-
1 marmite
f. (a. fr. marmite "hypocrite", а cause du contenu caché du récipient, du rad. marm- (cf. marmotter) et mite "chatte") 1. тенджера, гърне, казан; 2. съдържанието на една тенджера; 3. воен., ост. голяма граната; 4. ерозионна котловина. Ќ grosse marmite шлем; nez en pied de marmite нос с дебел и вирнат край, чип нос; faire bouillir la marmite осигурявам препитание, издръжка на семейство; écumer la marmite живея като паразит; il n'y a pas si vieille marmite qui ne trouve son couvercle за всеки влак си има пътници; le drapeau noir flotte sur la marmite парите са свършили в семейството. -
2 bouillir
v. (lat. bullire "former des bulles") I. v.intr. 1. вря, възвирам, завирам; 2. прен. кипвам, кипя; je bous de colère кипя от гняв, яд; 3. стерилизирам чрез изваряване; faire bouillir une seringue изварявам спринцовка; faire bouillir du linge изварявам бельо; 4. нетърпелив съм, ядосвам се; II. v.tr. варя, сварявам; bouillir le lait сварявам мляко. Ќ faire bouillir la marmite разг., прен. осигурявам прехраната на семейството. Ќ Ant. geler. -
3 couvrir
v. (lat. cooperire) I. v.tr. 1. покривам; завивам, закривам; couvrir une marmite avec un couvercle покривам тенджера с похлупак; couvrir un meuble d'une housse покривам мебел с чохъл; couvrir qqn. de son corps закривам някого с тялото си; 2. обличам; 3. поемам отговорност; couvrir une faute поемам отговорност за грешка; 4. спотайвам; прикривам; couvrir le vice прикривам порока; couvrir ses subordonnés прикривам подчинените си; 5. воен. защитавам; couvrir une position защитавам позиция; 6. търг. покривам, плащам, компенсирам, гарантирам; couvrir les frais покрива разходите; 7. поет. покривам, обсипвам; couvrir de gloire покривам със слава; couvrir qqn. de boue покривам някого с позор, с кал; 8. изминавам (за разстояние); 9. покривам, оплождам (за мъжко животно); 10. обличам топло; couvrir un enfant обличам топло дете; 11. воен. прикривам някого с оръжие; 12. покривам обсег (за предавател); 13. отразявам събитие (за журналист); II. v. pron. se couvrir 1. покривам се; 2. обличам се; 3. слагам си шапка; 4. търг. гарантирам си вземанията; 5. прикривам се. Ќ couvrir une enchère наддавам повече от друг (при търг); le ciel se couvre заоблачава се; couvrir une carte поставям карта за игра върху друга; поставям пари върху карта за игра; couvrir son jeu крия картите си (държа ги така, че останалите да не могат да ги видят); l'horizon se couvre прен. задават се неприятности. Ќ Ant. découvrir, dégager, dégarnir, dévoiler. -
4 marmitée
f. (de marmite) съдържанието на една пълна тенджера. -
5 marmiter
v.tr. (de marmite "bois de gros calibre") воен., ост. бомбардирам, обстрелвам с тежки снаряди. -
6 marmiteux,
se adj. (de marmite) 1. жалък, нещастен, клетнишки, беден; 2. m., f. нещастник, клетник, бедняк. -
7 marmiton
m. (de marmite) помощник-готвач. -
8 nez
m. (lat. nasus) 1. нос; nez aquilin орлов нос; nez droit прав нос; nez retroussé вирнат нос; 2. лице; nez а nez лице с лице; 3. ост. обоняние; нюх; 4. усет, инстинкт; нюх; чувство; avoir le nez fin имам тънък усет; 5. геогр. нос (в море); 6. муцуна, зурла (на животно); 7. изпъкнала част (на кораб, самолет и др.). Ќ faire un nez цупя се; mener qqn. par le nez (или par le bout du nez) водя някого за носа, правя с някого каквото си искам; mettre, fourrer son nez quelque part меся се, вра си носа, където не ми е работа; rire au nez de qqn. открито се подигравам на някого; nez en pied de marmite сплеснат кръгъл нос; nez de betterave голям червен лъскав нос; nez а boire au baril сплеснат нос; nez de pompettes пиянски зачервен нос; avoir un pied de nez срамувам се от нещо; а plein nez много силно; а vue de nez приблизително; le nez au vent шляейки се; avoir du nez (creux) имам нюх; avoir qqn. dans le nez не понасям някого; avoir un verre (coup) dans le nez леко съм пийнал; se casser le nez претърпявам неуспех.
См. также в других словарях:
marmite — [ marmit ] n. f. • 1313; du rad. marm (cf. marmotter) et mite « chatte » I ♦ 1 ♦ Récipient de métal, assez haut, muni d un couvercle et généralement d anses (ou oreilles), qui autrefois avait trois pieds, dans lequel on fait bouillir l eau, cuire … Encyclopédie Universelle
marmite — MARMITE. s. f. Pot qui est ordinairement de fer ou de cuivre, où l on fait boüillir les viandes & autres choses pour faire du potage. Marmite de cuivre. grande marmite. petite marmite. la marmite est pleine. la marmite bout. escumer la marmite.… … Dictionnaire de l'Académie française
Marmite® — /märˈmīt/ noun A spread for bread, etc made from yeast and vegetable extracts ORIGIN: Ety as for ↑marmite … Useful english dictionary
marmite — [mär′mīt; mär mēt′] n. 1. a usually ceramic pot for making soup 2. soup made in, or as if in, such a pot [M ] trademark for an extract made from brewer s yeast … English World dictionary
Marmite — For French casserole pot, see Marmite (cooking dish). A jar of British Marmite Marmite ( / … Wikipedia
Marmite — Un bote con la presentación comercial de Marmite. Marmite es uno de los productos ingleses más populares y que se puede decir que cabe dentro de la categoría de alimentos saborizantes, es muy empleado como pasta para untar en las tostadas y está… … Wikipedia Español
marmite — (mar mi t ) s. f. 1° Vaisseau en terre ou en métal où l on fait bouillir les viandes dont on fait du potage. • Et nous les réduirons [les loups et autres carnassiers] Aux mets de l âge d or autant que nous pourrons ! Ils n auront ni croc ni… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
MARMITE — n. f. Vase de terre ou de métal, où l’on fait ordinairement cuire les viandes dont le bouillon sert à faire le potage. Marmite de cuivre, de fonte, de terre. Grande, petite marmite. Une marmite pleine. La marmite bout. écumer la marmite.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
MARMITE — s. f. Vase de terre ou de métal, à trois pieds, où l on fait ordinairement cuire les viandes dont le bouillon sert à faire le potage. Marmite de cuivre, d argent, de fonte, de terre. Grande, petite marmite. Une marmite pleine. La marmite bout.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
marmite — nf. (avec couvercle, autrefois en fonte noire, aujourd hui en alliage d aluminium, à fond moins large que la partie supérieure), avec une poignée supérieure comme celle d un seau ; cocotte minute, auto cuiseur : branzin nm. (Saxel.002, Thônes.004 … Dictionnaire Français-Savoyard
Marmite — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Une marmite est un ustensile de cuisine; Une marmite ou marmite du diable ou marmite de géant est aussi un terme utilisé en géomorphologie, hydrologie et… … Wikipédia en Français
