-
1 instinct
{'instiŋkt}
I. 1. инстинкт
by/from INSTINCT по инстинкт, инстинктивно
to act on INSTINCT действувам по инстинкт
2. интуиция
to have an INSTINCT for/for doing имам вродено чувство за/да правя.
II. a predic пълен, изпълнен (с живот, красота и пр.)
picture INSTINCT with life картина, пълна с живот
face INSTINCT with benevolence лице, излъчващо доброта* * *{'instinkt} n 1. инстинкт; by/from instinct по инстинкт, инстинктив(2) {'instinkt} a predic пълен, изпълнен (с живот, красота и* * *инстинкт; интуиция;* * *1. by/from instinct по инстинкт, инстинктивно 2. face instinct with benevolence лице, излъчващо доброта 3. i. инстинкт 4. ii. a predic пълен, изпълнен (с живот, красота и пр.) 5. picture instinct with life картина, пълна с живот 6. to act on instinct действувам по инстинкт 7. to have an instinct for/for doing имам вродено чувство за/да правя 8. интуиция* * * -
2 herd instinct
стадност; -
3 herd
{hə:d}
I. 1. стадо, чарда, табун (коне)
the HERD instinct стадното чувство
2. прен. пренебр. тълпа, маса
the common/vulgar HERD простолюдието, тълпата
II. 1. събирам/трупам се в стадо, живея в стадо, движа се вкупом, тълпя се
these animals HERD together Tези животни живеят на стада
2. паса, гледам (стадо)
подбирам, повеждам (и с together)
III. n пастир, овчар, говедар (особ. в съчет. cowherd, swificherd)* * *{hъ:d} n 1. стадо, чарда; табун (коне); the herd instinct стадното (2) {hъ:d} v 1. събирам/трупам се в стадо; живея в стадо; движа {3} {hъ:d} n пастир, овчар, говедар (особ. в сьчет. cowherd, swi* * *черда; чарда; стадо; стаден; тълпя се; тълпа; табун; овчар; паса; пастир; говедар;* * *1. i. стадо, чарда, табун (коне) 2. ii. събирам/трупам се в стадо, живея в стадо, движа се вкупом, тълпя се 3. iii. n пастир, овчар, говедар (особ. в съчет. cowherd, swificherd) 4. the common/vulgar herd простолюдието, тълпата 5. the herd instinct стадното чувство 6. these animals herd together tези животни живеят на стада 7. паса, гледам (стадо) 8. подбирам, повеждам (и с together) 9. прен. пренебр. тълпа, маса* * *herd[hə:d] I. n 1. стадо, чарда; табун ( коне); to break the \herd отличавам се от стадото (и прен.); the \herd instinct стадно чувство; to ride \herd on s.o. прен. седя на главата на някого, наблюдавам (инспектирам) някого отблизо; 2. прен. тълпа; множество, маса; the common ( vulgar) \herd простолюдието, тълпата; 3. пастир, овчар, говедар; II. v 1. събирам (трупам) се в стадо; живея в стадо; движа се вкупом, тълпя се; these animals \herd together тези животни живеят на стада; 2. паса, гледам ( стадо); to \herd together събирам. -
4 civilize
{'sivilaiz}
1. цивилизовам, култивирам
2. образовам, изтънчвам, изфинвам, префиням* * *{'sivilaiz} v 1. цивилизовам, култивирам; 2. образовам, изтъ* * *цивилизовам;* * *1. образовам, изтънчвам, изфинвам, префиням 2. цивилизовам, култивирам* * *civilize[´sivi¸laiz] v 1. цивилизовам; to \civilize away an instinct потискам инстинкт, унищожавам инстинкт под влияние на цивилизацията; 2. образовам, възпитавам, окултурявам. -
5 conservation
f. (lat. conservatio) 1. пазене, запазване, опазване, съхранение, самосъхранение; instinct de conservation инстинкт за самосъхранение; conservation de la chaleur запазване на топлината; 2. консервиране; conservation des aliments консервиране на хранителни продукти. Ќ Ant. altération, détérioration, gaspillage, perte. -
6 génésique
adj. (de genèse) отнасящ се до продължението на рода; instinct génésique полов инстинкт. -
7 grégaire
adj. (lat. gregarius, de grex, gredis "troupeau") 1. който се отнася до стадо, стаден; instinct grégaire стаден инстинкт; 2. който живее на стада. -
8 instinctif,
ve adj. (de instinct) инстинктивен; mouvement instinctif, инстинктивно движение; спонтанен; art instinctif, спонтанно изкуство. Ќ Ant. conscient, réfléchi, volontaire. -
9 instinctivité
f. (de instinct) ост. инстинктивност. -
10 instinctuel,
le adj. (de instinct) псих. инстинктивен, който е от категорията на инстинктите. -
11 jouer
v. (lat. jocare, class. jocari "badiner, plaisanter") I. v.intr. 1. играя, забавлявам се; jouer aux cartes играя на карти; les enfants jouent dans la rue децата играят на улицата; jouer avec une poupée играя с кукла (за дете); jouer avec le feu играя си с огъня; jouer а cache-cache играя на криеница; jouer au tennis играя на тенис; jouer а la Bourse играя на борсата; jouer а la baisse играя на понижение на борсата; jouer а la hausse играя на повишение на борсата; 2. театр. играя на сцена; jouer dans une pièce играя в пиеса; 3. свиря; jouer du violon свиря на цигулка; jouer du piano свиря на пиано; 4. движа се свободно, имам хлабина; la clé joue dans la serrure ключът се движи свободно в ключалката; 5. в съчет. faire jouer пускам в ход, в действие; faire jouer les grandes eaux пускам фонтаните; 6. не прилепвам плътно; 7. задействам се, влизам в ход; l'instinct joue en elle инстинктът Ј се задейства; 8. рискувам; jouer avec sa vie рискувам живота си, играя с живота си; 9. спекулирам; jouer sur les cours des devises спекулирам с валутните курсове; 10. възползвам се; jouer de l'infirmité de qqn. възползвам се от недъгавостта на някого; II. v.tr. 1. играя; jouer une partie d'échecs играя една партия шах; jouer la finale играя финална среща; 2. свиря; jouer une valse свиря валс; jouer du Mozart свиря произведение от Моцарт; 3. театр. играя, изпълнявам, представям; jouer la comédie играя комедия на сцената; прен. изигравам комедия; jouer du Shakespeare играя пиеса от Шекспир; 4. преструвам се; jouer la surprise преструвам се на изненадан; jouer le héros правя се на герой; 5. играя (на карти); проигравам; хвърлям, залагам; jouer la dernière carte играя, хвърлям последната карта; jouer sa fortune проигравам състоянието си; jouer mille francs sur un cheval залагам хиляда франка на кон; 6. изигравам, измамвам; on vous a joué изиграха ви; 7. прен. рискувам jouer sa vie рискувам живота си; jouer toute sa fortune рискувам цялото си богатство; 8. имитирам; 9. прожектирам; jouer un film прожектирам филм; se jouer 1. играя си, забавлявам се; 2. свиря се; cette sonate se joue facilement тази соната се свири лесно; 3. играя се; ce jeu se joue а quatre тази игра се играе от четирима души. Ќ c'est un jeu joué на тази работа е сложен край; jouer du bâton майсторски, умело си служи с пръчката; jouer des coudes служа си с лактите, за да си пробия път; barque qui joue sur son ancre мор. закотвена лодка, която се люлее силно; jouer а l'imbécile правя се на глупав; jouer d'adresses надхитрям, излизам по-ловък; jouer sur les mots употребявам двусмислени думи, играя си със смисъла на думите; jouer un jeu serré играя внимателно; прен. действам предпазливо; jouer un mauvais tour а qqn. изигравам номер на някого; faire jouer les canons откривам огън с оръдията; jouer des jambes избягвам, офейквам; jouer de la prunelle гледам предизвикателно; le vent joue вятърът мени посоката и силата си; mon sort se joue ici тук се решава съдбата ми; qui a joué jouera погов. където е текло, пак ще тече, старо дърво мъчно се превива; se jouer de qqn. подигравам се с някого; играя си с някого; c'est joué d'avance резултатът е известен предварително. Ќ Hom. jouée. -
12 obscur,
e adj. (lat. obscurus) 1. тъмен, мрачен; les salles obscur,es киносалон; 2. намусен, мрачен (за време); 3. прен. смътен, неясен, непонятен, мъглив; éclaircir un texte obscur, изяснявам непонятен текст; un obscur, instinct de conservation неясен инстинкт за съхранение; 4. потаен, скрит; un sentiment obscur, потайно, скрито чувство; 5. долен; с тъмен произход; une besogne obscur,e долна, мръсна работа. Ќ Ant. clair, lumineux; connu, net. -
13 raison
f. (lat. ratio, onis) 1. разум, разсъдък; 2. интелектуални възможности, интелект; 3. довод, доказателство, основание, съображение, мотив, причина; raison d'un phénomène обяснение на феномен; pour quelle raison по каква причина; en raison de son âge по причина на възрастта му; raison d'être основание за съществуване; raison de plus още една причина за; raison valable основателна причина; 4. право; avoir raison имам право; 5. удовлетворение (за обида); tirer raison получавам удовлетворение, възмездие; 6. мат. отношение, пропорция; raison directe права пропорционалност; 7. философия, философско познание; 8. loc. prép. en raison de поради; а raison de по, според, пропорционално на; а raison de cinq по пет. Ќ avoir raison de qqn. побеждавам съпротивата на някого; sans rime ni raison без никакъв повод; l'âge de raison около 7-годишна възраст на дете; mariage de raison брак по сметка; perdre la raison полудявам, губя разсъдъка си; comme de raison както е справедливо; raison sociale икон. търговско име на фирма. Ќ Ant. déraison, folie, instinct; cњur, sentiment; tort. -
14 sexuel,
le adj. (bas lat. sexualis) 1. полов; caractères sexuel,s primaires, secondaires първични, вторични полови белези; 2. сексуален; instinct sexuel, сексуален инстинкт; plaisir sexuel, сексуално удоволствие.
См. также в других словарях:
INSTINCT — L’éthologie comparative, qui cherche à retracer, à l’aide de comparaisons interspécifiques, l’évolution des comportements à travers la série zoologique, propose une théorie renouvelée des instincts et définit ces derniers comme des actes propres… … Encyclopédie Universelle
Instinct — • The term usually includes the idea of a purposive adaptation of an action or series of actions in an organized being, not governed by consciousness of the end to be attained Catholic Encyclopedia. Kevin Knight. 2006. Instinct Instinc … Catholic encyclopedia
Instinct — is the inherent disposition of a living organism toward a particular behavior. Instincts are unlearned, inherited fixed action patterns of responses or reactions to certain kinds of stimuli. Examples of instinctual fixed action patterns can be… … Wikipedia
instinct — INSTÍNCT, instincte, s.n. Complex de reflexe înnăscute, necondiţionate, proprii indivizilor dintr o anumită specie şi care le asigură dezvoltarea organismului, alimentarea, reproducerea, apărarea. – Din fr. instinct, lat. instinctus. Trimis de… … Dicționar Român
Instinct — In stinct ([i^]n st[i^][ng]kt), n. [L. instinctus instigation, impulse, fr. instinguere to instigate: cf. F. instinct. See {Instinct}, a.] [1913 Webster] 1. Natural inward impulse; unconscious, involuntary, or unreasoning prompting to any mode of … The Collaborative International Dictionary of English
instinct — INSTINCT. s. m. Certain sentiment & mouvement que la nature a donné aux animaux pour connoistre ce qui leur est bon ou mauvais. Un instinct naturel. les bestes ont l instinct qui les fait agir, se conduisent, se gouvernent par l instinct, par pur … Dictionnaire de l'Académie française
instinct — [in′stiŋkt΄; ] for adj. [ in stiŋkt′, in′stiŋkt΄] n. [< L instinctus, pp. of instinguere, to impel, instigate < in , in + * stinguere, to prick: for IE base see STICK] 1. (an) inborn tendency to behave in a way characteristic of a species;… … English World dictionary
Instinct — In*stinct , a. [L. instinctus, p. p. of instinguere to instigate, incite; cf. instigare to instigate. Cf. {Instigate}, {Distinguish}.] Urged or stimulated from within; naturally moved or impelled; imbued; animated; alive; quick; as, birds… … The Collaborative International Dictionary of English
Instinct — Разработчик … Википедия
Instinct — (ISSN 1096 0058) ist eine US amerikanische Zeitschrift. Die Zeitschrift richtet sich an homosexuelle und bisexuelle Männer in den Vereinigten Staaten. Das Magazin wird seit 1997 monatlich in englischer Sprache landesweit herausgegeben, Die… … Deutsch Wikipedia
Instinct — In*stinct ([i^]n*st[i^][ng]kt ), v. t. To impress, as an animating power, or instinct. [Obs.] Bentley. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
