-
1 maladie
f. (de malade) болест; заболяване; maladie épidémique епидемична болест; maladie infectieuse инфекциозна болест; maladie héréditaire наследствена болест; maladie sexuellement transmissible (M.S.T.) венерическа болест; maladie interne вътрешна болест; maladie mentale душевна болест; maladie des radiations лъчево заболяване. Ќ en faire une maladie ядосвам се; maladie diplomatique лъжливо неразположение ( с цел да се освободи от неприятно задължение). -
2 analepsie
f. (du gr. analambanein "se remettre d'une maladie") мед. аналепсия (възстановяване на здравето, силите). -
3 atteinte
f. (de atteindre) 1. нараняване; 2. нападение, посегателство; 3. повреда; 4. мед. пристъп; une atteinte de la maladie пристъп на болестта. Ќ porter atteinte а l'honneur de qqn. накърнявам честта на някого; porter atteinte au crédit de qqn. излъгвам доверието на някого; porter atteinte aux droits de qqn. накърнявам правата на някого. -
4 auto-immun,
e adj. (de auto- et immun) в съчет. maladie auto-immun,e болест, при която организмът сам разрушава имунната си система, автоимунна болест. -
5 carence
f. (bas lat. carentia, de carere "manquer") 1. юр. несъстоятелност (липса на недвижим имот за покриване на дълг); procès-verbale de carence протокол, с който се установява несъстоятелност; 2. недохранване, недояждане; maladie par carence заболяване от недояждане; carence en fer липса на желязо в организма; 3. отклоняване, отказване ( от поети задължения). Ќ carence affective псих. липса на привързаност на детето към майката. Ќ Ant. solvabilité; action, présence. -
6 colique1
f. (lat. colica, pour colica passio, littéralt. "maladie colique" de l'adj. gr. kôlikos, de kôlon "côlon") 1. колика, болка в корема; colique1s néphrétiques бъбречни болки; 2. диария. Ќ avoir la colique1 страх ме е; имам диария; donner la colique1 причинявам голяма досада на някого; quelle colique1! какъв досадник!; colique1 de miserere ост. колики поради запушване на червата. Ќ Hom. cholique. -
7 communiquer
v. (lat. communicare "être en relation avec") I. v.tr. 1. съобщавам; communiquer une nouvelle съобщавам новина; 2. разгласявам; 3. предавам; communiquer un mouvement а предавам движение на; communiquer une maladie предавам болест, заразявам; 4. споделям; communiquer sa joie споделям радостта си; II. v.intr. 1. съобщавам се; имам връзка; la chambre communique avec la salle de bains стаята има връзка с банята; 2. общувам; communiquer avec qqn. общувам с някого; 3. влияя на общественото мнение. -
8 compensé,
e adj. (de compenser) компенсиран; maladie compensé,e болест, с която организмът се е справил; temps compensé, време с компенсация в спорта ( за изравняване на условията на отделните спортисти). -
9 congé
m. (lat. commeatus "action de s'en aller", de meare "circuler") 1. отпуск, отпуска; demander un congé искам отпуск; congé de convalescence отпуск за възстановяване след болест; congé payé платен отпуск; congé de maladie отпуск по болест; congé de maternité отпуск по майчинство; prendre une semaine de congé вземам една седмица отпуск; 2. ваканция; congé de semestre семестриална ваканция; 3. оставка, уволнение, уволняване; recevoir son congé уволнен съм; donner congé а qqn. уволнявам някого; prendre son congé излизам в оставка, уволнявам се; congé définitif (absolu) окончателно освобождаване от военна служба; congé de réforme (de renvoi) освобождаване от военна служба по здравословни причини; 4. сбогуване, прощаване; prendre congé de qqn. сбогувам се с някого; audience de congé прощална аудиенция; 5. ост. позволение, разрешение; 6. архит. полужлеб на колона; 7. акт, с който се прекратява договор; donner congé а un locataire прекратявам договор с наемател; 8. документ, с който се разрешава транспорта на стоки, за които се плащат акцизи и такси. Ќ Ant. occupation, travail. -
10 contagieux,
se adj. (lat. contagiosus) 1. мед. заразен, заразителен; maladie contagieux,se заразна болест; virus contagieux, заразен вирус; 2. m., f. заразен човек; 3. прен. заразителен, който се предава лесно; rire contagieux, заразителен смях. Ќ Ant. intransmissible. -
11 contracter
v.tr. (lat. jur. contractus, de contrahere "resserrer") 1. сключвам (договор); contracter un mariage сключвам брак; contracter une alliance avec qqn. сключвам съюз с някого; 2. свивам, съкращавам; contracter les muscles свивам мускулите; 3. поемам; contracter une obligation поемам задължение; 4. мед. прихващам; contracter une maladie прихващам болест; contracter le SIDA прихващам, заразявам се от СПИН; 5. придобивам (навик); se contracter свивам се, присвивам се; прихващам се. Ќ Ant. dissoudre, rompre; dilater, gonfler; décontracter, détendre. -
12 cutané,
e adj. (du lat. cutis "peau") анат. кожен; maladie cutané,e кожна болест. -
13 endémie
f. (gr. endêm(i)on nosêma "maladie indigène") мед. ендемия (болест, която върлува постоянно или често в дадена област). -
14 éradiquer
v.tr. (de éradication) премахване, изтръгване; éradiquer une maladie премахвам болест; éradiquer la pouvreté премахвам бедността. -
15 espionite
f. ou espionnite f. (de espion et -ite "maladie") фобия от шпиони, шпиономания. -
16 évolution
f. (lat. evolutio "action de dérouler", de volvere "rouler") 1. еволюция, развитие; en évolution в прогрес; 2. воен., мор. тактически маневри; 3. спорт. общи движения, фигури на спортна група; 4. прен. преобразуване, изменяне; 5. развитие, ход, достигнато състояние; évolution d'une maladie състояние на болестта. Ќ Ant. immobilité, stabilité, fixité, permanence. -
17 gagner
v. (frq. °waidanjan "se procurer de la nourriture, du butin; d'où "paître, brouter") I. v.tr. 1. печеля, спечелвам; gagner son pain печеля (изкарвам) си хляба; gagner du temps спечелвам време; gagner de l'argent печеля пари; gagner les élections печеля изборите; gagner un procès печеля процес; gagner au loto печеля на тото; 2. хващам, прихващам (заразявам се); gagner une maladie прихващам болест; 3. подкупвам, привличам, спечелвам; gagner des témoins подкупвам свидетели; gagner des amis печеля приятели; 4. заслужавам; vous avez bien gagné vos vacances заслужихте ваканцията си; 5. стигам до, достигам, добирам се; връщам се, прибирам се; gagner sa chambre връщам се (прибирам се) в стаята си; l'inondation gagne les bas quartiers наводнението достига ниските квартали; 6. вземам, набирам; gagner du terrain sur qqn. набирам преднина пред някого; 7. прен. обхващам; la peur me gagne обхваща ме страх; la fatigue le gagne умората го обхваща; II. v.intr. 1. печеля, спечелвам; il ne gagne pas а être reconnu той не печели ако бъде разпознат; 2. подобрявам се, ставам по-пивък (за вино); le vin gagne en vieillissant виното става по-пивко, след като отлежи; 3. разпространявам се, разпростирам се (за огън); l'incendie gagne пожарът се разпространява; se gagner 1. спечелвам се; 2. прихващам се ( за болест). Ќ gagner du pays скитам по света; gagner les champs избягвам, офейквам; gagner le dessus надвивам; gagner le large излизам в открито море; gagner le vent (au vent) надвивам вятъра; son style a gagné en précision стилът му стана по-прецизен; gagner sur la quantité печеля по-голямо количество; gagner qqn. de vitesse надпреварвам някого. Ќ Ant. perdre; échouer, reculer; abandonner, quitter. -
18 graphiose
f. (de graphium, nom du champignon qui cause cette maladie et -ose) графиоза, паразитна болест по брястовите дървета. -
19 grave
adj. (lat. gravis) 1. ост. тежък; 2. прен. улегнал, сериозен, импозантен; un maintien grave сериозно държане; un grave magistrat внушаващ респект магистрат; un air grave сериозен вид; 3. важен, сериозен, значителен; c'est un grave problème това е сериозен проблем, опасен, тежък, с последствия; maladie grave опасна, тежка болест; la situation est grave положението е опасно; le moment est grave моментът е критичен; il n'y a rien de grave няма нищо опасно; 4. грам. който има тежко ударение; voyelle grave гласна с тежко ударение; accent grave тежко ударение; 5. муз. нисък (за звук, тон); notes graves ниски ноти; 6. m. нисък тон; le grave регистърът на ниските тонове; 7. adj. et adv. муз. бавен, тържествен, бавно, тържествено ( за музика). Ќ Ant. badin, familier, frivole, insouciant; futile; anodin, bénin; léger; aigu. Ќ Hom. graves. -
20 grief,
ève adj. (du lat. pop. grevis, du class. gravis) ост. тежък, опасен; maladie grief,ève ост. тежка болест.
См. также в других словарях:
maladie — [ maladi ] n. f. • 1150; de malade I ♦ 1 ♦ Altération organique ou fonctionnelle considérée dans son évolution, et comme une entité définissable. (Chez l homme) Maladie bénigne. ⇒ indisposition, malaise. Maladie grave, incurable, inguérissable,… … Encyclopédie Universelle
maladie — Maladie, Morbus, AEgritudo, AEgrotatio, Inualetudo. Maladie qui court sur les hommes ou sur le bestail, Lues luis. Maladie contagieuse, Contagium, Contagio. Continuelle maladie, Morbus sonticus, B. Longue maladie, Pertinax morbus. Maladie… … Thresor de la langue françoyse
maladie — Maladie. s. f. Dereglement, indisposition, alteration dans la santé. Maladie legere. grande maladie. fascheuse maladie. longue maladie. maladie incurable, mortelle. maladie compliquée. maladie populaire. maladie contagieuse, epidemique. maladie… … Dictionnaire de l'Académie française
maladie — MALADÍE, maladii, s.f. (livr.) Boală. ♢ Maladie mitrală = boală de inimă care afectează valvula dintre atriu şi ventriculul stâng. Maladie albastră = cianoză. – Din fr. maladie. Trimis de claudia, 13.09.2007. Sursa: DEX 98 MALADÍE s. 1. v.… … Dicționar Român
MALADIE — MALADIE, MÉDECINE. Je suppose qu une belle princesse, qui n aura jamais entendu parler d anatomie, soit malade pour avoir trop mangé, trop dansé, trop veillé, trop fait tout ce que font plusieurs princesses; je suppose que son médecin lui… … Dictionnaire philosophique de Voltaire
Maladie — The Sick Girl (en français : La Fille Malade) de Michael Ancher La maladie est une altération des fonctions ou de la santé d un organisme vivant, animal ou végétal. On parle aussi bien de la maladie, se référant à l ensemble des altérations… … Wikipédia en Français
maladie — (ma la die) s. f. 1° Altération dans la santé. • Ils [deux médecins] triomphaient encor sur cette maladie : L un disait : il est mort, je l avais bien prévu ; S il m eût cru, disait l autre, il serait plein de vie, LA FONT. Fabl. V, 12. • J … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
MALADIE — s. f. Altération dans la santé. Maladie légère. Grande, fâcheuse, longue maladie. Maladie grave, dangereuse, incurable, mortelle, compliquée, contagieuse, épidémique, endémique, chronique, aiguë, interne, externe, héréditaire. Maladie cutanée.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
MALADIE — n. f. Altération plus ou moins profonde dans la santé. Maladie légère. Grande, longue maladie. Maladie grave, dangereuse, incurable, mortelle, contagieuse, épidémique, endémique, chronique, aiguë, interne, héréditaire. La maladie du sommeil. La… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
maladie — nf. : MÂ nm. (Albanais.001, Annecy.003, Leschaux.006, Montagny Bozel.026, Thônes.004) ; MALADI nf. (001,026, Aix, Cohennoz, Megève, Marthod, St Jean Arvey.224, Saxel.002), maladyà (003,004). E. : Épidémie, Levé, Malade, Neurasthénie. A1) maladie… … Dictionnaire Français-Savoyard
maladie — n.f. Maladie grave de la faune ou de la flore : Les arbres ont la maladie. / Maladie de neuf mois, grossesse. / En faire une maladie, exagérer sa contrariété. / Avoir la maladie de, la manie : La maladie de la propreté … Dictionnaire du Français argotique et populaire
