-
41 space heater
• отоплителен уред -
42 steam heater
• радиатор за парно отопление -
43 storage heater
• топлинен акумулатор -
44 strip heater
• лентов нагревател -
45 tube heater
• тръбен нагревател -
46 waste-gas heater
• економайзер• нагревател, използващ топлината на отработили газовеEnglish-Bulgarian polytechnical dictionary > waste-gas heater
-
47 water heater
• водонагревател -
48 water-heater boiler
• котел за водно отоплениеEnglish-Bulgarian polytechnical dictionary > water-heater boiler
-
49 water-heater boilers
• котел за водно отоплениеEnglish-Bulgarian polytechnical dictionary > water-heater boilers
-
50 hot water heater
бойлер {м} -
51 burn
{bə:п}
I. 1. горя, изгарям, загарям, обгарям, опърлям, прегарям (и ядене), the lights BURNed all night лампите горяха цяла нощ
this substance BURNs blue това вещество гори със син пламък
to BURN bricks пека/изпичам тухли
to BURN one's boats/bridges сам си отрязвам пътя за отстъпление, няма за мен вече връщане назад, обвързвам се безвъзвратно
to have money to BURN имам пари в излишък/предостатъчно, пълен/червив съм с пари
2. горя, използвам за гориво/осветление (бензин, газ, въглища и пр.)
this heater BURNs gas тази печка гори с газ
3. горя, изгарям, правя дупка в, разяждам (за киселина и пр.)
4. горя, пламтя, паря, опарвам, изгарям
to BURN one's fingers, to have one's fingers burnt изгарям си пръстите, опарвам се (и прен.)
my ears BURN ушите ми горят/пламтят някой сигурно говори за мен
5. светя, блестя, сияя
6. горя, изгарям, пламтя (от гняв, омраза, страст и пр.)
burn away продължавам да горя, изгарям, догарям, прен. стопявам, изпарявам, унищожавам, довършвам
burn down изгарям до основи/напълно/докрай, превръщам в пепелище, догарям
burn into врязвам се, запечатвам се
burn out изгарям напълно/докрай/до основи, догарям, угасвам, изгасвам, изгарям (за мотор, електрически уред и пр.), прогонвам, принуждавам да излезе чрез огън (човек, животно), оставям без подслон чрез опожаряване
burn up подпалвам, изгарям, пламвам, разгарям се, разпалвам се, запалвам се
sl. дразня (се), разгневявам (се)
to BURN up the road движа се с опасно голяма скорост
II. 1. горене, изгаряне, изгорено място
first degree BURN изгаряне първа стелен
2. печене, изпичане (на тухли и пр.)
3. sl. цигара
4. sl. автомобилни състезания
5. косм. еднократно включване на ракетен двигател за корекция на курса
III. n поточе, ручей* * *{bъ:п} v (burnt, burned {bъ:nt, bъ:nd}) 1. горя, изгарям, зага(2) n 1. горене; изгаряне; изгорено място; first degree burn изг{3} n поточе, ручей.* * *ручей; опарвам; поток; горя; загарям; изгарям; обгарям;* * *1. burn away продължавам да горя, изгарям, догарям, прен. стопявам, изпарявам, унищожавам, довършвам 2. burn down изгарям до основи/напълно/докрай, превръщам в пепелище, догарям 3. burn into врязвам се, запечатвам се 4. burn out изгарям напълно/докрай/до основи, догарям, угасвам, изгасвам, изгарям (за мотор, електрически уред и пр.), прогонвам, принуждавам да излезе чрез огън (човек, животно), оставям без подслон чрез опожаряване 5. burn up подпалвам, изгарям, пламвам, разгарям се, разпалвам се, запалвам се 6. first degree burn изгаряне първа стелен 7. i. горя, изгарям, загарям, обгарям, опърлям, прегарям (и ядене), the lights burned all night лампите горяха цяла нощ 8. ii. горене, изгаряне, изгорено място 9. iii. n поточе, ручей 10. my ears burn ушите ми горят/пламтят някой сигурно говори за мен 11. sl. автомобилни състезания 12. sl. дразня (се), разгневявам (се) 13. sl. цигара 14. this heater burns gas тази печка гори с газ 15. this substance burns blue това вещество гори със син пламък 16. to burn bricks пека/изпичам тухли 17. to burn one's boats/bridges сам си отрязвам пътя за отстъпление, няма за мен вече връщане назад, обвързвам се безвъзвратно 18. to burn one's fingers, to have one's fingers burnt изгарям си пръстите, опарвам се (и прен.) 19. to burn up the road движа се с опасно голяма скорост 20. to have money to burn имам пари в излишък/предостатъчно, пълен/червив съм с пари 21. горя, изгарям, пламтя (от гняв, омраза, страст и пр.) 22. горя, изгарям, правя дупка в, разяждам (за киселина и пр.) 23. горя, използвам за гориво/осветление (бензин, газ, въглища и пр.) 24. горя, пламтя, паря, опарвам, изгарям 25. косм. еднократно включване на ракетен двигател за корекция на курса 26. печене, изпичане (на тухли и пр.) 27. светя, блестя, сияя* * *burn[bə:n] I. v ( burnt или burned) горя, изгарям; загарям; his face \burns easily лицето му лесно загаря; he was \burning with fierce ambition изгаряше го луда амбиция; this substance \burns blue това вещество гори със син пламък; to \burn charcoal правя дървени въглища; to \burn bricks пека тухли; the sun \burns away the mist слънцето разсейва (стопява) мъглата; • to \burn o.'s boat ( bridges) отрязвам пътя си назад, правя връщането невъзможно; to \burn the candle at both ends безпощадно изразходвам силите си, работя от тъмно до тъмно; прен. изразходвам (полагам) напразни усилия; to \burn the midnight oil работя до късно през нощта; to \burn a hole in o.'s pocket (за пари) сърбят ме ръцете да ги похарча; he has money to \burn той е червив с пари; to \burn в излишък, предостатъчно, задоволително, твърде, много; to \burn o.'s fingers "опарвам се", "изгарям си пръстите"; to \burn o.s. out изтощавам се, изхабявам се, изчерпвам се, погубвам се (от работа, преумора); my ears \burn "горят (пламтят) ми ушите", някой сигурно говори за мен в този момент; to \burn an animal out изгонвам животно с огън; to \burn up the road, to \burn rubber фуча, нося се с пълна скорост; it \burns! (при игри) "гори", намирам се много близо до скрития предмет или до правилния отговор; II. n 1. изгорено място; изгаряне; first \burn изгаряне първа степен; \burn center център за лечение на тежки изгаряния; 2. печене (на тухли, варовик за вар и пр.). III n шотл. поток, ручей, бързей, бара, рекичка.
См. также в других словарях:
Heater — Heat er (h[=e]t [ e]r), n. 1. One who, or that which, heats. [1913 Webster] 2. Any contrivance or implement, as a furnace, stove, or other heated body or vessel, etc., used to impart heat to something, or to contain something to be heated. [1913… … The Collaborative International Dictionary of English
heater — c.1500, of persons, agent noun from HEAT (Cf. heat). Of devices, from 1660s. Baseball slang meaning “fastball” is attested by 1985 … Etymology dictionary
heater — ► NOUN 1) a device for heating something. 2) N. Amer. informal, dated a gun … English terms dictionary
heater — [hēt′ər] n. 1. an apparatus for heating or warming a room, car, water, etc.; stove, furnace, radiator, etc. 2. a person whose work is to heat something 3. in an electron tube, an element set inside the cathode and heated by an electric current so … English World dictionary
Heater — A heater is any object that emits heat or causes another body to achieve a higher temperature. In a household or domestic setting, heaters are commonly used to generate heating (ie. warmth).Types of heaters*Block heater *Cathy heater *Central… … Wikipedia
heater — Synonyms and related words: Bunsen burner, Dutch oven, automatic, bedpan, bloom heater, blowgun, blowpipe, brazier, brick oven, burner, calefactory, caliduct, car heater, cooker, cookery, defroster, dielectric heater, dielectric preheater,… … Moby Thesaurus
heater — A device which gives off heat. In automobiles, it heats the interior of the vehicle. In a water cooled engine the coolant is channelled through the heater in the passenger compartment. Some cars used an electric or gasoline heater because they… … Dictionary of automotive terms
heater — (Roget s IV) n. Syn. radiator, auto heater, oil heater, gas heater, electric heater; see furnace … English dictionary for students
heater — n radiator, steam heater, electric heater, gas heater, infrared heater; furnace, incinerator, forge, fireplace; stove, range, oven, kiln, microwave oven, toaster oven, toaster, hot plate, cooker; brazier, foot warmer, hot water bottle, heating… … A Note on the Style of the synonym finder
heater — noun ADJECTIVE ▪ convector (BrE), fan (esp. BrE), storage (BrE) ▪ portable ▪ electric, gas, kerosene (esp. AmE) … Collocations dictionary
heater */ — UK [ˈhiːtə(r)] / US [ˈhɪtər] noun [countable] Word forms heater : singular heater plural heaters a piece of equipment used for making a place warm or for heating water a water heater … English dictionary
