-
1 distinguish
{dis'tiŋgwiʃ}
1. различавам, отличавам, правя разлика (между), разграничавам, разпознавам
2. отличавам, правя да изпъкне, изтъквам
to DISTINGUISH oneself отличавам се* * *{dis'tingwish} v 1. различавам, отличавам, правя разлика (* * *отличавам; разграничавам; различавам;* * *1. to distinguish oneself отличавам се 2. отличавам, правя да изпъкне, изтъквам 3. различавам, отличавам, правя разлика (между), разграничавам, разпознавам* * *distinguish[dis´tiʃgwiʃ] v 1. различавам, отличавам; разграничавам, правя разлика ( A from B, between); man, as \distinguished from the other animals човек за разлика от другите животни; 2. отличавам; правя (карам) да изпъкне; изтъквам. -
2 fact
{fækt}
1. факт, събитие, случка, обстоятелство
to accept the FACTs примирявам се с положението
2. истина, действителност, факт
in (point of) FACT, as a matter of FACT наистина, действително, в действителност, всъщност, фактически
fraud in FACT юр. фактическа измама
to know something for a FACT знам нещо със сигурност, знам, че нещо е истина
FACT of life нещо действително, нещо, чиeто съществуване не може да се пренебрегне
FACTs of life разг. полови въпроси
the FACT of the matter is that работата се състои в това, че, истината е, че
3. pl фактически данни
FACTs and figures точни данни
4. престъпление, престъпно деяние
taken in the FACT хванат на местопрестъпленнето
before/after the FACT преди/след извършване на деянието* * *{fakt} n 1. факт; събитие, случка; обстоятелство; to accept the* * *факт; случка; събитие; обстоятелство; действителност; истина;* * *1. before/after the fact преди/след извършване на деянието 2. fact of life нещо действително, нещо, чиeто съществуване не може да се пренебрегне 3. facts and figures точни данни 4. facts of life разг. полови въпроси 5. fraud in fact юр. фактическа измама 6. in (point of) fact, as a matter of fact наистина, действително, в действителност, всъщност, фактически 7. pl фактически данни 8. taken in the fact хванат на местопрестъпленнето 9. the fact of the matter is that работата се състои в това, че, истината е, че 10. to accept the facts примирявам се с положението 11. to know something for a fact знам нещо със сигурност, знам, че нещо е истина 12. истина, действителност, факт 13. престъпление, престъпно деяние 14. факт, събитие, случка, обстоятелство* * *fact[fækt] n 1. факт; събитие, случка; обстоятелство; dry ( stark) \facts голи факти; \facts and figures точна информация; данни; accomplished \fact свършен факт; to slur a \fact over заобикалям (замазвам) факт; \facts are stubborn фактите са неумолими; 2. истина, действителност; to distinguish \fact from fiction правя разлика между действителност (истина) и фантазия (измислица); a story founded on \fact приказка, изградена върху истинска случка; the \facts of life разг. 1) половите въпроси; 2) нещо, чието съществуване или достоверност не може да бъде пренебрегнато; in \fact, in point of \fact, as a matter of \fact наистина, действително, в действителност, всъщност, фактически; the \fact of the matter is работата се състои в това, че; 3. pl (фактически) данни; 4. ( деяние): taken in the \fact заловен на местопрестъплението; before ( after) the \fact преди (след) извършването на деянието; to confess the \fact признавам, правя признание.
См. также в других словарях:
distinguish — dis·tin·guish vt: to identify or explain differences in or from distinguish ed the cases on factual grounds Merriam Webster’s Dictionary of Law. Merriam Webster. 1996. distinguish … Law dictionary
Distinguish — Dis*tin guish, v. t. [imp. & p. p. {Distinguished}; p. pr. & vb. n. {Distinguishing}.] [F. distinguer, L. distinguere, distinctum; di = dis + stinguere to quench, extinguish; prob. orig., to prick, and so akin to G. stechen, E. stick, and perh.… … The Collaborative International Dictionary of English
distinguish — 1 Distinguish, differentiate, discriminate, demarcate are synonymous when they mean to point out or mark the differences between things that are or seem to be much alike or closely related. Distinguish presupposes sources of confusion; the things … New Dictionary of Synonyms
distinguish — [di stiŋ′gwish] vt. [< L distinguere, to separate, discriminate < dis , apart + stinguere, to prick < IE base * steig , to prick, pierce (> STICK, Ger sticken, to embroider, Gr stigma) + ISH, sense 2] 1. to separate or mark off by… … English World dictionary
distinguish — [v1] tell the difference analyze, ascertain, categorize, characterize, classify, collate, decide, demarcate, determinate, determine, diagnose, diagnosticate, differentiate, discriminate, divide, estimate, extricate, figure out, finger*, identify … New thesaurus
distinguish — ► VERB 1) recognize, show, or treat as different. 2) manage to discern (something barely perceptible). 3) be an identifying characteristic of. 4) (distinguish oneself) make oneself worthy of respect. DERIVATIVES distinguishable adjective … English terms dictionary
Distinguish — Dis*tin guish, v. i. 1. To make distinctions; to perceive the difference; to exercise discrimination; with between; as, a judge distinguishes between cases apparently similar, but differing in principle. [1913 Webster] 2. To become distinguished… … The Collaborative International Dictionary of English
distinguish — 1560s, from M.Fr. distinguiss , stem of distinguer, or directly from L. distinguere to separate between, separate by pricking, from dis apart (see DIS (Cf. dis )) + stinguere to prick (see EXTINGUISH (Cf. extinguish), and Cf. L. instinguere … Etymology dictionary
distinguish */*/*/ — UK [dɪˈstɪŋɡwɪʃ] / US verb Word forms distinguish : present tense I/you/we/they distinguish he/she/it distinguishes present participle distinguishing past tense distinguished past participle distinguished 1) [intransitive/transitive] to recognize … English dictionary
distinguish — dis|tin|guish [ dı stıŋgwıʃ ] verb *** 1. ) intransitive or transitive to recognize the differences between things: DIFFERENTIATE: He learned to distinguish a great variety of birds, animals, and plants. distinguish between: They concluded that… … Usage of the words and phrases in modern English
distinguish — 01. Children under the age of 4 cannot always [distinguish] between the truth and a lie. 02. Witnesses to the crime said the suspect had no [distinguishing] features. 03. The Beatles [distinguished] themselves as perhaps the most important… … Grammatical examples in English
