-
1 ruine
f. (lat. ruina, de ruere "tomber, s'écrouler") 1. разрушаване, разваляне; 2. прен. погром, гибел, пропадане; разруха, крах, опропастяване, опустошение; провал; разорение, съсипване, разрушаване; aller а la ruine вървя към гибелта си; être au bord de la ruine на ръба на разорението съм; 3. развалина (за човек); 4. развалина ( за постройка), руина; 5. източник на големи, разорителни разноски. Ќ battre en ruine заплашвам, състоянието, положението на някого; tomber en ruine срутвам се (за постройка); деградирам напълно, пропадам; menacer ruine застрашен съм от провал; застрашен съм от срутване ( за сграда). Ќ Ant. essor, fortune. -
2 ruiné,
e adj. (de ruiner) 1. в развалини, порутен, сринат; 2. загубил състоянието си, разорен. -
3 ruiner
v.tr. (de ruine) 1. разрушавам, превръщам в развалини, в пепелище; 2. повреждам, непоправимо унищожавам; la grêle ruine le vignoble градушката унищожава лозето; 3. прен. разорявам, погубвам, опропастявам (за състояние); разрушавам, съсипвам (здравето); обезсилвам, провалям (теория, теза); увреждам, унищожавам (доверие, добро име); se ruiner 1. разрушавам се, превръщам се в развалини; 2. разорявам се. Ќ Ant. affermir, édifier, enrichir. -
4 a2-,
an- (съставна част на сложни думи) от гръцки, означава отдалечаване, отделяне, лишения, отрицание, напр. anormal, apolitique, acaule. а prép. (du lat. ad) (а + le = au, а + les =aux) 1. посока на движение: в, към, на; aller а Varna отивам във Варна; prendre а gauche завивам наляво; jeter au feu хвърлям в огъня; 2. местонахождение: в, на; il est au bureau той е в офиса; l'immeuble est а 100 mètres d'ici блокът е на 100 метра оттук; 3. отдалечаване; изтръгване: от; arracher un secret а qqn. изтръгвам тайна от някого; 4. разположение във времето: за, в, с, на: а 5 heures в пет часа; il est payé а l'heure плаща му се на час; 5. едновременност на действия: при, на; а l'approche de la nuit при приближаването на нощта; au sortir du cinéma ils soupèrent на излизане от киното те вечеряха; 6. цел: до, към; cela mène а la ruine това води към разоряване; 7. отправяне: до, за; lettre au Président писмо до Президента; 8. предназначение: за; chambre а coucher стая за спане, спалня; fer а repasser ютия; 9. следствие: за; contes а dormir debout отегчителни разкази; 10. притежание: на; а mon père на баща ми; 11. средство: с, на; bateau а vapeur параход; opérer а l'arme blanche действам с хладно оръжие; 12. при имена на ястия: с; potage au riz супа с ориз; 13. преценка (в съчет. с de): от, до; il y avait de 100 а 200 professeurs имаше от 100 до 200 преподаватели; 14. начин: на; acheter а crédit купувам на кредит; aller а pied вървя пеш; 15. цена: за; je vous le fais а 10 francs ще ви го направя за 10 франка; 16. loc. adv. а bâtons rompus без ред, несвързано; а cloche-pied на един крак; а contre cњur против волята си; а cњur ouvert с открито сърце; а peine едвам; а merveille чудесно; а la folie лудо; а la volée във въздуха; а sa guise по своему; а votre avis по ваше мнение; 17. при имена на хотели, ресторанти и магазини: restaurant "Au vieux tenancier" ресторант "При стария кръчмар"; 18. loc. prépos. а côté de до, от страната на; а force de по силата на; в следствие на това, че; а la place de на мястото на; а l'égard de по отношение на; а l'occasion de по случай; au delà de отвъд; au milieu de посред; au prix de с цената на; conformément а съобразно с; grâce а благодарение на; jusqu'а до; par rapport а по отношение на; 19. loc. exclam. а d'autres! на други ги разправяй!; а moi! помогнете ми!; au feu! пожар!; au secours! помощ!; au voleur! дръжте крадеца!; aux armes! на оръжие! -
5 enrichi,
e adj. (de enrichir) 1. който е забогатял; 2. m.,f. забогатял човек. Ќ Ant. ruiné. -
6 enrichissement
m. (de enrichir) 1. забогатяване, обогатяване; 2. украсяване. Ќ Ant. appauvrissement, ruine. -
7 entraîner
v.tr. (de en- et traîner) 1. завличам, отнасям, повличам, влека след себе си; увличам, привличам; 2. причинявам, докарвам; entraîner des maux докарвам злини; 3. увличам, въвличам; entraîner dans la ruine водя до упадък, разоряване; 4. спорт. тренирам; s'entraîner увличам се; подготвям се; тренирам се, упражнявам се. -
8 essor
m. (de s'essorer "voler") 1. хвръкване, излитане; 2. прен. устрем, подем, полет, размах; бързо развитие; essor économique икономически подем. Ќ donner l'essor подтиквам, давам тласък. Ќ Ant. baisse, ruine, déclin. -
9 gain
m. (de gagner) 1. успех, сполука, полза, облага; le gain d'une bataille успех, спечелване на битка; 2. печалба; gain illicite незаконна печалба (подкуп и др.); gain de temps печалба на време; 3. сила на усилвател, измерена в децибели. Ќ avoir (obtenir) gain de cause спечелвам, успявам, вземам връх; soif du gain алчност за пари. Ќ Ant. perte; déperdition, désavantage, dommage, ruine. -
10 marcher1
v. (frq. markôn "marquer, imprimer le pas") I. v.intr. 1. ходя, вървя, движа се; стъпвам, крача, марширувам; marcher1 а quatre pattes ходя на четири крака; marcher1 а pas de loup стъпвам с котешки стъпки (много тихо); marcher1 а pas de tortue вървя като костенурка, много бавно; automobile qui marche а 150 km а l'heure автомобил, който се движи със 150 км в час; 2. воен. напредвам; встъпвам; marcher1 au combat встъпвам в битка; 3. прен. вървя, работя, функционирам; 4. изминавам, изтичвам, вървя си; 5. напредвам, развивам се, прогресирам; отивам постепенно (към нещо); marcher1 а la ruine отивам постепенно към гибел; II. v.tr. меся, тъпча, мачкам; marcher1 de l'argile меся глина. Ќ faire marcher1 qqn. принжудавам някого да слуша, да се подчинява; marcher1 du même pas dans une affaire вървя в крак с другите; marcher1 sur la France арго обущата ми са скъсани; marcher1 sur les traces de qqn. вървя по стъпките на някого, следя някого отблизо; marcher1 sur qqn. настъпвам някого; тъпча, мачкам някого; marcher1 sur les charbons ardents стъпям върху тръни; marcher1 sur les brisées de qqn. опитвам се да изместя някого (съперник, любовник); marcher1 sur des њufs действам внимателно; marcher1 en crabe вървя накриво; marcher1 comme un escargot вървя много бавно; marcher1 sur un (son) petit nuage разсеян съм; не внимавам; marcher1 sur les plates-bandes de qqn. действам без да зачитам правата на другите; marcher1 sur (le corps) le ventre de qqn. успявам на гърба на някого. -
11 menacer
v.tr. (lat. pop. °minaciare) 1. заплашвам; menacer qqn. de mort заплашвам някого със смърт; 2. грозя; la misère menace les hommes бедност грози хората. Ќ menacer ruine има опасност да рухна, да се съборя. Ќ Ant. rassurer. -
12 pernicieux,
se adj. (lat. perniciosus, de pernicies "ruine", de nex, necis "mort violente") вреден, опасен, гибелен, пагубен. Ќ Ant. bienfaisant, salutaire, bon. -
13 ruiniforme
adj. (de ruine et -forme) геол. който има вид на развалина (за скала, която е ерозирала). -
14 ruiniste
m., f. (de ruine) художник, който рисува пейзажи с развалини.
См. также в других словарях:
ruine — [ rɥin ] n. f. • 1180; lat. ruina, de ruere « tomber, s écrouler » I ♦ Une, des ruines. 1 ♦ (Plus cour. au plur.) Débris d un édifice dégradé par l âge ou détruit. ⇒ décombres, éboulement, vestige. Les ruines d une ville, après la guerre. Un… … Encyclopédie Universelle
ruiné — ruine [ rɥin ] n. f. • 1180; lat. ruina, de ruere « tomber, s écrouler » I ♦ Une, des ruines. 1 ♦ (Plus cour. au plur.) Débris d un édifice dégradé par l âge ou détruit. ⇒ décombres, éboulement, vestige. Les ruines d une ville, après la guerre.… … Encyclopédie Universelle
ruine — RUINE. s. f. Cheute, destruction d un bastiment. Grande ruine. prochaine ruine. entiere ruine. ce bastiment est en ruine. tombe en ruine, s en va en ruine. on le laisse en ruine. la ruine d un Chasteau, d une tour, d une ville. battre une place… … Dictionnaire de l'Académie française
ruiné — ruiné, ée 1. (ru i né, née) part. passé de ruiner1. 1° Qui est en ruine. • N est ce pas plutôt [l homme] un reste de lui même.... un édifice ruiné qui, dans ses masures renversées, conserve encore quelque chose de la beauté et de la grandeur… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Ruine — Sf std. (16. Jh.) Entlehnung. Entlehnt aus l. ruīna Zusammensturz, Trümmer , zu l. ruere stürzen . Ebenso nndl. ruïne, ne. ruin, nfrz. ruine, nschw. ruin, nnorw. ruin; eruieren. ✎ DF 3 (1977), 501f.; Jones, W. J. SN 51 (1979), 272. lateinisch… … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
Ruine — (lat., franz.), Getrümmer, Reste eines verfallenen oder zerstörten Bauwerkes; überhaupt etwas Zerfallendes. Ruinen von Burgen, Klöstern, Kapellen etc. gereichen oft einer Gegend zum Schmuck, besonders wenn sie auf Anhöhen stehen oder mit… … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Ruine — (vom lat. ruina, Einsturz), Reste von Bauten … Herders Conversations-Lexikon
ruiné — Ruiné, [ruin]ée. part. Il a les significations de son verbe … Dictionnaire de l'Académie française
Ruine — [Aufbauwortschatz (Rating 1500 3200)] Bsp.: • Nur ein paar Ruinen sind von dem Schloss erhalten geblieben … Deutsch Wörterbuch
ruine — (ru i n ) s. f. 1° Destruction d un bâtiment qui tombe de lui même ou qu on fait tomber. • Cette prédiction de la ruine du temple réprouvé, qui figure la ruine de l homme réprouvé qui est en chacun de nous, PASC. Lettr. à Mlle de Roannez, 9.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
RUINE — s. f. Dépérissement, destruction d un bâtiment. Un bâtiment qui est en ruine, qui tombe en ruine, qui s en va en ruine, qui menace ruine, qui menace d une ruine prochaine. On laisse en ruine cette maison. La ruine d un château, d une tour, d une… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
