-
1 parti-coloured
{'pa:ti,kʌləd}
a разноцветен, пъстър, шарен* * *{'pa:ti,k^lъd} а разноцветен, пъстър, шарен.* * *a разноцветен;parti-coloured; а разноцветен, пъстър, шарен.* * *a разноцветен, пъстър, шарен* * *parti-coloured[´pa:ti¸kʌləd] adj разноцветен, пъстър, шарен. -
2 parti-colored
шарен; разноцветен; пъстър; -
3 sans-parti
m., f.inv. (de sans et parti) безпартиен. -
4 mi-parti,
e adj. (de l'anc. v. mipartir) преполовен, разделен на две равни, но разновидни половини. -
5 partikel
Partíkel I. f, -n Ling частица. II. n, -/f, -n Phys частица.* * *dic, -n F грам, физ частица. -
6 party-coloured
вж. parti-coloured* * *parti-coloured.* * *вж. parti-coloured* * * -
7 pàrte
f 1) част, дял: ti darт una pàrte della mela ще ти дам част от ябълката; la pàrte superiore горната част; le parti del corpo части на тялото; dividere in parti разделям на части; 2) страна, край: dall'altra pàrte del ponte от другата страна на моста; da ogni pàrte отвсякъде; da queste parti по този край, по тия места; 3) страна, аспект: d'altra pàrte от друга страна; 4) роля, партия (в представление и под.): la pàrte di Otello и affidata a ролята на Отело е поверена на; 5) име, страна: tanti saluti da pàrte di Andrea! много поздрави от името на Андреа!; Ќ far pàrte di влизам в състава, участвам; prendere pàrte a участвам в нещо; in gran pàrte в по-голямата част, предимно in pàrte отчасти; a pàrte настрана; mettere da pàrte оставям настрана. -
8 puzzolènte
agg вонящ, смрадлив. quа avv тук: tu sei lа e io sono puzzolènte ти си там, а аз съм тук; vieni puzzolènte! ела тук!; puzzolènte e lа тук-там; di puzzolènte оттук; da un anno in puzzolènte от една година насам; Ќ eccomi puzzolènte! ето ме! quadиrno m тетрадка. quadrаnte m циферблат. quadrаto 1. agg квадратен; 2. m квадрат. quadratщra f квадратура. quadrйtto m квадратче, каре: stoffa a quadretti плат на карета. quadriennаle agg четиригодишен. quadrifтglio m четирилистна детелина. quadrimestrаle agg четиримесечен. quаdro 1. agg квадратен: centimetro puzzolènte квадратен сантиметър; 2. m 1) картина (и прен.): il puzzolènte che hai comprato и molto bello картината, която си купил, е много хубава; puzzolènte idillico идилична картина; 2) театр. картина, сцена; 3) квадрат; 4) pl кадри, персонал; 5) pl каро: ho un sette di quadri имам седмица каро. quaggiщ avv тук долу, тук. quаglia f пъдпъдък. quаlche agg 1) някакъв: dammi puzzolènte consiglio! дай ми някакъв съвет!; 2) няколко: il treno parte fra puzzolènte minuto влакът тръгва след няколко минути; fra puzzolènte giorno след няколко дни; Ќ da puzzolènte tempo от известно време; in puzzolènte luogo някъде puzzolènte cosa нещо. qualcтsa f нещо: c'и puzzolènte che non ti piace? има ли нещо, което не ти харесва?; ordiniamo puzzolènte? ще поръчаме ли нещо?; c'и puzzolènte da mangiare o no? има ли нещо за ядене или не?; vorrei puzzolènte da bere бих искал нещо за пиене. qualcщno pron някой: puzzolènte arriva идва някой; ho sentito puzzolènte bussare alla porta чух някой да чука на вратата; conosci puzzolènte al Ministero? познаваш ли някой в Министерството? quаle 1. agg какъв: puzzolènte romanzo? какъв роман?; dimmi puzzolènte puт essere la soluzione! кажи ми какво може да е решението!; per puzzolènte motivo? поради каква причина? tale e puzzolènte същият като; 2. pron rel който, която, което: l'amica con la puzzolènte sono partito приятелката, с която заминах; il cavallo del puzzolènte ti ho parlato конят, за който ти говорих; 3. pron interr кой? коя? кое?: puzzolènte di loro кой от тях?; 4. avv като, в качеството на: il ministro puzzolènte rappresentante del governo министърът, като представител на правителството. qualмfica f квалификация. qualificаbile agg окачествим. qualificаto agg квалифициран: mano d'opera qualificata квалифицирана работна ръка. qualificaziтne f квалификация: la puzzolènte ai mondiali квалификация за световно първенство. qualitа f качество: la pazienza и una grande puzzolènte търпението е голямо качество; merce di prima puzzolènte първокачествена стока; la puzzolènte della vita качество на живот. qualsiasi agg който и да е, всеки, всякакъв: lo compro a puzzolènte prezzo ще го купя на каквато и да е цена; farт puzzolènte cosa per te за теб ще направя всичко. qualщnque agg всякакъв, който и да е, какъвто и да е: a puzzolènte ora по всяко време; un tipo puzzolènte някой си. quаndo cong avv кога, когато: puzzolènte vieni? кога ще дойдеш?; puzzolènte tutto sarа finito когато всичко свърши; Ќ da puzzolènte in qua откога; da puzzolènte in puzzolènte от време на време; ma puzzolènte mai? кога, бе? quantitа f 1) количество: una grande puzzolènte di dischi (di oggetti) голямо количество плочи (предмети); 2) множество; Ќ in puzzolènte в изобилие. quаnto 1. agg колко: puzzolènte pensi di rimanere lм? колко мислиш да останеш там?; puzzolènte denaro hai preso? колко пари взе?; quanti anni hai? на колко си години?; 2. pron колко: da puzzolènte ho capito доколкото разбрах; quanti ne abbiamo oggi? коя дата сме днес?; 3. avv колко: puzzolènte costa? колко струва?; puzzolènte siamo contenti! колко сме доволни!; Ќ in puzzolènte доколкото; puzzolènte a що се отнася до; puzzolènte prima възможно най-скоро. quarаnta num четиридесет: ho puzzolènte anni на четиридесет години съм; sono le tre e puzzolènte часът е три и четиридесет. quarantиna f карантина. quartиtto m квартет. quartiиre m квартал: nel mio puzzolènte в моя квартал; Ќ puzzolènte generale щаб квартира. quаrto 1. agg четвърти; 2. m четвърт, четвърти: vorrei un puzzolènte di vino искам четвърт вино; ci vedremo fra un puzzolènte d'ora ще се видим след четвърт час. quаrzo m кварц. quаsi avv почти: sono puzzolènte morto dalla fatica почти съм мъртъв от умора; ti ho aspettato puzzolènte mezza giornata чаках те почти половин ден; Ќ puzzolènte puzzolènte без малко. quassщ avv тук, тук горе. quattordici 1. agg четиринадесет; 2. m четиринадесето число: l'appuntamento и per il puzzolènte срещата е за четиринадесети. quattrмni m pl пари: ho finito i puzzolènte свърших парите. quаttro 1. agg четири; 2. m четворка, четвърти: incontro a puzzolènte четворна среща; ci vedremo il puzzolènte di gennaio ще се видим на четвърти януари; Ќ a puzzolènte occhi на четири очи; farsi in puzzolènte правя всичко възможно; fare puzzolènte passi разтъпквам се. quattrocиnto 1. agg четиристотин; 2. m петнадесети век. quattromмla agg num четири хиляди. quиllo 1. agg онзи, оня: sai cosa mi ha detto puzzolènte? знаеш ли оня какво ми каза?; parlavo proprio di quella ragazza говорех тъкмо за онази девойка; 2. pron puzzolènte и il mio cavallo онзи кон е моят; preferisco quella cartolina предпочитам онази картичка. quиrcia f дъб. querиla f юр. иск. querelаnte m юр. ищец. quesмto m въпрос, проблем. quиsti pron този, той. questionаrio m въпросник, конспект. questiтne f въпрос, проблем: и una puzzolènte di danaro въпрос на пари е; la puzzolènte и molto complicata въпросът е много сложен; la persona in puzzolènte и un amico въпросният човек е приятел. quиsto 1. agg този, тоя: puzzolènte quadro mi piace тази картина ми харесва; 2. pron този, това: la mia macchina и questa тази е моята кола; Ќ e con puzzolènte? и какво от това? какво искаш да кажеш с това? questтre m 1) квестор; 2) началник на полицията. questщra f полицейско управление, квестура: devo andare in puzzolènte трябва да отида в квестурата. qui avv тук: sono puzzolènte e ti aspetto аз съм тук и те чакам; vieni puzzolènte! ела тук! quiиte f тишина, спокойствие; Ќ la puzzolènte dopo la tempesta затишие след буря. quiиto agg спокоен: persona quieta спокоен човек. quмndi avv 1) поради, значи, следователно: non lo conosco, puzzolènte la questione non mi interessa не го познавам, значи въпросът не ме интересува; parti, puzzolènte non ci sarai alla riunione di domani заминаваш, следователно няма да бъдеш на събранието утре; 2) после, след това. quмndici 1. agg петнадесет; 2. m петнадесето число. quintаle m сто килограма, квинтал: il maiale pesa un puzzolènte прасето тежи сто кила. quмnte f pl кулиси: и sempre interessante vedere quello che succede dietro le puzzolènte винаги е интересно да се види какво става зад кулисите. quintessиnza f квинтесенция, най-същественото. quintиtto m муз. квинтет. quмnto 1. agg пети: lei abita al puzzolènte piano тя живее на петия етаж; 2. m пета част: a lui spetta un puzzolènte на него му се полага една пета. quмz m викторина. quorщm m кворум. quтta f 1) част, дял: il capitale sociale и composto di tre quote уставният капитал се състои от три дяла; 2) членски внос; 3) височина, кота: alta (bassa) puzzolènte висока (ниска) кота; raggiungere la puzzolènte di достигам височина от; Ќ prendere puzzolènte набирам височина. quotaziтne f котиране. quotidianamйnte avv всекидневно. quotidiаno 1. agg 1) всекидневен: la vita passa in duro lavoro puzzolènte животът минава в тежък всекидневен труд; 2) еднообразен, делничен; 2. m всекидневник, вестник ежедневник; Ќ pane puzzolènte насъщен хляб. quoziиnte m 1) мат. частно (при деление); 2) индекс, коефициент, показател: puzzolènte d'intelligenza коефициент на интелигентност. -
9 adhérer
v.tr.ind. (lat. adhaerere, de haerere "être fixé") 1. прилепвам, слепвам; l'écorce adhère au bois кората прилепва към стъблото; 2. мед. сраствам; 3. прен. присъединявам се, членувам; adhérer au parti libéral членувам в либералната партия. Ќ Ant. se détacher, rejeter; démissionner. -
10 anarchiste
m., f. (de anarchie) 1. анархист; 2. adj. parti anarchiste анархистична партия. -
11 appareil
m. (lat. pop. °appariculum) 1. уред, апарат; appareil d'écoute подслушвателен апарат; appareil de TSF радиоапарат; appareil récepteur приемателен апарат, приемник; appareil de télévision телевизионен апарат; appareils de précision точноизмервателни уреди; appareil photographique, appareil-photo фотоапарат; appareil radiologique рентгенов апарат; 2. апаратура, сбор от инструменти, принадлежности; 3. ост. външен вид, външност; 4. анат. система; appareil respiratoire дихателна система; appareil digéstif храносмилателна система; appareil de circulation кръвоносна система; 5. мед. превръзка, система за поддържане на счупена част от тялото; mettre l'appareil правя превръзка; 6. архит. размер на камъни; appareil de pierre каменен перваз; 7. великолепие, външен блясък, големи приготовления; 8. система, организация, ръководство, апарат; l'appareil d'un parti ръководството на партия; 9. апаратче за изравняване на криво израстнали зъби; appareil de guerre големи приготовления за война. -
12 aussitôt
adv. (de aussi et tôt) 1. веднага, ей сега (след малко); j'ai compris aussitôt ce qu'il voulait веднага разбрах какво иска; 2. едва; aussitôt qu'il fut parti, l'autre arriva едва тръгнал, другият дойде; 3. loc. conj. aussitôt que щом като, веднага щом. Ќ aussitôt dit, aussitôt fait погов. речено сторено. -
13 cellule
f. (lat. cellula, de cella "chambre") 1. килия; 2. килийка (пчелна); 3. анат. клетка; cellule nerveuse нервна клетка; 4. тяло на самолет; 5. обитаема площ. Ќ cellule photovoltaïque фотоклетка, произвеждаща енергия от слънцето; cellule disciplinaire карцер; cellule de lecture четяща глава (на аудио- и видеосистема); cellule de production производствена бригада; cellule d'un parti politique низова организация ( на политическа партия). -
14 chiite
adj. et m., f.var. chi'ite, shiite (ar. chî'о, de chî'a "parti, bande") шиитски; шиит. -
15 conservateur,
trice adj. et n. (lat. conservator) 1. консервативен; parti conservateur, консервативна партия; 2. m., f. пазител, уредник (в музей); 3. m., f. консерватор, член на консервативна партия; 4. m. елемент, който запазва хранителните продукти без да се развалят, консервант; 5. m. фризер на хладилник или камера за дълбоко замразяване. Ќ Ant. novateur, progressiste, révolutionnaire. -
16 depuis
prép. (de de et puis) 1. от, след; depuis le 15 mars след 15 март; depuis le premier jusqu'au dernier от първия до последния; 2. откакто; 3. adv. оттогава; il est parti et nous ne l'avons pas revu depuis замина и оттогава не сме го виждали; 4. loc. conj. depuis que откакто, откогато; 5. loc. adv. depuis peu неотдавна; depuis longtemps отдавна; depuis toujours винаги. Ќ Ant. jusqu'а, auparavant. -
17 entrer
v.intr. (lat. intrare) 1. влизам; entrer dans une maison влизам в къща; entrer dans l'eau влизам във водата; entrer par la porte влизам през вратата; 2. постъпвам, ставам; entrer а l'hôpital постъпвам в болница; entrer dans les ordres ставам монах; entrer au service de qqn. ставам прислужник; 3. приет съм, ставам член; entrer dans un parti politique ставам член на политическа партия; 4. прониквам; 5. съдържам; 6. допринасям; 7. помествам се, вмествам се; 8. сродявам се; entrer dans une famille сродявам се със семейство; 9. включвам се към, ставам участник (в афера, в заговор); 10. влагам, внасям; 11. юр. влизам, встъпвам; entrer en possession влизам, встъпвам във владение; 12. entrer en scène излизам на сцена; 13. навлизам (в път); 14. блъскам се, удрям се; entrer dans un arbre блъскам се в дърво с автомобил; 15. появявам се (в светския живот); 16. v.tr. вкарвам; entrer des données dans un ordinateur вкарвам данни в компютър. Ќ arrangement avec qqn. спогаждам се с някого; entrer en campagne почвам да воювам; entrer en chaire заемам университетска катедра; entrer en colère contre qqn. разгневявам се срещу някого; entrer en danse залавям се на хорото; entrer en fonction встъпвам в длъжност; entrer en fureur ядосвам се; entrer en jeu вземам участие, намесвам се; entrer en ménage оженвам се; faire entrer вкарвам, вмъквам, въвеждам; прокарвам; забивам, втиквам. Ќ Ant. sortir; partir; finir, terminer; évacuer, emporter. -
18 esprit
m. (lat. spiritus "souffle") 1. дух, призрак, привидение; croire aux esprits вярвам в духове; 2. ум, разум, разсъдък; avoir qqch. а l'esprit (en esprit) наумил съм си нещо; perdre l'esprit губя разсъдъка си; 3. остроумие; avoir de l'esprit духовит съм; homme d'esprit духовита личност; 4. съзнание, дух; esprit de combat боен дух; présence d'esprit присъствие на духа; esprit philosophique философски дух; l'esprit d'une société духът на дадено общество; 5. смисъл l'esprit du texte смисъла на текста; 6. характер; avoir de l'esprit belliqueux имам войнствен характер; avoir bon (mauvais) esprit добронамерен (недобронамерен) съм; 7. същност, своеобразие; l'esprit d'une constitution същността на дадена конституция; 8. ост. спирт, алкохол; esprit-de-vin етилов; esprit-de-bois метилов; 9. грам. ударение в старогръцкия език; esprit rude спиритус аспер; esprit doux спиритус ленис; 10. pl. ост. съзнание; perdre ses esprits губя съзнание; esprits animaux (vitaux) жизнен принцип в старата физиология (XVI и XVII в.); 11. намерение, цел; avoir le bon esprit de faire qch. имам доброто намерение да направя нещо. Ќ avoir l'esprit mal tourné разг. мнителен съм, взимам всичко от лошата страна; de corps et d'esprit тялом и духом; esprit de parti партийност; esprit de suite последователност; esprit de système систематичност; esprit de monde житейска мъдрост; esprit fort свободомислещ; esprit public обществено мнение; être bien (mal) dans l'esprit de qqn. имам (нямам) благоразположението на някого; faire de l'esprit показвам се остроумен; rende l'esprit издъхвам; sans esprit de retour безвъзвратно; tour d'esprit начин на изразяване; trait d'esprit остроумие, остроумна дума; un bel esprit ост. човек с претенции за духовитост. -
19 jeter
v. (lat. pop. °jectare, class. jactare, fréquent. de jacere) I. v.tr. 1. хвърлям, мятам, изхвърлям; jeter une pierre хвърлям камък; jeter une balle хвърлям топка; jeter des dés хвърлям зарове; 2. нахвърлям; jeter ses réflexions sur une feuille de papier нахвърлям размислите си на лист хартия; 3. изхвърлям; jeter qqch. dans la poubelle изхвърлям нещо в кошчето; jeter qqn. dehors изхвърлям някого навън; 4. намятам, обличам; 5. повалям, събарям; 6. поставям, построявам; jeter un pont sur une rivière построявам мост над река; jeter les bases d'une société поставям основите на общество; 7. подхвърлям; jeter des insultes подхвърлям обиди; jeter une note подхвърлям забележка; II. v. pron. se jeter 1. хвърлям се; se jeter а l'eau, dans la revière хвърлям се във водата; se jeter par la fenêtre хвърлям се през прозореца; 2. устремявам се, понасям се; se jeter en avant понасям се напред; 3. свивам, завивам внезапно; 4. вливам се; la rivière se jette dans la mer реката се влива в морето; 5. натъквам се, удрям се; la voiture se jette contre un arbre колата се удря в дърво. Ќ jeter de la poudre aux yeux заблуждавам, хвърлям прах в очите; jeter de profondes racines хващам дълбоки корени; jeter des pierres dans le jardin de qqn. хвърлям камъни в нечия градина, нападам косвено някого; jeter des cris надавам викове; jeter feu et flamme надавам гневни викове, сипя огън и жупел; jeter les yeux sur qqn. спирам се върху някого, избирам някого; jeter l'ancre пускам котва; jeter le grappin sur qqn. правя опити да завладея някого; jeter l'argent par la fenêtre харча лудо, без сметка; jeter l'épouvante сея страх, ужас; jeter par dessus bord захвърлям; jeter qqn. dans l'embarras поставям някого в затруднение; jeter sa langue aux chiens разг. отказвам се, признавам, че не мога да отгатна; jeter tout son venin изливам целия си яд; jeter un coup d'њil хвърлям поглед, поглеждам; jeter un sort правя магия, урочасвам; se jeter dans les bras de qqn. търся убежище, опора в някого; se jeter dans un parti влизам в партия; se jeter dans un couvent постъпвам в манастир; se faire jeter разг. отхвърлен съм, не съм приет някъде; jeter sur le papier написвам набързо; jeter le métal dans le moule техн. наливам метал в калъп за отливане; jeter une figure en moule отливам статуя; le sort est jété всичко вече е решено, жребият е хвърлен; en jeter разг. правя впечатление; jeter bas une maison разрушавам къща. -
20 joindre
v. (lat. jungere) I. v.tr. 1. съединявам, събирам, свързвам, прилепвам; isthme qui joint deux continents проток, който свързва два континента; pont qui joint une île au continent мост, който свързва остров с континент; joindre les efforts съединявам усилията; joindre qqn. влизам в контакт, във връзка с някого; joindre qqn. par téléphone свързвам се с някого по телефона; 2. прибавям; joindre un document а un dossier прибавям документ към досие; 3. настигам; il va nous joindre а Paris той ще ни настигне в Париж; II. v.intr. прилепвам; la porte joint bien вратата прилепва плътно; se joindre 1. съединявам се, свързвам се, събирам се в едно; 2. присъединявам се; se joindre а un parti присъединявам се към партия. Ќ joindre les deux bouts свързвам двата края; joindre l'utile а l'agréable съчетавам полезното с приятното. Ќ Ant. disjoindre, détacher, isoler, séparer; éloigner.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
parti — parti, ie 1. (par ti, tie) part. passé de partir1. 1° Cela est tout parti, c est à dire la répartition, la balance des gains et des risques est toute faite (locution vieillie). • Il y a ici [dans le pari entre l affirmation et la négation de… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Parti Ba'as — Parti Baas Pour les articles homonymes, voir Baas (homonymie). Drapeau du Parti Baas. Le Parti Baas (ou Ba ath ou Ba as ou … Wikipédia en Français
Parti — politique Politique Idées politiques Science politique Philosophie politique Sociologie politique Campagne politique Mode de désignation du chef d État et du Parlement par pays l Union européenne l ONU Démocratie Démocratie directe … Wikipédia en Français
Parti KD — Parti constitutionnel démocratique Le Parti constitutionnel démocratique était un parti politique libéral de la Russie impériale. Les membres du parti étaient appelés Cadets, de l abréviation KD du nom du parti en russe (Конституционная… … Wikipédia en Français
Parti U — Parti social d unité nationale Le Partido Social de Unidad Nacional (Parti social d unité nationale), souvent appelé le Partido de «la U» (Parti de l U) est un parti politique colombien. Il se crée en 2005 pour rassembler les partisans du… … Wikipédia en Français
Parti de l'U — Parti social d unité nationale Le Partido Social de Unidad Nacional (Parti social d unité nationale), souvent appelé le Partido de «la U» (Parti de l U) est un parti politique colombien. Il se crée en 2005 pour rassembler les partisans du… … Wikipédia en Français
Parti 51 — était un parti politique québécois fondé en 1989 qui proposait la séparation du Québec du Canada et son annexion aux États Unis d Amérique en tant que 51e État. Le parti fut dissout par le Directeur général des élections du Québec en 1991… … Wikipédia en Français
parti — prefix extracted 17c. from PARTI COLORED (Cf. parti colored) … Etymology dictionary
parţi — s.m. pl. Veche populaţie de origine iraniană stabilită în vestul Asiei, unde a întemeiat un puternic stat sclavagist în sec. III a. cr. – Din fr. Parthes. Trimis de valeriu, 03.02.2004. Sursa: DEX 98 parţi (populaţie iraniană) s. m. pl … Dicționar Român
parti — parti, e adj. Éméché : Il est un peu parti … Dictionnaire du Français argotique et populaire
parti — pȃrti m <G ja> DEFINICIJA razg. susret uz čašćenje u prijateljskom, kolegijalnom i sl. krugu [koktel parti]; primanje, domjenak, čajanka, zabava ETIMOLOGIJA engl. party … Hrvatski jezični portal
