-
1 refuser
v. (lat. pop. °refusare, crois. de recusare "refuser" avec refutare "réfuter") I. v.tr. 1. отказвам, отклонявам, не приемам; refuser de parler отказвам да говоря; il refuse de m'accompagner той отказва да ме придружи; refuser une invitation отклонявам покана; refuser un manuscrit отхвърлям ръкопис (за печатане); 2. не позволявам да се влезе (за заведение, което е пълно); 3. не приемам в група; 4. скъсвам някого на изпит; refuser un candidat скъсвам кандидат на изпит; II. v.intr. 1. мор., в съчет. le vent refuse духа неблагоприятен, противоположен на движението вятър; 2. не се забивам повече (за кол, който среща скала или твърда почва); se refuser 1. лишавам се от; 2. не се съгласявам, отказвам; se refuser а une solution не се съгласявам с, не приемам решение; 3. отказвам да правя секс ( за жена). Ќ Ant. accorder, donner, fournir, offrir, reconnaître; accepter, consentir (а); accueillir, recevoir; adonner. -
2 accepter
v.tr. (lat. acceptare, de accipere "recevoir, accueillir") 1. приемам; accepter un cadeau приемам подарък; 2. давам съгласието си; accepter une lettre de change приемам да изплатя полица на падежа Ј; accepter pour époux приемам, вземам за съпруг; accepter le combat приемам битката; 3. v.intr. accepter de (+ inf.) съгласявам се да; il accepte de venir той се съгласява да дойде; 4. accepter que понасям да; il accepte qu'on lui flanque des gifles той понася да му удрят плесници. Ќ j'en accepte l'augure! дано това да стане! Ќ Ant. décliner, récuser, refuser, rejeter, repousser. -
3 accommoder
v.tr. (de a- et commode) 1. ост. accommoder а стъкмявам, натъкмявам, адаптирам, нареждам, приспособявам; accommoder qqch. aux circonstances приспособявам нещо според обстоятелствата; 2. accommoder avec съчетавам; accommoder l'utile et l'agréable съчетавам полезното с приятното; 3. ост. обличам, глася, фризирам; придавам добър вид; 4. настанявам удобно; je l'accommode dans sa chaise; 5. прен., ост. подреждам, правя за смях; je l'ai bien accomodé! добре го подредих!; 6. приготвям, сготвям (храна); accommoder le poisson avec une sauce готвя рибата със сос; 7. фокусирам (оптична система); 8. s'accommoder а приспособявам се към; s'accommoder а la vie приспособявам се към живота; 9. s'accommoder de приемам, понасям, приемам нещата такива, каквито са, приспособявам се; s'accommoder avec qqn. уреждам проблема с някого; il s'accommode de tout той се приспособява към всичко; il s'accommode d'une mauvaise chambre той се задоволява с една лоша стая; accommoder de toutes pièces злословя срещу някого. Ќ Ant. déranger, opposer, séparer; refuser. -
4 accomplir
v.tr. (de a- et a. fr. complir "achever", lat. complere "remplir") 1. завършвам, извършвам; accomplir sa promesse изпълнявам обещанието си; accomplir un geste правя някакъв жест; 2. навършвам; accomplir ses vingt ans навършвам двадесет години; 3. изпълнявам; accomplir un vњu изпълнявам обет; accomplir sa tâche изпълнявам задачата си; 4. s'accomplir осъществявам се, изпълнявам се, сбъдвам се; son souhait s'est accompli желанието Ј се сбъдна. Ќ Ant. commencer, ébaucher, esquisser; échouer; désobéir, refuser. -
5 accorder
v.tr. (lat. pop. accordare) 1. спогодявам, помирявам; 2. ост. сгодявам; 3. рядко съюзявам, свързвам; 4. съгласувам, хармонизирам; 5. муз., ост. свиря; акордирам; 6. настройвам радио на определена честота; 7. грам. съгласувам; 8. s'accorder достигам до съгласие, помирявам се; 9. признавам, приемам, съгласявам се; je vous accorde que j'ai eu tort признавам ви, че се излъгах; 10. отпускам, позволявам; accorder un crédit отпускам кредит; 11. приписвам, признавам; on lui accorde beaucoup d'esprit признават, че той е много духовит. Ќ Ant. désaccorder; brouiller; opposer; nier, refuser; rejeter; contraster, détonner, jurer. -
6 agréer
v. (de gré) I. v.tr.dir. 1. приемам благосклонно; veuillez agréer l'assurance de ma considération благоволете да приемете моите почитания (учтива форма в официални писма); 2. юр. упълномощавам; II. v.tr.ind. нравя се, харесвам се. Ќ Ant. récuser, refuser, rejeter. -
7 appuyer
v. (lat. pop. °appodiare, de podium "support") I. v.tr. 1. подпирам, допирам, опирам, облягам, натискам; 2. appuyer qqch. contre, а поставям подпора; 3. поддържам, подкрепям (идея, доказателство и др.); 4. пришпорвам; 5. воен. поддържам (атака, стрелба); 6. прен. подкрепям, подпомагам, защитавам; appuyer une proposition подкрепям предложение; II. v.intr. 1. наблягам, напирам, опирам; 2. муз. наблягам на нота, издавам силно звук; 3. прен. настоявам; 4. тръгвам в дадена посока; appuyer sur la droite, sur la gauche тръгвам надясно, наляво; III. v. pr. s'appuyer 1. подпирам се, допирам се, облягам се, основавам се; 2. нар. appuyer une corvée правя нещо против волята си; 3. помагаме си, подкрепяме се. Ќ Ant. enlever, ôter; retirer; lâcher; opposer (s'), refuser; réfuter, rejeter; effleurer, glisser, négliger. -
8 concéder
v.tr. (lat. concedere) отстъпвам, отпускам, давам; concéder un privilège давам привилегия; je vous concède ce point отстъпвам ви по тази точка. Ќ Ant. refuser, rejeter, contester. -
9 conférer
v. (lat. conferre "porter (ferre) avec, rassembler") I. v.tr. 1. давам; награждавам; ръкополагам; les privilèges que confère l'âge привилегиите, които дава възрастта; conférer un titre давам титла; conférer une décoration награждавам с медал; 2. печ., ост. сравнявам; сверявам; conférer des épreuves сверявам коректури; II. v.intr. съвещавам се. Ќ Ant. ôter, refuser. -
10 consentir
v. (lat. consentire) I. v.tr.ind. consentir а съгласявам се, скланям; II. v.tr.dir. 1. приемам, допускам; 2. отпускам; consentir qqch. а qqn. отпускам нещо на някого; consentir un prêt отпускам заем; III. v.intr. мор. извивам се, огъвам се (мачта); удължавам се ( корабно въже). Ќ Ant. empêcher, interdire, s'opposer, refuser. -
11 convoiter
v.tr. (lat. pop. °cupidietare, de cupiditas "cupidité") силно желая, ламтя за нещо; convoiter le bien d'autrui ламтя за чужд имот. Ќ Ant. dédaigner, mépriser, refuser, repousser. -
12 donner
v. (lat. donare) I. v.tr. 1. давам; donner qqch. давам нещо; donner son opinion давам мнението си; 2. произвеждам, раждам (за нива и др.); 3. дарявам, подарявам; посвещавам, жертвам; donner son cњur (а qqn.) посвещавам сърцето си на някого; 4. надарявам (с качества и др.); 5. продавам; donner qqch. contre, pour de l'argent давам, продавам нещо; 6. отпускам (сума и др.); 7. представям, давам, играя (пиеса); 8. предоставям; donner une propriété а gérer предоставям имение за управление; 9. удрям, нанасям (удар); налагам (бой); 10. докарвам, донасям (писмо и др.); 11. хвърлям, правя (сянка и др.); 12. предлагам; voulez-vous donner des sièges aux invités? бихте ли предложили столове на гостите?; 13. доставям; 14. издавам (документ, присъда); 15. излагам, представям (подробности, описание и др.); 16. плащам, заплащам; combien donne-t-il а ses ouvriers? колко плаща на работниците си?; 17. жертвам (живот, пари); 18. казвам, изказвам (мнение и др.); 19. създавам, причинявам (мъка, болка и др.); 20. придавам (вид и др.); 21. поверявам; 22. уреждам, устройвам (забавление и др.); 23. подавам; donnez-moi du pain подайте ми хляб; 24. раздавам; donner des cartes aux joueurs раздавам карти на играчите; 25. протягам, предлагам; donner le bras а qqn. протягам ръка на някого; 26. посочвам; donner l'heure exacte посочвам точния час; 27. заразявам, предавам болест; il lui a donné son rhume той го зарази с хрема; 28. издавам, предавам; donner un voleur а la police издавам крадец на полицията; 29. кръщавам; donner un nom а un enfant кръщавам (давам име на) дете; 30. donner (+ inf.) възлагам; donner une tâche а exécuter възлагам задача за изпълнение; 31. публикувам; il donne un roman par an той публикува по един роман на година; 32. donner а предизвиквам; donner а rire предизвиквам смях; 33. нанасям; donner un coup нанасям удар; II. v.intr. 1. удрям, блъскам; 2. нападам, нахвърлям се върху; l'armée va donner армията ще атакува; 3. критикувам; 4. гледам, обърнат съм (за врата, прозорец и др.); 5. давам; qui donne aux pauvres, prête а Dieu който дава на бедните, дава на Господ; se donner отдавам се; se donner la main подавам си, протягам си ръката; se donner un air, une contenance придавам си вид, парадирам. Ќ donner а connaître уведомявам; donner а entendre давам да се разбере; donner а la côte мор. засядам на бряг; donner acte а qqn. (de qqch.) разгадавам истината; donner а penser, а songer, а réfléchir създавам грижи, безпокойство; donner а qqch. удрям се в него; donner assurance de уверявам, потвърждавам; donner а tout залавям се за различни работи, без да завърша нито една от тях; donner atteinte причинявам щета; donner (s'escrimer) du bec et de l'aile защитавам се упорито; donner l'alarme предвещавам (съобщавам) опасност; s'en donner par les babines добре похапвам; donner un (le) bal а qqn. бия, удрям някого; donner douze balles dans la peau разстрелвам някого; donner au but попадам в целта; оцелвам; donner beau jeu а qqn. давам някому случай да използва нещо; donner carrière давам воля, давам свобода; donner chez qqn. посещавам често някого; donner congé а qqn. уволнявам, изпъждам някого; donner cours а ses larmes, а sa joie, а sa colère разплаквам се, зарадвам се, разгневявам се; donner dans l'њil а qqn. харесвам се някому; donner dans les yeux de (а) qqn. хвърлям прах в очите на някого; donner dans une passe, dans un port мор. влизам в канал, в пристанище; donner des éperons а un cheval, donner des deux пришпорвам кон; donner gages de поръчителствам за; donner du cњur, du courage ободрявам; donner du cor свия с рог; donner de cul et de tête правя всичко, за да успея; donner du fil а retordre а qqn. създавам големи грижи, безпокойствие някому; donner de jour излагам на светлина; donner du nez en (а) terre търпя неуспех; donner et retenir ne vaut погов. не е добре да се задържа нещо, което е вече дадено; donner jour а qqn. определям някому ден за свиждане; donner jour а qqch. създавам нещо; donner l'être, le jour, la vie а раждам; donner la bride отпущам юздата; donner la comédie ставам за смях на хората; donner la main а qqn. помагам някому; donner la mort а qqn. убивам, умъртвявам някого; причинявам голяма болка някому; donner la vie а qqn. помилвам някого; връщам някого към живот; donner le baptême а un enfant кръщавам дете; donner le bonjour, le bonsoir казвам (пожелавам) добър ден, добър вечер; donner le change въвеждам в заблуждение; donner le coup de fer изглаждам (дреха); donner le salut а qqn. поздравявам някого; donner le viatique причестявам някого преди смъртта му; donner lieu, matière, sujet а давам повод, причина за; пораждам; donner naissance пораждам; donner prise издавам слабото си място на противник; donner sa mesure показвам какво мога, проявявам се; donner sa tête а couper залагам главата си; donner sur un danger мор. натъквам се на опасност; donner tard, c'est refuser погов. не дадеш ли навреме, все едно, че не си дал; donner tête baissée (tête basse) dans отдавам се изцяло на; donner tort а qqn. казвам някому, че няма право; осъждам; donner tout au monde давам мило и драго; donner un bon (un mauvais) tour а представям нещо под добър (или лош) външен вид; donner un coup de main, un coup d'épaule помагам; donner un coup de pied ритвам някого; donner une baie разправям бабини деветини; donner une chasse а qqn. разг. смъмрям някого; donner une couche а qqch. мажа, намазвам (боядисвам с боя) нещо; donner une poignée de main а qqn. ръкувам се с някого; en donner d'une, en donner d'une bonne, en donner а garder, en donner de toutes les couleurs карам някого да повярва невероятни неща; en donner а qqn. измамвам някого; en donner du long et du large здраво набивам някого; la donner belle а qqn. пращам някого за зелен хайвер; le cordage donne мор. въжето се отпуска, удължава се (охлабва); le donner en dix, en cent, en mille обзалагам се десет, сто, хиляда срещу едно, че не ще отгатнете (за какво се касае); ne savoir où donner de la tête не зная кое по-напред да направя; не зная къде да се дяна; qui donne tôt, donne deux fois погов. да дадеш навреме, значи да дадеш двойно; qui mal donne, perd sa donne погов. който (раз)дава лошо ( картите), губи правото да ги дава; s'en donner вземам изобилно от нещо; ползвам се от нещо; наслаждавам се от нещо, давам си свобода; s'en donner а cњur joie много се забавлявам; наслаждавам се до насита; se donner а qqn. привързвам се към някого; se donner а tout залавям се за всичко; se donner carrière забавлявам се; отпускам му края; se donner de удрям се (с нещо); se donner des airs, se donner de grands airs придавам си важност, перча се; se donner (se flanquer, prendre) une biture напивам се; se donner une bosse de (+ subst.) забавно ми е да правя нещо; se donner du bon temps живея весело, безгрижно; se donner du mal, de la peine много се трудя; se donner en spectacle излагам се на показ; se donner garde de qqch. пазя се от нещо; se donner l'air de, se donner des airs de придавам си вид на; se donner l'air gai (l'air triste) придавам си весел (печален) вид; se donner le mot даваме си дума; se donner les violons хваля се за щяло и нещяло; se donner (se flanquer) une culotte напивам се; se donner l'honneur d'une chose приписвам си честта за нещо; se donner pour представям се за. Ќ Ant. accepter, recevoir; déposséder, enlever, exproprier, frustrer, ôter, priver, ravir, retirer, spolier, conserver, garder. -
13 éconduire
v.tr. (de l'a. fr. escondire "excuser, refuser") 1. изпращам, съпровождам; отпращам; 2. отвеждам, отпращам, извеждам; 3. отказвам вежливо. Ќ Ant. accueillir. -
14 endosser
v.tr. (de en- et dos) 1. обличам, навличам, поставям; endosser un vêtement обличам, навличам дреха; 2. прен. нагърбвам се, поемам върху себе си отговорност; 3. търг. джиросвам; endosser un chèque джиросвам чек; endosser une lettre de change джиросвам полица; 4. книгов. правя гръб на книга. Ќ Ant. ôter; refuser. -
15 impartir
v.tr. (bas lat. impartiri "donner une part") отпускам, определям, давам (за срок); impartir un délai давам срок. Ќ Ant. refuser. -
16 recevoir
v.tr. (lat. recipere) 1. приемам, получавам; recevoir une lettre получавам писмо; recevoir de l'argent получавам пари; recevoir un message получавам съобщение; recevoir des félicitations приемам поздравления; 2. посрещам, приемам (гости); recevoir qqn. а bras ouverts посрещам някого с отворени обятия; ils reçoivent très peu те посрещат много рядко гости; 3. приемам, имам приемен ден; le Directeur ne reçoit pas aujourd'hui директорът не приема днес; 4. поглъщам; la terre reçoit les eaux des pluies пръстта поглъща дъждовните води; 5. понасям, изтърпявам; recevoir un affront понасям обида; 6. приемам, взаимствам; 7. давам звание; recevoir académicien давам звание академик; 8. допускам, възприемам; 9. издържам изпит, спечелвам ( конкурс), назначавам (на служба); être reçu а un concours спечелвам конкурс; 10. побирам; la salle peut recevoir deux mille personnes залата може да побере 2000 души; se recevoir 1. приземявам се (след скок); 2. ходим си на гости. Ќ Ant. donner, envoyer, émettre, offrir, payer, verser; exclure, refuser, recaler, éliminer. -
17 reconnaître
v.tr. (lat. recognoscere "reconnaître; inspecter; examiner") 1. спомням си, познавам, разпознавам; reconnaître qqn. разпознавам някого; l'animal reconnaît son maître кучето разпознава стопанина си; reconnaître le corps d'un mort разпознавам трупа на мъртвец; 2. признавам; reconnaître ses péchés признавам греховете си; reconnaître qqn. comme chef признавам някого за началник, ръководител; 3. съзнавам; 4. разузнавам; правя разузнаване; 5. благодарен съм, признателен съм, благодаря; reconnaître un service благодарен съм за услуга; 6. узаконявам; признавам за законен; reconnaître un nouveau pays признавам нова страна; 7. констатирам, установявам; après l'examen on reconnut qu'il fallait opérer след прегледа се установи, че е нужна операция; se reconnaître 1. познавам себе си (в някого); намирам общи черти; 2. опознаваме се; 3. признавам си (грешки, вина); 4. ориентирам се; 5. разпознаваме се; 6. отличавам се, разпознавам се; le grand professionnel se reconnaît par големият професионалист се разпознава по. Ќ Ant. confondre; oublier; contester; dénier; méconnaître, refuser; protester. -
18 refusable
adj. (de refuser) неприемлив. -
19 vouloir1
v.tr. (lat. pop. °volere, sur le rad. de certaines formes du lat. class. velle) 1. искам; желая; je veux partir искам да тръгвам; j'aurais voulu savoir бих искал да знам; je voudrais parler avec vous бих искал да говоря с вас; le feu ne veut pas prendre огънят не иска да се разгори; vouloir1 que (+ subj.) искам да; qu'est-ce que vous voulez que je fasse? какво искате да направя? sans le vouloir1 без да искам; vouloir1 du mal а qqn. желая зло на някого; 2. изисквам, налагам; les règles veulent que правилата изискват да; 3. пожелавам сексуално някого; 4. съгласен съм, давам съгласие; demande-lui s'il veut venir avec moi питай го дали е съгласен да дойде с мен; 5. твърдя, допускам; il voulut que les animaux fussent des machines той твърдял, че живите същества са машини; je veux bien qu'il se soit trompé допускам, че той се е излъгал; 6. благоволявам (обикн. в съчет. bien vouloir1); vouloir1 agréer благоволете да приемете; 7. изисквам, имам нужда от; tout cela vaudra beaucoup de temps това ще изисква много време; 8. в съчет. vouloir1 dire искам да кажа, означавам, знача; 9. (за образуване на близко бъдеще време вм. aller + inf.) диал. il veut pleuvoir ще вали; se vouloir1 1. желая си, искам си; желаем си един друг; 2. претендирам че съм, искам да съм; une analyse qui se veut objective анализ, който претендира за обективност. Ќ Dieu le veuille дай боже; en vouloir1 а qqn. желая зло на някого; сърдя се на някого; s'en vouloir1 de яд ме е на себе си; разкайвам се за; vouloir1 bien благоволявам; приемам, съгласен съм; vouloir1 de qqn. приемам, искам някого; vous l'avez voulu сам си го търсите; ne m'en veuille pas не ми се сърди; cela veut dire que това означава, че; le malheur a voulu que нещастието пожела да, направи така, че. Ќ Ant. refuser.
См. также в других словарях:
refuser — [ r(ə)fyze ] v. <conjug. : 1> • fin XIe « rejeter »; lat. pop. °refusare, crois. de recusare « refuser » avec refutare « réfuter » I ♦ V. tr. 1 ♦ Ne pas consentir à accorder (ce qui est demandé). Refuser une permission à un soldat, une… … Encyclopédie Universelle
refuser — Refuser, Abnegare, Denegare, Aspernari, Recusare. Refuser à faire quelque chose, Fastidire, Diffugere, Refugere, Negare. Refuser à prendre ou à bailler, Abnuere. Refuser et nier en faisant signe de la teste, Renuere. Refuser de porter aucun faix … Thresor de la langue françoyse
refuser — REFUSER. v. a. Rejetter une offre ou une demande qu on nous fait. Il se dit des choses & des personnes. On luy a offert tant de cette terre, tant de ces meubles, mais il l a refusé. refuser des presens. ne vous hazardez pas à luy demander cela,… … Dictionnaire de l'Académie française
Refuser — Re*fus er (r?*f?z ?r), n. One who refuses or rejects. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Refuser de — ● Refuser de + infinitif, en parlant de quelque chose, équivaut à une négation forte : Le tiroir refuse de s ouvrir … Encyclopédie Universelle
refuser — (re fu zé) v. a. 1° Ne pas accepter ce qui est offert, présenté. Refuser une offre. Il a refusé de se servir de mon bras. • J aurais refusé également la religion de Mahomet et celle de la Chine.... par cette seule raison que l une n ayant pas … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
REFUSER — v. a. Rejeter une offre, ne pas accepter ce qui est offert. On lui a offert tant de cette terre, tant de ces meubles, mais il l a refusé. Refuser des présents. Refuser des offres. Refuser un emploi. Refuser un établissement. Refuser des… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
REFUSER — v. tr. Rejeter une demande, ne pas accorder ce qui est demandé; Ne pas vouloir faire ce qui est exigé, prescrit, ordonné. On lui a refusé la grâce qu’il demandait. Il ne peut rien refuser à ses amis. Il a refusé son consentement. Il a refusé de… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
refuser — Ⅰ. refuse [1] ► VERB 1) state that one is unwilling to do something. 2) state that one is unwilling to grant or accept (something offered or requested). 3) (of a horse) decline to jump (a fence or other obstacle). DERIVATIVES refusal noun refuser … English terms dictionary
refuser — rə̇ˈfyüzə(r), rēˈf noun ( s) Etymology: Middle English, from refusen to refuse + er 1. : one that refuses that horse has become a chronic refuser … Useful english dictionary
refuser — noun see refuse I … New Collegiate Dictionary
