-
1 monnaie
f. (lat. moneta) 1. монета; 2. пари; валута; 3. дребни пари; 4. pl. парични системи. Ќ battre monnaie сека пари; набавям си средства; vieille monnaie нещо или човек без стойност; payer de belle monnaie излагам добри аргументи; partir sans attendre la monnaie заминавам, тръгвам без да искам отпуска; passez la monnaie! дайте пари! faire de la monnaie развалям банкнота на дребни монети; payer а qqn. en monnaie de singe подигравам се с някого, вместо да му платя; rendre а qqn. la monnaie de sa pièce давам заслуженото място; c'est monnaie courante това е обикновено нормално. -
2 monnaie-du-pape
f. (de monnaie et pape) бот. луличка. -
3 porte-monnaie
m.inv. (de porte- et monnaie) портмоне, кесия. -
4 ramasse-monnaie
m.inv. (de ramasser et monnaie) ост. приспособление, уред за събиране на монети (върху бар, на гише и др.). -
5 appréciation
f. (bas lat. appretiatio) 1. оценяване, оценка; преценяване, преценка; appréciation d'une monnaie оценяване на монета; une fausse appréciation de la distance неправилно преценяване на разстоянието; 2. приблизително изчисление; 3. мнение, оценка. -
6 aspre
m. (bas gr. aspron "monnaie neuve") аспра ( дребна монета). -
7 assainir
v.tr. (de a- et sain) 1. подобрявам здравните условия; 2. прен. пречиствам (морално, нравствено); assainir un marché икон. изчиствам пазара от излишни стоки; assainir une monnaie правя по-стабилна дадена парична единица; s'assainir заздравявам (за рана); подобрявам се ( за здравните условия). Ќ Ant. corrompre. -
8 battre
v. (lat. battuere, puis battere, d'o. gaul.) I. v.tr. 1. бия, удрям, набивам; battre qqn. а coups de poing бия някого с юмруци; 2. разбивам, побеждавам; battre l'ennemi разбивам, побеждавам неприятеля; battre qqn. aux échecs побеждавам някого на шахмат; il s'est fait battre aux élections той изгуби изборите; battre un record правя нов рекорд; 3. тупам, отупвам, пухам; battre un tapis изтупвам килим; 4. чукам, разбивам; battre les њufs разбивам яйца; 5. отъпквам, трамбовам; battre la terre отъпквам, трамбовам земя; 6. сплесквам, разплесквам, правя на тънки листове (метал); кова; 7. дрънкам; battre de la laine дрънкам вълна; 8. бруля; 9. вършея, очуквам; battre le blé вършея жито; 10. сека; battre du bois сека дърва; battre monnaie сека пари; 11. бутам, бия; battre du beurre бия масло; 12. воен. обстрелвам с артилерийски огън; II. v.tr.ind. et v.intr. 1. бия, пулсирам; le tombour bat барабанът бие; son cњur bat сърцето му бие; 2. пляскам, ръкопляскам; battre des mains ръкопляскам; 3. удрям, блъскам; чукам; battre contre разбивам се в (за вълнЂ); 4. затръшвам, блъскам се; la porte bat вратата се блъска; III. se battre v. pron. 1. бия се; se battre en duel бия се на дуел, дуелирам се; 2. карам се; 3. мъча се; se battre une heure avec cette serrure мъча се цял час с тази ключалка; 4. удрям се, блъскам се; очуквам се; вършея се. Ќ avoir les yeux battus имам кръгове около очите; battre le pays разг. обхождам страната; battre en retraite воен. отстъпвам в ред, в порядък; battre froid а qqn. разг. отнасям се студено с някого; battre la campagne воен. разузнавам; отклонявам се от темата си; battre la mesure тактувам; battre la semelle удрям крак (при маршируване); battre l'air, le vent, l'eau разг. правя дупка в морето; battre le pavé разг. скитам се безцелно, безделнича; battre les cartes размесвам карти; battre les oreilles а qqn. разг. проглушавам ушите някому; battre qqn. сразявам някого (с доводи); il faut battre le fer pendant qu'il est chaud погов. желязо се кове, докато е горещо; le cњur (le pouls) me bat много ме е страх; le soleil bat d'aplomb слънцето жари; rien ne lui bat разг. той е безсърдечен човек; battre les buissons бия храстите с пръчка, за да вдигна дивеча; battre la semelle тропам с крака, за да се стопля; battre un entrechat удрям краката си един в друг при скок на танц; battre sa coulpe ост. признавам грешката си публично; se battre les flancs правя безполезни усилия; battre pavillon français плувам под френски флаг (за кораб); battre son plein достигам разцвет, най-високата си точка; battant neuf разг., ост. съвсем нов, чисто нов. -
9 besant
m. (lat. byzantium, monnaie byzantine) 1. византийска златна или сребърна монета; 2. архит. издаденост във форма на диск; 3. кръгла фигура от злато или сребро ( в герб). -
10 démonétiser
v.tr. (de dé- et lat. moneta "monnaie") 1. обезценявам монети; 2. прен. загубвам доброто си име, престижа си. -
11 divisionnaire
adj. (de division) дивизионен; général divisionnaire дивизионен генерал (началник на дивизия); monnaie divisionnaire монетна единица на парична система. -
12 faux2,
sse adj. (de falsus, p. p. de fallere "tromper") 1. неверен, неистинен, фалшив, лъжлив; faux2, témoignage лъжесвидетелстване; des bijoux faux2, фалшиви скъпоценности; 2. неточен; faux2,sse mesure неточна мярка; 3. прикрит, двуличен, лицемерен; престорен; un homme faux2, неискрен човек; 4. изкуствен; porter une faux2,sse barbe слагам си изкуствена брада; 5. измамлив, примамлив; une faux2,sse humilité измамлива скромност; 6. подправен, фалшифициран; fabriquer de la faux2,sse monnaie подправям, фалшифицирам пари; 7. m. лъжа, неистина; заблуждение; être dans le faux2, в заблуждение съм; 8. подправяне, фалшификация; 9. adv. лъжливо; невярно, фалшиво; chanter faux2, пея фалшиво; 10. loc. adv. а faux2, накриво; напразно, без резултат; несправедливо, неоснователно; без причина. Ќ esprit faux2, извратен ум; faire un faux2, pas спъвам се; сгрешавам; faux2,sse couche помятане; faux2,sse porte таен изход; faux2, bois издънка на дърво; faux2, feu засечка (за оръжие); faux2, frère издайник; s'inscrire en faux2, юр. писмено се отричам. Ќ Ant. exact, vrai, authentique. -
13 fiduciaire
adj. (lat. jur. fiduciarius, de fiducia "confiance") юр. фидуциарен (който се основава на доверието); héritier fiduciaire фидуциарен наследник (на който се завещава нещо, за да го предаде другиму); contrat fiduciaire фидуциарен договор (според който се продава фиктивно една вещ срещу заети пари до връщане на тези пари); circulation fiduciaire банкнотно обръщение; monnaie fiduciaire книжни пари ( банкноти). -
14 frappage
m. (de frapper) 1. удряне; чукане; 2. сечене; frappage de la monnaie сечене на пари. -
15 frapper
v. (probabl. du frq. °hrappan) I. v.tr. 1. удрям; бия, наранявам; frapper а mort наранявам смъртоносно; frapper а la porte удрям, блъскам по вратата; 2. засягам (за сетиво); frapper l'oreille засягам слуха; 3. учудвам, удивлявам; 4. постигам, засягам; il fut frappé d'apoplexie той бе засегнат от апоплексия; 5. сека; frapper de la monnaie сека пари; 6. замразявам, изстудявам; vin blanc frappé изстудено бяло вино; 7. фин. облагам; frapper une marchandis d'un impôt облагам стока с данък; 8. огласявам, цепя; 9. падам върху; la lueur du soleil couchant nous frappait en plein visage светлината на залязващото слънце падаше право върху лицата ни; II. v.tr.ind. бия, удрям (за часовник); se frapper удряме се, бием се. Ќ être frappé de постигнат съм от; frapper а toutes les portes хлопам, чукам на много врати ( за да моля за нещо). -
16 gazette
f. (it. gazzetta, du vénitien gazeta "petite monnaie", prix d'une gazette) 1. ост. вестник; 2. прен., ост. бъбрив човек, който обича да разнася новини; 3. клюка. -
17 grisbi
m. (de gris "monnaie grise") арго пари. -
18 menu2,
e adj. (lat. minutus, de minuere "diminuer") 1. малък, незначителен; 2. дребен, ситен; menu2,e monnaie дребни пари; menu2, gibier дребен дивеч; 3. adv. на дребно, ситно; hâcher menu2, кълцам на дребно; 4. m. pl. дребни въглища. Ќ menu2, bois съчки, трески; menu2, plomb сачми; menu2, peuple простолюдие; par le menu2, подробно. -
19 mitraille
f. (a. fr. mite "monnaie de cuivre de Flandre") 1. късове старо желязо; 2. картеч, железария за пълнене на оръдия, джепане; 3. разг. дребни железни монети. -
20 monnayer
v.tr. (de monnaie) сека пари.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
MONNAIE — L’étymologie et la linguistique suffisent à rendre quelque peu mystérieuses l’origine et la signification du mot «monnaie». Le terme français provient de ce que la monnaie romaine était frappée dans le temple de Juno Moneta (de monere :… … Encyclopédie Universelle
Monnaie — Monnaie … Wikipedia
Monnaie — País … Wikipedia Español
Monnaie — (spr. Monnä), la, Felsgallerie zwischen Beauvernier u. St. Branchier auf der Grenze der Bezirke Martinach u. Entremont des Schweizercantons Wallis, ist in Folge der Verheerungen der großen Fluth vom 18. Juni 1818 erbaut, 200 Fuß lang, 16 Fuß hoch … Pierer's Universal-Lexikon
Monnaie — Pour les articles homonymes, voir Monnaie (homonymie). La monnaie est un instrument de paiement spécialisé accepté en règlement d’un achat, d’une prestation ou d une dette. Elle peut remplir trois fonctions principales : la fonction d… … Wikipédia en Français
monnaie — (mo nê) s. f. 1° Pièce de métal servant aux échanges, frappée par une autorité souveraine, et marquée au coin de cette autorité ; en d autres termes, lingot dont le poids et le titre sont certifiés. La monnaie d or de France, sur mille parties … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
MONNAIE — s. f. Toute sorte de pièces de métal, servant au commerce, frappées par autorité souveraine, et marquées au coin d un prince ou d un État souverain. Battre, faire battre monnaie. Avoir droit de battre monnaie. Faire de nouvelle monnaie. Mettre… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
MONNAIE — n. f. Toute sorte de pièces d’or, d’argent, de bronze, de nickel, etc., frappées d’une empreinte légale, qui servent aux échanges et dont la valeur varie suivant le métal, le poids, le titre et la convention. Faire, émettre de nouvelle monnaie.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
monnaie — nf. moné (Aix, Bellecombe Bauges) || manyà (Albertville), MONYÀ (Albanais.001, Annecy.003, Thônes, Villards Thônes), mounyà (Notre Dame Be.), mwènyà (Alex). E. : Économie, Mesure, Pièce. A1) argent, pognon, sous (pl.) : ponyon nm. (001,003). A2)… … Dictionnaire Français-Savoyard
Monnaie — Original name in latin Monnaie Name in other language Monnaie State code FR Continent/City Europe/Paris longitude 47.50162 latitude 0.78872 altitude 112 Population 3442 Date 2012 01 18 … Cities with a population over 1000 database
monnaie — pièce de métal utilisée comme moyen d échange ♦ Moneta surnom de Junon, divinité italique dans le temple de laquelle on fabriquait de la monnaie … Dictionnaire des éponymes
