-
1 constitute
{'kɔnstitju:t}
1. назначавам (комисия и пр.), правя (някого) носител (на титла, длъжност)
to CONSTITUTE oneself... сам сe обявявам за
2. учредявам, основавам
3. съставлявам, представлявам
4. обик. pass устроен съм, създаден съм
I am not so CONSTITUTEd не съм такъв, не ми е такъв характерът
to be strongly CONSTITUTEd имам здрав организъм
5. ам. издавам (закон), въвеждам в сила* * *{'kъnstitju:t} v 1. назначавам (комисия и пр.); правя (няк* * *учредявам; основавам; представлявам;* * *1. i am not so constituted не съм такъв, не ми е такъв характерът 2. to be strongly constituted имам здрав организъм 3. to constitute oneself... сам сe обявявам за 4. ам. издавам (закон), въвеждам в сила 5. назначавам (комисия и пр.), правя (някого) носител (на титла, длъжност) 6. обик. pass устроен съм, създаден съм 7. съставлявам, представлявам 8. учредявам, основавам* * *constitute[´kɔnsti¸tju:t] v 1. съставлявам, представлявам; twelve months \constitute a year годината се състои от дванадесет месеца; this would \constitute a legal offence това би представлявало законово нарушение; 2. учредявам, основавам, конституирам; \constituted authorities законно установена власт; 3. назначавам (комисия и пр.), правя (някого носител на титла, длъжност); he has \constituteed himself as our representative обяви се за наш представител; 4. pass устроен съм, създаден съм, такъв ми е характерът; I am not so \constituted не съм такъв, не ми е такъв характерът; 5. издавам, въвеждам в сила ( закон). -
2 constitute
• съставлявам• образувам -
3 constitutive
{kən'stitjutiv}
1. учредителен
2. съставен, съществен (за чест)
3. в/на структурата/устройството* * *{kъn'stitjutiv} а 1. учредителен; 2. съставен, съществен* * *учредителен;* * *1. в/на структурата/устройството 2. съставен, съществен (за чест) 3. учредителен* * *constitutive[´kɔnsti´tju:tiv] adj 1. учредителен (вж constitute); \constitutive committee учредителен комитет; 2. съставен (за част, елемент); FONT face=Times_Deutsch◊ adv constitutively.
См. также в других словарях:
constitute — con·sti·tute / kän stə ˌtüt, ˌtyüt/ vt 1: to appoint to an office or function those who are constituted heirs or named legatees Louisiana Civil Code legal authority constitute s all magistrates 2 … Law dictionary
Constitute — Con sti*tute (k[o^]n st[ict]*t[=u]t), v. t. [imp. & p. p. {Constituted}; p. pr. & vb. n. {Constituting}.] [L. constitutus, p. p. of constiture to constitute; con + statuere to place, set, fr. status station, fr. stare to stand. See {Stand}.] 1.… … The Collaborative International Dictionary of English
constitute — UK US /ˈkɒnstɪtjuːt/ verb [T] ► to be the parts that form something: »Economy travellers constitute about 80% of the airline s business. ► to be something, or to be considered as something: »Giving feedback on individual salespersons always… … Financial and business terms
constitute — mid 15c., verb use of adjective constitute, made up, formed (late 14c.), from L. constitutus arranged, settled, pp. adj. from constituere to cause to stand, set up, fix, place, establish, set in order; form something new; resolve, of persons, to… … Etymology dictionary
constitute — [v1] comprise, form aggregate, complement, complete, compose, compound, construct, cook up*, create, develop, dream up*, embody, enact, establish, fill out, fix, flesh out*, found, frame, fudge together*, incorporate, integrate, make, make up,… … New thesaurus
constitute — [kän′stə to͞ot΄, kän′stətyo͞ot΄] vt. constituted, constituting [ME constituten < L constitutus, pp. of constituere, to set up, establish < com , together + statuere, to set: see STATUE] 1. to set up (a law, government, institution, etc.);… … English World dictionary
Constitute — Con sti*tute (k[o^]n st[ict]*t[=u]t), n. An established law. [Obs.] T. Preston. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
constitute — ► VERB 1) be (a part) of a whole. 2) be or be equivalent to. 3) (usu. be constituted) establish by law. ORIGIN Latin constituere establish, appoint , from statuere set up … English terms dictionary
constitute */*/ — UK [ˈkɒnstɪˌtjuːt] / US [ˈkɑnstɪˌtut] verb Word forms constitute : present tense I/you/we/they constitute he/she/it constitutes present participle constituting past tense constituted past participle constituted formal 1) [linking verb] if several … English dictionary
constitute — transitive verb ( tuted; tuting) Etymology: Middle English, from Latin constitutus, past participle of constituere to set up, constitute, from com + statuere to set more at statute Date: 15th century 1. to appoint to an office, function, or… … New Collegiate Dictionary
constitute — 01. In an election 51% of the vote [constitutes] a majority. 02. It is sometimes difficult to decide what [constitutes] abuse when discussing the discipline of children. 03. The native American population [constitutes] a small but important part… … Grammatical examples in English
