-
1 considération
f. (lat. consideratio) 1. обмисляне, обсъждане, разглеждане; agir après considération действам след обмисляне; 2. предпазливост; agir avec considération действам предпазливо; 3. съображение, основание, повод, причина; considérations générales общи съображения; 4. уважение, почитание, почит; prendre en considération уважавам; par considération pour votre père от уважение към баща ви; 5. важност, именитост, homme de grande considération именит човек; 6. loc.adv. en considération de предвид на; par considération pour имайки предви, че. Ќ Ant. déconsidération, dédain, ignorance, mépris. -
2 a2-,
an- (съставна част на сложни думи) от гръцки, означава отдалечаване, отделяне, лишения, отрицание, напр. anormal, apolitique, acaule. а prép. (du lat. ad) (а + le = au, а + les =aux) 1. посока на движение: в, към, на; aller а Varna отивам във Варна; prendre а gauche завивам наляво; jeter au feu хвърлям в огъня; 2. местонахождение: в, на; il est au bureau той е в офиса; l'immeuble est а 100 mètres d'ici блокът е на 100 метра оттук; 3. отдалечаване; изтръгване: от; arracher un secret а qqn. изтръгвам тайна от някого; 4. разположение във времето: за, в, с, на: а 5 heures в пет часа; il est payé а l'heure плаща му се на час; 5. едновременност на действия: при, на; а l'approche de la nuit при приближаването на нощта; au sortir du cinéma ils soupèrent на излизане от киното те вечеряха; 6. цел: до, към; cela mène а la ruine това води към разоряване; 7. отправяне: до, за; lettre au Président писмо до Президента; 8. предназначение: за; chambre а coucher стая за спане, спалня; fer а repasser ютия; 9. следствие: за; contes а dormir debout отегчителни разкази; 10. притежание: на; а mon père на баща ми; 11. средство: с, на; bateau а vapeur параход; opérer а l'arme blanche действам с хладно оръжие; 12. при имена на ястия: с; potage au riz супа с ориз; 13. преценка (в съчет. с de): от, до; il y avait de 100 а 200 professeurs имаше от 100 до 200 преподаватели; 14. начин: на; acheter а crédit купувам на кредит; aller а pied вървя пеш; 15. цена: за; je vous le fais а 10 francs ще ви го направя за 10 франка; 16. loc. adv. а bâtons rompus без ред, несвързано; а cloche-pied на един крак; а contre cњur против волята си; а cњur ouvert с открито сърце; а peine едвам; а merveille чудесно; а la folie лудо; а la volée във въздуха; а sa guise по своему; а votre avis по ваше мнение; 17. при имена на хотели, ресторанти и магазини: restaurant "Au vieux tenancier" ресторант "При стария кръчмар"; 18. loc. prépos. а côté de до, от страната на; а force de по силата на; в следствие на това, че; а la place de на мястото на; а l'égard de по отношение на; а l'occasion de по случай; au delà de отвъд; au milieu de посред; au prix de с цената на; conformément а съобразно с; grâce а благодарение на; jusqu'а до; par rapport а по отношение на; 19. loc. exclam. а d'autres! на други ги разправяй!; а moi! помогнете ми!; au feu! пожар!; au secours! помощ!; au voleur! дръжте крадеца!; aux armes! на оръжие! -
3 cabrer
v. (du rad. lat. capra "chèvre", par le provenç.) I. v.tr. 1. воен. изправям дулото на оръжие за стрелба; 2. ав. изправям предницата на самолет при излитане; 3. изправям на задните крака (за животно); 4. подтиквам някого към съпротива; cabrer le fils contre son père настройвам син срещу баща; II. v. pron. 1. изправям се на задните си крака (за кон); 2. прен. разбунтувам се срещу някого, настръхвам. -
4 cracher
v. (lat. pop. °craccare, du rad. onomat. krakk-) I. v.tr. 1. храча; cracher un noyau изплювам костилка; cracher de la salive храча слюнка; 2. прен. пръскам, бълвам; cracher des injures бълвам ругатни; 3. изхвърлям (лава, пламъци); II. v.intr. 1. драскам (за писец); 2. храча, плюя; cracher par terre храча по земята; 3. cracher sur qqch. прен., разг. изпитвам силна ненавист към нещо; cracher sur qqn. оплювам някого; 4. разг. плащам; faire cracher qqn. карам някого да плати; 5. пращя (за високоговорител, стара плоча). Ќ cet enfant est son père tout craché разг. това дете напълно прилича на баща си; être le portrait craché de qqn. разг. приличам напълно на някого; cracher le morceau признавам си, изплювам камъчето. -
5 pair1
m. (lat. par) 1. ист. пер, васал; член на Горната камара във Франция от 1815 до 1848 г.; 2. пер, член на Камарата на лордовете ( в Англия). Ќ Hom. paire, père, pers; formes du v. perdre. -
6 tenir
v. (lat. pop. °tenire, class. tenere) I. v.tr. 1. държа; tenir son chapeau а la main държа шапката си в ръка; tenir un enfant par la main държа дете за ръката; 2. държа под наем; наемам; 3. задържам; le médecin m'a tenu là pendant une demi-heure лекарят ме задържа тук за половин час; 4. съдържател съм, съдържам; bouteille qui tient le litre бутилка, която съдържа цял литър; 5. пазя, запазвам; ses cheveux tenaient la frisure косите Ј запазваха фризурата си; 6. поддържам; tenir un plat chaud поддържа ястие топло; 7. заемам; tenir une position воен. заемам позиция; 8. произнасям (реч, беседа); 9. провеждам; tenir une assemblée (une réunion) провеждам събрание; 10. ръководя, управлявам; tenir qqn. ръководя някого; tenir un hôtel управлявам хотел; 11. прен. считам, смятам; tenir un fait pour certain считам даден факт за сигурен; 12. наследявам; il tient cela de son père наследил го е от баща си; 13. поемам (за посока); движа се; conducteur qui tient sa droite шофьор, който кара от дясната страна; 14. извършвам изпълнявам; tenir une charge изпълнявам задължение; tenir un emploi изпълнявам дадена длъжност; 15. удържам, държа; tenir parole удържам на думата си; tenir un pari изпълнявам облога си; 16. в съчет. tenir а jour държа в изправност (дневник, търговски книги и др.); tenir compagnie държа, правя компания; tenir compte (note) държа сметка (бележка) tenir conseil съвещавам се; tenir en respect държа в респект, страх (подчинение); tenir en secret пазя в тайна; tenir l'affiche не слизам от афиша; tenir l'air, le vol ав. държа се във въздуха; tenir les livres счетоводител съм; tenir la mer плавам в открито море (за кораб); tenir lieu de замествам; tenir rigueur сърдя се; tenir tête противопоставям се; II. v.intr. 1. държа, устоявам; tenir bon, tenir ferme държа (се) здраво; 2. задържам се, стоя; n'y tenant plus, il est parti не можейки да стои повече, той си тръгна; 3. побирам; nous ne tiendrons pas tous dans la voiture няма да можем да се поберем всички в колата; 4. продължавам, трая; leur union tient toujours връзката им все още продължава; 5. поддържам; tenir pour une opinion поддържам дадено мнение; III. v.tr.ind. 1. tenir а qqn., а qqch. прикрепен съм; държа за; желая много; 2. произлизам, произтичам; а quoi donc tient son illusion? откъде произлиза тази му илюзия? 3. tenir de qqn., de qqch. приличам, имам общи черти с; il a de qui tenir има на кого да прилича; IV. v. pron. se tenir 1. стоя държа се; se tenir les bras croisés стоя със скръстени ръце (безделнича); se tenir sur ses gardes (sur le qui-vive) стоя нащрек; 2. държим се (хванали сме се); 3. считам се, смятам се; je me tiens pour insulté считам се за обиден; 4. s'en tenir а задоволявам се с; ограничавам се с; s'en tenir là спирам се ( ограничавам се за нещо). Ќ а l'impossible nul n'est tenu погов. от никого не може да се иска нещо невъзможно; en tenir pour qqn. държа за някого, влюбен съм в някого; faire tenir qqch. а qqn. изпращам, доставям, връчвам нещо на някого; mieux vaut tenir que courir ou un tiens vaut mieux que deux tu l'auras погов. по-добре да притежаваш, отколкото да имаш да вземаш; tenir la main а une chose внимавам зорко за нещо; tenir son rang държа се достойно на поста, който заемам; tenir table ouverte обичам да каня (приемам) гости на трапезата си; tenir un pari хващам се на бас; tiens! а! я гледай! я виж! как така! en tenir une bonne пиян съм; se tenir bien а table имам добър апетит.
См. также в других словарях:
Nicolae II Patrascu , associé par son père — Nicolae II Patrascu Nicolae II Patrascu fut prince de Valachie de 1599 à 1600. Fils de Mihai Viteazul, il est associé au trône de Valachie par son père de novembre 1599 à septembre 1600. Après la mort de son père il vécut en exil à Vienne et… … Wikipédia en Français
père — [ pɛr ] n. m. • XIIe; pedre fin XIe; paire v. 980; lat. pater, tris 1 ♦ Homme qui a engendré, qui a donné naissance à un ou plusieurs enfants. Devenir, être père. Être (le) père de deux enfants. « Allons donc, et que les Cieux prospères Nous… … Encyclopédie Universelle
Pere Noel — Père Noël Le Père Noël est un personnage lié à la fête de Noël. Il fit son apparition aux États Unis au XIXe siècle. Le terme « Père Noël » apparaît plus tardivement en France, au début du XXe siècle[1]. Qu il soit appelé… … Wikipédia en Français
Père-noël — Le Père Noël est un personnage lié à la fête de Noël. Il fit son apparition aux États Unis au XIXe siècle. Le terme « Père Noël » apparaît plus tardivement en France, au début du XXe siècle[1]. Qu il soit appelé Father… … Wikipédia en Français
Père Claus — Père Noël Le Père Noël est un personnage lié à la fête de Noël. Il fit son apparition aux États Unis au XIXe siècle. Le terme « Père Noël » apparaît plus tardivement en France, au début du XXe siècle[1]. Qu il soit appelé… … Wikipédia en Français
Père Noel — Père Noël Le Père Noël est un personnage lié à la fête de Noël. Il fit son apparition aux États Unis au XIXe siècle. Le terme « Père Noël » apparaît plus tardivement en France, au début du XXe siècle[1]. Qu il soit appelé… … Wikipédia en Français
Père noel — Père Noël Le Père Noël est un personnage lié à la fête de Noël. Il fit son apparition aux États Unis au XIXe siècle. Le terme « Père Noël » apparaît plus tardivement en France, au début du XXe siècle[1]. Qu il soit appelé… … Wikipédia en Français
Père noêl — Père Noël Le Père Noël est un personnage lié à la fête de Noël. Il fit son apparition aux États Unis au XIXe siècle. Le terme « Père Noël » apparaît plus tardivement en France, au début du XXe siècle[1]. Qu il soit appelé… … Wikipédia en Français
Père noël — Le Père Noël est un personnage lié à la fête de Noël. Il fit son apparition aux États Unis au XIXe siècle. Le terme « Père Noël » apparaît plus tardivement en France, au début du XXe siècle[1]. Qu il soit appelé Father… … Wikipédia en Français
Pere Marie-Benoit — Père Marie Benoît Le Père Marie Benoit Le Père des Juifs Le père Marie Benoît, Pierre Péteul (1895 1990) nait le 30 mars 1895, au Bourg d Iré (Maine et Loire), il est brancardier aspirant au 15e Tirailleurs pendant la Grande Guerre et ajoute la… … Wikipédia en Français
Père marie-benoît — Le Père Marie Benoit Le Père des Juifs Le père Marie Benoît, Pierre Péteul (1895 1990) nait le 30 mars 1895, au Bourg d Iré (Maine et Loire), il est brancardier aspirant au 15e Tirailleurs pendant la Grande Guerre et ajoute la campagne du Maroc à … Wikipédia en Français
