-
1 médecin
m. (de médecine) лекар, доктор; femme médecin лекарка; médecin-chef главен лекар; médecin major ост. военен лекар; médecin légal, médecin légiste, médecin assermenté лекар по съдебна медицина; médecin praticien лекар-консултант; cabinet de médecin лекарски кабинет; médecin des âmes отец, абат, свещеник; médecin traitant лекуващ лекар; médecin consultant лекар, кйто прави прегледи; médecin généraliste общ лекар; médecin marron незаконен лекар. -
2 médecin-aliéniste
m., f. (de médecin et aliéniste) (pl. médecins-aliénistes) психиатър. -
3 détecteur,
trice adj. (lat. detector) 1. който служи за детектор, детекторен; 2. m. радио детектор; 3. m. констататор; médecin détecteur, диагностик. -
4 euphorbe
f. (lat. euphorbia (herba); de Euphorbus, le nom d'un médecin) бот. млечок, млечка, Euphorbia. -
5 galénique
adj. (du lat. Galenus, nom lat. de Galien, célèbre médecin grec) anm. галенов; pharmacie galénique част от фармацевтиката, която се занимава с придаването на форма на лекарствените продукти, подходяща за употребата им. -
6 guillotine
f. (de Guillotin, n. du médecin qui en préconisa l'usage après Louis et sa louisette) гилотина. Ќ fenêtre а guillotine прозорец, който се вдига и спуска вертикално. -
7 légiste
m. (du lat. lex, legis "loi") законовед, познавач на законите; юридически съветник на френските крале. Ќ médecin légiste съдебномедицински експерт. -
8 major
n. et adj. (lat. major, compar. de magnus "grand") 1. m. помощник-командир на полк на административни стопански части; médecin-major военен лекар; major général генерал-майор; 2. m. le major de la promotion кандидат, приет с най-висока оценка във висше училище; 3. adj. воен. който е с по-голям чин; tambour-major старши барабанчик; 4. f. едно от най-големите предприятия в своята област. -
9 marier
v. tr. (lat. maritare) 1. женя, оженвам, омъжвам, венчавам; marier sa fille а (avec) un médecin женя дъщеря си за лекар; 2. прен. свързвам, съединявам, съчетавам; se marier оженвам се, омъжвам се, венчавам се. Ќ tu te marieras а la fin de l'année израз, който се казва, когато наливат на някого последната капка от бутилка. -
10 médecine
f. (lat. medicina, de medicus "médecin") 1. медицина; médecine clinique клиническа медицина; médecine opératoire хирургична медицина; médecine mentale психиатрична медицина; médecine infantile детска медицина; médecine générale обща медицина; médecine interne медицина по вътрешните болести; médecine du travail медицина за професионални болести; médecine en groupe медицина, практикуване от група лекари в един кабинет; médecine légale съдебна медицина; médecine vétérinaire ветеринарна медицина; faculté de médecine факултет по медицина; Ecole de Médecine медицинска академия (в Париж); faire sa médecine следвам медицина; 2. лекарска практика; en médecine в терапевтично отделение; 3. ост. лекарство, целебно средство; médecine de cheval силно лекарство; дрога. -
11 médical,
e, aux adj. (du lat. medicus "médecin") медицински, лекарски. -
12 médicastre
m. (it. medicastro, de medico "médecin") неодобр. неук лекар, лекар шарлатанин. -
13 prescripteur,
trice n. (de prescrire) 1. човек, който предписва; médecin prescripteur, преглеждащ лекар, който съставя рецепта; 2. човек, организация, които обуславят избора на даден продукт, услуга. -
14 tenir
v. (lat. pop. °tenire, class. tenere) I. v.tr. 1. държа; tenir son chapeau а la main държа шапката си в ръка; tenir un enfant par la main държа дете за ръката; 2. държа под наем; наемам; 3. задържам; le médecin m'a tenu là pendant une demi-heure лекарят ме задържа тук за половин час; 4. съдържател съм, съдържам; bouteille qui tient le litre бутилка, която съдържа цял литър; 5. пазя, запазвам; ses cheveux tenaient la frisure косите Ј запазваха фризурата си; 6. поддържам; tenir un plat chaud поддържа ястие топло; 7. заемам; tenir une position воен. заемам позиция; 8. произнасям (реч, беседа); 9. провеждам; tenir une assemblée (une réunion) провеждам събрание; 10. ръководя, управлявам; tenir qqn. ръководя някого; tenir un hôtel управлявам хотел; 11. прен. считам, смятам; tenir un fait pour certain считам даден факт за сигурен; 12. наследявам; il tient cela de son père наследил го е от баща си; 13. поемам (за посока); движа се; conducteur qui tient sa droite шофьор, който кара от дясната страна; 14. извършвам изпълнявам; tenir une charge изпълнявам задължение; tenir un emploi изпълнявам дадена длъжност; 15. удържам, държа; tenir parole удържам на думата си; tenir un pari изпълнявам облога си; 16. в съчет. tenir а jour държа в изправност (дневник, търговски книги и др.); tenir compagnie държа, правя компания; tenir compte (note) държа сметка (бележка) tenir conseil съвещавам се; tenir en respect държа в респект, страх (подчинение); tenir en secret пазя в тайна; tenir l'affiche не слизам от афиша; tenir l'air, le vol ав. държа се във въздуха; tenir les livres счетоводител съм; tenir la mer плавам в открито море (за кораб); tenir lieu de замествам; tenir rigueur сърдя се; tenir tête противопоставям се; II. v.intr. 1. държа, устоявам; tenir bon, tenir ferme държа (се) здраво; 2. задържам се, стоя; n'y tenant plus, il est parti не можейки да стои повече, той си тръгна; 3. побирам; nous ne tiendrons pas tous dans la voiture няма да можем да се поберем всички в колата; 4. продължавам, трая; leur union tient toujours връзката им все още продължава; 5. поддържам; tenir pour une opinion поддържам дадено мнение; III. v.tr.ind. 1. tenir а qqn., а qqch. прикрепен съм; държа за; желая много; 2. произлизам, произтичам; а quoi donc tient son illusion? откъде произлиза тази му илюзия? 3. tenir de qqn., de qqch. приличам, имам общи черти с; il a de qui tenir има на кого да прилича; IV. v. pron. se tenir 1. стоя държа се; se tenir les bras croisés стоя със скръстени ръце (безделнича); se tenir sur ses gardes (sur le qui-vive) стоя нащрек; 2. държим се (хванали сме се); 3. считам се, смятам се; je me tiens pour insulté считам се за обиден; 4. s'en tenir а задоволявам се с; ограничавам се с; s'en tenir là спирам се ( ограничавам се за нещо). Ќ а l'impossible nul n'est tenu погов. от никого не може да се иска нещо невъзможно; en tenir pour qqn. държа за някого, влюбен съм в някого; faire tenir qqch. а qqn. изпращам, доставям, връчвам нещо на някого; mieux vaut tenir que courir ou un tiens vaut mieux que deux tu l'auras погов. по-добре да притежаваш, отколкото да имаш да вземаш; tenir la main а une chose внимавам зорко за нещо; tenir son rang държа се достойно на поста, който заемам; tenir table ouverte обичам да каня (приемам) гости на трапезата си; tenir un pari хващам се на бас; tiens! а! я гледай! я виж! как така! en tenir une bonne пиян съм; se tenir bien а table имам добър апетит. -
15 tenu,
e adj. (de tenir) 1. гледан; поддържан; bien tenu, добре поддържан; 2. задължен; le médecin est tenu, au secret professionnel лекарят е задължен да пази професионална тайна; 3. m. спорт. задържане на топката (при баскетбол, хандбал и др.). -
16 toubib
m. (ar. d'Algérie tbib, class. tabib "médecin") разг. лекар; хирург. -
17 traitant
m. (de traiter) 1. откупвач на данък; посредник; 2. traitant, traitante adj. обикн. в съчет. médecin traitant лекуващ лекар. -
18 urgence
f. (de urgent) 1. срочност, спешност, неотложност; крайна необходимост; en cas d'urgence в случай на крайна необходимост; il y a grande urgence налага се неотложно, спешно да; 2. loc.adv. d'urgence веднага, незабавно, неотложно, по спешност; être reçu d'urgence par un médecin приет съм по спешност от лекар; service des urgences dans un hôpital службата за спешна помощ в болница. -
19 vétérinaire
adj. et n. (lat. veterinarius, de veterina, plur. neutre, "bêtes de somme") 1. ветеринарен; médecin vétérinaire ветеринарен лекар; 2. m., f. ветеринарен лекар. -
20 voir
v. (lat. videre) I. v. intr. виждам; ne plus voir ослепявам; regarder sans voir гледам без да виждам; voir distinctement виждам ясно; voir au loin виждам надалече, имам добро зрение; ne pas voir plus loin que le bout de son nez не виждам по-далече от носа си; II. v. tr. dir. 1. виждам, гледам; voir qqch. de ses propres yeux виждам нещо със собствените си очи; que vois-je? какво виждам? (при учудване); demander а voir les cartes d'un joueur искам да видя картите на играч; laissez-moi voir le cadeau позволете ми да видя подаръка; voir l'avenir виждам бъдещето; je la vois qui vient виждам я да идва; 2. виждам, свидетел съм на нещо, гледам; voir un film гледам филм; voir un pays виждам, посещавам страна; voir Naples et mourir виж Неапол и умри!; c'est une chose а voir това е нещо, което заслужава да се види; 3. съзирам, забелязвам; j'ai vu des fautes dans ce texte забелязах грешки в този текст; c'est une fille de celles qu'on ne voit pas това момиче е от тези, които хората не забелязват; 4. преглеждам (болен); le médecin vient voir le malade лекарят идва да прегледа болния; 5. посещавам, виждам; venez me voir demain елате да ме видите утре; aller voir qqn. отивам да посетя някого; 6. разглеждам, опознавам, виждам, изучавам; voyons un peu cette affaire я да проучим, да видим тази работа; 7. interj. впрочем, ами, хей, хайде; voyons voir! ами я да видим; voyons, qu'est-ce qui vous prend! хей, какво ви става!; un peu de calme, voyons! хайде малко по-спокойно!; 8. разбирам, схващам; vous voyez ce que je veux dire разбирате какво искам да кажа; ah, je vois! а, разбирам!; 9. смятам, намирам, преценявам; si vous n'y voyez pas d'inconvénient ако не смятате, че ще има пречки; III. v. tr. ind. voir а (+ inf.) съблюдавам за това да, наблюдавам, мисля за това да; il faudrait voir а voir разг. би трябвало да внимаваме, да сме по-внимателни; il faudrait voir а ne pas le rencontrer би трябвало до гледаме да не го срещаме; voir а ce que съблюдавам да, грижа се да, гледам да; se voir 1. виждам се; se voir dans un miroir виждам се в огледало; cela se voit de loin това се вижда отдалече; 2. виждаме се; 3. посещаваме се, ходим си на гости; 4. смятам се, считам се; il se voyait perdu той се смяташе за изгубен; 5. срещам се; cet instrument se voit encore dans les campagnes този инструмент се среща още в селата. Ќ voir le jour раждам се; появявам се (за предмет); voir la paille dans l'њil du voisin et ne pas voir la poutre dans le sien виждам сламката в чуждото око, а не виждам гредата в своето; se faire voir показвам се (за човек); je voudrais vous y voir! бих искал да ви видя ако сте на моето място!; а voir ако се съди по; cela n'a rien а voir avec това няма нищо общо с; cela se voit tous les jours това става често; il verra de quel bois je me chauffe ще види той къде зимуват раците; en faire voir de belles давам някому да разбере; faire voir показвам; il se voit que става, случва се; voir du pays пътувам; j'en ai vu bien d'autres колко съм ги виждал такива; виждал съм и по-лошо; laisser voir откривам, показвам; ils ne peuvent pas se voir те не могат да се гледат (понеже се мразят); ni vu ni connu разг. ни чул, ни видял; ни лук ял, ни лук мирисал; pour voir за опит; voir clair ясно разбирам; voir de bon (de mauvais) њil гледам с добро око (с лошо око); voir loin виждам отдалеч нещата, предвиждам ги; voir faire свидетел съм на нещо; voir tout en beau всичко виждам в розово; voir venir qqn. разг. предусещам, отгатвам намеренията на някого.
См. также в других словарях:
médecin — [ med(ə)sɛ̃ ] n. m. • 1392; medechin v. 1330; de médecine 1 ♦ Personne habilitée à exercer la médecine après obtention d un diplôme sanctionnant une période déterminée d études (en France, le doctorat en médecine). ⇒ docteur, thérapeute, fam.… … Encyclopédie Universelle
Médecin — Chirurgiens lors d une intervention Appellation(s) Docteur en médecine … Wikipédia en Français
medecin — MEDECIN. s. m. Qui fait profession d entretenir la santé & de guerir les maladies. Bon Medecin. excellent Medecin. sçavant Medecin. jeune Medecin. vieux Medecin. Medecin de la Faculté de Paris, de la Faculté de Monpellier. Medecin du Roy.… … Dictionnaire de l'Académie française
Medecin — Médecin Médecin Chirurgiens lors d une intervention Appellation(s) Docteur en médecine Secteur(s) d activité … Wikipédia en Français
Médecin — Essentiellement porté à Nice, le nom est sans doute une francisation de l italien Medicino, diminutif de Medico, Medici (= médecin, latin medicus) … Noms de famille
medecin — m. médecin. voir mètge … Diccionari Personau e Evolutiu
medecin — Medecin, Medicus. Les medecins disputent entre eux, etc. Quaeritur inter medicos cuius, etc. Le college des medecins, Medicinae medicinarum … Thresor de la langue françoyse
médecin — (mé de sin ; l n ne se lie pas : un mé de sin habile, in comme dans indigne ; au pluriel, l s se lie : des mé de sin z habiles) s. m. 1° Celui qui exerce la médecine. • On dit par vieux proverbe, que les fautes des médecins sont heureuses, d… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
MÉDECIN — n. m. Celui qui exerce la médecine. Médecin de la Faculté de Paris, de la Faculté de Montpellier. Médecin des hôpitaux. Médecin spécialiste. Médecin de quartier. Médecin consultant. Médecin d’étal civil. Médecin légiste. Médecin militaire.… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
MÉDECIN — s. m. Celui qui exerce la médecine. Bon, excellent, grand, savant, jeune, vieux médecin. Médecin de la faculté de Paris, de la faculté de Montpellier. Premier médecin du roi. Appeler le médecin. Il est entre les mains des médecins. Il est… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
médecin — nm. MÈDèsSIN (Albanais.001, Annecy, Arvillard, Cohennoz, Saxel.002 | Aix, Albertville, Chambéry, Samoëns), médsin (Bellecombe Bauges, St Pierre Alb.), medzihhinh (Peisey). A1) expr., aller chez le médecin : alâ médecin u / vè le médecin mèdsin… … Dictionnaire Français-Savoyard
