-
21 classe
f. (lat. classis) 1. съсловие; класа; classe ouvrière работническа класа; classe dominante господстваща класа; classe laborieuse обикновеният народ, трудовата класа; la lutte des classes класовата борба; 2. класа, разред, степен; качество; établissement de première classe първокласно заведение; wagon de première classe вагон първа класа; avoir de la classe изискан съм, имам висока класа; hôtel hors classe хотел от изключителна класа; elle est très classe тя е много шик; 3. зоол. раздел, клас; classe des vertébrés клас на гръбначните; classe des mammifères клас на бозайниците; 4. учебен клас, паралелка; classe préparatoire подготвителен клас; passer dans la classe supérieure преминавам в по-горен клас; la petite classe най-малките ученици; 5. класна стая; 6. воен. набор, випуск; la classe de 1998 набор 1998 година; 7. класификационна група в статистиката; classes d'âge разделяне населението на групи според възрастта. Ќ faire la classe преподавам; la rentrée des classes начало на учебната година; classe de neige зимно училище (с уроци и спортуване в планината); classes vertes зелено училище (сред природата); être bon pour la classe разг. годен съм за военна служба; vive la classe! уволнение! (за войници); faire ses classes получавам военно обучение (за набор); прен. придобивам опит. -
22 code
m. (lat. jur. codex "planchette, recueil") 1. кодекс, сборник от закони; code du travail кодекс на труда; code pénal наказателен кодекс; code d'instruction criminelle наказателно-процесуален кодекс; 2. правила, код; правилник; code de la rue правилник за улично движение; passer le code вземам изпита върху правилника за движение; 3. код, шифър; code secret таен код, шифър; mettre en code шифровам, кодирам; code postal пощенски код; code-barre бариран код (върху различни продукти, книги и др. стоки); code gênétique генетичен код. Ќ c'est dans le code това е законно. -
23 commande
f. (de commander) поръчка; passer une commande правя поръчка; travailler sur commande работя по поръчка; 2. loc. adv. de commande ост. по задължение; престорено, неискрено; rire de commande неискрен смях; 3. корабно въже; 4. командни лостове и прибори на машина, управление; tenir les commandes управлявам, държа кормилото в свои ръце; commande а distance дистанционно управление; poste de commande пост за управление. Ќ Hom. commende. -
24 dépasser
v.tr. (de dé- et passer) 1. надхвърлям, надминавам, изпреварвам; dépasser qqn. изпреварвам някого; 2. превишавам; dépasser ses droits превишавам правата си; se dépasser изпреварваме се един друг, надминаваме се. -
25 difficile
adj. (lat. difficilis) 1. мъчен, труден, тежък; travail difficile трудна работа; 2. прен. опърничав, своенравен, с лош характер; 3. тежък, усилен; moment difficile dans la vie тежък момент в живота; 4. m. мъчнотия, трудност. Ќ jeunesse est difficile а passer погов. младите мъчно обуздават страстите си. Ќ Ant. aisé, facile, commode, simple; aimable, conciliant. -
26 dos
m. (lat. pop. dossum) 1. гръб; être large de dos имам широк гръб; 2. горна част, опака страна; 3. облегало (за гърба); 4. страна (на риза, дреха), която покрива гърба; 5. loc. adv. de dos отзад, откъм гърба; 6. loc. prép. а dos de на гърба на. Ќ а dos след себе си, съвсем близо; se mettre qqn. а dos настройвам враждебно някого; le même, vu de dos нещо съвсем различно; dans le dos изотзад; derrière le dos de qqn. върша нещо зад гърба на някого; avoir bon dos поемам отговорността за някаква грешка; en avoir plein le dos измъчен, уморен; l'avoir dans le dos излъган, измамен съм; avoir froid dans le dos страх ме е; avoir le dos au feu et le ventre а table наслаждавам се на всички удобства; вниманието ми се отвлича; battre qqn. dos et ventre удрям някого, където намеря; bête а dos товарно животно; en avoir plein le dos до гуша ми е дошло (от някого или от нещо); être sur le dos легнал съм, лежа; être sur le dos de qqn. следя постоянно някого; faire le gros dos издувам си гърба (за котка и други животни); faire le dos rond изчаквам да отмине някаква опастност; faire un enfant dans le dos а qqn. излъгвам доверието на някого; le dos lui démange гърбът го сърби (за бой); mettre qqch. sur le dos de qqn. стоварвам някому нещо (за работа); passer la main dans le dos нар. лаская; scier le dos страшно досаждам някому; se laisser manger la laine sur le dos оставям се да ме използват, без да протестирам; tomber sur le dos de qqn. нападам някого да го бия; tourner (montrer) le dos а обръщам гръб на; избягвам; изоставям, отказвам се от. -
27 durer
v.intr. (lat. durare) 1. трая, продължавам; le spectacle a duré deux heures спектакълът продължи два часа; 2. ост. живея, съществувам; 3. чакам с нетърпение; 4. трая, запазвам качествата си. Ќ faire feu qui dure пазя средствата си, здравето си; ça ne peut plus durer това не може повече да продължи; ça durera (ça ne durera pas) aussi longdemps que les impôts винаги (не винаги); il est bien neuf, il durera longtemps той е глупав, нищо не знае. Ќ Ant. arrêter (s'), cesser, passer, terminer (se); disparaître, mourir. -
28 écarter1
v.tr. (lat. pop. °exquartare) 1. разкрачвам, разпервам, разтварям; écarter1 les jambes разкрачвам крака; écarter1 les doigts разтварям, разпервам пръсти; écarter1 la foule pour passer пробивам си път през тълпата, за да мина; 2. отстранявам, отдалечавам, отбивам, отклонявам; prenez ce chemin, cela ne vous écartera pas beaucoup поемете по този път, той няма да ви отклони много; 3. прен. пропъждам, разкъсвам, разсейвам; écarter1 les mauvaises pensées пропъждам лошите мисли; 4. отклонявам; изтръгвам; 5. (Канада) загубвам; écarter1 un livre загубвам книга; s'écarter1 dans une ville inconnue загубвам се в непознат град; s'écarter1 разкрачвам се; отстранявам се; отбивам се, отклонявам се. Ќ Ant. comprimer, presser, serrer. -
29 envie
f. (lat. invidia "jalousie, désir") 1. завист, завистливост; 2. желание, прищявка; avoir l'envie de qqch. иска ми се нещо, имам желание за нещо; 3. в съчет. avoir envie de + inf. изразеното от инфинитива действие: avoir envie de manger яде ми се; avoir envie de boire жаден съм; avoir envie de dormir спи ми се. Ќ faire passer l'envie d'une chose а qqn. отнемам, убивам желанието на някого за нещо; il vaut mieux faire envie que pitié погов. по-добре да ти завиждат, отколкото да те съжаляват. -
30 épée
f. (spatha "large épée а deux tranchants") 1. меч, сабя, шпага; coup d'épée удар със сабя; 2. човек, който владее добре шпагата. Ќ а la pointe de l'épée с оръжие в ръка, насила, със заплашване; avoir l'épée sur la gorge ножът ми е опрял до гърлото; coup d'épée dans l'eau напразни усилия, напразен труд, дупка в морето; il a fait un bon coup d'épée той направи голяма глупост; il est brave comme son épée храбър, смел е като лъв; la main de l'épée дясната ръка; épée de chevet човек, към когото се обръщаме при всякаква нужда; l'épée de Samson ченета; épée de Damoclès неизбежна опасност; brave comme une épée много смел; couché comme l'épée du roi който си е легнал да спи облечен; jouer de l'épée а deux talons избягвам; passer au fil de l'épée подлагам на безмилостна сеч; mettre, pousser l'épée dans les reins de qqn. преследвам някого по петите; вадя душата на някого; quiconque se sert de l'épée périra de l'épée който нож вади, от нож умира; remettre l'épée dans le fourreau прекратява неприятелските действия; прекратявам войната; rendre son épée капитулирам, предавам се като пленник. -
31 éponge1
f. (lat. pop. °sponga, lat. class. spongia, d'o. gr.) гъба; éponge1 végétale растителна гъба. Ќ boire comme une éponge1 пия прекомерно; passer l'éponge1 sur qqch. забравям, опрощавам нещо; jeter l'éponge1 оттеглям се от бизнеса. -
32 estiver1
v. (lat. њstivare "passer l'été") I. v.tr. изкарвам стадо да прекара лятото във високопланинско пасище; II. v.intr. прекарвам лятото във високопланинско пасище ( за стадо). -
33 étamine1
f. (lat. pop. staminea "faite de fil", de stamen "fil") 1. етамин (плат); 2. телена или копринена тъкан за сито, цедка. Ќ passer а l'étamine1 изучавам, проучвам щателно. -
34 friquet
m. (de l'a. fr. frique, friche "vif, éveillé") зоол. полско врабче, Passer montanus. -
35 gauche
adj. et n. (o. i., p.-к. de gauchir) 1. ляв; main gauche лява ръка; du côté gauche от лявата страна; 2. изкривен, полегат, неравен (за плоскост); planche gauche изметната, изкривена дъска; figure géometrique gauche мат. геометрична фигура, точките на която не лежат в една плоскост; 3. прен. неестествен; attitude gauche неестествена стойка; 4. несръчен, непохватен; geste gauche несръчен жест; 5. m. несръчност; 6. f. лява ръка; лява страна; prendre la gauche отбивам се, тръгвам наляво; 7. левица; extrême gauche крайна левица (в парламент); 8. loc. adv. а gauche наляво; 9. m. ляв юмрук. Ќ ménage de la main gauche свободен брак; passer l'arme а gauche разг. умирам; être né du côté gauche ост. роден съм като извънбрачно дете; se lever du pied gauche в лошо настроение съм цял ден; jusqu'а la gauche разг. напълно; de droite et de gauche на всички страни; voter а gauche гласувам за левицата. Ќ Ant. droit, plan; adroit, habile; dextre; droite. -
36 impassable
adj. (de in- et passer) ост., рядко непроходим. -
37 impasse
f. (de in- et passer) 1. сляпа, задънена улица; 2. прен. безизходно положение; être dans une impasse в безизходно положение съм; 3. част от въпросите на изпит, които студентът не научава; 4. impasse budgétaire ост. бюджетен дефицит. -
38 inaperçu,
e adj. (de in- et aperçu) незабелязан; passer inaperçu, минавам незабелязан. -
39 insister
v.intr. (lat. insistere "se poser sur, s'attacher а") 1. настоявам; наблягам; insister sur le fait que наблягам на факта, че; insister auprès de son chef настоявам пред шефа си; 2. упорствам. Ќ Ant. glisser, passer. -
40 jambe
f. (bas lat. gamba "jarret du cheval; patte"; gr. kampê) 1. крак (от коляното до глезена); jambes minces тънки крака; croiser les jambes кръстосвам крака; 2. крак на четириного животно; 3. част от постройка, която служи за подпиране, заздравяване, подпора. Ќ courir а toutes jambes тичам с всички сили; jambe de force архит. колонка (в стена); faire qqch. par dessous la jambe разг. правя нещо през куп за грош; jouer des jambes разг. офейквам; jeter un chat aux jambes de qqn. правя спънки на някого; l'affaire ne va que d'une jambe работата куца; n'avoir plus de jambes капнал съм от умора; passer la jambe а qqn. разг. подлагам крак, спъвам някого; prendre les jambes а son cou разг. търтя да бягам; se dégourdir les jambes разтъпквам се; avoir les jambes en coton подгъват ми се краката; jeu de jambes игра с крака (движения в бокса); en avoir plein les jambes изморен съм от много ходене; tirer dans les jambes de qqn. вредя на някого; partie de jambes en l'air разг. сексуални игри; rond de jambe движение на крака при танц във форма на полукръг; faire des ronds de jambe прен. кланям се ниско на някого; jambe d'un pantalon крачол на панталон; les jambes d'un compas двете подвижни оси на пергел.
Страницы
См. также в других словарях:
passer — [ pase ] v. <conjug. : 1> • 1050; lat. pop. °passare, de passus « 1. pas » I ♦ V. intr. (auxil. avoir ou être; être est devenu plus cour.) A ♦ Se déplacer d un mouvement continu (par rapport à un lieu fixe, à un observateur). 1 ♦ Être… … Encyclopédie Universelle
passer — Passer, neutr. acut. Est aller d un lieu à autre, sans faire arrest, Transgredi. Liu. lib. 3. Cic. lib. 1. de diuinat. comme, Il ne fait que passer, c. Il ne sejourne et n arreste point, et va outre, Praetergreditur. Passer aussi en fait d ambles … Thresor de la langue françoyse
Passer — Passer … Wikipédia en Français
Passer — bezeichnet Passer (Druck), den Übereinanderfarbdruck im Mehrfarbendruck Passer (Fluss), einen Fluss in Südtirol Passer (Gattung), eine Gattung der Sperlingsvögel Arent Passer (um 1560 1637), niederländisch estnischer Bildhauer … Deutsch Wikipedia
Passer-by — Pass er by , n. One who goes by; a passer. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Passer — Pass er, n. One who passes; a passenger. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Passer [1] — Passer, so v.w. Passeyr 1) … Pierer's Universal-Lexikon
Passer [2] — Passer, 1) (Passerform), Apparat zum Hervorbringen von Schattirungen auf Kattun, s.d. B) a); 2) so v.w. Zirkel; 3) so v.w. Bazar … Pierer's Universal-Lexikon
Passer [1] — Passer, der Sperling; Passeres, Ordnung der Vögel, s. Sperlingsvögel … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Passer [2] — Passer, Fluß, s. Passeier … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Passer — Passer, Fluß im Alpental Passeier (s.d.) … Kleines Konversations-Lexikon
