-
1 genre
m. (lat. genus, generis "origine, naissance") 1. род; le genre humain човешкия род; 2. начин; genre de vie начин на живот; 3. лит. жанр, литературен род; стил; genres en vers стихотворни жанрове; genre dramatique драматичен жанр; 4. мода, вкус; ce n'est pas mon genre това не е по моя вкус; costume d'après le dernier genre костюм според последната мода; 5. бот., зоол., лог. род; 6. грам. род; le genre masculin мъжки род; le genre féminin женски род; genre marqué женски род; 7. живоп. бит, битова сцена; 8. вид, тип, стил; du même genre от същия вид; avoir bon genre имам изискан стил; le genre bohème човек от бохемски тип; c'est dans son genre това е в негов стил. -
2 sous-genre
m. (de sous- et genre) (pl. sous-genres) биол. подразред. -
3 cajun
n. et adj. inv. en genre (altér. de acadien dans sa graphie anglaise) франкофон от Луизиана, който говори език с акадски произход. -
4 commun1,
e adj. (lat. communis) 1. общ; intérêts commun1,s общи интереси; le Marché commun1, общият пазар; mettre en commun1, qqch. правя общо нещо; 2. съвместен; travail commun1, съвместна работа; 3. еднакъв; 4. обществен; des biens commun1,s обществени блага, имоти; salle commun1,e обществена зала; transport en commun1, обществен транспорт; 5. обикновен; тривиален; attitude commun1,e обикновено, обичайно поведение; 6. loc. adv. en commun1, заедно; vivre en commun1, живеем заедно. Ќ d'un commun1, accord по взаимно съгласие, d'une voix commun1,e с обикновен, груб глас; faire bourse commun1,e живеем на обща сметка; faire cause commun1,e водим борба с общи усилия; genre commun1, общ род; nom commun1, съществително нарицателно; съществително, което има една и съща форма за мъжки и женски род; maison commun1,e кметство; le commun1, des hommes по-голямата част от хората. Ќ Ant. rare, exceptionnel, distingué; singulier, original, particulier, différent. -
5 congénère
adj. et n. (lat. congener, rac. genus "genre") 1. който е от един и същ род, вид, еднороден; сроден; plantes congénères растения от един и същ вид; 2. m., f. pl. негат. подобни нему (хора); lui et ses congénères той и подобните нему. Ќ muscles congénères анат. мускули, които спомагат за извършването на едно и също движение (ant. muscles antagonistes). -
6 didactique
(gr. didaktikos) 1. поучителен, дидактичен; 2. m. genre didactique дидактичен род; 3. f. дидактика. -
7 général,
e, aux adj. et m. (lat. generalis "qui appartient а un genre") 1. общ, всеобщ, повсеместен; l'opinion général,e общото мнение; travailler au bien général, работя за общото благо; assemblée général,e общо събрание; amnistie général,e обща амнистия; 2. обобщен; idées général,es обобщени идеи; 3. общ, неконкретен, неопределен; remarques général,es общи, неконкретни забележки; 4. главен, генерален; directeur général, главен директор; répétition général,e генерална репетиция; quartier général, воен. главна квартира; 5. m. общото; le général, et le particulier общото и частното; 6. loc. adv. en général, общо, изобщо, въобще, по принцип, общо взето. Ќ Ant. particulier, individuel, spécial, singulier; exceptionnel, inhabituel, local, rare. -
8 générique
adj. et m. (de genus, eris "genre") 1. родов; nom générique родово име; 2. m. заглавие и списък на участниците в началото на филм. Ќ produit générique продукт, който е комерсиализиран без търговска марка. Ќ Ant. spécifique; spécial; individuel, particulier. -
9 genreux,
se adj. et n. (de genre) разг. 1. който се предвзема; 2. m., f. предвзет човек; 3. m., f. човек, който следва модата. -
10 picaresque
adj. (esp. picaresco, de picaro "aventurier") в съчет. roman (genre) picaresque плутовски роман (роман, в който се описват по забавен начин нрави на измамници, хитреци, коварни хора). -
11 rustique
adj. et m. (lat. rusticus, de rus, ruris "campagne") 1. селски, полски; пасторален; 2. прен. груб, недодялан, непохватен; прост, простодушен; manières rustiques недодялани, груби маниери; 3. издържлив, устойчив (за растение); 4. в съчет. genre, ordre rustique архитектурен стил, при който се използуват грубо одялани камъни; 5. m. техн. назъбен каменоделски чук; 6. рустик; който се отнася до стил рустик ( за изработени мебели в селски стил). Ќ Ant. raffiné, urbain.
См. также в других словарях:
Genre — Genre … Deutsch Wörterbuch
genre — [ ʒɑ̃r ] n. m. • XIIe « sexe »; lat. genus, generis « origine, naissance » I ♦ Vx Race. Mod. Le genre humain : l ensemble des hommes. ⇒ espèce; humanité. Histoire du genre humain. Ennemi (⇒ misanthrope) , bienfaiteur (⇒ philanthrope) du genre… … Encyclopédie Universelle
genre — GENRE. s. m. Ce qui est commun à diverses especes, ce qui a sous soy plusieurs especes differentes. Sous le genre d animal il y a deux especes comprises, celle de l homme, celle de la beste. genre superieur. genre subalterne. Termes de… … Dictionnaire de l'Académie française
Genre — Sn Kunstgattung erw. fach. (18. Jh.) Entlehnung. Entlehnt aus frz. genre Geschlecht, Art , dieses aus l. genus (generis), s. Genus (formal aus den Kasusformen oder dem Plural). Als Fachwort der Kunsttheorie bezeichnet das Wort einen… … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
Genre — País Estados Unidos Idioma Inglés Año de fundación … Wikipedia Español
genre — {{/stl 13}}{{stl 7}}[wym. żgenrer] {{/stl 7}}{{stl 8}}rz. mnż I, D. genre u, Mc. genrze, blm {{/stl 8}}{{stl 20}} {{/stl 20}}{{stl 12}}1. {{/stl 12}}{{stl 7}} rodzaj, gatunek twórczości artystycznej wyróżniający się swoistymi cechami : {{/stl… … Langenscheidt Polski wyjaśnień
gènre — m. genre. Lo gènre uman : le genre humain. voir espècia, mena … Diccionari Personau e Evolutiu
genre — humain, Humana gens, Genus humanum, Genus hominum. Qui est d un mesme genre, Congener. De plusieurs genres et sortes, Multigenus. Genre par lequel on loüe, Genus laudatiuum. Divers genres de bestes, Varia genera bestiarum … Thresor de la langue françoyse
Genre — Gen re (zh[aum]N r ), n. [F. See {Gender}.] 1. Kind; genus; class; form; style, esp. in literature. French drama was lisping or still inarticulate; the great French genre of the fabliau was hardly born. Saintsbury. A particular demand . . . that… … The Collaborative International Dictionary of English
genre — 1770, as a French word in English (nativized from c.1840), from Fr. genre kind, sort, style (see GENDER (Cf. gender)). Used especially in French for independent style. Of painting, depicting scenes of ordinary life (as compared to landscape,… … Etymology dictionary
genre — / genus [n] type, class brand, category, character, classification, fashion, group, kind, school, sort, species, style; concepts 378,388,655 genus [n] type brand, breed, category, class, compartment, department, division, genre, group, kind, make … New thesaurus
