-
1 privilege
{'privilidʒ}
I. n привилегия, изключително право, предимство, преимущество
it is a PRIVILEGE to истинско удоволствие/чест e да
PRIVILEGE of parliament, parliamentary PRIVILEGE неприкосновеност на членовете на парламента
II. 1. давам (някому) привилегия/право, привилегировам, облагодетелствувам, освобождавам (някого) от задължение
2. давам (някому) право на неприкосновеност* * *{'privilij} n привилегия, изключително право; предимство(2) {'privilij} v 1. давам (някому) привилегия/право, пр* * *привилегировам; привилегия; предимствo; преимущество;* * *1. i. n привилегия, изключително право, предимство, преимущество 2. ii. давам (някому) привилегия/право, привилегировам, облагодетелствувам, освобождавам (някого) от задължение 3. it is a privilege to истинско удоволствие/чест e да 4. privilege of parliament, parliamentary privilege неприкосновеност на членовете на парламента 5. давам (някому) право на неприкосновеност* * *privilege[´privilidʒ] I. n 1. привилегия, изключително право; предимство, преимущество; it was a \privilege to hear him speak истинско удоволствие беше да го чуе човек да говори; \privilege of parliament, parliamentary \privilege неприкосновеност на членовете на парламента; bill of \privilege петиция на член на Камарата на лордовете да бъде съден от специален съд; writ of \privilege заповед за освобождаване от арест на лице, което се ползва с право на неприкосновеност; 2. законно право на всеки човек в съвременна конституционна държава; II. v давам привилегия (на някого), привилегировам (някого); освобождавам (някого) от задължение. -
2 privilège
m. (lat. jur. privilegium) 1. привилегия, преимущество, предимство; 2. право на някои кредитори да им се заплаща, преди да се заплати на другите; 3. прен. естествена заложба, дар, дарование, дарба. -
3 claim
{kleim}
I. 1. изисквам, предявявам искане, изявявам нретенцйи/права и пр. (за)
претендирам (to да с inf)
to CLAIM attention нуждая се от/заслужавам/изисквам внимание
to CLAIM damages юр. предявявам иск за щети
to CLAIM a privilege/a right/a victory, etc. искам да ми се признае привилегия/право/победа и пр.
he CLAIMs to be/that he should be recognized, etc. той иска да бъде признат и пр
2. твърдя, претендирам, изявявам право на собственоствърху, твърдя, че (нещо) е мое
to CLAIM kinship with someone твърдя, че някой ми е роднина
to CLAIM a virtue приписвам си добродетел
to CLAIM victims вземам жертви (за пожар и пр.)
to CLAIM to have told the truth заявявам/твърдя, чесъм казал истината
II. 1. искане, иск, претенция, право, твърдение
pay CLAIM искане за увеличение на заплатата
to lay a CLAIM to something предявявам права/претенции за нещо, приписвам си нещо
to make/put in a CLAIM for something предявявам искане за нещо
to raise aCLAIM изявявам претенции
to set up a CLAIM предявявам иск, правя рекламация
statement of CLAIM юр. искова молба
disputed CLAIMs office отдел Жалби (при учреждения, фирми и пр.)
2. право на някого да иска нещо
I have a CLAIM on him той ми е задължен
you have no CLAIM on my affections нямаш право да искаш/не съм длъжен да те обичам
I have many CLAIMs on my time имам да. върша много неща, много съм зает
3. мин. и пр. периметър, участък, концесия
to jump a CLAIM ам. присвоявам си чужд участък земя, прен. присвоявам си иещо чуждо
to stake out a CLAIM отбелязвам/очертавам границите на своя периметър земя, прен. изявявам/предявявам правата си* * *{kleim} n 1. изисквам; предявявам искане, изявявам нретенцйи/пр(2) n 1. искане; иск, претенция; право; твърдение; pay claim иск* * *твърдение; твърдя; рекламация; периметър; претендирам; предявявам; претенция; иск; изисквам;* * *1. disputed claims office отдел Жалби (при учреждения, фирми и пр.) 2. he claims to be/that he should be recognized, etc. той иска да бъде признат и пр 3. i have a claim on him той ми е задължен 4. i have many claims on my time имам да. върша много неща, много съм зает 5. i. изисквам, предявявам искане, изявявам нретенцйи/права и пр. (за) 6. ii. искане, иск, претенция, право, твърдение 7. pay claim искане за увеличение на заплатата 8. statement of claim юр. искова молба 9. to claim a privilege/a right/a victory, etc. искам да ми се признае привилегия/право/победа и пр 10. to claim a virtue приписвам си добродетел 11. to claim attention нуждая се от/заслужавам/изисквам внимание 12. to claim damages юр. предявявам иск за щети 13. to claim kinship with someone твърдя, че някой ми е роднина 14. to claim to have told the truth заявявам/твърдя, чесъм казал истината 15. to claim victims вземам жертви (за пожар и пр.) 16. to jump a claim ам. присвоявам си чужд участък земя, прен. присвоявам си иещо чуждо 17. to lay a claim to something предявявам права/претенции за нещо, приписвам си нещо 18. to make/put in a claim for something предявявам искане за нещо 19. to raise aclaim изявявам претенции 20. to set up a claim предявявам иск, правя рекламация 21. to stake out a claim отбелязвам/очертавам границите на своя периметър земя, прен. изявявам/предявявам правата си 22. you have no claim on my affections нямаш право да искаш/не съм длъжен да те обичам 23. мин. и пр. периметър, участък, концесия 24. право на някого да иска нещо 25. претендирам (to да с inf) 26. твърдя, претендирам, изявявам право на собственоствърху, твърдя, че (нещо) е мое* * *claim [kleim] I. v 1. изисквам; предявявам иск(ане) (за); предявявам претенции (за), претендирам (за); предявявам права; to \claim attention изисквам (заслужавам) внимание; \claim damages юрид. предявявам иск за щети; to \claim insurance търся обезщетение от застраховка; to \claim the credit for искам да ми се признае заслугата за; to \claim victims вземам жертви; to \claim against s.o. юрид. предявявам иск срещу някого; 2. твърдя, претендирам; to \claim o.'s descent from претендирам, че съм произлязъл от; to \claim a virtue приписвам си добродетел; to \claim to have done s.th. твърдя, че съм направил нещо; 3. журн. получавам, печеля (награда, победа); II. n 1. искане; иск, претенция, право; pensions \claim право на пенсия; a \claim to fame заявка за слава; to have ( lay, stake) a \claim to s.th. имам (претендирам за) права над нещо; to push o.'s \claim настоявам на искането си, настойчиво отстоявам претенциите си; to put in a fake \claim предявявам незаконен иск; to raise a \claim предявявам претенции; to set up a \claim предявявам иск; правя рекламация; to lodge a \claim against s.o. предявявам иск срещу някого; statement of \claim юрид. искова молба; disputed \claims office съдебен отдел, юридическа служба (при учреждение, фирма); I have a \claim on him той ми е задължен; I have many \claims on my time много съм зает; 2. мин. концесия, периметър, участък; to hold down a \claim запазвам периметър; to jump a \claim присвоявам си незаконно чужд участък земя; прен. присвоявам си нещо чуждо; to stake out a \claim набелязвам границите на участък земя; прен. запазвам си правото на собственост (периметър). -
4 writ
{rit}
I. 1. писмена заповед/нареждане
разпореждане (на съд), призовка (и WRIT of subpoena)
to serve a WRIT on връчвам призовка на
WRIT of privilege заповед за освобождаване от арест на лице, ползващо се с право на неприкосновеност
the WRIT runs in нареждането е в сила/важи в (даден район, страна)
2. Holy/Sacred WRIT Светото писание, Библията
II. вж. write* * *{rit} n 1. писмена заповед/нареждане; разпореждане (на сьд), при(2) {rit} вж. write.* * *писание;* * *1. holy/sacred writ Светото писание, Библията 2. i. писмена заповед/нареждане 3. ii. вж. write 4. the writ runs in нареждането е в сила/важи в (даден район, страна) 5. to serve a writ on връчвам призовка на 6. writ of privilege заповед за освобождаване от арест на лице, ползващо се с право на неприкосновеност 7. разпореждане (на съд), призовка (и writ of subpoena)* * *writ [rit] I. n 1. юрид. писмена заповед (нареждане); разпореждане (на съд); призовка (и \writ of subpoena); \writ of execution изпълнителен лист; to serve a \writ on връчвам призовка на; the \writ runs нареждането е в сила (in); a \writ is out for his arrest има заповед за арестуването му; 2. ост. писание; the Holy ( Sacred) W. Светото писание; Библията; II. v: \writ large 1) явно, очебийно, написано с големи букви; 2) голям формат, уголемен, по-разширена версия. -
5 breach
{bri:tʃ}
I. 1. нарушение, неспазване (на правило, разпоредба, споразумение, задължение и пр.)
BREACH of the peace юр. нарушение на обществения ред, безредица
BREACH of promise неудържане на дадена дума (особ. за женитба)
BREACH of arrest избягване от арест
BREACH of faith нелоялна постъпка, измяна
2. отчуждаване
скъсване, скарване, раздяла (with с)
3. пролом, пробив, дупка, процеп, цепнатина
to stand in the BREACH npен. поемам/понасям тежестта на удара/атаката, извършвам най-трудната работа, на топа на устата съм, опирам пешкира
to step into/fill the BREACH прен. оказвам помощ в критичен момент
4. разбиване на вълни о кораб
5. скачане на кит във водата
II. 1. правя пролом в, пробивам
2. ам. нарушавам (споразумение и пр.)* * *{bri:tsh} n 1. нарушение, неспазване (на правило, разпоредба, с(2) v 1. правя пролом в, пробивам; 2. ам. нарушавам (спораз* * *пробив; пробивам; пролом; нарушение; нарушаване;* * *1. breach of arrest избягване от арест 2. breach of faith нелоялна постъпка, измяна 3. breach of promise неудържане на дадена дума (особ. за женитба) 4. breach of the peace юр. нарушение на обществения ред, безредица 5. i. нарушение, неспазване (на правило, разпоредба, споразумение, задължение и пр.) 6. ii. правя пролом в, пробивам 7. to stand in the breach npен. поемам/понасям тежестта на удара/атаката, извършвам най-трудната работа, на топа на устата съм, опирам пешкира 8. to step into/fill the breach прен. оказвам помощ в критичен момент 9. ам. нарушавам (споразумение и пр.) 10. отчуждаване 11. пролом, пробив, дупка, процеп, цепнатина 12. разбиване на вълни о кораб 13. скачане на кит във водата 14. скъсване, скарване, раздяла (with с)* * *breach[bri:tʃ] I. n 1. пролом, пробив, бреш; прен. прекъсване, престой, спиране, отлагане; to heal the \breach слагам край на дълга кавга; to stand in the \breach посрещам неприятеля; на топа на устата съм; опирам пешкира; to throw ( fling) o.s. into the \breach втурвам (хвърлям) се на помощ; to step into the \breach замествам, поемам ( нечие) задължение; 2. разбиване на вълни в кораб (clean \breach - когато мачтите и всичко друго на борда бива отнесено; clear \breach без последици); 3. скъсване, раздиране; прекратяване ( with); 4. нарушение, провинение, непокорство; \breach of arrest избягване от арест; \breach of close нарушение на владение; \breach of contract нарушение на договор; \breach of faith злоупотреба с доверието на някого, измяна; \breach of justice несправедливост; \breach of ( the) peace нарушение на обществения ред, безредица; \breach of privilege нарушение на неприкосновеност; \breach of manners нарушение на добрите маниери; \breach of promise неспазване на дадена дума, особ. неизпълнено обещание за женитба; \breach of statutory duty нарушение (неизпълнение) на законно задължение; \breach of trust нарушение на задължение; нарушение на задълженията от страна на доверителен собственик; 5. скачане на кит над водата; II. v правя пролом в, пробивам, издълбавам, правя отвор. -
6 concéder
v.tr. (lat. concedere) отстъпвам, отпускам, давам; concéder un privilège давам привилегия; je vous concède ce point отстъпвам ви по тази точка. Ќ Ant. refuser, rejeter, contester. -
7 concession
f. (lat. concessio) 1. отстъпване, отстъпка; concession d'un privilège отстъпване на привилегия; faire des concessions правя отстъпки; 2. търг. концесия; concession de chemin de fer железопътна концесия. Ќ Ant. refus, rejet; contestation, dispute. -
8 jouir
v.tr.ind. (lat. pop. °gaudire, de gaudere "se réjouir") jouir de 1. ползвам се; jouir d'un privilège ползвам се от привилегия; jouir d'un droit юр. ползвам право, титуляр съм на някакво право; 2. използвам, възползвам се; jouir de sa victoire възползвам се от победата си; jouir de l'instant използвам момента; 3. радвам се; jouir d'une bonne santé радвам се на добро здраве; 4. изпитвам голямо удоволствие, наслаждавам се; jouir de qqn. наслаждавам се от присъствието на някого; ça le fait jouir de nous voir dans cette situation изпитва голямо удоволствие да ни види в това положение; 5. изпитвам оргазъм. Ќ appartement qui jouit d'une belle vue апартамент, който има хубав изглед. Ќ Ant. partir, souffrir; manquer de. -
9 privilégier
v.tr. (de privilège) давам привилегии, привилегировам.
См. также в других словарях:
privilège — [ privilɛʒ ] n. m. • 1190; var. privilegie, priviliège; lat. jurid. privilegium « loi concernant un particulier » 1 ♦ Droit, avantage particulier accordé à un seul individu ou à une catégorie, en dehors de la loi commune. ⇒ apanage. Concéder,… … Encyclopédie Universelle
privilege — priv·i·lege n [Latin privilegium law affecting a specific person, special right, from privus private + leg lex law] 1: a right, license, or exemption from duty or liability granted as a special benefit, advantage, or favor: as a: an exemption… … Law dictionary
privilege — Privilege. s. m. Faculté accordée à un particulier, ou à une Communauté de faire quelque chose à l exclusion de tous autres. Un beau privilege. privilege exclusif. un privilege fort estendu. un privilege nouveau. un privilege d imprimer. un… … Dictionnaire de l'Académie française
Privilege — • A permanent concession made by a legislator outside of the common law Catholic Encyclopedia. Kevin Knight. 2006. Privilege Privilege … Catholic encyclopedia
privilege — priv‧i‧lege [ˈprɪvlɪdʒ] noun 1. [countable] a special advantage given to a small group of people, organizations, countries etc: • The new trade privileges will enhance Vienna s effort to attract US companies. • The Treasury will allow dealers to … Financial and business terms
Privilege — Privilège Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
Privilege — Priv i*lege, n. [F. privil[ e]ge, L. privilegium an ordinance or law against or in favor of an individual; privus private + lex, legis, law. See {Private}, and {Legal}.] [1913 Webster] 1. A peculiar benefit, advantage, or favor; a right or… … The Collaborative International Dictionary of English
privilege — Privilege, C est à dire, une loy particuliere, pour ou contre aucun, Priuilegium, Vacatio. Toute ville qui jouissoit de mesmes privileges que la ville de Rome, Municipium. Le privilege aux bourgeois, Ius municipum, et ciuile. B. Crier par vertu… … Thresor de la langue françoyse
Privilege — Priv i*lege, v. t. [imp. & p. p. {Privileged}; p. pr. & vb. n. {Privileging}.] [Cf. F. privil[ e]gier.] [1913 Webster] 1. To grant some particular right or exemption to; to invest with a peculiar right or immunity; to authorize; as, to privilege… … The Collaborative International Dictionary of English
privilege — (n.) mid 12c. (recorded earlier in Old English, but as a Latin word), from O.Fr. privilege (12c.), from L. privilegium law applying to one person, later privilege, from privus individual (see PRIVATE (Cf. private)) + lex (gen. legis) law (see… … Etymology dictionary
privilege — ► NOUN 1) a special right, advantage, or immunity for a particular person or group. 2) an opportunity to do something regarded as a special honour: she had the privilege of giving the opening lecture. 3) the right to say or write something… … English terms dictionary
