-
1 estime
f. (de estimer) 1. уважение, почитание, почит, зачитане; estime de soi-même самоуважение; être en grande estime на голяма почит съм; 2. ост. оценка; оценяване; 3. ост. репутация, реноме; 4. мор. приблизително изчисление на изминат път; 5. loc. adv. а l'estime приблизително. Ќ succès d'estime полууспех (на книга, спектакъл). Ќ Ant. mépris, mésestime. -
2 estimar
1. tr 1) ценя, уважавам; 2) оценявам, таксувам; 3) с благодарност признавам; 4) смятам, преценявам; считам; lo estimo muy oportuno смятам го за много уместно; como mejor lo estime Ud. както сметнете за най-добре; 2. prnl уважавам се, ценя се. -
3 acquérir
v.tr. (lat. class. acquirere) 1. ставам собственик, придобивам, спечелвам; acquérir des richesses спечелвам богатства; cette habitude s'acquiert facilement този навик се придобива лесно; 2. прен. спечелвам, привързвам; acquérir la confiance de qqn. спечелвам доверието на някого; s'acquérir придобивам, спечелвам си; il s'est acquis l'estime de son chef той спечели уважението на шефа си. Ќ Ant. céder, vendre; perdre. -
4 avoir1
v.tr. (lat. habere) I. 1. имам, притежавам; 2. доставям си, снабдявам се; il est difficile d'avoir1 un logement трудно е да си набавиш жилище; 3. получавам, спечелвам; avoir1 un prix получавам награда; 4. avoir1 а (+ inf.) трябва да; j'ai а vous reppeler трябва да ви напомня; 5. n'avoir1 plus qu'а (+ inf.) остава само; 6. avoir1 beau (+ inf.) напразно; 7. en avoir1 (contre, а) сърдя се на, яд ме е на; II. 1. il y a безл. има; il y a du monde dans les rues има хора по улиците; 2. преди; avoir1 quelques mois преди няколко месеца; 3. il y en a qui има хора, които; III. спом. гл. (служи за образуване на сложните времена): il a dit той каза; IV. loc. verbales (avoir + съществително, обикн. нечленувано, изразява състояние): avoir1 besoin нуждая се (имам нужда); avoir1 chaud топло ми е; avoir1 droit имам право; avoir1 des droits имам права; avoir1 du plaisir а приятно ми е, радвам се да; avoir1 de l'espoir надявам се; avoir1 envie желая, иска ми се; avoir1 froid студено ми е; avoir1 faim гладен съм; avoir1 foi (en) вярвам, имам доверие; avoir1 honte срамувам се; avoir1intérêt (а) имам интерес (да); avoir1 lieu състоя се, ставам; avoir1 l'air имам вид, изглеждам; avoir1 l'occasion имам случая; avoir1 la fièvre тресе ме; avoir1 pitié (de) имам жалост към, жал ми е за; avoir1 peine (а) мъчно (трудно) ми е (да); avoir1 peur страхувам се; avoir1 raison имам право; avoir1 soif жаден съм; avoir1 soin грижа се; avoir1 sommeil спи ми се; avoir1 tort не съм прав; avoir1 du mal а faire qqch. трудно се справям с нещо; avoir1 qqn. en grande estime много уважавам някого; avoir1 qqn. (qqch.) en aversion (en horreur) мразя, ненавиждам, не мога да понасям някого (нещо); en avoir1 long а raconter имам много да разказвам за това; il a cela de bon това му е хубавото; j'en ai assez (j'en ai marre)! разг. стига ми толкова, дошло ми е до гуша; je l'ai eu, je l'aurai падна ми в ръцете, ще ми падне в ръцете; il y a bien de quoi има защо; tu auras de mes nouvelles разг. ще ти дам да разбереш. -
5 dérision
f. (bas lat. derisio) горчива подигравка, усмиване. Ќ tourner en dérision обръщам се подигравателно към някого, усмивам някого. Ќ Ant. considération, déférence, estime, respect. -
6 marquer
v. (de l'a. norm. merki "marqué") I. v.tr. 1. поставям знак, белег, отбелязвам, маркирам; marquer d'une croix отбелязвам с кръстче; 2. дамгосвам, жигосвам, оставям белег; 3. посочвам, показвам; le thermomètre marquait dix degrés au-dessous de zéro термометърът показваше десет градуса под нулата; 4. оставям следа; 5. прен. означавам, знак съм (за нещо); засвидетелствам, проявявам; marquer а qqn. sa reconnaissance засвидетелствам на някого признателността си; marquer son estime засвидетелствам уважение; 6. ост. давам наставления, наставлявам; 7. определям, фиксирам; 8. спорт. отбелязвам; marquer un but отбелязвам гол; 9. преследвам, наблюдавам, наглеждам (враг и др.); II. v.intr. 1. отличавам се, изпъквам; 2. изглеждам, показвам. Ќ être marqué par l'âge нося следите на годините, остарял съм; marquer le pas воен. марширувам на място; marquer mal имам лош изглед вид; marquer un but спорт. забивам, отбелязвам гол; être marqué а l'A имам големи заслуги; être marqué au B едноок, куц, сляп, кривоглед съм; être marqué du bon coin отличен, превъзходен; marquer (l'advesaire) а la culotte следвам неотлъчно играч (във футбола); marquer midi арго в ерекция съм; marquer d'une pierre blanche отбелязвам нещо забележително, така че да не бъде забравено; marquer (écrire, mettre) sur ses tablettes отбелязвам нещо, което не трябва да забравя да направя. -
7 mépris
m. (de mépriser) 1. презрение, отвращение; avoir en mépris, tenir en mépris презирам; 2. незачитане, пренебрежение; 3. loc. prép. au mépris de без да се гледа на, напук на, въпреки. Ќ Ant. estime. -
8 mésestime
f. (de mésestimer) лит. лошо мнение за някого, неуважение, презрение; encourir la mésestime de qqn. навличам си презрението на някого. Ќ Ant. estime.
См. также в других словарях:
estime — [ ɛstim ] n. f. • XIIIe; de estimer I ♦ 1 ♦ Vx Détermination du prix, de la valeur (de qqch.). ⇒ estimation. 2 ♦ Mod. Mar. Calcul approximatif de la position d un navire en estimant le chemin parcouru d après les instruments de navigation.… … Encyclopédie Universelle
estime — Estime. s. f. v. Le cas, l estat qu on fait d une personne, ou de son merite, de sa vertu. Avoir de l estime, beaucoup d estime, bien de l estime pour quelqu un. l avoir en estime. il est en estime dans sa compagnie. il est dans l estime de tout… … Dictionnaire de l'Académie française
estimé — estimé, ée (è sti mé, mée) part. passé. 1° Qui jouit de l estime. Estimé de tout le monde. 2° Réputé, cru. • Pithée, estimé sage entre tous les humains, RAC. Phèdre, IV, 2. • Il suffit, pour être estimé savant, de savoir ce que les autres … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Estime — (fr., spr. Estihm), Achtung, Ansehen, guter Ruf; daher Estimiren, achten. Estimable (spr. Estimabel), achtungswürdig … Pierer's Universal-Lexikon
Estime — (frz. estihm), Achtung, Ruf; estimiren, s. ästimiren … Herders Conversations-Lexikon
estimé — Estimé, [estim]ée. part. pass … Dictionnaire de l'Académie française
estime — estime, er obs. ff. esteem, er … Useful english dictionary
estime — (è sti m ) s. f. 1° Sentiment qui attache du prix à quelqu un ou à quelque chose. • Nous avons une si grande idée de l âme de l homme que nous ne pouvons souffrir d en être méprisés, et de n être pas dans l estime d une âme ; et toute la… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
ESTIME — n. f. Opinion favorable que l’on a de quelqu’un, fondée sur la connaissance de son mérite, de ses bonnes qualités, de ses vertus. Avoir, sentir, concevoir, prendre de l’estime, beaucoup d’estime, bien de l’estime pour quelqu’un. Il a l’estime de… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
ESTIME — s. f. Opinion favorable que l on a de quelqu un, fondée sur la connaissance de son mérite, de ses bonnes qualités, de ses vertus. Avoir, sentir, concevoir, prendre de l estime, beaucoup d estime, bien de l estime pour quelqu un. Il a l estime de… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
estime — L estime qu on a de vertu, Virtutis opinio. Qui l a eu en grande estime et authorité, Qui illum secum habuerit magno numero ac loco. Homme de grand estime, Pretij magni homo. Populaire de nulle estime, Vulgus ignobile. Homme de nulle estime,… … Thresor de la langue françoyse
