-
1 Restaurant
Restaurant [ rɛstoˈrɑ̃: ] n, -s ресторант; im Restaurant essen храня се в ресторант; ins Restaurant gehen ходя, отивам на ресторант. -
2 restaurant
{'restərɔ:ŋ}
n ресторант* * *{'restъrъ:n} n ресторант.* * *ресторант;* * *n ресторант* * *restaurant[´restərɔn] n ресторант. -
3 restaurant
m. (de restaurer) ресторант, гостилница; tenir un restaurant държа, имам ресторант. -
4 restaurant
m ресторант. -
5 Restaurant n
ресторант {м} -
6 restaurant
ресторант {м} -
7 wagon-restaurant
m. (de wagon et restaurant) (pl. wagons-restaurants) вагон-ресторант (административният термин е voiture-restaurant). -
8 open-air
{,oupən'εə}
1. открит, който е/става на открито
OPEN-AIR restaurant ресторант градина, ресторант на открито
OPEN-AIR treatment мед. лечение на въздух, въздушна терапия
2. който обича да излиза сред природата* * *{,oupъn'Ёъ} а 1. открит; който е/става на открито; open-air restaur* * *1. open-air restaurant ресторант градина, ресторант на открито 2. open-air treatment мед. лечение на въздух, въздушна терапия 3. който обича да излиза сред природата 4. открит, който е/става на открито* * *open-air[´oupn¸ɛə] adj attr открит; който е (става) на открито; an \open-air restaurant ресторант градина, ресторант на открито; \open-air treatment мед. лечение с излагане на въздух; въздушна терапия. -
9 run
{rʌn}
I. 1. бягам, тичам, търча, изтичвам, пробягвам, преминавам (разстояние), избягвам, побягвам
to RUN the streets тичам по улиците (без контрол)
2. карам да тича
to RUN someone off his feet/legs съсипвам някого от тичане/ходене/шетане
to RUN oneself to death/into a state of collapse съсипвам се от тичане, тичам до смърт/до изнемощяване
to RUN oneself out of breath тичам до задъхване
3. разпространявам се бързо (за новина и пр.), пробягвам
chills/cold shivers ran down/up his spine студени тръпки го побиха
4. движа се (за превозно средство), циркулярам, пускам (в движение) (допълнителни коли и пр.)
5. движа се, въртя се, вървя, работя (за машина и пр.)
to leave the engine RUNning не изключвам/загасвам мотора
6. простирам се (в някаква посока)
преминавам, следвам (along по)
7. тека, лея се
to RUN blood залят съм с кръв, окървавен съм
to RUN with sweat цял съм/потънал съм в пот
8. тека. капя, пропускам, изпускам, гноя, сълзя (за рана)
my nose RUNs, I RUN at the nose носът ми тече
9. изливам, пускам (вода във вана и пр.)
10. разливам се (за боя, мастило), пускам (за боя)
11. топя (се), разтопявам (се), изливам във форма
12. протичам, минавам, изтичам, преминавам, отминавам
all my arrangements ran smoothly всичко мина, както го бях предвидил
his life had only a few hours to RUN оставаха му още няколко часа живот/да живее
13. важа, валиден/действителен/в сила съм
14. играя се, давам се (за пиеса и пр.)
15. глася (за документ и пр.)
16. сп. бягам, участвувам в състезание по бягане/в надбягване, записвам (кон) да участвува в надбягване, надбягвам се с, свършвам състезание (първи, втори и пр.)
I'll RUN you to that tree да се надбягваме до онова дърво
17. пол. кандидатствувам, поставям кандидатурата си (for)
поставям кандидатурата на (for)
18. вървя, котирам се, струвам средно (at)
19. карам (кола и пр.), движа (машина и пр.), направлявам движението на
20. прокарвам, прекарвам, мушвам, втиквам, вдявам (конец), промушвам (със сабя и пр.)
to RUN a comb/one's fingers through one's hair прекарвам гребен/пръсти през косата си
21. завеждам, ръководя, управлявам, командувам, експлоатирам
to RUN a hotel/restaurant държа/съдържател съм на хотел/ресторант
22. поддържам (кола и пр.)
23. пускам в продажба, продавам
24. гоня, подгонвам, преследвам (дивеч)
25. успявам да премина през, прекарвам контрабанда
to RUN a blocade пробивам блокада
to RUN arms правя контрабанда с оръжие
26. пускам бримка (за чорап)
27. слагам, подреждам (в картотека и пр.), полагам, слагам (кабел и пр.)
28. трупам, натрупвам (сметки, дългове)
29. пълзя, вия се (за растение)
30. ам. печатам, отпечатвам
31. прекарвам, начертавам, чертая (линия и пр.)
32. изкарвам на паша, паса (добитък)
33. билярд правя ред сполучливи удари, карти играя последователно печеливши карти
34. муз. изсвирвам/изпявам в бърза последователност
35. навлизам в река да си хвърля хайвера
36. съм, ставам, стигам до някакво състояние
our apples RUN rather small ябълките ни ca доста дребни
to RUN free свободен/на свобода съм
to RUN mad полудявам
to RUN high висок съм (за цени, доходи и пр.)
II. 1. бягане, тичане, бяг, пробег
at a/the RUN тичешком, бегом
2. пробег (на кола и пр.), пътуване, екскурзия (с кола и пр.)
to go for a RUN, to have a RUN разхождам се (с кола)
RUN up to town отскачане/кратко пътуване до града
3. курс (на превозно средство), район (на репортер и пр.)
trial RUN пробен курс
4. ход, работа, действие
5. ход, развитие, насока, направление, тенденция, курс
the RUN of the market тенденцията на пазара
6. продължителност, последователност, ред
7. дължина, протежение
8. редица, поредица, серия
кaрти поредица, секвенция, сп. поредица от успешни удари
9. свобода/право на използване
to have the RUN of someone's house/library къщата/библиотеката на някого ми е на разположение
10. търг. търсене (нa стоки и пр.)
RUN on a bank ик. (паническо/масово) изтегляне на суми от банка
11. нещо средно/обикновено
the common/general/ordinary RUN of man (kind) обикновените хора, простосмъртните
the normal RUN of students средните/обикновените студенти
out of the common RUN от по-висока класа/качество
12. постоянен път на животни
13. пасище, оградено място за животни
14. направление, посока
15. шанца
16. пасаж (от риба), ряд. стадо
17. партида (от стоки)
18. тел. цикъл, (режим на) работа
19. тех. улей, канал за изпускане
20. мин. бремсберг
21. муз. рулада
22. ам. поток, ручей
23. дължина (на проводник и пр.)
24. геол. направление (на жила и пр.)
25. изпусната бримка
26. крикет пробег между вратите, точка, получена за пробег
in the long RUN в края на краищата, в последна сметка
in the short-RUN в близко бъдеще/перспектива, в кратък период
III. 1. топен, стопен
2. тех. излят
3. контрабанден* * *{r^n} v (ran {ran}; run) 1. бягам, тичам, търча; изтичвам; проб(2) {r^n} n 1. бягане, тичане; бяг; пробег; at a/the run тичешком, {3} {r^n} а 1. топен, стопен; 2. тех. излят; З. контрабанден.* * *циркулирам; струя; сълзя; тека; тичане; тичам; управлявам; ръководя; отминавам; продължавам; прекарвам; пробег; преминавам; вдявам; бягам; бягане; вкарвам; бяг; вървя; пътешествие; пускам; разтопявам се; прокарвам; разигравам; пътуване; движа; гласи; експлоатирам; държа; изтичвам; лея се; котирам се; лея; наплив; наклон;* * *1. 1 важа, валиден/действителен/в сила съм 2. 1 вървя, котирам се, струвам средно (at) 3. 1 глася (за документ и пр.) 4. 1 играя се, давам се (за пиеса и пр.) 5. 1 карам (кола и пр.), движа (машина и пр.), направлявам движението на 6. 1 направление, посока 7. 1 нещо средно/обикновено 8. 1 партида (от стоки) 9. 1 пасаж (от риба), ряд. стадо 10. 1 пасище, оградено място за животни 11. 1 пол. кандидатствувам, поставям кандидатурата си (for) 12. 1 постоянен път на животни 13. 1 протичам, минавам, изтичам, преминавам, отминавам 14. 1 сп. бягам, участвувам в състезание по бягане/в надбягване, записвам (кон) да участвува в надбягване, надбягвам се с, свършвам състезание (първи, втори и пр.) 15. 1 тел. цикъл, (режим на) работа 16. 1 тех. улей, канал за изпускане 17. 1 топя (се), разтопявам (се), изливам във форма 18. 1 шанца 19. 2 ам. поток, ручей 20. 2 геол. направление (на жила и пр.) 21. 2 гоня, подгонвам, преследвам (дивеч) 22. 2 дължина (на проводник и пр.) 23. 2 завеждам, ръководя, управлявам, командувам, експлоатирам 24. 2 изпусната бримка 25. 2 крикет пробег между вратите, точка, получена за пробег 26. 2 муз. рулада 27. 2 поддържам (кола и пр.) 28. 2 пускам бримка (за чорап) 29. 2 пускам в продажба, продавам 30. 2 пълзя, вия се (за растение) 31. 2 слагам, подреждам (в картотека и пр.), полагам, слагам (кабел и пр.) 32. 2 трупам, натрупвам (сметки, дългове) 33. 2 успявам да премина през, прекарвам контрабанда 34. 20. мин. бремсберг 35. 20. прокарвам, прекарвам, мушвам, втиквам, вдявам (конец), промушвам (със сабя и пр.) 36. 3 билярд правя ред сполучливи удари, карти играя последователно печеливши карти 37. 3 изкарвам на паша, паса (добитък) 38. 3 муз. изсвирвам/изпявам в бърза последователност 39. 3 навлизам в река да си хвърля хайвера 40. 3 прекарвам, начертавам, чертая (линия и пр.) 41. 3 съм, ставам, стигам до някакво състояние 42. 30. ам. печатам, отпечатвам 43. all my arrangements ran smoothly всичко мина, както го бях предвидил 44. at a/the run тичешком, бегом 45. chills/cold shivers ran down/up his spine студени тръпки го побиха 46. his life had only a few hours to run оставаха му още няколко часа живот/да живее 47. i'll run you to that tree да се надбягваме до онова дърво 48. i. бягам, тичам, търча, изтичвам, пробягвам, преминавам (разстояние), избягвам, побягвам 49. ii. бягане, тичане, бяг, пробег 50. iii. топен, стопен 51. in the long run в края на краищата, в последна сметка 52. in the short-run в близко бъдеще/перспектива, в кратък период 53. my nose runs, i run at the nose носът ми тече 54. our apples run rather small ябълките ни ca доста дребни 55. out of the common run от по-висока класа/качество 56. run on a bank ик. (паническо/масово) изтегляне на суми от банка 57. run up to town отскачане/кратко пътуване до града 58. the common/general/ordinary run of man (kind) обикновените хора, простосмъртните 59. the normal run of students средните/обикновените студенти 60. the run of the market тенденцията на пазара 61. to go for a run, to have a run разхождам се (с кола) 62. to have the run of someone's house/library къщата/библиотеката на някого ми е на разположение 63. to leave the engine running не изключвам/загасвам мотора 64. to run a blocade пробивам блокада 65. to run a comb/one's fingers through one's hair прекарвам гребен/пръсти през косата си 66. to run a hotel/restaurant държа/съдържател съм на хотел/ресторант 67. to run arms правя контрабанда с оръжие 68. to run blood залят съм с кръв, окървавен съм 69. to run free свободен/на свобода съм 70. to run high висок съм (за цени, доходи и пр.) 71. to run mad полудявам 72. to run oneself out of breath тичам до задъхване 73. to run oneself to death/into a state of collapse съсипвам се от тичане, тичам до смърт/до изнемощяване 74. to run someone off his feet/legs съсипвам някого от тичане/ходене/шетане 75. to run the streets тичам по улиците (без контрол) 76. to run with sweat цял съм/потънал съм в пот 77. trial run пробен курс 78. движа се (за превозно средство), циркулярам, пускам (в движение) (допълнителни коли и пр.) 79. движа се, въртя се, вървя, работя (за машина и пр.) 80. дължина, протежение 81. изливам, пускам (вода във вана и пр.) 82. кaрти поредица, секвенция, сп. поредица от успешни удари 83. карам да тича 84. контрабанден 85. курс (на превозно средство), район (на репортер и пр.) 86. поставям кандидатурата на (for) 87. преминавам, следвам (along по) 88. пробег (на кола и пр.), пътуване, екскурзия (с кола и пр.) 89. продължителност, последователност, ред 90. простирам се (в някаква посока) 91. разливам се (за боя, мастило), пускам (за боя) 92. разпространявам се бързо (за новина и пр.), пробягвам 93. редица, поредица, серия 94. свобода/право на използване 95. тека, лея се 96. тека. капя, пропускам, изпускам, гноя, сълзя (за рана) 97. тех. излят 98. търг. търсене (нa стоки и пр.) 99. ход, работа, действие 100. ход, развитие, насока, направление, тенденция, курс* * *run[rʌn] I. v ( ran[ræn], run) 1. бягам, тичам, търча; \run for it ( your life) бягай, спасявай се както можеш; to \run a mile бягам една миля; 2. прокарвам, прекарвам; мушвам, тиквам, вкарвам; вдявам ( конец) ( through, into); she ran a needle into her finger тя се убоде с иглата (заби иглата в пръста си); a sledge \running over snow шейна, плъзгаща се по снега; to \run o.' s eyes over a page преглеждам страница; 3. движа се, въртя се, вървя, работя (за машина); циркулирам; задвижвам; задействам; to \run a programme on a computer пускам програма на компютър; with the engine \running с работещ двигател, с неизключен двигател; to \run idle работи на нулева скорост (за двигател, машина и пр.); 4. завеждам, ръководя, управлявам; експлоатирам; to \run the show прен. ръководя, аз съм главният, аз коля и беся; 5. простирам се, преминавам, минавам по, вървя по, водя, следвам по; events \run their course събитията следват естествения си ход; it \runs in the blood ( family) това е наследствено, това (ми) е в кръвта; to \run risks ( the risk) рискувам; to \run the gauntlet 1) вървя между две редици от хора с пръчки, които удрят (като наказание); 2) прен. търпя унищожителна критика; 6. изтичам, преминавам, отминавам; only a few hours to \run остават още няколко часа; 7. продължавам; текущ (валиден, действителен) съм (за документ и пр.); to be \running театр. играе се; 8. публикувам, пускам в печата; they ran his story in the next issue публикуваха историята му в следващия брой; 9. участвам в надбягване, надбягвам се с, записвам ( кон) за скачки; класирам се; John is \running third Джон финишира трети; also ran участваха освен това, не се класираха; 10. полит. издигам кандидатурата на; ам. поставям кандидатурата си, кандидатствам; to \run for the presidency ( president) кандидатирам се за президент; 11. пропуска, изпуска, тече, капе; 12. върви, котира се, струва средно; 13. съм, ставам; to \run high надигам се, повдигам се (за прилив); разгарям се (за страсти и пр.); to \run low ( short) изчерпвам се (за припаси); to \run dry пресеквам, пресъхвам; to \run free на свобода съм; to \run loose разхождам се на свобода; прен. вилнея, беснея, своеволнича (напр. за избягал затворник); his blood ran cold кръвта ми се смрази; 14. муз. изпълнявам (поредица ноти) в бърза последователност; пускам ( запис); 15. карам да тича, пришпорвам; to \run a horse at a fence препускам с кон срещу препятствие; to \run s.o. off his legs карам някого да тича презглава; съсипвам някого от тичане (ходене, шетане); to \run o.s. out of breath тичам до задъхване (запъхтяване); 16. карам, движа, направлявам движението на; 17. бързо се разпространявам; 18. тека, лея се; протичам, разтопявам се; разливам се (за бои и пр.); pavements ran with blood тротоарите бяха залети с кръв; 19. откарвам (с кола); he ran her to the railway station той я откара до гарата; 20. лея, изливам, пускам; to \run a bath пълня ваната с вода; 21. гоня, подгонвам (дивеч с кучета); to \run to earth ( the ground) 1) преследвам до бърлогата; 2) прен. намирам след дълго търсене; 22. преминавам успешно; прекарвам ( контрабанда); to \run guns правя контрабанда с пушки; 23. пускам бримка (за чорап); 24. извеждам на паша, пускам (животни) да пасат; 25. глася (за писмо и пр.); it \runs like this... то гласи следното ... (за писмо и пр.); 26. преодолявам; преминавам през; избягвам; to \run a blockage пробивам блокада; • to \run aground засядам (за кораб); to \run s.o. close ( hard) почти настигам някого; прен. опасен съперник съм на някого; to \run it close ( fine) оставям (позволявам) твърде малка разлика във време (количество, точност); to \run before the wind мор. плувам с попътен вятър; to \run counter вървя срещу; to \run errands изпълнявам поръчки; to \run a ( high) temperature вдигам (качвам) температура; to \run amok побеснявам, беснея, лудувам; II. n 1. бяг, пробег; бягане, тичане; to be on the \run все съм на крак (в движение); беглец съм; бивам погромен (в състезание); to keep the enemy on the \run воен. не оставям противника да си отдъхне; a \run up to town отскачане до града; to come down with a \run падам бързо; to make a \run for it хуквам, търтя да бягам; 2. пробег (на локомотив, влак и пр.); 3. пътуване, пътешествие, екскурзия (с автомобил);to go fоr a \run, to have a \run разхождам се, правя разходка; trial ( dummy) \run пробен курс; 4. ход, работа, действие; 5. ход, развитие, посока, насока, направление, тенденция, курс; \run of a curve линия на крива; 6. течение; продължителност; редица, линия, поредица, серия, последователност; ред; \run of luck серия от успехи; \run of 5 5 последователни карти (при игра на карти); first \run премиера; at a \run наред, подред; наведнъж; in the long \run в края на краищата; to have a long \run оставам дълго време на мода; 7. падане, строполясване, сгромолясване; 8. свобода на действие (използване); to have the \run of the house имам право да ползвам къщата; къщата ми е на разположение; 9. търсене, наплив; a \run on the dollar високо търсене на долари; 10. тип, категория, класа; the common \run of men простосмъртните, обикновените хора; 11. постоянен път на движение (за животни); 12. пасбище; оградено място за животни; chicken \run ограждение за пилета; 13. чифт воденични камъни; 14. наклон; направление; the \run of the mountains is S. E. планините се простират на югоизток; the \run of the market тенденцията на пазара; 15. пасаж (от риби); рядко стадо; 16. партида стоки; 17. муз. рулада; 18. ам. ручей, поточе, поток; 19. мин., тех. бремсберг, съоръжение за спускане по наклони; 20. ел. дължина (на проводник); 21. геол. направление на жила (от руда и пр.); 22. изпусната бримка на чорап; • the \runs диария; to have a \run for o.'s money получавам удоволствие за парите си. -
10 car
{ka:}
1. кола, автомобил
goods CAR товарна кола, камион
CAR coat късо палю за шофиращи
2. вагон
platform CAR платформа (камион, вагон)
(non-) smoking CAR вагон за (не) пушачи
coach CAR ам. пътнически/обикновен вагон
freight CAR aм. товарен вагон
3. трамвай
4. кабина (на асансъор и пр.), кош (на балон и пр.)
5. поет. колесница* * *{ka:} n 1. кола, автомобил; goods car товарна кола, камион; car coat* * *автомобил; кола; колесница;* * *1. (non-) smoking car вагон за (не) пушачи 2. car coat късо палю за шофиращи 3. coach car ам. пътнически/обикновен вагон 4. freight car aм. товарен вагон 5. goods car товарна кола, камион 6. platform car платформа (камион, вагон) 7. вагон 8. кабина (на асансъор и пр.), кош (на балон и пр.) 9. кола, автомобил 10. поет. колесница 11. трамвай* * *car [ka:] n 1. автомобил, кола (и motor \car); goods \car камион, товарен камион; cross-country \car кола с висока проходимост; side \car кош за мотоциклет; I came in the \car (by \car) дойдох с кола(та); 2. а) специални вагони: platform \car вагон платформа; freight \car товарен вагон; Pullman, Saloon (-\car) салон вагон; parlour \car салон вагон; dining \car (restaurant- \car, luncheon- \car) вагон-ресторант; through \car директен вагон; coach \car пътнически вагон; б) обикновен вагон; to take the \cars вземам влака; 3. трамвай (street \car); electric \car (електрически) трамвай; \car fare стойност на билета (в трамвай); hand \car дрезина; 4. кабина на асансьор; кош на балон и пр.; 5. поет. колесница; triumphal \car триумфална колесница; 6. ирландска двуколка; 7. перфориран сандък за съхраняване на жива риба.———————— -
11 cognoscenti
cognoscenti[¸kɔnjou´ʃenti, ¸kɔgnou-] n pl познавачи; a restaurant favoured by the \cognoscenti ресторант, който се посещава от познавачи (гастрономи). -
12 do
{du:}
I. 1. v (did, done л. ед. ч. сег. вр. does, ост. doth, doeth, 2 л. ед. ч. сег. вр. ост. dost, 2 л. ед. ч. мин. вр. ост. didst) правя, върша, извършвам, изпълнявам, занимавам се с
to DO well/brilliantly at something справям се с/изкарвам нещо добре/блестящо
to DO one's military service служа/изкарвам военната си служба
to DO one's hair правя си косата/прическа, сресвам се
it isn't done това не е прието/позволено, така не бива (да се прави)
it's quite commonly done това е нещо обикновено, така правят всички
it's as good as done речено-сторено, все едно, че е направено, дадено
it gives me something to DO това ми създава занимание, запълва ми времето
what is to be done? какво да се прави? it cannot be done невъзможно е
she did nothing but sleep тя само спеше
what can I DO for you? с какво мога да ви услужа/да ви бъда полезен? какво обичате?
2. причинявам, правя
to DO someone good/harm полезен/вреден съм за някого, уча, следвам, решавам (задачи), занимавам се с
to DO one's lessons уча си уроците
to DO medicine/engineering следвам/уча медицина/инженерство
to DO sums решавам задачи
to DO repairs занимавам се с поправки, разтребвам, оправям, подреждам, почиствам, боядисвам, мия, измивам
to DO a room разтребвам/боядисвам стая
to DO the dishes мия/измивам чиниите
3. излежавам (наказание в затвора)
4. развивам (скорост)
5. поставям (пиеса и пр.), играя (роля), правя се на
to DO a Garbo правя се на Грета Гарбо, държа се като че ли съм Грета Гарбо
to DO the affable правя се на много любезен
6. оказвам, отдавам (вж. credit. favour, justice, service)
7. разглеждам, посещавам (град, музей и пр.)
8. готвя, пека
9. храня, угощавам
to DO oneself well угаждам си
they DO you well at this hotel в този хотел хранят добре
how much DO they DO you for? колко ви струва храната
10. разг. измамвам, изигравам
I'm afraid you've been done страхувам се, че са те измамили/метнали
to DO someone out of задигам някому, изигравам някого с (дадена сума)
to DO someone in the eye, to DO someone brown sl. жестоко измамвам някого
to DO someone out of a job измествам някого от работа
11. подхождам, подобавам, приличам
this sort of work won't DO for him този вид работа не e за него
that won't DO, that will never DO това e немислимо, така не може
will I DO? добре ли съм така? аз мога ли да свърша тази работа? аз подходящ ли съм? that will DO достатъчно, стига, това е подходящо/удобно, това ще свърши работа
it won't DO to tell him now не може/не бива да му казваме сега
12. чувствувам се, карам я, вирея, преуспявам (обик. с наречия)
the patient is DO ing well болният e добре/върви към подобрение
we're DOing pretty well доста добре сме, добре я караме
he will DO well (for himself) ще успее (в живота), ще се нареди, ще прокопса
how DO you DO здравейте! добър ден! this plant won't DO in such soil това растение няма да вирее в такава почва
he did well out of the bargain той спечели добри пари от сделката
13. sl. преследвам съдебно, осъждам
14. sl. имам полови връзки с
15. в перфектни форми свършвам
one more question and I am done още един въпрос и свършвам
let's have done with it хайде да оставим това, стига вече по този въпрос
haven't you done eating yet? още ли не сте свършили с яденето? be/have done хайде свършвай! стига! done! готово! съгласен съм! дай ръка
16. за заместване на друг глагол, за да се избегне повторение-често не се превежда
I replied as others had done отговорих, както бяха сторили и други
he said he would go and he did каза, че ще отиде и отиде
why act as you DO? защо постъпваш така? may I use your telephone? -please, DO мога ли да използувам телефона ви? да, моля, да, разбира се
17. като спомагателен глагол в отр. и въпр. форма и при инверсия-не се превежда
DO you like fish? обичате ли риба? he didn't see me той не ме видя
don't tell him не му казвай
he didn't tell you, did he? той не ти каза, нали? don't! недей! остави! well DO I remember the day добре си спомням деня
18. за усилване наистина, действително, моля (ви се)
I did like it наистина ми хареса
DO sit down моля, седнете
19. пред гл. в положителна форма, юр., ост. не се превежда
charged that he did threaten to... обвинен в това, че заплашил да...
all the earth doth worship the Lord цялата вселена слави бога
to DO one's thing върша каквото ми e приятно
to DO or die да победя или да умра, победа или смърт
that's done it това вече препълни чашата, и това на всичко отгоре
nothing DOing тая няма да я бъде/да стане, няма го майстора, такива да ги нямаме
II. 1. нещо, работа
2. sl. измама, мошеничество, разг. гости, прием, вечеринка, банкет, събитие
рl дял, участие
fair dos! ще делим по равно
3. нареждане, заповед
DOs and dont's правила за държане, позволеното и непозволеното
III. n муз. до
IV. вж. ditto* * *{du:} v (did {did}, done {d^n} л. ед. ч. сег. вр. does {d^z}(2) {du:} n (pl dos, do's) 1. нещо, работа; 2. sl. измама, мошенич{3} {dou} n муз. до.{4} {du:} вж. ditto.* * *чиня; Я; ставам; третиране; третирам; свършвам; отнасяне; правя; правене; вършене; работя; задоволявам се; завършвам;* * *1. 1 sl. имам полови връзки с 2. 1 sl. преследвам съдебно, осъждам 3. 1 в перфектни форми свършвам 4. 1 за заместване на друг глагол, за да се избегне повторение-често не се превежда 5. 1 за усилване наистина, действително, моля (ви се) 6. 1 като спомагателен глагол в отр. и въпр. форма и при инверсия-не се превежда 7. 1 подхождам, подобавам, приличам 8. 1 пред гл. в положителна форма, юр., ост. не се превежда 9. 1 чувствувам се, карам я, вирея, преуспявам (обик. с наречия) 10. all the earth doth worship the lord цялата вселена слави бога 11. charged that he did threaten to... обвинен в това, че заплашил да.. 12. do sit down моля, седнете 13. do you like fish? обичате ли риба? he didn't see me той не ме видя 14. don't tell him не му казвай 15. dos and dont's правила за държане, позволеното и непозволеното 16. fair dos! ще делим по равно 17. haven't you done eating yet? още ли не сте свършили с яденето? be/have done хайде свършвай! стига! done! готово! съгласен съм! дай ръка 18. he did well out of the bargain той спечели добри пари от сделката 19. he didn't tell you, did he? той не ти каза, нали? don't! недей! остави! well do i remember the day добре си спомням деня 20. he said he would go and he did каза, че ще отиде и отиде 21. he will do well (for himself) ще успее (в живота), ще се нареди, ще прокопса 22. how do you do здравейте! добър ден! this plant won't do in such soil това растение няма да вирее в такава почва 23. how much do they do you for? колко ви струва храната 24. i did like it наистина ми хареса 25. i replied as others had done отговорих, както бяха сторили и други 26. i'm afraid you've been done страхувам се, че са те измамили/метнали 27. i. v (did, done л. ед. ч. сег. вр. does, ост. doth, doeth, 2 л. ед. ч. сег. вр. ост. dost, 2 л. ед. ч. мин. вр. ост. didst) правя, върша, извършвам, изпълнявам, занимавам се с 28. ii. нещо, работа 29. iii. n муз. до 30. it gives me something to do това ми създава занимание, запълва ми времето 31. it isn't done това не е прието/позволено, така не бива (да се прави) 32. it won't do to tell him now не може/не бива да му казваме сега 33. it's as good as done речено-сторено, все едно, че е направено, дадено 34. it's quite commonly done това е нещо обикновено, така правят всички 35. iv. вж. ditto 36. let's have done with it хайде да оставим това, стига вече по този въпрос 37. nothing doing тая няма да я бъде/да стане, няма го майстора, такива да ги нямаме 38. one more question and i am done още един въпрос и свършвам 39. pl дял, участие 40. she did nothing but sleep тя само спеше 41. sl. измама, мошеничество, разг. гости, прием, вечеринка, банкет, събитие 42. that won't do, that will never do това e немислимо, така не може 43. that's done it това вече препълни чашата, и това на всичко отгоре 44. the patient is do ing well болният e добре/върви към подобрение 45. they do you well at this hotel в този хотел хранят добре 46. this sort of work won't do for him този вид работа не e за него 47. to do a garbo правя се на Грета Гарбо, държа се като че ли съм Грета Гарбо 48. to do a room разтребвам/боядисвам стая 49. to do medicine/engineering следвам/уча медицина/инженерство 50. to do one's hair правя си косата/прическа, сресвам се 51. to do one's lessons уча си уроците 52. to do one's military service служа/изкарвам военната си служба 53. to do one's thing върша каквото ми e приятно 54. to do oneself well угаждам си 55. to do or die да победя или да умра, победа или смърт 56. to do repairs занимавам се с поправки, разтребвам, оправям, подреждам, почиствам, боядисвам, мия, измивам 57. to do someone good/harm полезен/вреден съм за някого, уча, следвам, решавам (задачи), занимавам се с 58. to do someone in the eye, to do someone brown sl. жестоко измамвам някого 59. to do someone out of a job измествам някого от работа 60. to do someone out of задигам някому, изигравам някого с (дадена сума) 61. to do sums решавам задачи 62. to do the affable правя се на много любезен 63. to do the dishes мия/измивам чиниите 64. to do well/brilliantly at something справям се с/изкарвам нещо добре/блестящо 65. we're doing pretty well доста добре сме, добре я караме 66. what can i do for you? с какво мога да ви услужа/да ви бъда полезен? какво обичате? 67. what is to be done? какво да се прави? it cannot be done невъзможно е 68. why act as you do? защо постъпваш така? may i use your telephone? -please, do мога ли да използувам телефона ви? да, моля, да, разбира се 69. will i do? добре ли съм така? аз мога ли да свърша тази работа? аз подходящ ли съм? that will do достатъчно, стига, това е подходящо/удобно, това ще свърши работа 70. готвя, пека 71. излежавам (наказание в затвора) 72. нареждане, заповед 73. оказвам, отдавам (вж. credit. favour, justice, service) 74. поставям (пиеса и пр.), играя (роля), правя се на 75. причинявам, правя 76. развивам (скорост) 77. разг. измамвам, изигравам 78. разглеждам, посещавам (град, музей и пр.) 79. храня, угощавам* * *do [du:] I. v ( did [did]; done[dʌn]) 1. правя, върша, извършвам, свършвам, изпълнявам; занимавам се с; to \do o.'s military service отбивам военната си служба; to \do a portrait правя (рисувам) портрет; to \do the garden заемам се с градината; почиствам градината; to do o.'s hair вчесвам се, сресвам се; правя си прическа; this restaurant doesn't \do lunch on Sundays в този ресторант не предлагат обяд в неделя; it isn't done това не е позволено (обичайно); така не бива; that's done it това вече преля чашата, и това на всичко отгоре; it is as good as done речено-сторено; все едно, че е направено; дадено; имай го за свършено; it gives me s.th. to \do това ми създава занимавка; това ми запълва времето; what is to be done? какво да се прави? there is nothing to be done няма какво да се прави, не остава нищо друго; she did nothing but cry тя само плачеше; by so \doing по този начин; what ( how) \do you \do for bread? как се снабдявате с хляб? как стои при вас въпросът с хляба? I had much to \do in (с ger) не ми беше лесно да; \do what you will каквото и да правиш; to \do or die да победя или да умра; победа или смърт; \do-or-die air крайна (пълна) решимост; • when at Rome \do as the Romans \do с вълците - по вълчи; когато си в Рим, постъпвай така, както постъпват римляните; to \do o.' s own thing постъпвам типично в свой стил; върша това, което ми приляга (харесва); I could \do with a cup of coffee няма да ми се отрази зле едно кафе, не бих имал нищо против едно кафе; well done! браво! отлично! there is nothing \doing нищо не става; мъртвило е; nothing \doing! нищо не става! няма го майстора! да ги нямаме такива! такива не минават! nothing \doing under a thousand leva и пръста си не мърдам за по-малко от хиляда лева, не може да става дума за по-малко от хиляда лева; ( meat) well done добре опечено (месо); done ( to a turn) много добре опечено; to \do o.' s nut разг. побеснявам; избухвам; 2. причинявам, правя; to \do o.'s good полезен съм; 3. оказвам; to \do s.o. a favour правя някому услуга; 4. разглеждам; посещавам; to \do a picture gallery разглеждам картинна галерия; 5. угощавам, храня; отнасям се към; to \do o.s. well угаждам си; 6. стигам; достатъчен съм; върша работа; the meat won't \do for the two of us месото няма да стигне и за двама ни; 7. решавам, разрешавам (проблем, задача); 8. уча, следвам; 9. играя ( роля); представям ( пиеса); 10. движа се (с дадена скорост); вървя (за автомобил); this car will \do 120 mph тази кола вдига 120 мили в час; 11. извървявам, изминавам (разстояние); 12. изтощавам; измарям; 13. разг. измамвам, подхлъзвам, прекарвам, прецаквам, изигравам, излъгвам; I think you have been done мисля, че са те метнали (изиграли); to \do s.o. out of a job измествам някого от работата му; 14. подхождам, подобавам, приличам; that won't \do here на такова нещо не му е мястото тук; that will never \do това е немислимо (непоносимо); така не може; will I \do? добре ли съм така? that will \do достатъчно, стига; това е подходящо (удобно); it won't \do to play all day long не може да се играе цял ден; 15. чувствам се добре; справям се; поправям се; преуспявам; the patient is \doing well болният върви към подобрение; he is a lad who will \do well той е едно момче, което ще успее в живота, това момче има добро бъдеще; how \do you \do! здравей!; здрасти! trees will not \do in this soil дървета не могат да растат на такава почва; 16. (в перфектни форми) свършвам, приключвам, завършвам; one more question and I am done още един въпрос и свършвам; be more precise or we shall never have done бъди по-конкретен (точен), иначе никога няма да свършим; let us have done with it нека да свършим с това; нека да оставим това; haven't you done eating yet? още не си ли се наял? не си ли свършил вече с яденето? be done! хайде свършвай! done! готово! съгласен! дай ръка! (при пазарлък и пр.); 17. (за заместване на друг глагол с оглед да се избегне повторение) I replied as others have done отговорих, както бяха сторили и други хора; why act as you \do? защо действаш така? the church can be seen from afar, standing as it does on the cliff църквата може да се види отдалеч там горе на скалите; May I open these letters? Please \do! мога ли да отворя тези писма? - да, разбира се! they have always existed and \do so still те винаги са съществували и продължават да съществуват; 18. (като спомагателен глагол в отрицателни и въпросителни форми) he did not see me той не ме видя; did he not ( didn't he) see me? той не ме ли видя? \do not speak! не говори! \do you mind? имаш ли нещо против? (\do) you see? виждате (виждаш) ли? нали така? I like coffee, \do you? обичам кафе, а ти? you like him, don't you? ти го обичаш нали? don't! недей! остави! стига! 19. (за усилване) he threatened to go and he did go ( and go he did) той се закани, че ще отиде, и действително отиде; 20. (в юридически и църковен стил) all them earth doth worship Thee цялата вселена Те слави; charged that he did on the 11th of February utter threats обвинен в това, че на 11 февруари е произнесъл закани; 21. sl арестувам; 22. sl намирам за виновен в престъпление; 23. австр. разг. губя пари главоломно; банкрутирам; изчерпвам (ресурси, пари); 24. sl млатя; малтретирам; нападам; 25. sl друсам се, вземам наркотик; 26. имитирам; he can \do all his friends той може да имитира всичките си приятели; II. n разг. 1. нещо, работа; 2. правене, вършене; the \do's and \do nots of society позволеното и непозволеното в обществото; 3. отнасяне, третиране; отношение; 4. измама, мошеничество; 5. приемане гости, посрещане, прием; вечеринка; банкет; 6. шег. събитие; 7. pl участие; дял; 8. разпореждане, нареждане; заповед; 9. австр. sl успех. III. [dou] n муз. до. -
13 fein
fein adj 1. фин; изтънчен (вкус); 2. изискан, изтънчен, изящен, елегантен (дама, маниери); възпитан (държане); 3. тънък, деликатен, нежен (чувство); 4. тънък (конец, линия); 5. ситен (дъжд, брашно); 6. точен, прецизен (инструмент); 7. хубав, вкусен (ядене); 8. остър (слух, обоняние); ein feines Profil изящен профил; feines Restaurant хубав, изискан, първокласен ресторант; ein feiner Unterschied тънка разлика; fein gemahlener Kaffee ситно смляно кафе; ein feines Gespür тънък усет; ein feiner Humor тънък хумор; das ist aber fein! но това е чудесно!; vom Feinsten от най-доброто, с високо качество.* * *a 1. тънък (конец, черта); 2. ситен; 3. нежен; фин; изящен. -
14 restaurante
m вж. restaurant. -
15 a2-,
an- (съставна част на сложни думи) от гръцки, означава отдалечаване, отделяне, лишения, отрицание, напр. anormal, apolitique, acaule. а prép. (du lat. ad) (а + le = au, а + les =aux) 1. посока на движение: в, към, на; aller а Varna отивам във Варна; prendre а gauche завивам наляво; jeter au feu хвърлям в огъня; 2. местонахождение: в, на; il est au bureau той е в офиса; l'immeuble est а 100 mètres d'ici блокът е на 100 метра оттук; 3. отдалечаване; изтръгване: от; arracher un secret а qqn. изтръгвам тайна от някого; 4. разположение във времето: за, в, с, на: а 5 heures в пет часа; il est payé а l'heure плаща му се на час; 5. едновременност на действия: при, на; а l'approche de la nuit при приближаването на нощта; au sortir du cinéma ils soupèrent на излизане от киното те вечеряха; 6. цел: до, към; cela mène а la ruine това води към разоряване; 7. отправяне: до, за; lettre au Président писмо до Президента; 8. предназначение: за; chambre а coucher стая за спане, спалня; fer а repasser ютия; 9. следствие: за; contes а dormir debout отегчителни разкази; 10. притежание: на; а mon père на баща ми; 11. средство: с, на; bateau а vapeur параход; opérer а l'arme blanche действам с хладно оръжие; 12. при имена на ястия: с; potage au riz супа с ориз; 13. преценка (в съчет. с de): от, до; il y avait de 100 а 200 professeurs имаше от 100 до 200 преподаватели; 14. начин: на; acheter а crédit купувам на кредит; aller а pied вървя пеш; 15. цена: за; je vous le fais а 10 francs ще ви го направя за 10 франка; 16. loc. adv. а bâtons rompus без ред, несвързано; а cloche-pied на един крак; а contre cњur против волята си; а cњur ouvert с открито сърце; а peine едвам; а merveille чудесно; а la folie лудо; а la volée във въздуха; а sa guise по своему; а votre avis по ваше мнение; 17. при имена на хотели, ресторанти и магазини: restaurant "Au vieux tenancier" ресторант "При стария кръчмар"; 18. loc. prépos. а côté de до, от страната на; а force de по силата на; в следствие на това, че; а la place de на мястото на; а l'égard de по отношение на; а l'occasion de по случай; au delà de отвъд; au milieu de посред; au prix de с цената на; conformément а съобразно с; grâce а благодарение на; jusqu'а до; par rapport а по отношение на; 19. loc. exclam. а d'autres! на други ги разправяй!; а moi! помогнете ми!; au feu! пожар!; au secours! помощ!; au voleur! дръжте крадеца!; aux armes! на оръжие! -
16 manger1
v. (lat. manducare "mâcher") I. v.tr. 1. ям, изяждам; l'appétit vient en mangeant апетитът идва с яденето; manger1 un bifteck ям бифтек; 2. изяждам, прояждам; étoffe mangée par les mites плат, прояден от молци; 3. прен. разпилявам, прахосвам, изяждам; разорявам; 4. не произнасям ясно; manger1 ses mots en parlant изяждам думите си, като говоря; 5. поглъщам, консумирам (за печка, пещ); 6. покривам, закривам, поглъщам; visage mangé de barbe лице, покрито изцяло от брада; II. v.intr. ям, храня се; manger1 au restaurant храня се в ресторант; se manger1 1. ям, храня се, изяждам се; 2. прен. ядем се един други. Ќ les loups ne se mangent pas entre eux гарван гарвану око не вади; les yeux lui mangent la figure много е слаб; manger1 а tous les râteliers смуча от много майки; manger1 а qqn. le blanc des yeux изкълвавам очите на някого, изяждам някого с парцалите; manger1 qqn. des yeux поглъщам някого с очи; salle а manger1 столова, трапезария; manger1 а sa faim ям до насита; manger1 sur le pouce ям набързо; on en mangerait! чисто, апетитно е, точно е! on pourrait manger1 par terre много е чисто; on ne te mangera pas няма страшно, няма да ти сторят зло; il y a а boire et а manger има и лошо, и добро; manger1 son blé en herbe изхарчвам, разпилявам, пропилявам парите си; manger1 de la vache enragée живея с оскъдни средства, водя мизерен живот; manger1 son pain blanc le premier започвам някаква работа откъм забавната, по-лесната страна; je ne mange pas de ce pain-là отказвам да участвам в нещо; manger1 le morceau признавам; manger1 la soupe sur la tête de (а) qqn. надвишавам някого по ръст; se manger1 le nez карам се с някого; ça ne mange pas de pain евтино е, нищо не струва. -
17 resto
ou restau m. (abrév. de restaurant) разг. ресторант; resto U университетски стол, ресторант; resto du cњur ресторант, който предлага безплатно ядене през зимата за бедните. -
18 restoroute
m. (nom dépose, de restaurant et route) ресторант край магистрала или главен път. -
19 universitaire
adj. et n. (de université) 1. университетски; les années universitaire университетски години (следването); études universitaires следване; cursus universitaire университетски курс; restaurant universitaire студентски стол; ville universitaire университетски град (в който има един или повече Университета); cité universitaire университетско градче (syn. campus); 2. m., f. преподавател в университет (асистент, доцент, професор и т. н.). -
20 voiture
f. (lat. vectura "action de transporter", de vehere) 1. кола; превозно средство (файтон, автомобил и др.); voiture fermée закрита кола; voiture а bras ръчна количка; voiture а deux roues двуколесно превозно средство; voiture hippomobile кола, задвижвана с конска тяга; voiture de remise наемен файтон; voiture d'enfant бебешка количка; voiture d'infirme инвалидна количка; voiture de place такси; voiture de course състезателна кола; voiture de fonction служебен автомобил; voiture-école учебен автомобил; voiture nerveuse мощна кола, която се ускорява бързо; conduire une voiture карам автомобил; voiture d'ambulance, voiture sanitaire болнична кола; 2. вагон; changer de voiture сменям вагона; voiture motrice мотриса; voiture-restaurant вагон-ресторант; 3. съдържание, вместимост на кола; 4. ост. превозване; превозен товар. Ќ petite voiture инвалидна количка; en voiture! качвайте се във влака! влакът тръгва!
См. также в других словарях:
restaurant — [ rɛstɔrɑ̃ ] n. m. • 1803; « reconstituant, fortifiant » XVIe XVIIIe; « boisson réconfortante » provenç. (1507); de restaurer ♦ Établissement où l on sert des repas moyennant paiement. ⇒fam. resto. Tenir un restaurant. Dîner au restaurant. «… … Encyclopédie Universelle
restaurant — RESTAURÁNT, restaurante, s.n. Unitate de alimentaţie publică care prepară în bucătărie proprie mâncăruri şi le desface contra cost, împreună cu băuturi, în săli de mese special amenajate; local în care se află o astfel de unitate. [pr.: sta u ] – … Dicționar Român
restaurant — restaurant, ante (rè stô ran, ran t ) adj. 1° Qui restaure, qui répare les forces. Aliment restaurant. Potion restaurante. S. m. C est un bon restaurant que le vin. Particulièrement. Consommé fort succulent. • Le père tout tremblant le… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Restaurant — Sn std. (19. Jh.) Entlehnung. Entlehnt aus frz. restaurant, dem PPräs. von frz. restaurer wiederherstellen (restaurieren). So bezeichnet wurde zunächst eine stärkende Kost, danach der Ort, an dem eine solche Kost zu erhalten war. Ebenso nndl.… … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
restaurant — UK US /ˈrestərɒnt/ noun [C] ► COMMERCE a place where meals are prepared and served to paying customers: »She has no experience of running a restaurant. »the restaurant business/industry »a restaurant chain »a restaurant owner/manager … Financial and business terms
restaurant — Restaurant. s. m. v. Aliment qui restaure, qui donne des forces. C est un bon restaurant que l ambre gris, que le vin. On appelle plus particulierement, Restaurant, Un consommé fort succulent, un pressis de viande. On luy a donné un restaurant … Dictionnaire de l'Académie française
restaurant — 1827, from Fr. restaurant a restaurant (said to have been used in Paris c.1765 by Boulanger), originally food that restores, noun use of prp. of restaurer to restore or refresh, from O.Fr. restorer (see RESTORE (Cf. restore)) … Etymology dictionary
Restaurant — [Basiswortschatz (Rating 1 1500)] Bsp.: • Sie aßen in einem Restaurant zu Abend. • Wir gehen gerne in ein italienisches Restaurant … Deutsch Wörterbuch
Restaurant — Res tau*rant (r?s t?*r?nt;277), n. [F., fr. restaurer. See {Restore}.] An eating house. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Restaurant — (franz., spr. storāng), in Frankreich soviel wie Speisehaus, (feinere) Garküche, wofür in Deutschland meist Restauration gebraucht wird; das erste wirkliche R. wurde 1770 in Paris errichtet. Restaurateur (spr. storatȫr), der Wirt eines… … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Restaurant — (frz., spr. storáng), Speisehaus, Gastwirtschaft; Restaurateur (spr. töhr), Gastwirt (s.d.) … Kleines Konversations-Lexikon
