-
1 verre
m. (lat. vitrum) 1. стъкло; verre double дебело стъкло; verre opalin, verre dépoli матово стъкло; verre fumé опушено стъкло; verre coloré оцветено стъкло; verre armé (grillagé) армирано стъкло; verre apyre (pyrex или verre d'Jéna (Jéna) огнеупорно стъкло; verre а vitre обикновено стъкло; verre au plomb оловен кристал; 2. стъклено изделие (чаша, шише и др.); verre а lunettes стъкло на очила; verre de vin чаша с вино; verre а vin винена чаша; verre а champagne чаша за шампанско; verre а dents чашка за изплакване на устата след миене на зъбите; 3. съдържанието на чаша с питие; boire un verre изпивам чаша алкохол. Ќ papier de verre шкурка; personne а metre sous verre разг. много изнежен човек; qui casse les verres les paie който чупи, купи; se briser comme du verre чупя се, троша се лесно; maison de verre къща, в която няма никакви тайни; laine de verre стъклена вата; verre organique плексиглас; verre de volcan обсидиан; verre de montre стъкло на часовник (предпазващо циферблата); porter des verres нося очила; verres de contact контактни лещи; une tempête dans un verre d'eau буря в чаша вода. Ќ Ant. vair, ver, vers, vert. -
2 verré,
e adj. (de verre) който е посипан със стъклен прах. Ќ papier verré, шкурка. Ќ Hom. vairé. -
3 sous-verre
m.inv. (de sous- et verre) (pl. sous-verres) рамка за снимки. -
4 verrechnen
verréchnen sw.V. hb tr.V. включвам в сметката; sich verrechnen сгрешавам в изчисленията (auch übertr); die Überstunden verrechnen включвам извънредните часове труд в сметката; sich in seinem Freund gewaltig verrechnen силно се излъгвам в приятеля си.* * *tr балансирам (сметка); r сгрешавам при смятане (и прен) -
5 verrenken
verrénken sw.V. hb tr.V. изкълчвам (ръка, крак); sich verrenken кълча се; sich (Dat) den Arm verrenken изкълчвам си ръката.* * *ir изкълчвам; -
6 Verrechnung
Verréchnung f, -en 1. изчисление; 2. Wirtsch взаимно разплащане; клиринг; 3. Wirtsch превеждане; прехвърляне; 4. грешка в изчисленията. -
7 Verrechnungsscheck
Verréchnungsscheck m безналичен чек. -
8 verrecken
verrécken sw.V. sn itr.V.umg pejor умирам, пуквам (човек, животно). -
9 verregnet
verrégnet adj дъждовен, през който вали много дъжд. -
10 Verrenkung
Verrénkung f, -en Med изкълчване, луксация. -
11 verrennen
verrénnen sich itr.V. hb държа сляпо на нещо, упорствам; Sich in eine Idee verrennen Придържам се упорито към дадена идея; Sich mit einem Plan verrennen Допускам грешка с даден план. -
12 eau
f. (lat. aqua) 1. вода; eau claire бистра вода; eau douce сладка вода; eau courante течаща вода; eau potable питейна вода; eau dormante (stagnante) застояла вода; eau de pluie дъждовна вода; eau souterraine подпочвена вода; eau gazeuse газирана вода; eaux industrielles индустриални води; château d'eau голям воден резервоар; eau bénite светена вода; eau dure твърда вода (със съдържание на калциеви и магнезиеви соли); eau croupie застояла вода; eau de mer морска вода; eaux salées морски, солени води; eau de source изворна вода; eau de rose розова вода; 2. море; река; езеро; блато; hautes, basses eaux прилив, отлив; l'eau descend има отлив; 3. секреции на човешкото тяло (сълзи, пот, урина); j'étais tout en eau целият бях облян в пот; être tout en eau вир вода съм; 4. в съчет. с имена на плодове и др.: ракия; eau de marc джиброва ракия; eau de prunes сливова ракия; 5. сок (от плодове, растения); 6. pl. минерални извори, бани; eaux thermalers минерални извори; aller aux eaux отивам на минерални бани; 7. прен. бистрота, прозрачност ( на скъпоценен камък). Ќ eau bénite de cave вино; gens de delà l'eau наивни, глупави хора; de la même eau от един и същи род, вид; dans ces eaux-là нещо такова; що-годе; приблизително; а fleur d'eau на еднакво равнище с водата; battre l'eau правя си напразен труд; c'est une goutte d'eau dans la mer капка в морето, маловажно нещо; chambre а eau парен котел (на пералня); c'est un escroc de la plus belle eau първокласен мошеник; coup d'épée dans l'eau дупка в морето; несполучлив опит; eau ardente терпентиново масло; eau de Cologne одеколон; eau de Javel белина; eau de vaisselle помия; eau ferrée вода, в която е потапяно нажежено или ръждясало желязо и която се дава на анемични хора; eau oxygénée кислородна вода; eau régale царска вода; eau rouge вода, размесена с вино; eau seconde разредена азотна киселина; eaux fermées замръзнала част от море; eaux ouvertes незамръзнала част от море; eaux vives (marée de vive eau) най-големи приливи и отливи във време на пълнолуние и новолуние; être dans les eaux de qqn. следвам някого; споделям мнението на някого; n'avoir pas inventé l'eau chaude глупав съм; être comme l'eau et le feu с противоположни характери сме; être comme un poisson dans l'eau чувствам се като риба във вода; faire de l'eau пълня се с вода (за кораб); faire de l'eau уринирам; faire qqch. les pieds dans l'eau дълбоко съм загазил в нещо; faire venir l'eau au moulin de qqn. работя в полза на някого; il ne gagne pas l'eau qu'il boit неспособен и мързелив човек; il n'est pire eau que l'eau qui dort тихата вода е най-опасна; jeter de l'eau а la mer правя в морето дупка; много труд за нищо; l'affaire est tombée dans l'eau работата отиде по дяволите; laisser couler l'eau не преча, не спъвам; оставам нещата да се развиват свободно; l'eau m'en vient а la bouche лигите ми протичат; l'eau va toujours а la rivière пари при пари отиват; les grandes eaux de Versailles версайските водоскоци; manger de l'eau намокря ме дъжда; marin d'eau douce слаб, лош моряк; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; nager dans les grandes eaux заемам високо положение; nager entre deux eaux държа средно положение между две противни страни; pêcher en eau trouble ловя риба в мътна вода; petites eaux слаб алкохол; revenir sur l'eau изплувам, връщам си загубеното; se jeter а l'eau de peur de la pluie от трън та на глог; s'en aller en eau de boudin изчезвам като дим; se noyer dans une goutte d'eau неспособен съм да реша и най-малкия проблем; и най-малката трудност ме обърква; (dans un verre) se ressembler comme deux gouttes d'eau приличаме си като две капки вода; se tenir dans les eaux de qqn. навъртам се около някого; suer sang et eau излиза ми душата (от умора); suivre le fil de l'eau вървя по течението; une tempête dans un verre d'eau силно вълнение за нищо и никакво; tant va la cruche а l'eau qu'а la fin elle se casse веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, най-сетне се счупва. -
13 absorber
v.tr. (lat. absorbere) 1. попивам, абсорбирам, всмуквам; 2. ям, пия; absorber un verre de whisky изпивам чаша уиски; 3. прен. поглъщам; absorber les économies изхарчвам спестяванията; entreprise qui absorbe une autre предприятие, което поглъща друго; ce travail l'absorbe totalement тази работа го поглъща изцяло; s'absorber v.pron. 1. поглъщам се, изчезвам, просмуквам се; 2. прен. задълбочавам се. Ќ Ant. dégorger, rejeter. -
14 amplifiant,
e adj. (de amplifier) увеличителен; verre amplifiant, физ. увеличително стъкло. -
15 blanc2,
blanche adj. (frq. °blank "brillant") 1. бял; race blanc2,che бяла раса; barbe blanc2,che бяла брада; 2. чист, измит, изпран; linge blanc2, чисти долни дрехи; 3. бледен, побледнял; 4. невинен, оправдан, чист, неопетнен. Ќ arborer drapeau blanc2, издигам бяло знаме, предавам се (за войска); argent blanc2, сребърни пари, бели пари; arme blanc2,che хладно оръжие; carte blanc2,che пълна свобода, пълна власт; c'est bonnet blanc2, et blanc2, bonnet не по врат, ами по шия; dire tantôt blanc2, tanôt noir постоянно променям мнението си; faire chou blanc2, не постигам никакъв резултат, не успявам; gelée blanc2,che скреж, слана; harengs blanc2,s солени, но неопушени херинги; nuit blanc2,che безсънна нощ; vers blanc2,s бели, неримувани стихове; verre blanc2, безцветно стъкло; fer-blanc2, тенекия; globule blanc2, бяло кръвно телце; houille blanche водна енергия; produits blanc2,s бяла домакинска техника; page blanc2,che чиста страница; voter blanc2, гласувам с бяла бюлетина; mariage blanc2, фиктивен брак; voix blanc2,che безизразен глас; lumière blanc2,che светлина, която прилича на дневната; bruit blanc2, широкоспектърен шум, покриващ голяма част от честотната скЂла; променлив паразитен шум; salle blanc2,che стерилна стая. Ќ Ant. noir, fade, malpropre. -
16 bombé,
e adj. (de bomber) издут, изпъчен, изпъкнал; verre bombé, изпъкнало стъкло; route bombé, път с неравности, издатини. Ќ Ant. concave, creux. -
17 bord
m. (frq. °bord "bord d'un vaisseau") 1. край; le bord d'un gouffre край на бездна; бездна; 2. ръб; le bord d'un verre ръб на чаша; bords d'une plaie краища на рана; 3. ивица; 4. обшивка; 5. бряг; au bord de la mer на морския бряг; le bord d'une rivière речният бряг; 6. мор. кораб, страна на кораб, борд; monter а bord качвам се на кораба; vaisseau de bas bord малък двуетажен кораб (за близко плаване); vaisseau de haut bord многоетажен кораб (за далечно плаване); virer de bord обръщам кораба; jeter par-dessus bord хвърлям през борда. Ќ а pleins bords пълно, изобилно; bord а bord един до друг, съвсем близо; догоре; rouge bord пълна чаша с вино; hommes du bord екипаж на кораб; livre de bord бордови дневник; les moyens du bord средствата, които случаят предлага; être du bord de qqn. на едно и също мнение, на една и съща страна съм с някого; chapeau а large bord шапка с широка периферия; être au bord de qqch. прен. съвсем близо съм до; être au bord de la tombe пред умиране съм; être au bord des larmes готов съм да заплача; sur les bords разг. според случая, с лекота. Ќ Ant. centre, intérieur, milieu; fond. -
18 bullé,
e adj. (de bulle) с мехурчета (за твърдо тяло); verre bullé, стъкло с въздушни мехурчета. -
19 bulle1
f. (lat. bulla) 1. мехур; bulle1 de savon сапунен мехур; bulle1s de verre мехурчета въздух в стъкло; 2. балонче; bulle1 de chewing-gum балонче от дъвка; 3. bebé-bulle1 кувьоз за бебета; 4. мед. пришка; 5. балонче в комикс, което изобразява думите на герой от рисунката; 6. уч. арго най-слаба оценка в училище. Ќ chambre а bulle1s физ. инструмент за фотографиране и изучаване на траекторията на елементарни частици; coincer la bulle1 разг. нищо не върша, почивам си; niveau а bulle1 нивелир с въздушно мехурче. -
20 cathédrale
f. (de église cathédrale) катедрала, епископална църква. Ќ verre cathédrale полупрозрачно стъкло с неравна повърхност.
См. также в других словарях:
VERRE — Les verres constituent un ensemble extrêmement varié de produits dont les propriétés sont innombrables. Celles ci dépendent fortement des traitements subis, thermiques notamment. Leur mise au point résulte aujourd’hui des progrès des… … Encyclopédie Universelle
VERRE (ART DU) — Le verre est une des matières les plus fragiles, qui a pu pourtant, depuis 3 500 à 4 000 ans, alliant l’utile à l’agréable, renaître ici ou là, pour reprendre une grande importance, après des éclipses dues probablement plus à des événements… … Encyclopédie Universelle
verre — VERRE. s. m. Certaine matiere qui estant fonduë par le feu, devient transparente, & facile à casser. Verre fait de fougere, de cailloux, de sable, &c. verre blanc. verre de Lorraine. verre espais. verre double. verre mince. verre clair. verre net … Dictionnaire de l'Académie française
Verre blinde — Verre blindé Verre blindé après une tentative de vol dans une bijouterie. Le verre blindé est un assemblage de plusieurs feuilles de verre minéral et/ou organique (polycarbonate), associées entre elles par des films intercalaires (généralement du … Wikipédia en Français
Verre blindé — après une tentative de vol dans une bijouterie. Le verre blindé est un assemblage de plusieurs feuilles de verre minéral et/ou organique (polycarbonate), associées entre elles par des films intercalaires (généralement du PVB). Cet assemblage est… … Wikipédia en Français
Verre feuillete — Verre feuilleté Même cassé, le verre feuilleté ne se désagrège pas, ce qui justifie son utilisation pour les pares brise automobiles. Le verre feuilleté est constitué d au moins deux feuilles de verre séparées par des films intercalaires… … Wikipédia en Français
Verre etire — Verre étiré Le verre est fabriqué dans des fours, par fusion de différents composants. La sortie de ces fours est aménagée de différentes manières suivant que l on veuille obtenir : du verre plat, du verre moulé ou du verre étiré. Le verre… … Wikipédia en Français
Verre progressif — Un verre progressif est un type de verre correcteur utilisé en lunetterie pour corriger la presbytie. Inventé par le Français Bernard Maitenaz en 1951, le premier modèle sera commercialisé en 1959 sous la marque Varilux, propriété d … Wikipédia en Français
Verre (recipient) — Verre (récipient) Pour les articles homonymes, voir Verre (homonymie). Verre à bière … Wikipédia en Français
Verre trempe — Verre trempé Article principal : Verre. Bris de verre trempé. Le verre trempé est de deux à cinq fois plus résistant qu un verre ordinaire[1]. Cette résistance est obtenue par passage du ver … Wikipédia en Français
Verre à boire — Verre (récipient) Pour les articles homonymes, voir Verre (homonymie). Verre à bière … Wikipédia en Français
