-
1 domicile
m. (lat. domicilium) 1. местожителство, местопребиваване; 2. жилище; 3. loc. adv. а domicile в къщи. -
2 achat
m. (de achater, var. anc. de acheter) 1. купуване; pouvoir d'achat покупателна способност; achat а domicile търговия по пощата с доставка на стоката вкъщи; 2. покупка; faire des achats правя покупки. -
3 domiciliaire
adj. (de domicile) жилищен, домашен. Ќ visite, perquisition domiciliaire претърсване на жилище, обиск. -
4 domiciliation
f. (de domicile) търг. място, където трябва да бъде платена полица или чек. -
5 domicilié,
e adj. (de domicile) 1. установен на местожителство, който живее постоянно в; 2. установен, който живее на едно и също място. -
6 domicilier
v.tr. (de domicile) 1. търг., в съчет. domicilier une traite определям място за изплащане на полица или чек; 2. регистрирам местожителство на някого. -
7 élire
v.tr. (lat. class. eligere) избирам; élire domicile установявам се на постоянно местожителство; élire le président de la République au suffrage universel избирам президент на Републиката с пряко всеобщо гласуване. -
8 livrable
adj. (de livrer) който може да бъде доставен, доставим; livrable а domicile който може да бъде доставен вкъщи. -
9 mortuaire
adj. (lat. mortuarius) погребален, смъртен; drap mortuaire саван; extrait mortuaire смъртен акт; maison (domicile) mortuaire дом, къща, където има умрял; registre mortuaire регистър за умрелите; service mortuaire опело. -
10 réintégrer
v.tr. (lat. médiév. reintegrare, class. redintegrare "rétablir, remettre en l'état", de integer "intact") 1. възстановявам; réintégrer qqn. dans la nationalité française възстановявам френското гражданство на някого; 2. възвръщам отново на старото място; 3. връщам се. Ќ réintégrer le domicile conjugal започвам да живея отново заедно с брачния си партньор. -
11 violation
f. (lat. violatio "profanation") нарушение; нарушаване (на закон, право); поругаване (на нещо свещено); violation d'une église поругаване на църква. Ќ violation des correspondances отваряне и четене на чужди писма; violation de domicile проникване с взлом в дом.
См. также в других словарях:
domicile — [ dɔmisil ] n. m. • 1326; lat. domicilium, de domus « maison » 1 ♦ Cour. Lieu ordinaire d habitation. ⇒ chez (chez soi), demeure, habitation, home, logement, maison, résidence. « Pour nous la maison est seulement un domicile, un abri » (Fustel de … Encyclopédie Universelle
Domicile — • The canon law has no independent and original theory of domicile; both the canon law and all modern civil codes borrowed this theory from the Roman law; the canon law, however, extended and perfected the Roman theory by adding thereto that of… … Catholic encyclopedia
domicile — do·mi·cile 1 / dä mə ˌsīl, dō / n [Latin domicilium dwelling place, home] 1: the place where an individual has a fixed and permanent home for legal purposes – called also legal residence; 2: the place where an organization (as a corporation) is… … Law dictionary
domicile — DOMICILE. sub. m. Il se dit De la maison, du lieu qu une personne a choisi pour son habitation ordinaire. Élection de domicile. Signifié à sa personne en son domicile. Signifié à domicile. Il a établi son domicile à Paris. C est un homme sans… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
domicile — Domicile, Domicilium. Retourner en son premier domicile, Remigrare. Le domicile d un chacun, Sedes pignorum ac fortunarum, Lar familiaris, B. Signifier à personne et domicile, Denuntiare domum, atque etiam homini, B … Thresor de la langue françoyse
domicile — Domicile. s. m. Habitation, maison. Il ne se dit guere qu en termes de Pratique. Election de domicile. signifié à sa personne en son domicile. signifié à domicile … Dictionnaire de l'Académie française
domicile — [däm′ə sīl΄, däm′əsil; ] also [, dō′mə īl, dō′məsil] n. [ME domicelle < OFr domicile < L domicilium, a dwelling, home < domus: see DOME] 1. a customary dwelling place; home; residence 2. Law one s fixed place of dwelling, where one… … English World dictionary
Domicile — Dom i*cile, n. [L. domicilium; domus house + (prob.) root of celare to conceal: cf. F. domicile. See {Dome}, and {Conceal}.] 1. An abode or mansion; a place of permanent residence, either of an individual or a family. [1913 Webster] 2. (Law) A… … The Collaborative International Dictionary of English
domicile — (n.) mid 15c., from M.Fr. domicile (14c.), from L. domicilium, perhaps from domus house (see DOMESTIC (Cf. domestic)) + colere to dwell (see COLONY (Cf. colony)). As a verb, it is first attested 1809. Related: Domiciled; domiciliary … Etymology dictionary
Domicile — Dom i*cile, v. t. [imp. & p. p. {Domiciled}; p. pr. & vb. n. {Domiciling}.] [Cf. F. domicilier. Cf. {Domiciliate}.] To establish in a fixed residence, or a residence that constitutes habitancy; to domiciliate. Kent. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
domicile — DOMICILE: Toujours inviolable. Cependant la Justice, la Police, y pénètrent quand elles veulent. Je regagne mes pénates. Je rentre dans mes lares … Dictionnaire des idées reçues
