-
1 parole
f. (lat. pop. °paraula, lat. ecclés. parabola "comparaison") 1. реч, говор; 2. дума; приказка; traîner ses paroles провлачам думите си, говоря провлачено; 3. слово, мисъл; parole mémorable забележителна мисъл; 4. обещание, уверение, дума; tenir sa paroleудържам думата си; manquer а sa parole не удържам дадената дума; belles paroles голи обещания; 5. красноречие, език, слово; bien manier la parole имам богат речник, богати изразни средства; 6. дума, слово, право на изказване; avoir la parole имам думата; 7. pl. думи, текст (на песен и др.); 8. loc.adj. sur parole въз основа на устна декларация, уверение, показание. Ќ parole d'Evangile неоспорима истина; parole d'honneur честна дума; paroles verbales празни обещания; en paroles устно; без да е сигурно (обещание и др.); n'avoir qu'une parole държа на думата си; boire les paroles а qqn. слушам въодушевено някого; couper la parole прекъсвам някого; passer la parole а qqn. давам думата на някого; prendre la parole вземам думата; tenir parole изпълнявам обещанията си; la parole est d'argent, mais le silence est d'or думата е сребро, мълчанието е злато. Ќ Ant. action, écrit, silence. -
2 âcre
adj. (lat. acer) 1. лют, парлив (за вкус); 2. прен. остър, рязък, язвителен; paroles âcres язвителни думи. Ќ Ant. doux, suave. -
3 air1
m. (lat. aer) 1. въздух; 2. рядко вятър; 3. pl. поет. въздух, небе; s'élever dans l'air1 издигам се в небето; 4. прен. отмосфера, обкръжение; 5. поле на действие, свобода, пространство; se donner de l'air1 освобождавам се от задължения. Ќ aller le nez en l'air1 разг. безделнича, гоня вятъра; au grand air1 на чист въздух; cela est dans l'air1 носи се слух за това; contes en l'air1 празни приказки; donner de l'air1 проветрявам; être en l'air1 вися във въздуха (без подкрепа съм); faire sauter en l'air1 вдигам във въздуха (при експлозия); mettre tout en l'air1 обръщам всичко с главата надолу; ministre de l'air1 министър на въздухоплаването; parler en l'air1 говоря лекомислено; paroles (promesses) en l'air1 празни думи (обещания); prendre l'air1 разхождам се (дишам чист въздух); toute la ville était en l'air1 целият град беше на крак; vivre de l'air1 du temps живея в голяма немотия (в оскъдица); libre comme l'air1 напълно свободен, без никакви ограничения; s'envoyer en l'air1 изпитвам сексуално удоволствие; faire de l'air1 заминавам, отдалечавам се; il ne manque pas d'air1 смел, безстрашен; tirer en l'air1 хваля се. -
4 ajouter
v. (de l'a fr. joste "auprès" lat. juxta) I. v.tr. прибавям, добавям; II. v.intr.indir.увеличавам, умножавам, нараствам; la crainte ajoute а nos peines страхът увеличава мъките ни; III. v. pron. прибавям се, добавям се, увеличавам се. Ќ ajouter foi aux paroles de qqn. вярвам в думите на някого. Ќ Ant. retrancher, soustraire, déduire, enlever, ôter. -
5 amer1,
ère adj. (lat. amarus) 1. горчив; 2. прен. тъжен, печален, мъчителен; 3. язвителен, хаплив, остър; des paroles amer1,ères хапливи думи; 4. m. амер ( питие). Ќ l'onde amer1,ère морето. Ќ Ant. doux, agréable, affectueux. -
6 blessant,
e adj. (p. prés. de blesser) обиден, оскърбителен; paroles blessant,es обидни думи. -
7 boire1
v.tr. (lat. bibere) 1. пия; изпивам; boire1 du vin пия вино; boire1 а la santé de qqn. пия за здравето на някого; 2. попивам, изсмуквам, поглъщам, пропускам; la terre boit l'eau почвата просмуква водата; 3. прен. поглъщам, жадно слушам; boire1 les paroles de qqn. жадно слушам думите на някого; 4. напивам се, пия много (за алкохол); faire boire1 qqn. давам на някого да пие; почерпвам някого; 5. понасям; boire1 une injustice понасям несправедливост; le vin rouge se boit chambré червеното вино се пие когато е със стайна температура; se boire1 пие се. Ќ boire1 du lait разг. щастлив съм (от нещо); слушам или гледам нещо с удоволствие; boire1 le calice jusqu'a la lie изпивам до дъно горчивата чаша; boire1 le coup de l'étrier пия за сбогом; boire1 qqn. des yeux поглъщам (пия) някого с очи; boire1 un bouillon разг. претърпявам загуба; ce n'est pas la mer а boire1 това не е много трудна работа; le vin est tiré, il faut le boire1 работата е започната, няма връщане; boire1 а la ronde пием наред, един след друг; boire1 а sa soif пия, за да си утоля жаждата; boire1 comme un trou (comme une éponge, comme un Polonais, comme un templier, comme un chantre, comme un sonneur) пия извънредно много; boire1 (tout) son soûl пия до насита, напивам се здраво; donner pour boire1 (donner un pourboire) давам за почерпка, бакшиш; il ne faut pas dire: Fontaine, je ne boirai pas de ton eau човек не трябва да се зарича за нищо; il y a а boire1 et а manger има и добро, и лошо; негат. в това питие плува нещо; on ne saurait faire boire1 un âne qui n'a pas soif погов. не можеш накара някого да направи нещо, което не иска; qui a bu, boira човек трудно изоставя своите пороци; avoir toute honte bue не изпитвам никакъв срам; boire1 l'argent du ménage харча семейните пари за алкохол; cheval qui boit l'obstacle кон, който преминава лесно препятствието; boire1 aux anges ост. пия, без да знам за чие здраве. -
8 débordement
m. (de déborder) 1. преливане, разливане; наводняване, излизане от коритото (за река); 2. прен. поток, изблик; débordement de paroles поток от думи; 3. нахлуване, нахълтване; 4. разврат, разюзданост, разпасаност. -
9 déluge
m. (lat. diluvium) 1. потоп; голямо наводнение; 2. силен, проливен дъжд; 3. прен. голямо количество, поток, изобилие от нещо; déluge de paroles порой от думи. Ќ après moi le déluge след мене и потоп; remonter au déluge стар, архаичен ( когато се говори за нещо). -
10 déshonnête
adj. (de dés- et honnête) нечестен, непочтен; непристоен, неприличен; paroles déshonnêtes неприлични думи. Ќ Ant. honnête, convenable, décent. -
11 entendeur
m. (de entendre) човек, който схваща лесно. Ќ а bon entendeur salut погов. този, който е предупреден, да си вземе бележка; а bon entendeur peu de paroles за този, който разбира, не са нужни много приказки. -
12 fielleux,
se adj. (de fiel) жлъчен; paroles fielleux,ses жлъчни думи. -
13 foi
f. (lat. fides "confiance, croyance") 1. честна дума; 2. ост. вярност; foi conjugale съпружеска вярност; 3. вярване, доверие, надежда, вяра; avoir foi en qqn. имам вяра в някого; avoir foi а (des paroles) вярвам на нещо; 4. дадена дума, обещание; 5. клетва; jurer sa foi кълна се; 6. вяра (в дадена религия, убеждение). Ќ bonne foi добросъвестност, сърдечност, искреност; digne de bonne foi достоен за вярване; en foi de quoi в уверение на което; faire foi свидетелствам; foi de charbonnier наивна вяра (в нещо); homme de foi верен човек; ma foi! par ma foi! sur ma foi! interj. разг. честна дума! Бога ми! наистина! mauvaise foi злонамереност; n'avoir ni foi ni loi не спазвам никакви правила; sur la foi de въз основа на. Ќ Ant. infidélité, trahison; incrédulité, incroyance, athéisme. Ќ Hom. foie, fois. -
14 incantatoire
adj. (de incantation) 1. заклинателен; paroles incantatoires заклинателни думи; 2. очароващ, запленяващ. -
15 long,
ue adj. (lat. longus) 1. дълъг; 2. продължителен, дълъг; un long, périple дълго, продължително пътуване; une long,ue leçon дълъг урок; 3. далечен; avoir une vue long,ue виждам надалеко; 4. m. дължина; trois mètres de long, три метра дължина; 5. loc. adv. de long, en large надлъж и нашир; en long, по дължина; tout de son long,, de tout son long, с цялата си дължина; (tout) au long, подробно, с най-големи подробности; а la longue с време, с течение на времето; tout s'use а la long, всичко се изхабява след време; 6. loc. prép. le long, de по дължината на; в течение на; 7. разреден (за сос, ядене); sauce long,ue рядък сос. Ќ boire а long,s traits пия на големи глътки; de long,ues terres, long,ues nouvelles посл. който идва отдалече, може много работи да разказва; de long,ue durée продължителен, дълготраен; il en sait long, много знае, добре е осведомен; il nous en a conté long, разказа ни много работи; long,ues paroles font les jours courts посл. с приказки работа не се върши; travail de longue haleine работа, която изисква много усилия и труд; faire long, feu дефектен патрон; не улучвам целта; long, terme дългосрочен; long, а бавен; son attitude en dit long, поведението му е показателно. Ќ Ant. court, large; bref; concis. -
16 louangeur,
euse m., f. (de louanger) 1. ост. възхвалител, ласкател; 2. adj. лит. хвалебен, хвалебствен; paroles louangeur,ses хвалебни слова. -
17 martelé,
e adj. (de marteler) 1. обработен с чук; 2. прен. отсечен; paroles martelé,es отсечени думи. -
18 moulin
m. (bas lat. molinum, de mola "meule") 1. мелница; воденица; moulin а vapeur парна мелница; moulin а vent вятърна мелница; 2. машина, която мели; moulin а café кафемелачка; 3. разг. двигател на автомобил. Ќ moulin а paroles бърборко; on ne peut être а la fois au four et au moulin погов. две дини под една мишница не могат да се носят; moulin а café прен. картечница; amener (apporter) de l'eau au moulin de qqn. предоставям някому аргументи в спор; доставям някому средства; se battre contre des moulins а vent боря се срещу въображаеми врагове или трудности. -
19 obscène
adj. (lat. obscenus) непристоен, мръсен, неприличен; paroles obscène непристойни думи. Ќ Ant. décent. -
20 payer
v.tr. (lat. pacare "pacifier, apaiser") 1. плащам, заплащам, изплащам, възнаграждавам; 2. прен. изкупвам; payer sa faute плащам за грешката си; se faire payer услужвам срещу пари; se faire bien payer печеля, изкарвам добри пари; se payer 1. заплаща се, плаща се; възнаграждава се; 2. разг. купувам си, черпя се с; позволявам си лукса; 3. в съчет. se payer de задоволявам се с. Ќ payer d'audace окото ми не мига; payer de mots, de belles paroles залъгвам с приказки, с голи обещания; payer les pots cassés плащам чужди грехове; payer les violons тегля разноските за чужда веселба, удоволствие; payer de sa personne правя усилие, изхабявам се от усилия; ne pas payer de mine не се отличавам с особено привлекателна външност; se payer la tête de qqn. разг. подигравам се с някого, будалкам, баламосвам. Ќ Ant. devoir, encaisser, recevoir; donner, vendre.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
Paroles et musique — Données clés Réalisation Elie Chouraqui Scénario Elie Chouraqui Acteurs principaux Catherine Deneuve Christophe Lambert Richard Anconina Jacques Perrin Nick Mancuso Dayle Haddon Ch … Wikipédia en Français
paroles — ● paroles nom féminin pluriel Texte d une chanson, par opposition à la musique. ● paroles (citations) nom féminin pluriel Marcel Proust Paris 1871 Paris 1922 Chez un écrivain, quand on tient l air les paroles viennent bien vite. Contre Sainte… … Encyclopédie Universelle
Paroles - Abbe Pierre — Paroles Abbé Pierre Paroles Abbé Pierre est une série documentaire regroupant les entretiens forts que l Abbé Pierre a faits devant les caméras. Sommaire 1 Thématique du film 2 Production 3 DVD 4 … Wikipédia en Français
Paroles - Abbé Pierre — est une série documentaire regroupant les entretiens forts que l Abbé Pierre a faits devant les caméras. Sommaire 1 Thématique du film 2 Production 3 DVD 4 … Wikipédia en Français
Paroles, Abbé Pierre — est une série documentaire suisse regroupant des entretiens avec l Abbé Pierre. Elle a été réalisée par Jean Philippe Rapp, journaliste, et Ian Jaquier, réalisateur, et produite par la Communauté Emmaüs de Genève Suisse et Artemis Films… … Wikipédia en Français
Paroles de parloirs — est un album de bande dessinée en noir et blanc, qui réunit de nombreux dessinateurs autour du thème de la prison. Scénario : Éric Corbeyran Dessins : Andreas, Olivier Balez, Nathalie Bodin, Jean Luc Cornette, Étienne Davodeau, François … Wikipédia en Français
Paroles de sourds — est un album de bande dessinée en noir et blanc. Scénario : Éric Corbeyran Dessins : Aris, Olivier Berlion, Bouillez, Pierre Christin, Jean Luc Cornette, Coudray, Étienne Davodeau, David De Thuin, Édith, Richard Guérineau, Hyuna, Karo,… … Wikipédia en Français
Paroles de taulards — est un album de bande dessinée en noir et blanc. Scénario : Éric Corbeyran Dessins : collectifs Publication Éditeurs Delcourt (Collection Encrages) (1999) ISBN 2 84055 422 4 … Wikipédia en Français
Paroles de taule — est un album de bande dessinée en noir et blanc. Scénario : Éric Corbeyran Dessins : collectifs Publication Éditeurs Delcourt (Collection Encrages) (2001) ISBN 2 84055 782 7 … Wikipédia en Français
Paroles sans papiers — est un album de bande dessinée collectif, réalisé à partir de témoignages d immigrés « sans papiers ». Auteurs : Lorenzo Mattotti, Pierre Place, Gipi, Jérôme Jouvray, Cyril Pedrosa, Kokor, Brüno, Frederik Peeters et Alfred.… … Wikipédia en Français
Paroles de paix — ● Paroles de paix de réconciliation … Encyclopédie Universelle
