-
21 couper
v. (de coup "diviser d'un coup") I. v.tr. 1. режа, отрязвам, нарязвам, изрязвам, подрязвам; couper qqch. avec un couteau режа нещо с нож; couper la garge а qqn. режа гърлото на някого; couper en morceaux режа на парчета; 2. стрижа, подстригвам; couper les cheveux подстригвам коса; 3. кроя; couper un habit кроя дреха; 4. смесвам питиета, напитки; couper son vin добавям вода към виното си; 5. прекъсвам, отнемам; couper la parole а qqn. прекъсвам някого; couper la communication прекъсвам телефонна връзка; on a coupé le courant прекъснали са електрическия ток; couper son travail прекъсвам работата си; 6. пресичам, заграждам; couper une pièce преграждам стая; le chemin coupe un autre пътят пресича друг; 7. скопявам; couper un chat скопявам котка; 8. сковавам, режа (за студ); 9. couper un jeu de cartes сека тесте с карти; 10. вземам с коз; II. v.intr. 1. минавам напреки, пресичам (пътя); couper а travers (les) champs напреки през нивите; 2. режа; les éclats de verre coupent парчетата стъкло режат; III. v.tr. ind. couper а избягвам; couper а une corvée избягвам от тежка работа; IV. v. pron. se couper 1. порязвам се; 2. разг. противореча си; 3. режа се; la viande se coupe facilement месото се реже лесно; 4. se couper de qqn. разделям се, губя контакт с някого. Ќ couper bras et jambes разг. подкосяват ми се краката; couper а une corvée разг. изскубвам се (измъквам се) от неприятна работа; couper court прекъсвам; отсичам; couper court а qqch. слагам край на нещо; couper dans le vif режа живо месо; вземам решителни мерки; couper les ponts а qqn. пресичам (отрязвам) пътя за отстъпление; je n'y coupe pas нар. не се излъгвам (няма го майстора); couper les cheveux en quatre цепя косъма на две; couper un virage сека завой (от вътрешната страна); ça te la coupe разг. това те учудва; couper la fièvre свалям температурата; couper le chemin а qqn. минавам преди някого; couper le crédit а qqn. спирам парите на някого; couper le mal а la racine изрязвам злото от корен; coupez! спирайте телевизора (или касетофона, радиото и др.); couper une balle (в тениса) връщам топка така, че да забави инерцията си. Ќ Ant. lier, rassembler, réunir; rapprocher, unir. -
22 cravate
f. ("bande de linge que les cavaliers croates portaient autour du cou"; forme francisée de Croate) 1. връзка, вратовръзка; 2. мор. дебело въже около мачта; 3. лента, която е знак за отличие; 4. хващане за врата ( в борба). Ќ cravate de chanvre разг. въже за бесене; s'en jeter un verre derrière la cravate разг. пийвам му по едно. -
23 cristal,
aux m. (lat. crystallis, gr. krustallos "glace") 1. минер. кристал; 2. изкуствен кристал; 3. прен., лит. прозрачност, бистрота; 4. кристален предмет. Ќ écran а cristal, aux liquides екран с течни кристали; verre en cristal,, de cristal, кристално стъкло (от оловен кристал); une voix de cristal, кристален, ясен, звънък глас. -
24 enfumé,
e adj. (de enfumer) одимен, опушен; verre enfumé, опушено стъкло. -
25 essuie-verres
m. inv. (de essuyer et verre) изтривалка за очила, стъкла. -
26 fêler
v.tr. (lat. flagellare "frapper") пуквам, спуквам; fêler un verre спуквам чаша; se fêler пуквам се, спуквам се. -
27 flacon
m. (bas lat. flasco, flasconis, du germ. flaska) 1. флаконче, шишенце; flacon en verre стъклено шишенце; 2. съдържанието на такова стъкло. -
28 fond
m. (lat. fundus "fond et fonds") 1. дъно, дълбочина, дълбоки води; le fond d'une poche дъното на джоб; garnir d'un fond поставям дъно; poissons des grands fonds дънни риби; 2. дъно, долна част на съд; le fond d'un verre дъното на чаша; 3. остатък, утайка (в съд); 4. най-затънтената част от местност; дъно; 5. поле, фон; fond noir тъмно поле; 6. фон, основа на цвят (за плат); 7. основа (на стена, колона и др.); 8. среда, вътрешност на минна галерия; 9. fond de teint фондютен (крем за подобряване тена на лицето); 10. fond de robe комбинезон (дамски); 11. прен. същина, същност; on touche au fond du problème засяга се същината на проблема; 12. съдържание, тема, идея (на даден вид произведение); 13. loc. adj. de fond основен, основополагащ; 14. loc. adv. а fond издъно, изтънко; основно, напълно; au fond, dans le fond в действителност, всъщност. Ќ au fin fond du monde на край света; couler qqn а fond напълно разорявам някого; de fond en comble от край до край, съвсем; ski de fond ски-бягане; toucher le fond прен. пропадам, губя; faire fond sur qqch. базирам се на нещо. -
29 framboise
f. (frq. °brambasia "mûre") 1. малина (плод); 2. малинов ликьор; boire un verre de framboise пия чаша малинов ликьор. -
30 givré,
e adj. (de givrer) 1. заскрежен, покрит със скреж; 2. разг. луд, ненормален; verre givré, чаша, чийто ръб е покрит с кристалчета захар. -
31 glisser
v. (a. fr. glicier, du frq. °glidan, par infl., de glacier, a. forme de glacer) I. v.intr. 1. пързалям се, плъзгам се, хлъзгам се; glisser sur la neige avec des skis пързалям по снега със ски; le verre m'a glissé des mains чашата ми се изплъзна от ръцете; 2. прен. промъквам се (незабелязано); 3. прен. изплъзвам се; le pouvoir glisse entre les mains du roi властта се изплъзва от ръцете на краля; 4. прен. променям се, еволюирам; l'opinion glisse vers la droite общественото мнение еволюира към идеите на десницата; 5. пропускам, без да се задълбоча; glisser sur un détail не се задълбочавам в подробност; glisser sur qqn. не произвеждам никакво впечатление върху някого; II. v.tr. 1. поставям, пускам нещо незабелязано, крадешком; glisser une enveloppe sous la porte de qqn. пъхвам плик под вратата на някого; 2. прен. подхвърлям; glisser une idée а qqn. подхвърлям идея на някого; glisser une remarque dans une conversation вмъквам забележка в разговор; 3. подпъхвам; glisser un levier sous une pierre подпъхвам лост под камък; se glisser 1. промъквам се; 2. прониквам; un soupçon se glisse en moi подозрение се промъква в мен; il s'est glissé quelques fautes dans ce livre в тази книга са се промъкнали няколко грешки. Ќ se laisser glisser разг. умирам. Ќ Ant. approfondir, appuyer, enfoncer, frotter, insister. -
32 grossissant,
e adj. (de grossir) 1. увеличителен, уголемителен; verre grossissant, увеличително стъкло; 2. растящ; нарастващ. -
33 irisé,
e adj. (de iriser) който има багрите на небесната дъга; verre irisé, чаша с цвят на небесната дъга. -
34 lenticulaire
adj. (lat. lenticularis) лещовиден; verre lenticulaire лещовидно стъкло. -
35 lever1
v. (lat. levare) I. v.tr. 1. вдигам; lever1 les bras вдигам ръцете си; lever1 un verre вдигам чаша (за тост); levez les mains! горе ръцете!; 2. повдигам, за да отворя; 3. изправям; 4. махам, свалям; lever1 son voile повдигам покривалото си; 5. прен. премахвам, отстранявам, отдалечавам, вдигам; lever1 un siège вдигам обсада; lever1 le gibier вдигам дивеч; 6. отрязвам част от нещо цяло; 7. прибирам, събирам, изпразвам; lever1 des impôts събирам данъци; lever1 une boîte aux lettres изпразвам кутия за писма; 8. свиквам под знамената; 9. геом. чертая; II. v.intr. 1. пониквам, покарвам; 2. за тесто - шупва, бухва, ферментира; se lever1 1. вдигам се; 2. ставам; 3. изгрявам; вдигам се; le vent de lève вятърът започна да духа; le brouillard se lève мъглата се вдига; Le soleil se lève слънцето изгрява. Ќ lever1 la main заклевам се; lever1 la main sur qqn. вдигам ръка срещу някого, удрям; lever1 les épaules вдигам рамена (в знак на съмнение); lever1 les yeux вдигам поглед, поглеждам; lever1 la lettre печ. набирам; lever1 la séance прекратявам заседание; lever1 les cartes събирам на купчина взетите карти при игра пред себе си. -
36 madère
f. (de l'île port. de Madère) мадейра (вино от о-в Мадейра); verre а madère малка чаша. -
37 mousseline
f. (arabe mausilî, ville de Mésopotamie) муселин ( тъкан). Ќ verre mousseline много фино стъкло. -
38 nez
m. (lat. nasus) 1. нос; nez aquilin орлов нос; nez droit прав нос; nez retroussé вирнат нос; 2. лице; nez а nez лице с лице; 3. ост. обоняние; нюх; 4. усет, инстинкт; нюх; чувство; avoir le nez fin имам тънък усет; 5. геогр. нос (в море); 6. муцуна, зурла (на животно); 7. изпъкнала част (на кораб, самолет и др.). Ќ faire un nez цупя се; mener qqn. par le nez (или par le bout du nez) водя някого за носа, правя с някого каквото си искам; mettre, fourrer son nez quelque part меся се, вра си носа, където не ми е работа; rire au nez de qqn. открито се подигравам на някого; nez en pied de marmite сплеснат кръгъл нос; nez de betterave голям червен лъскав нос; nez а boire au baril сплеснат нос; nez de pompettes пиянски зачервен нос; avoir un pied de nez срамувам се от нещо; а plein nez много силно; а vue de nez приблизително; le nez au vent шляейки се; avoir du nez (creux) имам нюх; avoir qqn. dans le nez не понасям някого; avoir un verre (coup) dans le nez леко съм пийнал; se casser le nez претърпявам неуспех. -
39 opaque
adj. (lat. opacus "ombragé, touffu") 1. непрозрачен; verre opaque непрозрачно стъкло; 2. прен. непрогледен, непроницаем; nuit opaque непрогледна нощ. Ќ Ant. transparent, diaphane, clair, hyalin, translucide. -
40 plein,
e adj. (lat. plenus) 1. пълен; verre plein, jusqu'aux bords чаша, пълна догоре; plein, succès пълен успех; 2. изобилен; 3. цял; aspirer а plein,s poumons дишам с целите си дробове; 4. кръгъл; пълен; des joues plein,es пълни, кръгли бузи; 5. плътен; 6. бременен, труден (за животно jument plein,e бременна кобила); 7. прен. обзет, обхванат, погълнат; plein, de soi самодоволен; 8. m. пълно пространство; пълнота, цялост; 9. adv. пълно; 10. loc. adv. en plein, сред, посред, направо, по; нар. много. Ќ а plein,es mains с пълни ръце, щедро; а plein,e voix с пълен глас; donner plein, pouvoir давам пълномощно, пълна свобода на действие; de plein, droit с пълно право; en plein,e mer в открито море; battre son plein, в разгара съм; plein, а craquer, а crever препълнен до крайна степен; plein, comme un boudin, une bourrique, un њuf, une outre пълен до краен предел; il est plein, напълно е пиян; plein, de soupe дебел човек, дете; le plein, de lune пълнолуние; le plein, de mer прилив; faire le plein, напълвам догоре резервоар; tout plein, изцяло, много; avoir son plein, пиян съм; mettre dans le plein,, en plein, успявам напълно; достигам целта. Ќ Ant. vide, désert, inoccupé, libre.
См. также в других словарях:
VERRE — Les verres constituent un ensemble extrêmement varié de produits dont les propriétés sont innombrables. Celles ci dépendent fortement des traitements subis, thermiques notamment. Leur mise au point résulte aujourd’hui des progrès des… … Encyclopédie Universelle
VERRE (ART DU) — Le verre est une des matières les plus fragiles, qui a pu pourtant, depuis 3 500 à 4 000 ans, alliant l’utile à l’agréable, renaître ici ou là, pour reprendre une grande importance, après des éclipses dues probablement plus à des événements… … Encyclopédie Universelle
verre — VERRE. s. m. Certaine matiere qui estant fonduë par le feu, devient transparente, & facile à casser. Verre fait de fougere, de cailloux, de sable, &c. verre blanc. verre de Lorraine. verre espais. verre double. verre mince. verre clair. verre net … Dictionnaire de l'Académie française
Verre blinde — Verre blindé Verre blindé après une tentative de vol dans une bijouterie. Le verre blindé est un assemblage de plusieurs feuilles de verre minéral et/ou organique (polycarbonate), associées entre elles par des films intercalaires (généralement du … Wikipédia en Français
Verre blindé — après une tentative de vol dans une bijouterie. Le verre blindé est un assemblage de plusieurs feuilles de verre minéral et/ou organique (polycarbonate), associées entre elles par des films intercalaires (généralement du PVB). Cet assemblage est… … Wikipédia en Français
Verre feuillete — Verre feuilleté Même cassé, le verre feuilleté ne se désagrège pas, ce qui justifie son utilisation pour les pares brise automobiles. Le verre feuilleté est constitué d au moins deux feuilles de verre séparées par des films intercalaires… … Wikipédia en Français
Verre etire — Verre étiré Le verre est fabriqué dans des fours, par fusion de différents composants. La sortie de ces fours est aménagée de différentes manières suivant que l on veuille obtenir : du verre plat, du verre moulé ou du verre étiré. Le verre… … Wikipédia en Français
Verre progressif — Un verre progressif est un type de verre correcteur utilisé en lunetterie pour corriger la presbytie. Inventé par le Français Bernard Maitenaz en 1951, le premier modèle sera commercialisé en 1959 sous la marque Varilux, propriété d … Wikipédia en Français
Verre (recipient) — Verre (récipient) Pour les articles homonymes, voir Verre (homonymie). Verre à bière … Wikipédia en Français
Verre trempe — Verre trempé Article principal : Verre. Bris de verre trempé. Le verre trempé est de deux à cinq fois plus résistant qu un verre ordinaire[1]. Cette résistance est obtenue par passage du ver … Wikipédia en Français
Verre à boire — Verre (récipient) Pour les articles homonymes, voir Verre (homonymie). Verre à bière … Wikipédia en Français
