-
1 decency
{'di:snsi}
1. n l. (благо) приличие, добро държане, скромност, любезност
in common DECENCY от кумова срама, от приличие
to have the DECENCY to имам любезността да, сещам се да
2. рl приличие
рl ам. условия за приличен/добър живот* * *{'di:snsi} n l. (благо)приличие; добро държане; скромност; лю* * *порядъчност; пристойност; приличие; благоприличие; любезност;* * *1. in common decency от кумова срама, от приличие 2. n l. (благо) приличие, добро държане, скромност, любезност 3. pl ам. условия за приличен/добър живот 4. pl приличие 5. to have the decency to имам любезността да, сещам се да* * *decency[´disənsi] n 1. приличие, благоприличие, добро държание (маниери, поведение); in common \decency от уважение към приличието; breach of \decency, offence against \decency нарушаване на приличието; 2. разг. любезност; to have the \decency имам любезността, досещам се, договеждам се (to); 3. pl прилично (подходящо) поведение, приличие; careless of \decency безцеремонен, неприличен. -
2 bound
{baund}
I. 1. граница, предел
out of BOUNDs уч. забранена територия/район
within/beyond the BOUNDs of decency в/извън рамките на приличието
2. ограничение
out of all BOUNDs нетърпимо, недопустимо
to place something out of BOUNDs to забранявам нещо за (ученици, войници и пр.)
II. 1. слагам граници на, ограничавам, ограждам
2. служа за граница
3. гранича (on с)
to be BOUNDed by гранича с
III. 1. скачам. подскачам
отскачам (и с off)
2. хвърча. нося се
IV. n скок напред/нагоре, подскок, отскок
V. 1. свързан, обвързан
2. подвързан
cloth BOUND подвързан с платно
paper BOUND с меки корици (за книга)
3. задължен, принуден
(in) duty/honour BOUND морално задължен
4. сигурен, обезателен
to be BOUND to do something сигурно/непременно ще направя нещо
I'll be BOUND прен. уверен/сигурен съм в (истинността на) нещо
VI. a готов да тръгне на път (за пароход и пр.)
BOUND for пътуващ за/по направление на
homeward BOUND връщащ се в страната си/вкъщи
outward BOUND отплуващ/пътуващ за друга страна* * *{baund} n обик. р1 1. граница, предел; out of bounds уч. забранена (2) v 1. слагам граници на, ограничавам; ограждам; 2. служа {3} v 1. скачам. подскачам; отскачам (и с off); 2. хвърча. н{4} n скок напред/нагоре; подскок, отскок.{5} а 1. свързан: обвързан; 2. подвързан; cloth bound подвързан {6} а готов да тръгне на път (за пароход и пр.); bound for пътув* * *хвърча; свързан; скоквам; скок; ограничавам; отскок; отскачам; предел; привързан; гранича; граница; задължен; обвързан;* * *1. (in) duty/honour bound морално задължен 2. bound for пътуващ за/по направление на 3. cloth bound подвързан с платно 4. homeward bound връщащ се в страната си/вкъщи 5. i'll be bound прен. уверен/сигурен съм в (истинността на) нещо 6. i. граница, предел 7. ii. слагам граници на, ограничавам, ограждам 8. iii. скачам. подскачам 9. iv. n скок напред/нагоре, подскок, отскок 10. out of all bounds нетърпимо, недопустимо 11. out of bounds уч. забранена територия/район 12. outward bound отплуващ/пътуващ за друга страна 13. paper bound с меки корици (за книга) 14. to be bound to do something сигурно/непременно ще направя нещо 15. to be bounded by гранича с 16. to place something out of bounds to забранявам нещо за (ученици, войници и пр.) 17. v. свързан, обвързан 18. vi. a готов да тръгне на път (за пароход и пр.) 19. within/beyond the bounds of decency в/извън рамките на приличието 20. гранича (on с) 21. задължен, принуден 22. ограничение 23. отскачам (и с off) 24. подвързан 25. сигурен, обезателен 26. служа за граница 27. хвърча. нося се* * *bound [baund] I. v pp от bind; II. adj 1. сигурен, гарантиран; неминуем; уверен; he is \bound to succeed успехът му е осигурен; it is \bound to happen то непременно ще стане; 2. свързан, обвързан; неразде́лен, неделим; \bound up with тясно свързан с; \bound by o.'s word обвързан от дадена дума; 3. подвързан; cloth \bound подвързан с платно; paper \bound с меки корици (за книга); 4. задължен, обвързан, ангажиран; I am \bound to say длъжен съм да кажа (колкото и да ми е неприятно); in honour \bound морално задължен; 5. запечен. III. n (обикн. pl) граница, бразда, преграда, предел; out of \bounds уч. извън разрешения район, забранен; within the \bounds of possibility (едва) допустим, приемлив, законен; вероятен; to go beyond all \bounds, to pass all \bounds престъпвам границите (на позволеното), надминавам всички граници; to know no \bounds нямам предели, неограничен съм (за чувство, качество); IV. v 1. слагам граници на; ограничавам (by); 2. служа за граница на; 3. гранича (on с); pass гранича с, допирам се до, достигам до. V . v 1. скоквам, подскачам, отскачам (и с off); 2. хвърча, нося се; VI. n скок, подскок, отскок; by leaps and \bounds стремглаво, през глава; to clear at a \bound прескачам с един скок. VII. adj готов да тръгне на път; на път ( for); homeward \bound който се завръща в страната си (вкъщи); outward \bound който отплава (пътува) за друга страна. -
3 outrage
{'autreidʒ}
I. 1. грубо нарушение на закона, престъпление
насилие (against), безчинство
OUTRAGE upon decency грубо нарушение на приличието
OUTRAGE against humanity престъпление спрямо човечеството
2. ам. обида, оскърбление
3. изнасилване
похитяване (on)
4. ам. гневен изблик, възмущение (at)
II. 1. престъпвам, нарушавам (закон)
2. ам. оскърбявам, обиждам
3. обезчестявам, похитявам* * *{'autreij} n 1. грубо нарушение на закона; престъпление; н(2) {'autreij} v 1. престъпвам, нарушавам (закон); 2. ам.* * *обезчестявам; оскърбявам; обиждам; обидa; оскърбление; посегателство; похитявам; престъпвам; престъпление; безчинство; ексцес; насилие; нарушавам;* * *1. i. грубо нарушение на закона, престъпление 2. ii. престъпвам, нарушавам (закон) 3. outrage against humanity престъпление спрямо човечеството 4. outrage upon decency грубо нарушение на приличието 5. ам. гневен изблик, възмущение (at) 6. ам. обида, оскърбление 7. ам. оскърбявам, обиждам 8. изнасилване 9. насилие (against), безчинство 10. обезчестявам, похитявам 11. похитяване (on)* * *outrage[´aut¸reidʒ] I. n 1. грубо (флагрантно, очевидно) нарушение на закона; престъпление, насилие, безчинство, посегателство ( against); bomb \outrage бомбен атентат; to be an \outrage on нарушавам флагрантно; 2. оскърбление, обида; 3. евфем. изнасилване; 4. ост. страстен порив, необуздан изблик; II. v 1. престъпвам, нарушавам ( закон); 2. обиждам, оскърбявам; to \outrage common sense разг. вървя срещу здравия разум; 3. обезпечавам. -
4 lose
{lu:z}
1. губя, изгубвам, загубвам, претърпявам загуба
to LOSE one's way, to LOSE oneself загубвам се, обърквам се, обърквам пътя
to LOSE weight отслабвам
2. изпускам, пропускам (и прен.), изтървавам, пада ми (обувка, коса и пр.)
I lost part of what he said пропуснах/не схванах част от това, което той каза
3. отървавам се/освобождавам се от
I've lost my cold мина ми хремата
4. ставам причина за загуба
it will LOSE me my place това ще ми струва/коства мястото/службата/работата
5. обик. pass загивам, пропадам
lost art изчезнало/забравено изкуство
lost soul прокълната/осъдена душа
6. оставам назад, изоставам (за часовник)
get lost! махай ми се от главата! to LOSE the use of one's legs/eyes не мога вече да ходя/да виждам
lose by губя от (и с ger)
lose in
to LOSE oneself in прен. увличам се/потъвам в, унасям се в (мечти и пр.)
lose on загубвам от/при (сделка)
lose out to губя за сметка на, отстъпвам пред
lose to губя от
Celtic lost to Aberdeen by two to one Селтик загуби от Абърдийн с два на един* * *{lu:z} v (lost {lost}) 1. губя, изгубвам, загубвам; претърпява* * *отървавам се; пропускам; проигравам; губя; загубвам; изгубвам;* * *1. celtic lost to aberdeen by two to one Селтик загуби от Абърдийн с два на един 2. get lost! махай ми се от главата! to lose the use of one's legs/eyes не мога вече да ходя/да виждам 3. i lost part of what he said пропуснах/не схванах част от това, което той каза 4. i've lost my cold мина ми хремата 5. it will lose me my place това ще ми струва/коства мястото/службата/работата 6. lose by губя от (и с ger) 7. lose in 8. lose on загубвам от/при (сделка) 9. lose out to губя за сметка на, отстъпвам пред 10. lose to губя от 11. lost art изчезнало/забравено изкуство 12. lost soul прокълната/осъдена душа 13. to lose one's way, to lose oneself загубвам се, обърквам се, обърквам пътя 14. to lose oneself in прен. увличам се/потъвам в, унасям се в (мечти и пр.) 15. to lose weight отслабвам 16. губя, изгубвам, загубвам, претърпявам загуба 17. изпускам, пропускам (и прен.), изтървавам, пада ми (обувка, коса и пр.) 18. обик. pass загивам, пропадам 19. оставам назад, изоставам (за часовник) 20. отървавам се/освобождавам се от 21. ставам причина за загуба* * *lose [lu:z] v ( lost [lost]) 1. губя, изгубвам, загубвам; претърпявам загуба; to \lose o.'s way (o.s.) загубвам се, забърквам се, обърквам се; to \lose o.'s head загубвам ума и дума, онемявам от изненада, шашардисвам се; to \lose the day ( field) загубвам битка (сражение); to \lose by губя поради (от); to \lose ground губя почва под краката си; to \lose track ( the scent) of губя връзка с; губя следите на; to \lose out разг. не успявам; 2. изпускам, пропускам; изтървам, изтървавам; изпускам, пада ми (обувка и пр.); 3. отървавам се от, освобождавам се от; I've quite lost my cold мина ми вече хремата; 4. предизвиквам загуба; her rudeness \lose her job нейната грубост ѝ коства мястото (работата); 5. обикн. pass загивам, пропадам; lost to all sense of decency ( duty) изгубил всякакво чувство за приличие (дълг); 6. изоставам (за часовник); does your watch gain or \lose? избързва ли или изостава часовникът ти?
См. также в других словарях:
Decency — De cen*cy, n.; pl. {Decencies}. [L. decentia, fr. decens: cf. F. d[ e]cence. See {Decent}.] 1. The quality or state of being decent, suitable, or becoming, in words or behavior; propriety of form in social intercourse, in actions, or in… … The Collaborative International Dictionary of English
Decency — is the quality or state of conforming to social or moral standards of taste and propriety. See also Taste (sociology) Communications Decency Act Public indecency Indecent exposure Sodomy law Norm (sociology) Grotesque body National Legion of… … Wikipedia
decency — 1560s, appropriateness, from L. decentia comeliness, decency, from decentem becoming, fitting (see DECENT (Cf. decent)). Meaning modesty (i.e. appropriateness to standards of society ) is from 1630s … Etymology dictionary
decency — index clemency, decorum, propriety (correctness) Burton s Legal Thesaurus. William C. Burton. 2006 … Law dictionary
decency — *decorum, propriety, dignity, etiquette Analogous words: seemliness, decorousness (see corresponding adjectives at DECOROUS): fitness, suitability, fittingness, appropriateness (see corresponding adjectives at FIT) … New Dictionary of Synonyms
decency — [n] respectable behavior appropriateness, ceremoniousness, civility, conventionality, correctness, courtesy, decorum, dignity, etiquette, fitness, fittingness, formality, good form, good manners, honesty, modesty, propriety, respectability,… … New thesaurus
decency — ► NOUN (pl. decencies) 1) decent behaviour. 2) (decencies) standards of propriety … English terms dictionary
decency — [dē′sən sē] n. pl. decencies [L decentia < decens: see DECENT] 1. the quality or condition of being decent; propriety of conduct and speech; proper behavior, modesty, courtesy, etc. 2. [pl.] socially proper actions; the proprieties 3. [pl.]… … English World dictionary
decency — n. 1) common decency 2) the decency to + inf. (he didn t even have the decency to call) 3) (misc.) to observe the decencies; a spark of decency * * * [ diːs(ə)nsɪ] a spark of decency (misc.) to observe the decencyies common decency the decency to … Combinatory dictionary
decency — noun (U) 1 a quality in someone s character that makes them honest and polite and makes them have respect for other people: a judgement that reflects the decency and good sense of the American people 2 acceptable behaviour, especially moral and… … Longman dictionary of contemporary English
decency — noun ADJECTIVE ▪ common, human ▪ a lack of common decency ▪ basic, simple ▪ moral ▪ pub … Collocations dictionary
