-
1 buscar
tr 1) търся, издирвам, диря; 2) изследвам, проучвам; buscàrsela разг. търся си го (неприятност, затруднение); buscàrselas разг. ловко търся средства за препитание; quien busca halla proverb който търси, намира. -
2 aguja
f 1) игла (за шиене, плетене); 2) игличка (на бор, елха); 3) стрелка (на компас); 4) мор. компас; 5) обелиск; 6) капител на църква; 7) вид риба; dar aguja y sacar reja прен., разг. правя малка услуга с голяма полза и изгода; buscar una aguja en un pajar proverb търся игла в купа сено ( опитвам се да постигна нещо много трудно или невъзможно). -
3 berro
m бот. гърбица; enviar a uno a buscar berros прен. изгонвам някого. -
4 boca
f 1) уста; 2) уста (на звяр); 3) прен. вход или изход; 4) дуло; 5) отверстие; 6) прен. лакомец, ненаситник; 7) захващащата част на маша, щипци, пинсета и др.; 8) тъпата част на чук; 9) зоол. щипка на рак; 10) прен. вкус на вино; 11) прен. уста, говор; 12) прен. същество, гърло за изхранване; a boca de jarro а) adv внезапно, изведнъж; б) от много близо; a pedir de boca adv като по поръчка, според вкуса; andar (ir) de boca en boca (en boca de todos) разг. нося се от уста на уста; meterse en la boca del lobo прен., разг. влизам в устата на вълка; no decir esta boca es mía разг. не казвам нито дума; quitar de la boca прен., разг. вземам думата от устата; tapar a alguien la boca прен., разг. запушвам устата на някого; a boca adv устно; buscar a uno la boca прен. карам някого да каже нещо, което иначе би премълчал; boca rasgada несъразмерно голяма уста; en boca cerrada no entran moscas който си мълчи, рискува по-малко; estar colgado (pendiente) de la boca de uno прен. зависим съм от нечии думи; hacer boca прен., разг. отварям си апетита; hacérsele a uno la boca agua прен., разг. текат ми лигите за нещо; írsele la boca a uno прен. изплъзва ми се от устата, говоря много. -
5 camorra
f разг. разпра, препирня, караница; armar (buscar) camorra разг. търся свада, провокирам, предизвиквам. -
6 candil
m 1) светилник, маслениче; 2) полилей; buscar con un candil прен., разг. търся със свещ, настойчиво търся; ni buscado con un candil прен., разг. най-подходящото лице за нещо, като по поръчка. -
7 lengua
f 1) език; 2) език, наречие; lengua hablada жив разговорен език; lengua muerta мъртъв език; lengua materna (natural) роден език; 3) език на камбана; 4) език на даден писател или произведение; 5) ост. преводач; 6) езиче на теглилка; largo de lengua прен. дърдорко; lengua de loro прен. пелтек; lengua de escorpión (viperina) прен. клеветник, клюкар, злоезичник; mala lengua прен. клеветник, клюкар, злоезичник; darle a la lengua разг. говоря прекалено; irse de la lengua разг. говоря повече от необходимото; изпускам се; lengua bífida раздвоен език (на змии, гущери и др.); lengua de estropajo (de trapo) прен., разг. който мърмори неясно или произнася зле думите; lengua del agua а) земя, която се врязва в море, река и др.; б) линията, до която водата покрива потопено в нея тяло; lengua de oc езикът ОК, създаден от трубадурите (наречен още лимузен или провансалски); lengua de oíl древният език, говорен във Франция на север от Лоара; lengua de tierra тънко и дълго парче земя, навътре в море или река; lengua larga прен. мърморко, злоезичник; lengua madre език-майка, от който са произлезли група други езици; lengua santa еврейски език; lengua viva език, който в момента се говори в една страна; lenguas hermanas сродни езици; malas lenguas разг. злите езици; andar en lenguas прен., разг. в устата на хората съм, давам им повод да говорят за мен; atar la lengua прен. затварям устата (някому); buscar la lengua a uno прен., разг. предизвиквам някого към спор, скарване; con la lengua afuera, con la lengua de un palmo прен., разг. с изплезен език; de lengua en lengua от уста на уста; destrabar la lengua прен. развръзвам езика; hablar con lengua de plata прен. искам нещо, като предлагам пари, подаръци, подкуп; largo de lengua прен. който говори необмислено; morderse uno la lengua прен. прехапвам си езика, въздържам се да говоря; pegàrsele a uno la lengua al paladar разг. езикът ми е залепнал за небцето (от страх, смущение и др.); poner lengua(s) en uno прен. говоря лошо за някого; sacar la lengua a uno прен., разг. присмивам се на някого; изплезвам му се; tener una cosa en la punta de la lengua прен., разг. а) на върха на езика ми е; б) готов съм да кажа нещо; tener la lengua gorda прен., разг. езикът ми е надебелял, пиян съм; tener mucha lengua бърборко; tirar de la lengua a uno прен., разг. предизвиквам някого да говори. -
8 mendrugo
1. m 1) къшей корав хляб; 2) подаяние; 2. mendrugo, a adj прен., разг. глупав, тъп; buscar uno mendrugos en cama de galgos прен., разг. обръщам се за помощ към по-нуждаещ се от мен. -
9 moco
m 1) сопол, слуз (от носа); 2) летливо сгъстяване в течност; 3) месест израстък върху човката на паун; 4) техн. шлака; 5) мед. сап; 6) светлина от запален фитил; a moco de candil на газена лампа, маслениче; caérsele a uno el moco прен., разг. простоват, недоразвит; висят му сополите; escoger (buscar) una cosa a moco de candil прен., разг. със свещ търся нещо, внимателно избирам и изучавам; haberle quitado a uno los mocos прен., разг. отгледал съм някого, бърсал съм му сополите; llorar a moco tendido прен., разг. плача безутешно; ред сълзи, ред сополи; no saber uno quitarse los mocos прен., разг. абсолютен невежа, носа си не може да избърше; no ver ni moco прен., прост. нищо не виждам; quitarle a uno los mocos прен., разг. удрям шамар някому. -
10 paja
f 1) сламка; 2) слама; 3) прен. дреболия, несъществено нещо; no pesar una paja разг. няма никакво значение; no importar una paja прен. нищо не струвам; color paja сламен, сламенорус, с цвят на узряло жито; paja de agua Кол., Гват. кран на чешма; paja larga прен. много висок и слаб човек; alzar uno las pajas con la cabeza прен., разг. падам по гръб; buscar uno la paja en el oído прен., разг. търся си претекст, за да се скарам; hacerse uno una paja вулг. маструбирам, правя си чикия; no dormirse uno en las pajas прен., разг. нащрек съм, гледам да използвам случая; Ў pajas! не падам по-долу от друг; por un quítame allà esas pajas прен., разг. за нищо, безпричинно; hacer buenas pajas con uno прен., разг. добре се разбирам с някого. -
11 pretexto
m претекст, повод; предлог; so (bajo) pretexto под предлог, че; servir de pretexto служа за повод; buscar pretextos търся поводи.
См. также в других словарях:
buscar — verbo transitivo 1. Intentar (una persona) encontrar [a otra persona, un animal o una cosa]: María busca novio. Bus camos piso de alquiler. Busco trabajo. Busca una solución. 2. Recoger (una persona … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
Buscar parecidos — Saltar a navegación, búsqueda Buscar parecidos (o encontrar parecidos) es una actividad lúdica que consiste en encontrar pares de personas que tengan algún parecido físico. En general la búsqueda de parecidos se refiere principalmente al rostro.… … Wikipedia Español
buscar camorra — buscar pelea; provocar a la pelea; buscar conflicto; acosar; provocar; cf. arrastrar el poncho, buscar mocha, picar, camorrear, camorrero, camorra; no le hagas caso: anda puro buscando camorra no más , por buscar camorra le pasó; ahora lo… … Diccionario de chileno actual
buscar mocha — buscar pelea; provocar; cf. buscar camorra, picar, mocha; a mis trece y catorce años, influenciado por La Naranja Mecánica y propiciado por el caos del país, andaba armado con una cadena y un bastón y nos metíamos con el grupo a otros barrios a… … Diccionario de chileno actual
buscar — Se conjuga como: sacar Infinitivo: Gerundio: Participio: buscar buscando buscado Indicativo presente imperfecto pretérito futuro condicional yo tú él, ella, Ud. nosotros vosotros ellos, ellas, Uds. busco buscas busca buscamos buscáis buscan … Wordreference Spanish Conjugations Dictionary
buscar — 1. ‘Tratar de encontrar [algo o a alguien]’. Sobre la presencia de la preposición a ante su complemento directo, → a2, 1.1h y 1.2a. 2. No hay razones para censurar el uso figurado de este verbo, con el sentido de ‘procurar, pretender o esforzarse … Diccionario panhispánico de dudas
buscar — (Quizá voz de or. celta, y esta del indoeuropeo *bhudh skō, conquistar, ganar; cf. celta *boudi , ganancia, victoria, irl. ant. búaid, victoria, galés budd, ganancia). 1. tr. Hacer algo para hallar a alguien o algo. Estoy buscando un libro. 2.… … Diccionario de la lengua española
buscar las cosquillas a alguien — buscar las vueltas a alguien … Diccionario de dichos y refranes
buscar las vueltas a alguien — Buscar el punto en el que una persona es más vulnerable para conseguir algo … Diccionario de dichos y refranes
buscar — v. tr. 1. Tratar de descobrir, de achar, de granjear. 2. Pender para, dirigir se. 3. Revistar, examinar. • v. pron. 4. Andar à procura um do outro. ‣ Etimologia: origem obscura … Dicionário da Língua Portuguesa
buscar — ► verbo transitivo 1 Intentar encontrar, conseguir o descubrir a una persona o cosa: ■ buscaban un regalo original. SE CONJUGA COMO sacar 2 coloquial Provocar, incitar a una persona: ■ no me busques que acabarás mal. FRASEOLOGÍA buscarse la vida … Enciclopedia Universal
