-
1 tail
{teil}
I. 1. опашка
with one's TAIL between one's legs с подвита опашка (и прен.)
with TAIL up прен. в добро настроение
to turn TAIL обръщам гръб, бягам (от опасност и пр.)
close at someone's TAIL по петите на някого
to tread on one's own TAIL навреждам на/себе си вместо на друг
2. нещо, наподобяващо опашка, опашка на комета, хвърчило, самолет и пр
3. край, крайчец
to look at someone out of the TAIL of one's eye поглеждам някого с крайчеца на окото си
4. долен/заден/изтънен край, част на керемида и пр., която се подава под друга
задна част (нa кола, самолет и пр.)
5. край, завършък (на дреха, върволица, процесия, явление и пр.)
the TAIL of a storm сравнително притихване в края на буря
the TAIL of a stream тиха вода след буйно течение/водовъртеж и пр
6. изтъняване, удължение (на плитка и пр.)
7. опашчица, чертичка, камшиче (на буква, нота и пр.)
8. разг. свита
9. прен. опашка, по-малко влиятелна част (на партия и пр.), сп. послаба част на отбор и пр
10. шлейф (на рокля)
11. рl разг. фрак
12. sl. човек, който следи/наблюдава някого
to put a TAIL on someone разг. нареждам да бъде следен някой
13. обик. рl обратната страна на монета, тура
14. вулг. задник
15. бялото поле на долния край на страница
II. 1. слагам опашка на (хвърчило и пр.)
2. прибавям, прикачам (on to на, към)
3. sl. следя, проследявам, вървя по петите на
4. режа/отрязвам опашката на (aгне и пр.)
5. късам/режа/изчиствам дръжките на плодове
6. вървя в края на/завършвам върволица, процесия и пр., нижа се, точа се (after след)
7. постепенно намалявам, загубвам се, изчезвам
tail after следя/следвам отблизо, вървя по петите на
tail away изоставам, влача се, точа се, мъкна се (на края на група, върволица и пр.), замирам, заглъхвам, губя се, чезна, постепенно изтънявам, намалявам се, разпилявам се, изчезвам
tail in закрепям края на греда в стена и пр.
tail off tail away, понижавам се, влошавам си качеството
tail on прибавям, притурям
III. n юр. ограничение на условията за наследяване
IV. a юр. ограничен, с известни условия (за право на наследяване)* * *{teil} n 1. опашка; with o.'s tail between o.'s legs с подвита опаш(2) {teil} v 1. слагам опашка на (хвьрчило и пр.); 2. прибавям, {3} {teil} n юр. ограничение на условията за наследяване.{4} {teil} а юр. ограничен, с известни условия (за право на насл* * *тура; следя; опашка;* * *1. 1 sl. човек, който следи/наблюдава някого 2. 1 бялото поле на долния край на страница 3. 1 вулг. задник 4. 1 обик. рl обратната страна на монета, тура 5. 1 рl разг. фрак 6. close at someone's tail по петите на някого 7. i. опашка 8. ii. слагам опашка на (хвърчило и пр.) 9. iii. n юр. ограничение на условията за наследяване 10. iv. a юр. ограничен, с известни условия (за право на наследяване) 11. sl. следя, проследявам, вървя по петите на 12. tail after следя/следвам отблизо, вървя по петите на 13. tail away изоставам, влача се, точа се, мъкна се (на края на група, върволица и пр.), замирам, заглъхвам, губя се, чезна, постепенно изтънявам, намалявам се, разпилявам се, изчезвам 14. tail in закрепям края на греда в стена и пр 15. tail off tail away, понижавам се, влошавам си качеството 16. tail on прибавям, притурям 17. the tail of a storm сравнително притихване в края на буря 18. the tail of a stream тиха вода след буйно течение/водовъртеж и пр 19. to look at someone out of the tail of one's eye поглеждам някого с крайчеца на окото си 20. to put a tail on someone разг. нареждам да бъде следен някой 21. to tread on one's own tail навреждам на/себе си вместо на друг 22. to turn tail обръщам гръб, бягам (от опасност и пр.) 23. with one's tail between one's legs с подвита опашка (и прен.) 24. with tail up прен. в добро настроение 25. вървя в края на/завършвам върволица, процесия и пр., нижа се, точа се (after след) 26. долен/заден/изтънен край, част на керемида и пр., която се подава под друга 27. задна част (нa кола, самолет и пр.) 28. изтъняване, удължение (на плитка и пр.) 29. край, завършък (на дреха, върволица, процесия, явление и пр.) 30. край, крайчец 31. късам/режа/изчиствам дръжките на плодове 32. нещо, наподобяващо опашка, опашка на комета, хвърчило, самолет и пр 33. опашчица, чертичка, камшиче (на буква, нота и пр.) 34. постепенно намалявам, загубвам се, изчезвам 35. прен. опашка, по-малко влиятелна част (на партия и пр.), сп. послаба част на отбор и пр 36. прибавям, прикачам (on to на, към) 37. разг. свита 38. режа/отрязвам опашката на (aгне и пр.) 39. шлейф (на рокля)* * *tail [teil] I. n 1. опашка; with o.'s \tail between o.'s legs с подвита опашка (и прен.); \tails up в добро настроение, весел; the \tail is wagging the dog нещо дребно (незначително) командва парада (диктува събитията); to turn \tail проявявам малодушие, бягам от опасност; to twist the \tail of измъчвам, дразня; close at s.o.'s \tail по петите на някого; to tread on o.'s own \tail навреждам на себе си вместо на друг; 2. нещо подобно на опашка; опашка (на комета, хвърчило, самолет и пр.); прен. върволица, край; завършек; крайчец; долен (заден) край; част (на керемида и пр.), която се подава под друга; \tail of hair плитка, кичур ( коса); \tail of a cart ( car) задна част на кола (каруца); \tail of a storm затишие на края на буря; 3. опашчица (на буква); 4. разг. свита, придружители на високопоставено лице; 5. прен. опашка; по-малко влиятелна част (на партия и пр.); 6. шлейф (на рокля); 7. пеш, долен край на дреха (и coat-\tail); pl фрак; 8. обикн. pl обратната страна на монета, тура; head or \tail ези или тура; 9. преследвач, "опашка", шпионин; to put a \tail on s.o. разг. нареждам да се следи някой; 10. sl задник; 11. sl vulg съвкупление, полов акт; 12. sl vulg "нещо за наебаване" (за жена като сексуален обект); II. v 1. слагам опашка на (хвърчило и пр.); 2. разг. следя, вървя по петите на; проследявам; 3. режа (отрязвам) опашката на (агне и пр.); 4. късам (режа) дръжките или крайчеца на ( плодове); 5. вървя на края на (процесия и пр.); 6. мор. to \tail the tide, to \tail up and down stream люлея се с прилива (за закотвен кораб); tail III. n ограничение на условията за наследяване; \tail general собственост с общо ограничение по отношение на кръга от наследници; \tail male ( female) владение с право на предаване само по мъжка (женска) линия; \tail special имущество, преминаващо към наследниците само на определена категория; IV. adj ограничен с известни условия (за право на наследяване).
См. также в других словарях:
Dog Park (film) — Dog Park Directed by Bruce McCulloch Produced by Susan Cavan … Wikipedia
male´ness — male «mayl», noun, adjective. –n. 1. a man or boy; male human being. Males belong to the sex that, when mature, produce sperm. 2. any animal of the same sex as a man or boy. A rooster is a male. 3. a) a flower having a stamen or stamens but no… … Useful english dictionary
Dog — For other uses, see Dog (disambiguation). Domestic dog Temporal range: 0.015–0 Ma … Wikipedia
Dog health — Cavalier King Charles Spaniel with bandaged foot … Wikipedia
dog — dog1 W1S1 [dɔg US do:g] n ▬▬▬▬▬▬▬ 1¦(animal)¦ 2¦(male animal)¦ 3¦(woman)¦ 4 dog eat dog 5 be going to the dogs 6¦(dishonest)¦ 7 a dog s life 8 make a dog s breakfast of something 9 a dog s dinner … Dictionary of contemporary English
dog — dog1 [ dɔg ] noun count *** 1. ) an animal kept as a pet, for guarding buildings, or for hunting. A young dog is called a puppy: Have you fed the dog? Out on the street, a dog began to bark. dog food/biscuits a ) a male dog or a male animal that… … Usage of the words and phrases in modern English
dog — I UK [dɒɡ] / US [dɔɡ] noun [countable] Word forms dog : singular dog plural dogs *** 1) a) an animal kept as a pet, for guarding buildings, or for hunting. A young dog is called a puppy Have you fed the dog? Out on the street, a dog began to bark … English dictionary
dog — [[t]dɒ̱g, AM dɔ͟ːg[/t]] ♦♦ dogs, dogging, dogged 1) N COUNT A dog is a very common four legged animal that is often kept by people as a pet or to guard or hunt. There are many different breeds of dog. Outside, a dog was barking... The dog growled … English dictionary
dog — 1 noun (C) 1 ANIMAL a very common animal that people keep as a pet or to guard a building: I could hear a dog barking. 2 MALE ANIMAL a male dog, fox 1 (1) etc compare bitch 1 (1) 3 be going to the dogs informal if an organization is going to the… … Longman dictionary of contemporary English
dog — I. noun Usage: often attributive Etymology: Middle English, from Old English docga Date: before 12th century 1. a. canid; especially a highly variable domestic mammal (Canis familiaris) closely related to the gray wolf b. a male dog; also a male… … New Collegiate Dictionary
male- — a combining form meaning evil, occurring in loanwords from Latin: malediction. Cf. mal . [ L; see MAL ] * * * male «mayl», noun, adjective. –n. 1. a man or boy; male human being. Males belong to the sex that, when mature, produce sperm. 2. any… … Useful english dictionary
