-
1 confuse
{kən'fju:z}
1. обърквам, причинявам безпорядък в
2. обърквам, смущавам
to get CONFUSEd обърквам се, смущавам се
3. смесвам, вземам (някого, нещо) за някой друг/за нещо друго
to CONFUSE the issues смесвам въпросите* * *{kъn'fju:z} v 1. обърквам; причинявам безпорядък в; 2. объркв* * *смесвам; стъписвам; уплитам; сконфузвам; обърквам;* * *1. to confuse the issues смесвам въпросите 2. to get confused обърквам се, смущавам се 3. обърквам, причинявам безпорядък в 4. обърквам, смущавам 5. смесвам, вземам (някого, нещо) за някой друг/за нещо друго* * *confuse[kən´fju:z] v 1. обърквам; правя (причинявам) безпорядък в; развалям, разстройвам; her arrival \confused my plans пристигането ѝ обърка плановете ми; 2. обърквам, смущавам; to get \confused обърквам се, сконфузвам се, смущавам се; 3. смесвам, обърквам, припознавам се, вземам някого (нещо) за някой друг (за нещо друго); I \confused you with your brother взех те за брат ти. -
2 to confuse
обърквам -
3 to obfuscate [to confuse]
замъглявам [прен.]English-Bulgarian small dictionary > to obfuscate [to confuse]
-
4 issue
{'iʃu:}
I. 1. издание, издаване, публикуване, пускане, тираж
today's ISSUE днешният брой
2. фин. емисия, отпускане (на заем и пр.)
3. излизане, извиране, изтичане, оттичане, изливане
4. изход, излаз, устие
5. юр. потомство, потомък
without ISSUE бездетен
6. изход, резултат, край, последица, следствие
to force the ISSUE налагам взимането на решение
in the ISSUE в края на краищата, в последна сметка
7. (спорен) въпрос, (предмет на) спор, разногласие
ISSUE of fact юр. спор по фактическата страна на дело
ISSUE of law юр. спор по тълкуването на закона
the point/question at ISSUE спорният въпрос
to be at ISSUE предмет съм на спор, поставен съм на обсъждане, не се съгласувам/схождам, противореча, в противоречие съм
споря, в конфликт съм (with с)
to bring an ISSUE to a close разрешавам въпрос
to join/take ISSUE споря, влизам в спор (with с)
to join ISSUE юр. приемам решение, предложено от противната страна, повдигам съвместно с някого спорен въпрос пред съда
to make an ISSUE of something правя въпрос от нещо
to put to the ISSUE поставям за окончателно обсъждане
8. мед. отвърстие, отвор (за дренаж на рана и пр.), инцизия, (изтичаща кръв/гной от) разрез
9. юр. добив, доход (от земя и пр.)
10. прен. рожба, плод
II. 1. издавам, пускам, публикувам, пускам в обръщение (пари и пр.)
2. излизам, появявам се, изтичам
извирам (from, out, forth)
3. произхождам, произлизам, резултат съм (from)
имам за резултат (in)
4. изпускам, излъчвам (светлина, топлина, дим и пр.)
5. отпускам, давам, снабдявам (и воен.)
to ISSUE a soldier with a rifle, etc., to ISSUE a rifle, etc. to a soldier снабдявам войник с пушка и пр
6. ост. юр. раждам се/произхождам от* * *{'ishu:} n 1. издание; издаване, публикуване, пускане; тираж; to(2) {'ishu:} v 1. издавам, пускам, публикувам; пускам в обръщени* * *тираж; резултат; отвърстие; потомство; последица; отпускам; появявам се; публикуване; произхождам; публикувам; пускам; емисия; излаз; издание; изход;* * *1. (спорен) въпрос, (предмет на) спор, разногласие 2. i. издание, издаване, публикуване, пускане, тираж 3. ii. издавам, пускам, публикувам, пускам в обръщение (пари и пр.) 4. in the issue в края на краищата, в последна сметка 5. issue of fact юр. спор по фактическата страна на дело 6. issue of law юр. спор по тълкуването на закона 7. the point/question at issue спорният въпрос 8. to be at issue предмет съм на спор, поставен съм на обсъждане, не се съгласувам/схождам, противореча, в противоречие съм 9. to bring an issue to a close разрешавам въпрос 10. to force the issue налагам взимането на решение 11. to issue a soldier with a rifle, etc., to issue a rifle, etc. to a soldier снабдявам войник с пушка и пр 12. to join issue юр. приемам решение, предложено от противната страна, повдигам съвместно с някого спорен въпрос пред съда 13. to join/take issue споря, влизам в спор (with с) 14. to make an issue of something правя въпрос от нещо 15. to put to the issue поставям за окончателно обсъждане 16. today's issue днешният брой 17. without issue бездетен 18. извирам (from, out, forth) 19. излизам, появявам се, изтичам 20. излизане, извиране, изтичане, оттичане, изливане 21. изпускам, излъчвам (светлина, топлина, дим и пр.) 22. изход, излаз, устие 23. изход, резултат, край, последица, следствие 24. имам за резултат (in) 25. мед. отвърстие, отвор (за дренаж на рана и пр.), инцизия, (изтичаща кръв/гной от) разрез 26. ост. юр. раждам се/произхождам от 27. отпускам, давам, снабдявам (и воен.) 28. прен. рожба, плод 29. произхождам, произлизам, резултат съм (from) 30. споря, в конфликт съм (with с) 31. фин. емисия, отпускане (на заем и пр.) 32. юр. добив, доход (от земя и пр.) 33. юр. потомство, потомък* * *issue[´iʃu:, isju:] I. n 1. (спорен) въпрос; предмет на спор; спор, разногласие, несъгласие; \issue of fact юрид. спор по същество; \issue of law юрид. спор относно (въпрос на) тълкуване (приложението) на закона; bread-and-butter ( pocket-book) \issue ам. актуален икономически проблем; to be at \issue бивам предмет на спор, бивам спорен (поставен на обсъждане); не се съгласувам, схождам (и за мнения, вкусове - with); противореча, в противоречие съм с (установената практика и пр.); споря, в конфликт съм; the point ( question) at \issue спорният въпрос, същината на въпроса; to bring an \issue to a close разрешавам въпрос; to join \issue 1) възразявам; споря; пристъпвам към борба, опълчвам се, противопоставям се (with s.o. on s.th.); 2) юрид. приемам решение, предложено от другата страна; повдигаме съвместно спорен въпрос пред съда; to make an \issue of s.th. правя нещо на въпрос; to raise an \issue повдигам въпрос; to ride off on a side \issue отплесвам се (отвличам се) от темата; to evade ( duck) the \issue извъртам, говоря уклончиво; to cloud ( confuse) the \issue говоря за второстепенни неща, отбягвайки главния въпрос; to take \issue with ( against) s.o. опълчвам се против някого; 2. издание, издаване, публикуване, пускане; тираж; 3. излизане; извиране; изтичане, оттичане, изливане; течността, която се излива; an \issue of blood кръвотечение, кръвоизлив; the whole \issue разг. всичко; 4. фин. емисия; отпускане (на заем и пр.); 5. изход, излаз; устие; отвърстие, отвор (за дренаж на рана и пр.); free \issue and entry свободно влизане и излизане; 6. потомство; потомък; without \issue бездетен; 7. изход, резултат, край; последица, следствие; in the \issue накрая, в последна сметка; to abide the \issue чакам крайния резултат; 8. мед. инцизия; 9. юрид. добив, доход (от земя и пр.); 10. юрид., ост. дело, процес; government \issue attr казионен; II. v 1. излизам, появявам се; изтичам; извирам ( from); 2. произхождам, произлизам от, резултат съм на ( from); 3. издавам, пускам, публикувам; to \issue an order издавам заповед; to \issue a statement правя изявление; 4. пускам в обращение (пари и пр.); 5. отпускам, давам; снабдявам; we were \issueed with a set of instructions дадоха ни (предоставиха ни) инструкции; 6. ост. или юрид. раждам се, произхождам (произлизам) от; 7. рядко завършвам, приключвам.
См. также в других словарях:
Confuse — Con*fuse , v. t. [imp. & p. p. {Confused}; p. pr. & vb. n. {Confusing}.] 1. To mix or blend so that things can not be distinguished; to jumble together; to confound; to render indistinct or obscure; as, to confuse accounts; to confuse one s… … The Collaborative International Dictionary of English
confuse — 1 Confuse, muddle, addle, fuddle, befuddle mean to throw one out mentally so that one cannot think clearly or act intelligently. Confuse usually implies intense embarrassment or bewilderment {you confuse me, and how can I transact business if I… … New Dictionary of Synonyms
confuse — I (bewilder) verb abash, addle, astonish, baffle, befog, befuddle, bemuddle, confound, confundere, daze, discompose, disconcert, distract, embarrass, flurry, fluster, fog, jumble, mislead, mix up, muddle, mystify, nonplus, obfuscate, permiscere,… … Law dictionary
confuse — [v1] bewilder someone abash, addle, amaze, astonish, baffle, becloud, bedevil, befuddle, bemuse, cloud, clutter, complicate, confound, darken, daze, demoralize, discomfit, discompose, disconcert, discountenance, disorient, distract, embarrass,… … New thesaurus
Confuse — Con*fuse , a. [F. confus, L. confusus, p. p. of confundere. See {Confound}.] Mixed; confounded. [Obs.] Baret. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
confuse — 1550s, in literal sense mix or mingle things so as to render the elements indistinguishable; attested from mid 18c. in active, figurative sense of discomfit in mind or feeling; not in general use until 19c., taking over senses formerly belonging… … Etymology dictionary
confuse — ► VERB 1) make bewildered or perplexed. 2) make less easy to understand. 3) mistake (one for another). DERIVATIVES confusable adjective. ORIGIN from Latin confusus, from confundere mix up … English terms dictionary
confuse — [kən fyo͞oz′] vt. confused, confusing [ME confusen < confus, perplexed < OFr < L confusus, pp. of confundere: see CONFOUND] 1. to mix up; jumble together; put into disorder 2. to mix up mentally; specif., a) to bewilder; perplex b) to… … English World dictionary
confuse */*/ — UK [kənˈfjuːz] / US [kənˈfjuz] verb [transitive] Word forms confuse : present tense I/you/we/they confuse he/she/it confuses present participle confusing past tense confused past participle confused 1) to make someone feel that they do not… … English dictionary
confuse — confusable, adj. confusability, n. confusably, adv. confusedly /keuhn fyooh zid lee, fyoohzd /, adv. confusedness, n. /keuhn fyoohz /, v.t., confused, confusing. 1. to pe … Universalium
confuse — 01. Everyone [confuses] me for my sister because we look so much alike. 02. Some of the questions on the test were really [confusing] for me. 03. Some of the questions on the test really [confused] me. 04. I always get [confused] between the past … Grammatical examples in English
