-
41 sortir1
v. (p.-к. de sortir3, ou du lat. pop. °surctus, class. surrectus, de sorgere "jaillir") I. v.intr. 1. излизам; sortir1 de chez soi излизам от дома си; elle sortait peu тя излизаше рядко (на спектакли, заведения и др.); 2. излизам, тръгвам, напускам; sortir1 discrètement излизам незабелязано; 3. преставам да бъда употребяван; sortir1 de service излизам от употреба; 4. свършвам; écolier qui sort а six heures ученик, който свършва училище в шест часа; 5. излизам, освободен съм (от нещо); 6. отървавам се, освобождавам се, спасявам се, излизам; sortir1 de difficulté (d'embarras) излизам от затруднение; 7. завършвам образованието си някъде; nouvellement sorti de l'université скоро завършил университета; 8. отклонявам се, отдалечавам се; sortir1 d'un sujet отклонявам се от дадена тема; 9. излизам, отделям се; ce modèle sort de l'ordinaire този модел излиза извън обикновеното; 10. изпъквам, подавам се; les yeux lui sortaient de la tête очите му силно изпъкваха; 11. имам релеф, сила, изпъквам (за картина, мисъл и др.); 12. пониквам, появявам се; plantes qui sortent de terre растения, които поникват от земята; 13. разнасям се, разпространявам се (за топлина, миризма, искри и др.); 14. произхождам, произлизам; sortir1 du peuple произлизам от народа; 15. разхождам се; sortir1 en auto разхождам се с кола; 16. излизам, публикувам се; son livre est sorti публикуваха книгата му; 17. разливам се; rivière qui sort de son lit реката, която се разлива, прелива; 18. дерайлирам (за влак); излизам, отклонявам се от пътя (за автомобил); 19. тегля се, падам се; sujet qui sort а un examen тема, която се пада на изпит; 20. излекувам се; sortir1 de maladie излекувам се от болест; II. v.imp. излиза; il n'est rien sorti de nos recherches нищо не излезе от нашите изследвания; III. v.tr. 1. изваждам; извеждам; извличам; sortir sa voiture du garage изваждам колата си от гаража; 2. освобождавам, избавям; sortir1 d'affaire qqn. избавям някого от дадена ситуация; 3. разг. говоря, дрънкам, бръщолевя; 4. пускам на пазара, публикувам; 5. нар. пъдя, изпъждам; 6. разхождам, извеждам; sortir1 son chien извеждам кучето си; se sortir1 de разг. намирам изход. Ќ sortir1 de soi-même отказвам се от себе си; sortir1 des bornes излизам от границите; sortir1 de ses gonds излизам вън от себе си; sortir1 des rails дерайлирам, излизам от релсите; sortir1 du monde умирам; sortir1 les pieds en avant изнасят ме с краката напред ( умрял съм). -
42 terminal1,
e, aux adj. (lat. terminalis) 1. бот. краен, най-горен, на върха; 2. последен; la phase terminal1,e d'une maladie последната фаза на болест; 3. f. последен клас (в колеж, гимназия преди зрелостния изпит). Ќ Ant. initial, premier. -
43 transmettre
v.tr. (lat. transmittere, d'apr. mettre) 1. предавам; transmettre des traditions предавам традиции; transmettre une information предавам информация; transmettre un mouvement физ. предавам движение; transmettre une maladie предавам болест; 2. юр. прехвърлям; завещавам; 3. радио предавам, излъчвам; se transmettre предавам се, пренасям се. Ќ Ant. acquérir, garder, hériter, recevoir. -
44 transmissible
adj. (lat. transmissum, supin de transmittere) който може да бъде предаден, прехвърлен; maladie transmissible заразна болест. Ќ Ant. incommunicable, intransmissible. -
45 vache
f. (lat. vacca) 1. крава; vache laitière млечна крава; la vache met bas son veau кравата ражда теленце; traire les vaches доя кравите; maladie de la vache folle болестта луда крава; 2. краве месо; 3. кравешка кожа; 4. прен., неодобр., ост. крава (за много дебела жена); 5. разг., ост. полицай; vache а roulettes полицай на велосипед; 6. adj. неодобр. подъл, жесток човек; 7. ост., нар. мързелив и отпуснат човек; 8. la vache! да му се не види!, а, стига бе! (за възмущение, учудване, възхищение); 9. adj. разг. лош, строг, груб; 10. платнен съд за пренасяне на течности ( използван при лагеруване). Ќ manger de la vache enragée живея мизерно, с много лишения; parler français comme une vache espagnole говоря лошо френски език; vache а lait човек, когото използват; coup de pied de (en) vache подлост, лош, подъл номер; chacun son métier, les vaches seront bien gardées посл. там, където всеки си гледа работата, всичко върви добре; être gros comme une vache много съм дебел; il pleut comme vache qui pisse вали много силно; peau de vache лош човек. Ќ Ant. chic, gentil, indulgent. -
46 valoir
v. (lat. valere) I. v.intr. 1. струвам, имам цена, представлявам ценност; cela ne vaut pas cher това не струва скъпо; cela vaut son pesant d'or това струва теглото си в злато; cet objet vaut 1000 francs този предмет струва 1000 франка; 2. имам смисъл; ce raisonnement ne vaut que si... това разсъждение има смисъл само ако...; 3. подхождам, влизам в работа; l'habit vous vaut mieux que le costume фракът ви подхожда повече от костюма; 4. заслужава, струва си; rien qui vaille нищо, което да си заслужава (усилията); ça vaut la peine това си заслужава; ne rien valoir нищо не струвам; cela vaut mieux que това струва повече от; II. v.tr. 1. доставям, давам; донасям; завоювам; la liberté que lui valait ma maladie свободата, която му даваше моето заболяване; 2. имам за последица, за следствие; III. v.impers. il vaut mieux заслужава си, струва си, за предпочитане е; se valoir струваме еднакво, една стока сме. Ќ а valoir по (срещу) сметка, като се приспада от сума, която се дължи; autant vaut (vaudrait) все едно; cela vaut mieux по-добре е; faire valoir qqch. изтъквам, хваля нещо; faire valoir ses droits отстоявам правата си; faire valoir son bien извличам полза от имота си, получавам доходи; mieux vaut peu que rien погов. по-добре малко, отколкото нищо; vaille que vaille каквото и да стане, каквото и да се случи; se faire valoir изтъквам се, хваля се, показвам достойнствата си; ça se vaut разг. това не е нито по-добро, нито по-лошо; tout ça ne vaut pas un clou това нищо не струва; rien ne vaut un bon vin нищо не може да се сравни (да замени) едно хубаво вино; l'inaction ne lui vaut rien бездействието е вредно за него; Paris vaut mieux une messe Париж си заслужава една литургия (думи на Анри IV); le jeu ne vaut pas la chandelle тази работа не си заслужава; ça vaut le coup заслужава си. -
47 vénérien,
ne adj. et n. (du lat. venerius "de Vénus") 1. венерически; maladie vénérien,ne венерическа болест; 2. m., f. човек, болен от венерическа болест; 3. ост. който се отнася до физическата любов, до секса; acte vénérien, сексуален акт. -
48 zoonose
f. (de zoo- et gr. nosos "maladie") мед. зооноза (инфекциозно заболяване по животните, което може да се предаде и на човек).
См. также в других словарях:
maladie — [ maladi ] n. f. • 1150; de malade I ♦ 1 ♦ Altération organique ou fonctionnelle considérée dans son évolution, et comme une entité définissable. (Chez l homme) Maladie bénigne. ⇒ indisposition, malaise. Maladie grave, incurable, inguérissable,… … Encyclopédie Universelle
maladie — Maladie, Morbus, AEgritudo, AEgrotatio, Inualetudo. Maladie qui court sur les hommes ou sur le bestail, Lues luis. Maladie contagieuse, Contagium, Contagio. Continuelle maladie, Morbus sonticus, B. Longue maladie, Pertinax morbus. Maladie… … Thresor de la langue françoyse
maladie — Maladie. s. f. Dereglement, indisposition, alteration dans la santé. Maladie legere. grande maladie. fascheuse maladie. longue maladie. maladie incurable, mortelle. maladie compliquée. maladie populaire. maladie contagieuse, epidemique. maladie… … Dictionnaire de l'Académie française
maladie — MALADÍE, maladii, s.f. (livr.) Boală. ♢ Maladie mitrală = boală de inimă care afectează valvula dintre atriu şi ventriculul stâng. Maladie albastră = cianoză. – Din fr. maladie. Trimis de claudia, 13.09.2007. Sursa: DEX 98 MALADÍE s. 1. v.… … Dicționar Român
MALADIE — MALADIE, MÉDECINE. Je suppose qu une belle princesse, qui n aura jamais entendu parler d anatomie, soit malade pour avoir trop mangé, trop dansé, trop veillé, trop fait tout ce que font plusieurs princesses; je suppose que son médecin lui… … Dictionnaire philosophique de Voltaire
Maladie — The Sick Girl (en français : La Fille Malade) de Michael Ancher La maladie est une altération des fonctions ou de la santé d un organisme vivant, animal ou végétal. On parle aussi bien de la maladie, se référant à l ensemble des altérations… … Wikipédia en Français
maladie — (ma la die) s. f. 1° Altération dans la santé. • Ils [deux médecins] triomphaient encor sur cette maladie : L un disait : il est mort, je l avais bien prévu ; S il m eût cru, disait l autre, il serait plein de vie, LA FONT. Fabl. V, 12. • J … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
MALADIE — s. f. Altération dans la santé. Maladie légère. Grande, fâcheuse, longue maladie. Maladie grave, dangereuse, incurable, mortelle, compliquée, contagieuse, épidémique, endémique, chronique, aiguë, interne, externe, héréditaire. Maladie cutanée.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
MALADIE — n. f. Altération plus ou moins profonde dans la santé. Maladie légère. Grande, longue maladie. Maladie grave, dangereuse, incurable, mortelle, contagieuse, épidémique, endémique, chronique, aiguë, interne, héréditaire. La maladie du sommeil. La… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
maladie — nf. : MÂ nm. (Albanais.001, Annecy.003, Leschaux.006, Montagny Bozel.026, Thônes.004) ; MALADI nf. (001,026, Aix, Cohennoz, Megève, Marthod, St Jean Arvey.224, Saxel.002), maladyà (003,004). E. : Épidémie, Levé, Malade, Neurasthénie. A1) maladie… … Dictionnaire Français-Savoyard
maladie — n.f. Maladie grave de la faune ou de la flore : Les arbres ont la maladie. / Maladie de neuf mois, grossesse. / En faire une maladie, exagérer sa contrariété. / Avoir la maladie de, la manie : La maladie de la propreté … Dictionnaire du Français argotique et populaire
