-
1 indispensable
{,indi'spensəbl}
I. 1. необходим, от първа необходимост, належащ (to, for)
2. Задължителен (за закон, дълг)
II. n ам. крайно необходим човек/вещ* * *{,indi'spensъbl} I. а 1. необходим, от първа необходимо* * *задължителен; належащ; необходим;* * *1. i. необходим, от първа необходимост, належащ (to, for) 2. ii. n ам. крайно необходим човек/вещ 3. Задължителен (за закон, дълг)* * *indispensable[¸indi´spensəbl] I. adj 1. необходим, потребен, належащ (to s.o., for, to s.th.); articles of \indispensable use, \indispensable articles предмети от първа необходимост; 2. задължителен (за закон, дълг); II. n ам. крайно необходим човек (вещ); • \indispensables шег. панталони. -
2 indispensable
adj 1) непростим, неизвиним; 2) крайно необходим, насъщен. -
3 indispensable
adj. (de in- et dispenser) 1. необходим, нужен; 2. m. необходимото, нужното; 3. ост. задължителен; 4. незаменим. Ќ Ant. inutile, superflu. -
4 estimer
v.tr. (lat. њstimare) 1. оценявам; estimer qqch. au-dessous, au-dessus de sa valeur подценявам, надценявам нещо; 2. преценявам, считам; estimer une distance преценявам дадено разстояние; estimer indispensable de faire qqch. считам за необходимо да направя нещо; 3. ценя, уважавам, почитам; estimer un collègue уважавам колега; 4. мисля, смятам, вярвам; 5. мор. определям приблизително изминато разстояние от кораб; s'estimer оценявам се; преценявам се; ценя се, самоуважавам се; считам се. Ќ Ant. mésestimer, mépriser, dédaigner; déprécier. -
5 indispensabilité
f. (de indispensable) необходимост. -
6 indispensablement
adv. (de indispensable) необходимо, нужно. -
7 inutile
adj. (lat. inutilis) 1. безполезен, ненужен, излишен; 2. празен, безплоден; 3. m. безполезен човек, паразит. Ќ Ant. utile; indispensable, nécessaire. -
8 superflu,
e adj. (lat. imp. superfuus, du class. superfluere "déborder") 1. излишен, ненужен, безполезен; 2. m. излишък (нещо ненужно, излишно, безполезно). Ќ Ant. essentiel, indispensable, nécessaire.
См. также в других словарях:
indispensable — [ ɛ̃dispɑ̃sabl ] adj. • 1585; de 1. in et dispenser 1 ♦ Vieilli Dont on ne peut se dispenser. ⇒ obligatoire, obligé. « Travailler est un devoir indispensable à l homme social » (Rousseau). 2 ♦ Par ext. (XVIIIe) Mod … Encyclopédie Universelle
indispensable — in·dis·pen·sa·ble /ˌin di spen sə bəl/ adj: having rights so connected to the claims of the parties to an action that the action cannot be adjudicated without affecting those rights see also indispensable party at party Merriam Webster’s… … Law dictionary
Indispensable — In dis*pen sa*ble, a. [Pref. in not + dispensable: cf. F. indispensable.] [1913 Webster] 1. Not dispensable; impossible to be omitted, remitted, or spared; absolutely necessary or requisite. [1913 Webster] 2. (Eccl.) Not admitting dispensation;… … The Collaborative International Dictionary of English
indispensable — adjetivo 1. Que es totalmente necesario o no puede ser dejado de lado por ser muy importante: Es indispensable que vengas a la reunión. Sinónimo: imprescindible … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
indispensable — Indispensable. adj. de tout genre dont on ne peut dispenser. Une loy, un devoir indispensable … Dictionnaire de l'Académie française
indispensable — [in΄di spen′sə bəl] adj. 1. that cannot be dispensed with or neglected 2. absolutely necessary or required n. an indispensable person or thing SYN. ESSENTIAL indispensability n. indispensably adv … English World dictionary
indispensable — (adj.) 1530s, from M.L. indispensabilis, from in not, opposite of (see IN (Cf. in ) (1)) + dispensabilis (see DISPENSABLE (Cf. dispensable)). Related: Indispensably … Etymology dictionary
indispensable — essential, necessary, requisite, *needful Analogous words: vital, cardinal, fundamental, *essential Antonyms: dispensable … New Dictionary of Synonyms
indispensable — is spelt able, not ible. See able, ible … Modern English usage
indispensable — [adj] necessary basal, basic, cardinal, crucial, essential, fundamental, imperative, key, necessitous, needed, needful, prerequisite, primary, required, requisite, vital; concept 546 Ant. dispensable, needless, nonessential, redundant,… … New thesaurus
indispensable — 1. adj. Que no se puede dispensar. 2. Que es necesario o muy aconsejable que suceda … Diccionario de la lengua española
