. Ќ les gros,ses dents кътните зъби; une gros,se cylindrée кола с мощен двигател; gros, buveur човек, който пие много; du gros, rouge обикновено червено вино; c'est gros, това е трудно да се повярва; le gros, de l'arbre дънерът на дървото; au gros, de l'hiver посред зима; c'est un gros, bonnet разг. той е голяма клечка; cњur gros, свито, нажалено сърце; en avoir gros, sur le cњur тежко ми е на сърцето; gros, mots обиди; faire le gros, dos разг. прегъвам се, изгърбвам се (за котка); придавам си важност; femme gros,se ост. бременна жена; la vache est gros,se кравата е бременна; nuée gros,se d'orage облак, който носи буря; un gros, quart d'heure повече от един четвърт час; gros, bétail едър рогат добитък; gros, vin гъсто, тъмночервено вино; jouer gros, jeu рискувам много; la mer est gros,se морето е бурно; gros, temps лошо време; la rivière est gros,se реката е придошла; les gros, poissons mangent les petits погов. големите риби изяждат по-малките ( силните хора винаги надвиват на по-слабите). Ќ Ant. chétif, fin, frêle, petit, maigre, délicat; distingué; recherché; détail. -
14 phase
f. (gr. phasis "lever d'une étoile") 1. фаза; concordance de phases ел. съвпадение на фазите (за електрически ток); 2. период, стадий; phases d'une maladie стадиите на болест. Ќ (être, se sentir) en phase avec qqn. в добри отношения съм с някого, разбирам се с някого. -
15 poisson
m. (lat. piscis) риба; poisson de mer морска риба; poisson d'eau douce сладководна риба. Ќ être comme un poisson dans l'eau чувствам се отлично (като риба във вода); muet comme un poisson ням като риба; ni chair ni poisson ни риба, ни рак; poisson d'avril априлска лъжа; engueuler (attraper) qqn. comme du poisson pourri обсипвам някого с ругатни; les grands poissons mangent les petits големите риби изяждат малките; le poisson commence а sentir (pourrir) par la tête рибата се вмирисва първо откъм главата. -
16 ressentir
v.tr. (de re- et sentir) 1. чувствам, изпитвам; ressentir les effets d'une chute усещам последиците от падане; ressentir de la sympathie pour qqn. изпитвам симпатия към някого; ressentir une grande joie изпитвам голяма радост; ressentir des souffrances изпитвам страдания; 2. ост. спомням си с признателност за нещо; se ressentir 1. чувствам се; ces pages se ressentent de l'effort в тези страници се чувства усилие; 2. изпитвам още последиците от, не мога още да се оправя от; se ressentir d'une opération не мога да се оправя от операция; 3. ост. не мога да преглътна, да забравя; se ressentir d'une offense не мога да преглътна обида; 4. s'en ressentir pour чувствам се добре настроен за. -
17 rose1
f. (lat. rosa) 1. роза; 2. в съчет. rose1 trémière ружа, Althaca rosca; rose1 de Noël черен кукуряк, Elleborus niger; rose1 de Jéricho ерихонска роза; laurier-rose1 олеандър, Nerium oleander; rose1 d'Inde разперена турта, Tagetes patula; 3. прен. розов цвят, руменина, свежест; 4. диамант (обработен само отгоре); 5. архит. голяма розетка; кръгъл витраж (на входа на църквите в готически стил); 6. мор., в съчет. rose1 des vents роза на ветровете ( метален кръг с тридесет и две деления). Ќ découvrir le pot aux rose1s разкривам, отгатвам тайната; frais comme une rose1 отпочинал, свеж; cueillir la rose1 отнемам девствеността на момиче; être sur des rose1живея охолно, в удоволствия; un roman а l'eau de rose1 сантиментален, сълзлив роман; ne pas sentir la rose1 мириша лошо; pas de rose1s sans épines погов. няма роза без бодли; bois de rose1 облицовъчно пано от палисандрово дърво ( с розов цвят). -
18 roui
m. (de rouir) натопяване, накисване (на лен, коноп). Ќ sentir le roui мириша лошо, имам лош вкус, дъх. -
19 roussi
m. (de roussir) мирис, миризма на изгоряло, на опърлено. Ќ sentir le roussi съмнителен съм; вървя към провал ( за работа). -
20 sapin
m. (lat. pop. sappinus, gaul. °sappus, croisé avec pinus "pin") 1. бот. ела; смърч, Abies; 2. дървен материал от ела, от смърч. Ќ sentir le sapin мириша на гроб, с единия крак съм в гроба.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
sentir — [ sɑ̃tir ] v. tr. <conjug. : 16> • 1080; lat. sentire I ♦ 1 ♦ Avoir la sensation ou la perception de (un objet, un fait, une qualité). ⇒ percevoir. REM. Ne s emploie pas pour les sensations auditives. « Pour sentir sur leurs paumes la… … Encyclopédie Universelle
sentir — Sentir. v. a. Recevoir quelque impression dans les sens. Il ne se dit guere que de l odorat, de l attouchement & du goust. Sentir le froid. sentir du froid. sentir le chaud. sentir du chaud. sentir des fleurs. dés que j ay gousté de ce pasté, j… … Dictionnaire de l'Académie française
sentir — Sentir, Sentire. Sentir aucunement, Subsentire. Qu on ne peut sentir, Insensibilis. Facile à sentir, et qui sent facilement, Sensibilis, vel Sensilis. Je me sens bien souvent de cette maladie quand le temps se change, Admoneor saepe hoc morbo. B … Thresor de la langue françoyse
sentir — verbo transitivo 1. Percibir (una persona) [una sensación] a través de los sentidos: Él sintió el roce de la seda en sus manos. 2. Percibir (una persona) … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
sentir — es el modelo de su conjugación. Infinitivo: Gerundio: Participio: sentir sintiendo sentido Indicativo presente imperfecto pretérito futuro condicional yo tú él, ella, Ud. nosotros vosotros ellos, ellas, Uds. siento sientes siente sentimos… … Wordreference Spanish Conjugations Dictionary
sentir — v. tr. 1. Perceber por um dos sentidos; ter como sensação. 2. Perceber o que se passa em si; ter como sentimento. = EXPERIMENTAR 3. Ser sensível a; ser impressionado por. 4. Estar convencido ou persuadido de. = ACHAR, CONSIDERAR, JULGAR, PENSAR 5 … Dicionário da Língua Portuguesa
Sentir le brûlé — ● Sentir le brûlé prendre mauvaise tournure, sentir le roussi … Encyclopédie Universelle
Sentir le vent du boulet — ● Sentir le vent du boulet frôler la catastrophe, sentir le danger passer très près … Encyclopédie Universelle
sentir — sentir(se) 1. ‘Experimentar [una sensación]’, ‘percibir [algo] por los sentidos, especialmente por el oído o el tacto’, ‘percibir(se) en un determinado estado o situación’ y ‘lamentar’. Verbo irregular: v. conjugación modelo (→ apéndice 1, n.º… … Diccionario panhispánico de dudas
sentir — se de ele sentiu se das palavras que lhe dirigiste. sentir que senti que me observavam … Dicionario dos verbos portugueses
sentir — Percibir a través de un órgano de los sentidos. Diccionario Mosby Medicina, Enfermería y Ciencias de la Salud, Ediciones Hancourt, S.A. 1999 … Diccionario médico
