-
1 place
f. (lat. pop. °plattea, class. platea) 1. място; а la même place на същото място; rester en place стоя на едно място, стоя неподвижно; 2. седалка, място (в театър, кино и др.); payer demi-place, place entière плащам половин билет ( за място), плащам цял билет; 3. място, длъжност, служба, работа; 4. площад; place d'arme воен. площад, където става военен парад; place d'une ville grecque площад в гръцки град; place forte укрепление; voiture de place такси; 5. всички търговци и банкери на един град (пиаца); la place de Paris търговците и банкерите на Париж; 6. гарнизонен град; 7. място, положение, ситуация; se mettre а la place de qqn. поставям се в положението на някого; 8. ред, разположение, място; objet qui change de place предмет, на когото променят местоположението; place des mots dans une phrase ред на думите в изречение; 9. loc. adv. sur place, en place на място, на самото място; 10. loc. prep. а la place de на мястото на, вместо; 11. interj. en place! (а vos places!) по местата си! place а! сторете място. Ќ faire place nette освобождавам място от предмети или хора, които пречат; уволнявам служители, прислужници; remettre qqn. а sa place поставям някого на мястото му; place frontière пограничен укрепeí пункт; rester sur place не мърдам от мястото си; place de voitures паркинг за наемни коли; de place en place тук-таме, на места; sur place на същото място; prendre place настанявам се. -
2 demi-place
f. (de demi- et place) (pl. demi-places) място (във влак и под.), за което се заплаща половината. -
3 garde-place
m. (de garder et place) (pl. garde-places) малка рамка ( за поставяне картонче за запазено място в пътнически вагони). -
4 a2-,
an- (съставна част на сложни думи) от гръцки, означава отдалечаване, отделяне, лишения, отрицание, напр. anormal, apolitique, acaule. а prép. (du lat. ad) (а + le = au, а + les =aux) 1. посока на движение: в, към, на; aller а Varna отивам във Варна; prendre а gauche завивам наляво; jeter au feu хвърлям в огъня; 2. местонахождение: в, на; il est au bureau той е в офиса; l'immeuble est а 100 mètres d'ici блокът е на 100 метра оттук; 3. отдалечаване; изтръгване: от; arracher un secret а qqn. изтръгвам тайна от някого; 4. разположение във времето: за, в, с, на: а 5 heures в пет часа; il est payé а l'heure плаща му се на час; 5. едновременност на действия: при, на; а l'approche de la nuit при приближаването на нощта; au sortir du cinéma ils soupèrent на излизане от киното те вечеряха; 6. цел: до, към; cela mène а la ruine това води към разоряване; 7. отправяне: до, за; lettre au Président писмо до Президента; 8. предназначение: за; chambre а coucher стая за спане, спалня; fer а repasser ютия; 9. следствие: за; contes а dormir debout отегчителни разкази; 10. притежание: на; а mon père на баща ми; 11. средство: с, на; bateau а vapeur параход; opérer а l'arme blanche действам с хладно оръжие; 12. при имена на ястия: с; potage au riz супа с ориз; 13. преценка (в съчет. с de): от, до; il y avait de 100 а 200 professeurs имаше от 100 до 200 преподаватели; 14. начин: на; acheter а crédit купувам на кредит; aller а pied вървя пеш; 15. цена: за; je vous le fais а 10 francs ще ви го направя за 10 франка; 16. loc. adv. а bâtons rompus без ред, несвързано; а cloche-pied на един крак; а contre cњur против волята си; а cњur ouvert с открито сърце; а peine едвам; а merveille чудесно; а la folie лудо; а la volée във въздуха; а sa guise по своему; а votre avis по ваше мнение; 17. при имена на хотели, ресторанти и магазини: restaurant "Au vieux tenancier" ресторант "При стария кръчмар"; 18. loc. prépos. а côté de до, от страната на; а force de по силата на; в следствие на това, че; а la place de на мястото на; а l'égard de по отношение на; а l'occasion de по случай; au delà de отвъд; au milieu de посред; au prix de с цената на; conformément а съобразно с; grâce а благодарение на; jusqu'а до; par rapport а по отношение на; 19. loc. exclam. а d'autres! на други ги разправяй!; а moi! помогнете ми!; au feu! пожар!; au secours! помощ!; au voleur! дръжте крадеца!; aux armes! на оръжие! -
5 accrocher
v.tr. (de a- et croc) 1. закачам, окачам; 2. блъсвам леко кола; 3. воен. задържам (неприятеля); 4. залавям, докопвам, сграбчвам; accrocher une bonne place докопвам хубаво място; accrocher qqn. задържам вниманието на някого; accrocher une station улавям радиостанция; 5. v.intr. функционирам трудно; la conférence a accroché sur un point délicat работата на конференцията се запъна в един деликатен въпрос; s'accrocher v.pron. 1. закачен съм на кука; 2. сграбчвам се; s'accrocher а son passé не мога да се откъсна от миналото; s'accrocher а qqn. досаждам на някого; 3. нар. se l'accrocher стягам колана, лишавам се. Ќ Ant. décrocher. -
6 agoraphobie
f. (gr. agora "place publique" et phobos "crainte") агорафобия ( страх от обществени места или широки площади). -
7 arme
f. (lat. plur. arma) 1. оръжие; arme atomique атомно оръжие; armes d'estoc et de taille ост. саби; armes de jet (de trait) метателни оръжия (прашка, лък и под.); arme d'hast (de hast) пика, копие, щик и др.; armes blanches хладни оръжия (нож, кама, щик); armes légères, lourdes леки, тежки оръжия; armes а feu огнестрелни оръжия; arme а tir automatique оръжие с автоматична стрелба; armes de siège обсадни оръжия; armes antiaériennes противовъздушни оръжия; armes tranchantes оръжия за сечене (брадва, сабя); 2. разш. армия, войска; 3. военна служба, военна кариера; 4. герб, хералдичен знак; les armes de Paris гербът на Париж; 5. военна служба; être sous les armes войник съм, на служба съм; 6. ост. защитни части на въоръжение (шлем, ризница и др.); 7. бой, битка, война; fait d'armes подвит; suspension d'armes прекратяване на война, битка; 8. средство за защита, самоотбрана; les armes naturelles de l'homme защитни средства у човека (крака, ръце); les armes des animaux защитни средства у животните (рога, нокти и др.). Ќ aux armes! на оръжие! bas les armes! при нозе! faire des armes фехтувам; faire ses premières armes в началото съм на своята кариера; fraternité d'armes ост. въоръжени хора; héraut d'armes военен глашатай; hommes d'armes въоръжени бойци на коне (в средните векове); maître d'armes учител по фехтовка; passer l'arme а gauche арго хвърлям топа, умирам; passer qqn. par les armes разстрелвам някого по решение на военен съд; place d'armes плацдарм (място за военни упражнения в казарма, крепост или град); port d'armes носене на оръжие; porter les armes на военна служба съм; portez arme! пушка на рамо! déposer les armes предавам се; présentez armes! почест! rendre les armes предавам се, свалям оръжието; reposez armes! при нозе! свободно! salle d'armes зала за фехтуване; trophées d'armes военни трофеи. -
8 biplace
adj. (de bi- et place) 1. двуместен; 2. m. двуместен самолет. -
9 brusquer
v.tr. (de brusque) 1. ускорявам, избързвам; brusquer les choses ускорявам нещата; 2. ост. отнасям се грубо; нагрубявам; 3. изненадвам. Ќ brusquer la situation намирам изход от положение; brusquer une place de guerre превземам крепост чрез изненада; une attaque brusquée внезапна атака. Ќ Ant. ménager, ralentir. -
10 céder
v. (lat. cedere "s'en aller") I. v.tr. отстъпвам; céder sa place а qqn. отстъпвам мястото си на някого; II. v.intr. et v.tr.ind. céder а 1. подчинявам се; 2. огъвам се, поддавам се; изнемогвам; céder а la tentation поддавам се на изкушението; la digue a cédé дигата поддаде. Ќ céder du terrain отстъпвам, бия отбой; правя отстъпки; il ne cède en rien той не е по-долен от него; le céder а qqn. ост. признавам се за по-долен от някого. Ќ Ant. conserver, garder; resister; s'entêter, s'obstiner, s'opposer, se révolter. -
11 chacun,
e pron.indéf. (lat. pop. °casquunus, croisement du lat. quisque-unus "chaqu'un" et (unum) cata unum "un par un") 1. всеки; chacun, de nous всеки от нас; chacun, а sa place всеки на мястото си; 2. m. ост. un chacun, всеки човек; comme tout un chacun, както всеки човек. Ќ chacun, sa chacun,e шег. всяко момче с момиче; chacun, pour soi et Dieu pour tous погов. нека всеки да се грижи за себе си, а Господ ще свърши останалото. -
12 chose
f. et m. (lat. causa, qui a pris le sens de res en lat. jur.) 1. нещо, вещ, предмет; chose nécessaire необходима вещ; chaque chose а sa place всяко нещо на мястото си; c'est la moindre des choses това е най-малкото нещо; quelque chose а manger нещо за ядене; 2. разг. работа, нещо; chose faite свършена работа; 3. разг. собственост, притежание, принадлежност, имот; les personnes et les choses лицата и имотите; 4. m. в съчет. quelque chose нещо; autre chose (съгласува се в мъжки род) друго, друго нещо; quelque chose de beau нещо хубаво; quelque chose me dit que интуицията ми подсказва, че; il y a quelque chose comme une semaine има около седмица; se croire quelque chose смятам се за важен; 5. m. нещо, на което не се знае името, това, онова; donnez moi ce chose дайте ми това; madame, monsieur Chose госпожата, господинът (за жена или мъж, на които не се знае името); 6. adj. разг., в съчет. se sentir tout chose чувствам необяснимо неразположение. Ќ dire bien des chose а qqn. изпращам много здраве на някого; Le Petit chose "Дребосъчето" (произведение на Ал. Доде); leçon de choses ост. нагледен урок; c'est dans l'ordre des choses това е в реда на нещата; en mettant les choses au mieux ако приемем най-благоприятната хипотеза; prendre les choses comme elles vrennent приемам нещата такива, каквито са; chose dite, chose faite речено, сторено; parler de choses et d'autres говоря за това-онова; la chose jugée юр. решението на съдията; la chose publique (du lat. res'publica - république) въпросите от обществен интерес; la même chose същото нещо. Ќ Ant. rien. -
13 commandant1
m. (de commander) воен. 1. майор; 2. командир; 3. началник, командващ; 4. офицер, който командва кораб, капитан на кораб. Ќ commandant1 de place комендант; commandant1 d'armes началник на гарнизон; commandant1 du bord пилот на самолет. -
14 déplacer
v.tr. (de dé- et place) 1. премествам; размествам; déplacer des objets премествам предмети; 2. командировам; déplacer un fonctionnaire командировам чиновник; 3. прен. измествам; se déplacer премествам се, измествам се; пътувам; il ne se déplace qu'en avion той пътува само със самолет. Ќ Ant. laisser, maintenir, remettre, replacer, rétablir. -
15 ectopie
f. (du gr. ektopos "éloigné de sa place") мед. смущение, ненормално положение на орган. -
16 épithème
m. (lat. méd. epithem "ce qui se place sur") мед., ост. външно лекарство (с изключение на мехлема и пластира); épithème liquide течно външно лекарство. -
17 galamment
adv. (de galant) 1. любезно, учтиво, благородно; 2. лит. изящно, галантно; offrir galamment sa place а une dame отстъпвам учтиво мястото си на дама. -
18 garder
v.tr. (germ. °wardôn "veiller") 1. пазя, наглеждам, гледам; garder des bêtes пазя животни; garder des enfants бавя, гледам деца; garder une maison пазя, охранявам къща; 2. задържам; garder qqn. comme client задържам някого като клиент; 3. оставям, съхранявам; garder les marchandises en entrepôt съхранявам стоките в склад; garder un double du contrat оставям си копие от договор; 4. спазвам, съблюдавам; garder les convenances спазвам обществените норми за благоприличие; garder une discrétion спазвам дискретност; 5. пазя, запазвам; garder le silence пазя, запазвам мълчание; garder un secret пазя тайна; garder la taille пазя линия (при диета); 6. та3/4; garder rancune а qqn. та3/4 злоба срещу някого; garder l'espoir que тая, храня надежда, че; gardez-moi une place запазете ми място; 7. оставам, пазя; garder le lit оставам в легло; garder la chambre стоя вкъщи (при болест); se garder 1. внимавам, пазя се, избягвам; 2. se garder de предпазвам се от; gardez-vous des flatteurs пазете се от ласкателите; 3. запазвам се, трая ( за дълбоко замразени продукти). Ќ garder а vue не изпускам от очи; être gardé а vue под постоянно наблюдение съм; Dieu me garde de... Бог ме пази от... Ќ Ant. abandonner, céder, changer, détruire, gâter, rendre, renoncer а; se débarrasser, se défaire; négliger, oublier, perdre; révéler; enfreindre. -
19 grève1
f. (lat. pop. °grava, p.-к. d'o. gaul) 1. равен песъчлив бряг край море или край голяма река; 2. подвижен пясъчен нанос; 3. La Grève; la place de Grève старото име на площада пред кметството в Париж до брега на Сена, където са се извършвали екзекуциите и е ставало наемането на работници. -
20 grève2
f. (de faire grève, être en grève "se tenir sur la place de Grève, en attendant de l'ouvrage") стачка; faire la grève2 de la faim обявявам гладна стачка; piquet de grève2 стачен пост; grève2 des fonctionnaires стачка на служителите; faire grève2 стачкувам; se mettre en grève2 започвам да стачкувам; grève2 sauvage спонтанна стачка; grève2 surprise стачка, започнала без предизвестие; grève2 tournante щафетна стачка; grève2 sur le tas седяща стачка; grève2 perlée стачка чрез намаляване интензивността на работата; briseur de grève2 стачкоизменник.
См. также в других словарях:
place — [ plas ] n. f. • 1080 « endroit »; lat. pop. °plattea, class. platea I ♦ 1 ♦ (1370; h. XIIe) Lieu public, espace découvert, généralement entouré de constructions. ⇒ esplanade, rond point; piazza. Petite place. ⇒ placette. Place d une ville… … Encyclopédie Universelle
placé — place [ plas ] n. f. • 1080 « endroit »; lat. pop. °plattea, class. platea I ♦ 1 ♦ (1370; h. XIIe) Lieu public, espace découvert, généralement entouré de constructions. ⇒ esplanade, rond point; piazza. Petite place. ⇒ placette. Place d une ville… … Encyclopédie Universelle
place — PLACE. s. f. Lieu, espace qu occupe ou peut occuper une personne, une chose. La place est remplie. la place est vuide. mettre chaque chose à sa place. en sa place. laisser la place libre. changer des livres, des meubles de place. il change de… … Dictionnaire de l'Académie française
Place — (pl[=a]s), n. [F., fr. L. platea a street, an area, a courtyard, from Gr. platei^a a street, properly fem. of platy s, flat, broad; akin to Skr. p[.r]thu, Lith. platus. Cf. {Flawn}, {Piazza}, {Plate}, {Plaza}.] 1. Any portion of space regarded as … The Collaborative International Dictionary of English
place — Place, f. penac. Est un lieu subdial et à descouvert sans bastimens, et se prend tantost pour le rez de chaussée, Solum. Comme quand on dit, Il n y a que la place, Solum nudum, et sine superficie. Nuda area. Et tantost pour le lieu destiné au… … Thresor de la langue françoyse
placé — placé, ée (pla sé, sée) part. passé de placer. 1° Mis dans un certain lieu, dans une certaine place. • Placé loin de vos yeux, j étais vers le rivage Où nos fiers ennemis osaient nous résister, VOLT. Tancr. V, 1. • Les yeux placés comme… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
place — [plās] n. [OFr < L platea, a broad street (in LL, an open space) < Gr plateia, a street < platys, broad: see PLATY ] 1. a square or court in a city 2. a short street, often closed at one end 3. space; room 4. a particular area or… … English World dictionary
place — ► NOUN 1) a particular position or location. 2) a portion of space occupied by or set aside for someone or something. 3) a vacancy or available position. 4) a position in a sequence or hierarchy. 5) the position of a figure in a series indicated… … English terms dictionary
Place — Place, v. t. [imp. & p. p. {Placed}; p. pr. & vb. n. {Placing}.] [Cf. F. placer. See {Place}, n.] 1. To assign a place to; to put in a particular spot or place, or in a certain relative position; to direct to a particular place; to fix; to… … The Collaborative International Dictionary of English
Place — ist der Name folgender Personen: Francis Place (1771−1854), englischer radikaler Sozialreformer und Chartist Mary Kay Place (* 1947), US amerikanische Schauspielerin und Sängerin Ullin Place (1924–2000), britischer Philosoph und Psychologe Victor … Deutsch Wikipedia
place — n Place, position, location, situation, site, spot, station are comparable when they mean the point or portion of space occupied by or chosen for a thing. Place, the most general of these terms, carries as its basic implication the idea of… … New Dictionary of Synonyms
