-
1 ornament
{'ɔ:nəmənt}
I. 1. украшение, орнамент, декорация, украса
rich in ORNAMENT богато украсен
2. pl църк. богослужебни. принадлежности
3. нещо/някой, който вдъхва почит и уважение
he is an ORNAMENT to his profession той прави чест на професията си
II. v украсявам, декорирам, разкрасявам, разхубавявам* * *{'ъ:nъmъnt} n 1. украшение, орнамент; декорация, украса; ric(2) {'ъ:nъment} v украсявам, декорирам; разкрасявам, разхуба* * *украсявам; украшение; разхубавявам; орнамент; декорирам; декорация; накит; накитвам;* * *1. he is an ornament to his profession той прави чест на професията си 2. i. украшение, орнамент, декорация, украса 3. ii. v украсявам, декорирам, разкрасявам, разхубавявам 4. pl църк. богослужебни. принадлежности 5. rich in ornament богато украсен 6. нещо/някой, който вдъхва почит и уважение* * *ornament[´ɔ:nəmənt] I. n 1. украшение, орнамент; декорация, украса; 2. pl рел. богослужебни принадлежности; 3. нещо, което вдъхва почит и уважение; he is an \ornament to his profession той прави чест на професията си; II.[´ɔ:nə¸ment] v орнаментирам, украсявам, декорирам; разхубавявам. -
2 Ornament
Ornamént m, -e орнамент. -
3 Ornament n
орнамент {м} -
4 beak-head ornament
• орнамент, имитиращ птича главаEnglish-Bulgarian polytechnical dictionary > beak-head ornament
-
5 geometrical ornament
• орнамент с геометрична рисункаEnglish-Bulgarian polytechnical dictionary > geometrical ornament
-
6 incised ornament
• врязян орнаментEnglish-Bulgarian polytechnical dictionary > incised ornament
-
7 self-contained ornament
• самостоятелен орнаментEnglish-Bulgarian polytechnical dictionary > self-contained ornament
-
8 vitruvian scroll ornament
• класически орнамент във вид на легнали буквиEnglish-Bulgarian polytechnical dictionary > vitruvian scroll ornament
-
9 wave ornament
• орнамент във вид на вълнообразна линия
См. также в других словарях:
ornament — ORNAMÉNT, ornamente, s.n. 1. Detaliu sau obiect adăugat la un ansamblu pentru a l înfrumuseţa; accesoriu, element decorativ folosit în artele plastice, în arhitectură, în tipografie pentru a întregi o compoziţie şi a i reliefa semnificaţia. ♢ loc … Dicționar Român
Ornament — Sn std. (14. Jh.) Entlehnung. Entlehnt aus l. ōrnāmentum, einer Ableitung von l. ōrnāre ausstatten, schmücken, zieren (aus * ōrdnāre zu l. ōrdo (ōrdinis) m. Reihe, Ordnung ). Adjektiv: ornamental. Ebenso nndl. ornament, ne. ornament, nfrz.… … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
Ornament — Ornamente I (Altertum). Ornamente II (Mittelalter). Ornamente III (Renaissance). Ornamente IV (17./18. Jahrh. und Asien) … Meyers Großes Konversations-Lexikon
ornament — {{/stl 13}}{{stl 8}}rz. mnż I, D. u, Mc. ornamentncie {{/stl 8}}{{stl 20}} {{/stl 20}}{{stl 12}}1. {{/stl 12}}{{stl 7}} element, motyw zdobniczy w architekturze, rzemiośle artystycznym itp. : {{/stl 7}}{{stl 10}}Bogaty, oryginalny,… … Langenscheidt Polski wyjaśnień
ornament — or na*ment, n. [OE. ornement, F. ornement, fr. L. ornamentum, fr. ornare to adorn.] That which embellishes or adorns; that which adds grace or beauty; embellishment; decoration; adornment. [1913 Webster] The ornament of a meek and quiet spirit. 1 … The Collaborative International Dictionary of English
ornament — or na*ment, v. t. [imp. & p. p. {Ornamented}; p. pr. & vb. n. {Ornamenting}.] To adorn; to deck; to embellish; to beautify; as, to ornament a room, or a city. [1913 Webster] Syn: See {Adorn}. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Ornament — (lat., hierzu die Tafeln »Ornamente I bis IV«), Verzierung, die schmückende Zutat an Arbeiten menschlicher Kunstfertigkeit, besonders an Werken der Baukunst und der Kunstgewerbe. Sie hängt von dem Zweck des Gegenstandes, von der Zeit und dem Ort… … Meyers Großes Konversations-Lexikon
ornament — [n] decoration accessory, adornment, art, bauble, beautification, design, doodad*, embellishment, embroidery, flower, frill, frou frou*, garnish, gewgaw*, gimcrack*, gingerbread*, honor, jewel, knickknack*, pride, treasure, trimming, trinket;… … New thesaurus
ornament — [or′nə mənt; ] for v. [, ôr′nəment΄] n. [OFr ornement < L ornamentum < ornare, to adorn (akin to ordinare: see ORDAIN)] 1. anything serving to adorn; decoration; embellishment; also, a desirable or needed adjunct 2. a person whose character … English World dictionary
Ornamént — (lat., d.i. Schmuck), die an Gegenständen menschlicher Kunstfertigkeit angebrachte Verzierung, entweder der Berechnung (geometr. O.) oder der Phantasie (stilisiertes O.) entsprungen oder der organischen Natur (Pflanzenreich: Blatt, Blume, Ranke;… … Kleines Konversations-Lexikon
Ornament — Ornament, lat. deutsch, Verzierung; O.ik, die Lehre, passende Verzierungen anzubringen … Herders Conversations-Lexikon
