-
1 flagrant
{'fleigrənt}
a флагрантен, явен, очебиен, крещящ, скандален
in FLAGRANT delict юр. на местопрестъплението* * *{'fleigrъnt} а флагрантен, явен, очебиен, крещящ, скандален;* * *флагрантен; явен; скандален; очебиен; очевиден; въпиещ;* * *1. a флагрантен, явен, очебиен, крещящ, скандален 2. in flagrant delict юр. на местопрестъплението* * *flagrant[´fleigrənt] adj флагрантен, явен, очевиден, очебиен, крещящ, скандален, ужасен; in \flagrant delicto на местопрестъплението; FONT face=Times_Deutsch◊ adv flagrantly. -
2 flagrant,
e adj. (de flagrans, de flagrare "flamber") 1. явен, очевиден; injustice flagrant,e очевидна несправедливост; 2. неоспорим. Ќ flagrant, délit юр. местопрестъпление; prendre en flagrant, délit улавям на местопрестъплението. -
3 flagrant
flagránt adj geh явен, очебиен, крещящ (противоречие, закононарушение).* * *a F явен, крещящ. -
4 delict
правонарушение; престъпление; деликт;* * *delict[di´likt] n юрид. нарушение на закона, правонарушение, престъпление, деликт; in flagrant \delict на местопрестъплението. -
5 délit2
m. (lat. delictum) 1. престъпление, простъпка; 2. нарушение, грешка; délit2 d'audience нарушение на реда по време на съдебно заседание. Ќ prendre qqn. en flagrant délit2 залавям някого на местопрестъплението. -
6 flagrance
m. (de flagrant) очевидност, явност. -
7 prendre
v. (lat. prehendere) I. v.tr. 1. вземам; хващам; улавям; prendre un objet du bout des doigts хващам предмет с върха на пръстите си; 2. вземам със себе си; prendre un parapluie pour sortir вземам чадър със себе си, за да изляза; 3. вземам, получавам, приемам; prenez ce livre вземете тази книга; 4. разг. крада, вземам; il lui a pris sa femme той му открадна жената; 5. нося, облечен съм в нещо; prendre le deuil облечен съм в траурни дрехи; 6. поемам, поглъщам, изяждам; prendre de la nourriture изяждам някаква храна; 7. снабдявам се с нещо, притежавам, заемам, вземам; 8. наемам, приемам на служба; 9. оженвам се, омъжвам се; prendre femme, prendre mari оженвам се, омъжвам се; 10. избирам, преценявам, черпя, почерпвам, вземам; prendre exemple de вземам пример от; 11. превземам, нападам, пленявам, хващам, залавям; изненадам; prendre en flagrant délit хващам на местопрестъплението; 12. фотографирам; prendre une photo заснемам; 13. упътвам се, поемам; prendre un chemin поемам по даден път; prendre la mer тръгвам по море; 14. искам, вземам, давам определена цена за нещо; 15. считам, смятам, преценявам, схващам, вземам, предполагам; prendre au rebours схващам, вземам в обратен смисъл; 16. събирам, натрупвам; prendre des forces натрупвам сили; 17. обхващам, обладавам (за чувство); 18. измервам; prendre la température измервам температурата; prendre les mesures измервам; 19. обърквам, вземам за; on le prenait pour un savant мислеха го за учен; 20. изнасилвам; prendre une femme de force изнасилвам грубо жена; 21. плагиатствам; prendre une idée d'un auteur плагиатствам идея от автор; 22. залавям; арестувам; la police l'a pris полицията го залови; 23. в съчет. с някои отвлечени съществителни означава действието, изразено от съществителното; prendre la liberté осмелявам се; prendre qqn. en amitié сприятелявам се с някого; prendre qqn. en haine намразвам някого; prendre soin de грижа се за; II. v.tr. 1. хващам се, прехващам се (за растение); 2. запалвам се; le feu ne prend pas огънят не се запалва; 3. замръзвам; la rivière prit реката замръзна; 4. тръгвам през, поемам; prendre а gauche поемам наляво; 5. прен. успявам, имам успех; 6. втвърдявам се (за крем, майонеза и др.); se prendre 1. вземам се; médicament qui se prend avant les repas лекарство, което се взема преди ядене; 2. закачам се; poisson qui se prend au filet риба, която се закача на мрежата; 3. замръзвам, сгъстявам се; 4. започвам; se prendre d'amitié pour qqn. започвам, завръзвам приятелство с някого; 5. прониквам се, изпълвам се от (чувство); s'y prendre действам по определен начин; 6. считам се за; вземам се за; se prendre au sérieux вземам се насериозно; 7. хващаме се един друг (за ръка и др.); 8. отнемаме си (в игра - топка и др.); 9. събираме се ( сексуално). Ќ en prendre pour son grade (son rhume) разг. обиден съм, засегнат съм много; prendre а part отвеждам настрана (за разговор); prendre au mot съгласявам се веднага; prendre congé de qqn. сбогувам се с някого; prendre connaissance de запознавам се с нещо; prendre de l'intérêt а заинтересуван съм за нещо; prendre des libertés действам смело; prendre des précautions вземам предпазни мерки; prendre du plaisir прави ми удоволствие; prendre en affection привързвам се, обиквам; prendre en mal сърдя се за нещо; prendre en soi разглеждам нещо по същество; prendre fait et cause pour привърженик съм на нещо; prendre feu запалвам с, подпалвам се; prendre froid настивам; prendre garde внимавам (пазя се); prendre la fuite побягвам; prendre l'air вземам въздух; prendre la tonsure получавам духовно звание; покалугерявам се (за католик); prendre le galop впускам се в галоп; prendre le large мор. отдалечавам се от брега; prendre le parti de qqn. вземам страната на някого; prendre les devants изпреварвам; prendre le voile покалугерявам се (за жена); prendre martre pour renard погов. излъгвам се много; prendre note вземам си бележки; prendre qqch. pour accordé считам нещо за решено; prendre qqn. sans vert изненадвам някого; prendre patience сдобивам се с търпение; prendre part вземам участие; prendre place сядам; prendre position pour (contre) вземам становище за (против); prendre ses mesures вземам мерки; prendre son repas нахранвам се; prendre son repos отпочивам си; prendre soin de вземам грижата за; грижа се за; prendre son vol политвам, хвръквам (за птица); prendre terre мор. приближавам до, слизам на брега; prendre un air давам си вид; prendre un congé вземам отпуск; prendre un rhume хващам хрема; se prendre du haut говоря високомерно.
См. также в других словарях:
flagrant — flagrant, ante [ flagrɑ̃, ɑ̃t ] adj. • 1413; lat. flagrans, de flagrare « flamber » 1 ♦ Dr. Qui est commis, vient de se commettre sous les yeux mêmes de celui qui le constate. Loc. cour. Flagrant délit. ⇒fam. flag. 2 ♦ (déb. XIXe) Qui éclate aux… … Encyclopédie Universelle
flagrant — FLAGRÁNT, Ă, flagranţi, te, adj. Care sare în ochi; izbitor, evident. ♢ Flagrant delict = infracţiune descoperită în momentul savârşirii ei sau înainte ca efectele ei să se fi consumat. – Din fr. flagrant. Trimis de lil meaniegirl, 04.01.2004.… … Dicționar Român
flagrant — flagrant, glaring, gross, rank are comparable as derogatory intensives meaning conspicuously or outstandingly bad or unpleasant. Flagrant usually applies to offenses, transgressions, or errors which are so bad that they cannot escape notice or be … New Dictionary of Synonyms
flagrant — flagrant, ante (fla gran, gran t ) adj. Qui se commet au moment même. • Pris en flagrant délit, affaire criminelle, RAC. Plaid. II, 5. • La première preuve est le flagrant délit ; elle atteste le fait, mais elle n atteste pas toujours que… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Flagrant — Fla grant, a. [L. flagrans, antis, p. pr. of flagrate to burn, akin to Gr. ?: cf. F. flagrant. Cf. {Flame}, {Phlox}.] 1. Flaming; inflamed; glowing; burning; ardent. [1913 Webster] The beadle s lash still flagrant on their back. Prior. [1913… … The Collaborative International Dictionary of English
flagrant — Adj deutlich hervorstechend per. Wortschatz fremd. Erkennbar fremd (19. Jh.) Entlehnung. Entlehnt aus gleichbedeutendem frz. flagrant, das auf l. flagrāns, nt zurückgeht, dem PPräs. von l. flagrāre brennen, lodern . Im juristischen Sprachgebrauch … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
Flagrant — (lat.), brennend, hitzig; offen vor Augen liegend. Crimen (delictum) flagrans, ein Verbrechen, bei dem jemand auf frischer oder handhafter Tat (in flagranti) ergriffen, wurde nach römischem Recht und nach der Carolina als eine Unterart des Crimen … Meyers Großes Konversations-Lexikon
flagrant — I adjective aiming for effect, apparent, arrant, audacious, blatant, bold, brazen, clear, conspicuous, daring, done for effect, enormous, flagitious, flaming into notice, flashy, flaunting, glaring, gross, immodest, impudens, infamous, loud,… … Law dictionary
flagrant — FLAGRANT. adj. Il n est en usage qu en cette phrase. Flagrant delit, pour dire, Un delit où l on est pris sur le fait … Dictionnaire de l'Académie française
Flagránt — (lat.), brennend; heftig; deutlich ins Auge fallend, frisch geschehend; in flagranti, auf frischer Tat … Kleines Konversations-Lexikon
Flagrant — Flagrant, lat. deutsch, brennend; heftig; eben geschehend oder geschehen; in flagranti, auf der That … Herders Conversations-Lexikon
