-
1 montrer
v.tr. (lat. monstrare) 1. показвам, соча, посочвам; montrer du doigt посочвам с пръст; montrer ses papiers показвам документите си; 2. проявявам; montrer son humeur проявявам характера си; montrer son courage проявявам смелостта си; 3. доказвам; montrer а qqn. qu'il a tort доказвам на някого, че греши; 4. предавам, уча, показвам; l'expérience nous montre que опитът ни учи, че...; 5. обяснявам, пояснявам; montrer comment обяснявам как; 6. представям, описвам, обрисувам; l'auteur montre dans ses livres... авторът описва в книгите си...; 7. изразявам; montrer а qqn. son affection изразявам обичта си към някого; se montrer правя добро или лошо впечатление при някакъв случай. Ќ montrer (faire voir) а qqn. son bec jaune убеждавам някого, като му посочвам грешките; montrer son béjaune а qqn. доказвам неопитността на някого; montrer ses cartes разкривам намеренията си; montrer les cornes ставам агресивен; montrer son cul победен съм; показвам се гол; montrer les dents ставам заплашителен; se montrer égal а soi-même лесно е да се предвиди какво ще сторя; montrer la lune en plein midi карам някого да повярва в неверни неща. -
2 bienveillant,
e adj. (de bien et veillant, a. p.prés. de vouloir) благосклонен, доброжелателен; благодушен; se montrer bienveillant, а l'égard de qqn. показвам се благосклонен към някого. Ќ Ant. désobligeant, hostile, malveillant, méchant. -
3 cacher
v.tr. (lat. coactare "contraindre") крия, скривам, закривам; укривам, потулвам; cacher qqch. а qqn. скривам нещо от някого; cet arbre nous cache le soleil това дърво ни скрива слънцето; cacher ses sentiments скривам чувствата си; se cacher крия се, укривам се, прикривам се. Ќ cacher son jeu крия намеренията си; se cacher de qqn. крия действията си от някого. Ќ Ant. dévoiler, montrer; déceler, découvrir; avouer, exprimer, révéler; se manifester. -
4 complaisance
f. (de complaire) 1. любезност, благосклонност, снизходителност; montrer de la complaisance pour (а l'égard de) qqn. показвам благосклонност, любезност към някого; 2. услужливост; 3. угодничество, сервилност; sourire de complaisance неискрена, угодническа усмивка; 4. самодоволство; Ќ pavillon de complaisance (кораб, плаващ под) флаг с фиктивна националност; se regarder avec complaisance изпитвам самодоволство. Ќ Ant. dureté, sévérité. -
5 dent
f. (lat. dens, dentis) 1. зъб; dents incisives резци; dents canines кучешки зъби; dents molaires кътни зъби; dents de lait млечни зъби; dent de sagesse мъдрец (зъб); dent sur pivot зъб на винт; 2. разг. зъб, зъбец; les dents d'un peigne зъбите на гребен; une roue а dents зъбчато колело; 3. назъбеност (на лист); 4. техн. голям гвоздей (за сглобяване на скеле); 5. висок, назъбен планински връх. Ќ les dents du bonheur, de la chance раздалечени горни предни зъби; du bout des dents със съжаление, отвращение; насила, с нежелание; avoir (conserver, garder) une dent contre qqn. имам зъб на някого, злопаметен съм; avoir la dent dure хаплив съм в критиката си; avoir les dents longues амбициозен съм; se casser les dents sur qqch. не успявам в някакво начинание; ne pas desserrer les dents не говоря, не проговорвам; être sur les dents изтощен, изморен съм; montrer les dents заплашвам някого; ne pas laisser rouiller ses dents ям много и лакомо; avoir la dent разг. гладен съм; coup de dent ухапване; злословие; être armé jusqu'aux dents въоръжен съм до зъби; manger а belles dents разг. ям с голям апетит; manger du bout des dents разг. ям без апетит; mordre а belles dents разг. захапвам здраво; њil pour њil, dent pour dent око за око, зъб за зъб; quand les poules auront des dents разг. на куково лято; rire du bout des dents усмихвам се. -
6 dérober
v.tr. (de l'a. fr. rober) 1. крада, открадвам, ограбвам; 2. прен. укривам, прикривам, закривам; спасявам, отървавам; dérober aux regards скривам от погледа; se dérober 1. спасявам се, отървавам се, отскубвам се, избягвам; 2. se dérober sous пропадам; le parquet se dérobait sous ses genoux паркетът пропадаше под краката Ј. Ќ Ant. rendre, restituer; livrer, montrer. -
7 disparaître
v.tr. (de dis- et paraître) 1. изчезвам, изгубвам се, загубвам се; 2. оттеглям се; 3. умирам; 4. скривам се; faire disparaître премахвам, скривам; 5. арго убивам. Ќ Ant. apparaître, reparaître, montrer (se); commencer, demeurer, être, rester. -
8 dissimuler
v. (lat. dissimulare) I. v.tr. 1. скривам, прикривам; dissimuler sa jalousie прикривам ревността си; 2. давам вид, че не забелязвам; преструвам се; II. v.intr. преструвам се; se dissimuler скривам се, прикривам се. Ќ Ant. avouer, confesser; exhiber, montrer. -
9 dos
m. (lat. pop. dossum) 1. гръб; être large de dos имам широк гръб; 2. горна част, опака страна; 3. облегало (за гърба); 4. страна (на риза, дреха), която покрива гърба; 5. loc. adv. de dos отзад, откъм гърба; 6. loc. prép. а dos de на гърба на. Ќ а dos след себе си, съвсем близо; se mettre qqn. а dos настройвам враждебно някого; le même, vu de dos нещо съвсем различно; dans le dos изотзад; derrière le dos de qqn. върша нещо зад гърба на някого; avoir bon dos поемам отговорността за някаква грешка; en avoir plein le dos измъчен, уморен; l'avoir dans le dos излъган, измамен съм; avoir froid dans le dos страх ме е; avoir le dos au feu et le ventre а table наслаждавам се на всички удобства; вниманието ми се отвлича; battre qqn. dos et ventre удрям някого, където намеря; bête а dos товарно животно; en avoir plein le dos до гуша ми е дошло (от някого или от нещо); être sur le dos легнал съм, лежа; être sur le dos de qqn. следя постоянно някого; faire le gros dos издувам си гърба (за котка и други животни); faire le dos rond изчаквам да отмине някаква опастност; faire un enfant dans le dos а qqn. излъгвам доверието на някого; le dos lui démange гърбът го сърби (за бой); mettre qqch. sur le dos de qqn. стоварвам някому нещо (за работа); passer la main dans le dos нар. лаская; scier le dos страшно досаждам някому; se laisser manger la laine sur le dos оставям се да ме използват, без да протестирам; tomber sur le dos de qqn. нападам някого да го бия; tourner (montrer) le dos а обръщам гръб на; избягвам; изоставям, отказвам се от. -
10 échantillon
m. (altér. de eschandillon, rad. scandere "montrer", comme scala "échelle") 1. мостра, образец; проба; foire d'échantillons мострен панаир; 2. забележителен представител от вид, род; une très jolie servante, charmant échantillon de la beauté des femmes много красива прислужничка, очарователен представител на женската красота; 3. прен. пример, доказателство; je voulais lui donner un échantillon de mon talent искаше ми се да му дам пример за моя талант; 4. част, група от населението, определена за сондажно изследване. -
11 éclipser
v.tr. (de éclipse) 1. затъмнявам, засенчвам; 2. разш. скривам, затулвам; s'éclipser разг. скривам се, изчезвам, офейквам. Ќ Ant. dévoiler, montrer. -
12 griffe
f. (de griffer) 1. нокът (на животни или на птици); rentrer ses griffes скривам ноктите си; ставам неагресивен; sortir ses griffes показвам ноктите си; 2. отпечатък от подпис; 3. печат, който представлява подпис; 4. бот. грудковиден, корен на някои растения; 5. техн. вид инструмент (на златар, на зидар, на тапицер и др.); 6. техн. метална кука (във форма на нокът); 7. (Белгия) драскотина; 8. griffe а musique уред за разчертаване на петолиние; 9. кука за изкачване на дървета или стълбове; 10. отпечатък на личността на писател в произведенията му; 11. парченце плат с името на производителя, зашито от вътрешната страна на дрехата; 12. марка на производител на луксозни дрехи. Ќ coup de griffe одраскване с нокти; tomber sous la griffe de qqn. попадам в ноктите на някого; main en griffe мед. ръка, чиито пръсти са изкривени като орлови нокти поради парализа на мускулите; montrer ses griffes заплашвам; être entre les griffes de qqn. в лапите на някого съм, завися от волята на някого. -
13 guider
v.tr. (frq. °wîtan "montrer une direction") 1. водя; guider un touriste водя турист; 2. управлявам; guider une automobile управлявам автомобил; guider son cheval управлявам коня си; 3. прен. направлявам, ръководя; être guidé par un principe ръководя се от един принцип; se guider 1. водя се; 2. управлявам се; 3. направлявам се, ръководя се; se guider sur l'exemple de qqn. ръководя се от примера на някого. Ќ se guider sur le soleil ориентирам се по слънцето. Ќ Ant. aveugler, égarer, tromper. -
14 inclination
f. (lat. inclinatio) 1. навеждане (на глава); 2. поклон; 3. прен. наклонност, страст (към нещо); montrer de l'inclination pour l'aventure показвам склонност към авнтюризъм; чувство, любов; mariage d'inclination женитба по любов. Ќ Ant. antipathie, aversion. -
15 indulgence
f. (lat. indulgentia "bonté") 1. снизходителност, снизхождение; montrer de l'indulgence pour les fautes de qqn. показвам снизходителност спрямо грешките на някого; 2. рел. индулгенция. Ќ Ant. sévérité, rigueur, inclémence, férocité, cruauté; austérité. -
16 montrable
adj. (de montrer) показателен, който може да бъде показан, достоен за показ. -
17 montre1
f. (de montrer) часовник; montre1 а déclic хронометър, секундомер; montre1 de poche, de gousset джобен часовник; chaîne de montre1 часовникова верижка; remonter sa montre1, mettre sa montre1 а l'heure сверявам часовника си; course contre montre1 работа, която трябва да се свърши много бързо; montre1 en main много точно. Ќ faire montre1 de парадирам с нещо; мод. давам да се разбере, демонстрирам; faire montre1 de compréhension показвам разбиране. -
18 montre2
f. (de montrer) 1. показ, показване; 2. витрина; 3. техн., ост. проба, мостра. -
19 montreur,
euse m., f. (de montrer) човек, който показва, представя нещо пред публика. -
20 ostensible
adj. (du lat. ostensus, p. p. de ostendere "montrer") явен, показен; който се върши открито, за да се види.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
montrer — [ mɔ̃tre ] v. tr. <conjug. : 1> • mostrer Xe; var. monstrer; lat. monstrare I ♦ (Sens pr.) 1 ♦ Faire voir, mettre devant les yeux. Montrer un objet à qqn. Montrez sa chambre à Monsieur. Vendeur qui montre ses marchandises. ⇒ présenter; 1.… … Encyclopédie Universelle
montrer — (mon tré) v. a. 1° Faire voir. Il m a montré sa maison, sa bibliothèque, ses tableaux. • Ç a été dans notre siècle un grand spectacle de voir dans le même temps et dans les mêmes campagnes ces deux hommes [Condé et Turenne].... comme si Dieu … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
MONTRER — v. a. Faire voir, exposer aux regards. Il m a montré sa maison, son appartement, sa bibliothèque, ses tableaux. Montrez moi ce que vous avez acheté, ce que vous avez écrit. Montrer des animaux à la foire. Fig. et pop., Montrer son nez quelque… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
MONTRER — v. tr. Faire voir, exposer aux regards. Il m’a montré sa maison, son appartement, sa bibliothèque, ses tableaux. Il n’a fait que se montrer dans cette compagnie. Le soleil ne s’est point montré aujourd’hui. Cet ouvrage serait meilleur, si l’art… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
montrer — vt. , présenter, exhiber, faire voir, (ses papiers...) : MONTRÂ (Aix, Albanais.001, Annecy, Arvillard.228, St Nicolas Cha., Saxel, Thônes, Villards Thônes), mou ntrâr (Lanslevillard.286), moutrâ (Balme Si., Cordon, Giettaz, Habère Poche, Notre… … Dictionnaire Français-Savoyard
Montrer le nez, le bout de son nez — ● Montrer le nez, le bout de son nez apparaître, se montrer à peine ; se laisser deviner, transparaître … Encyclopédie Universelle
Montrer les crocs — ● Montrer les crocs se montrer menaçant … Encyclopédie Universelle
Montrer du doigt — ● Montrer du doigt désigner quelqu un ou quelque chose comme un objet digne de moquerie ou de réprobation … Encyclopédie Universelle
Montrer la voie — ● Montrer la voie être le premier à réaliser quelque chose, jouer le rôle de pionnier … Encyclopédie Universelle
Montrer le bout de l'oreille — ● Montrer le bout de l oreille laisser deviner son vrai caractère ou ce qu on voulait tenir caché … Encyclopédie Universelle
Montrer le chemin — ● Montrer le chemin donner l exemple … Encyclopédie Universelle
