-
1 combat
m. (de combattre) 1. битка, сражение, схватка; combat naval морска битка; combat aérien въздушна битка; 2. бой, сбиване; 3. прен. борба; combat de gladiateurs гладиаторска борба; 4. състезание, спор. Ќ au plus fort du combat в разгара но боя; hors de combat вън от строя; les combats лит. война; gaz de combat боен газ; combat singulier дуел (в Средновековието); sports de combat бойни спортове ( бойно изкуство). -
2 accepter
v.tr. (lat. acceptare, de accipere "recevoir, accueillir") 1. приемам; accepter un cadeau приемам подарък; 2. давам съгласието си; accepter une lettre de change приемам да изплатя полица на падежа Ј; accepter pour époux приемам, вземам за съпруг; accepter le combat приемам битката; 3. v.intr. accepter de (+ inf.) съгласявам се да; il accepte de venir той се съгласява да дойде; 4. accepter que понасям да; il accepte qu'on lui flanque des gifles той понася да му удрят плесници. Ќ j'en accepte l'augure! дано това да стане! Ќ Ant. décliner, récuser, refuser, rejeter, repousser. -
3 agonistique
adj. (du gr. agônistikos "combat") 1. ист. атлетически; jeux agonistiques атлетически игри; 2. f. атлетика; борба. -
4 baratter
v.tr. (p.-к. du scand. barâtta "combat") бия масло. -
5 beau
пред гласна и нямо h bel (pl. beaux), belle adj. (lat. bellus "joli") 1. хубав, красив; прекрасен; une belle femme хубава жена; un bel enfant хубаво дете; belle musique хубава музика; elle est belle тя е красива; beau comme un camion шег. много красив; 2. прекрасен, възхитителен, голям; un beau talent възхитителен талант; une belle peur голям, силен страх; une belle fortune голямо богатство; 3. славен, благороден; un beau combat славна битка; 4. добър, щастлив, благоприятен; une belle santé добро здраве; 5. добре облечен, елегантен; une belle dame елегантна жена; 6. ласкателен, измамлив; de belles promesses измамливи обещания; 7. добър, хубав (за време); un beau temps хубаво време; le baromètre est au beau барометърът показва хубаво време; 8. при обръщение в ж. р. мила, любезна; ma belle amie скъпа приятелко; 9. m. хубавото, красивото: le culte du beau култът към красивото; 10. belle f. разг. красавица, хубавица; 11. m., f. ост. конте, кокетка; 12. f. belle благоприятен случай; 13. f. belle игра, с която се определя кой от двамата противници печели (при равен резултат); 14. предмети с добро качество; n'acheter que du beau купувам само качествени стоки; 15. adv. много; il a dû beau attendre той трябваше много да чака; 16. loc.adv. bel et bien разг. реално, напълно, съвсем; de plus belle разг. все повече и повече; 17. loc.verb. avoir beau (+ inf.) напразно; il fait beau (+ inf.) удобно е да, уместно е да. Ќ après la pluie le beau temps погов. след всяка скръб идва и радост; il fait beau времето е хубаво; il fera beau voir ще бъде чудно, интересно да се види; l'éhapper belle разг. щастливо се избавям (отървавам) от някакво нещастие; le beau monde висшето общество; les beaux jours част от годината, когато времето е хубаво; младост; le temps se met au beau времето се оправя; se faire beau (belle) разг. докарвам се, контя се; un bel esprit умен и духовит, остроумен човек; un beau jour някога, един ден; il y a beau temps de cela много време изтече оттогава; en dire de belles говоря глупости; j'en apprends de belles научавам ужасни неща; faire le beau стоя на задните си крака (за куче); "La Belle au bois dormant" "Спящата красавица" (заглавие на приказка от Ш. Перо); se faire la belle избягвам. Ќ Ant. laid, vilain, affreux, hideux; mauvais, médiocre. -
6 branle-bas
m.inv. (ordre de mettre bas les branles "hamacs", qui étaient sur les entreponts, pour se disposer au combat) 1. воен., мор. подготовка за морска битка; sonner le branle-bas бия тревога за бой; branle-bas de matin подготовка за сутрешна морска битка; 2. прен. суматоха, разбъркване, бъркотия. -
7 commencer
v. (lat. pop. °cominitiare, de cum et initium "commencement") I. v.tr. почвам, започвам, начевам; commencer un travail започвам работа; commencer le combat започвам битка; commencer un élève ост. давам първи уроци на ученик; II. v.tr.ind. commencer de (littér.), а (et l'inf.) 1. започвам; commencer а faire qqch. започвам да правя нещо; commencer de parler започвам да говоря; il commence а pleuvoir започва да вали; 2. commencer par започвам най-напред с; le film commence par l'arrivée du personnage а Paris филмът започва с пристигането на героя в Париж; III. v.intr. започвам; le spectacle commence представлението започва. Ќ Ant. aboutir, accomplir, achever, conclure, continuer, finir, terminer. -
8 esprit
m. (lat. spiritus "souffle") 1. дух, призрак, привидение; croire aux esprits вярвам в духове; 2. ум, разум, разсъдък; avoir qqch. а l'esprit (en esprit) наумил съм си нещо; perdre l'esprit губя разсъдъка си; 3. остроумие; avoir de l'esprit духовит съм; homme d'esprit духовита личност; 4. съзнание, дух; esprit de combat боен дух; présence d'esprit присъствие на духа; esprit philosophique философски дух; l'esprit d'une société духът на дадено общество; 5. смисъл l'esprit du texte смисъла на текста; 6. характер; avoir de l'esprit belliqueux имам войнствен характер; avoir bon (mauvais) esprit добронамерен (недобронамерен) съм; 7. същност, своеобразие; l'esprit d'une constitution същността на дадена конституция; 8. ост. спирт, алкохол; esprit-de-vin етилов; esprit-de-bois метилов; 9. грам. ударение в старогръцкия език; esprit rude спиритус аспер; esprit doux спиритус ленис; 10. pl. ост. съзнание; perdre ses esprits губя съзнание; esprits animaux (vitaux) жизнен принцип в старата физиология (XVI и XVII в.); 11. намерение, цел; avoir le bon esprit de faire qch. имам доброто намерение да направя нещо. Ќ avoir l'esprit mal tourné разг. мнителен съм, взимам всичко от лошата страна; de corps et d'esprit тялом и духом; esprit de parti партийност; esprit de suite последователност; esprit de système систематичност; esprit de monde житейска мъдрост; esprit fort свободомислещ; esprit public обществено мнение; être bien (mal) dans l'esprit de qqn. имам (нямам) благоразположението на някого; faire de l'esprit показвам се остроумен; rende l'esprit издъхвам; sans esprit de retour безвъзвратно; tour d'esprit начин на изразяване; trait d'esprit остроумие, остроумна дума; un bel esprit ост. човек с претенции за духовитост. -
9 feu
m. (lat. focus "foyer, feu") (pl. feux) 1. огън; allumer le feu (faire du feu) паля огън; 2. пожар, пламъци; au feu! пожар!; 3. огнище; s'installer près du feu сядам до огнището; 4. разш. къща, дом; hameau de cinquante feux село с петдесет къщи; 5. воен. огън, стрелба; feux croisés кръстосан огън; feu de barrage преграден огън; feu roulant барабанен огън; feu! огън! (команда); arme а feu огнестрелно оръжие; 6. клада; condamné au feu осъден за изгаряне на кладата; 7. огън, възпаление, раздразване; 8. прен. огън, жар, страст, възторг, ентусиазъм; 9. разгар, битка; dans le feu du combat в разгара на битката; aller au feu влизам в битката; 10. pl. светлина, заря, сияние; les feux de la rampe театр. светлините на рампата; 11. pl. горещини; 12. блясък; les feux d'un diamant блясъкът на диамант; 13. фар, прожектор; feux d'atterrisage ав. лампи, прожектори на летище за нощно кацане; feux de gabarit авт. габаритни светлини; 14. огънче (за запалване на цигара); avez-vous du feu? имате ли огънче? 15. нар. пистолет, револвер; 16. поет. звезда; 17. огнен, ярък цвят. Ќ avoir le visage en feu пламнало ми е лицето; coup de feu изстрел; cuire qqn. а petit feu разг. пека някого, пека го на ръжен (измъчвам); être entre deux feux между два огъня се намирам; employer le fer et le feu употребявам крайни средства; faire feu стрелям; faire long feu задържам се дълго време на някаква работа; feu d'artifice фойерверк; feu de bengale бенгалски огън; feu follet блуждаещ огън; feu de joie голям огън, запален на площад или на някоя височина по случай празник, увеселение; feu de la St-Jean огън, запален на полето на Еньовден; jeter feu et flamme бълвам огън и жупел; jeter de l'huile sur le feu наливам масло в огъня; jouer avec le feu играя си с огъня; mettre le feu а подпалвам, опожарявам; le feu du ciel поет. небесният огън, светкавицата; mettre tout а feu et а sang превръщам всичко в прах и пепел; n'avoir ni feu ni lieu немил-недраг съм; n'y voir que du feu нищо не разбирам (от дадена работа); prendre feu ядосвам се, пламвам; влюбвам се внезапно; Terre des Feux Огнена земя. -
10 gaz
m. (mot de Van Helmont (1577 - 1644), d'apr. lat. chaos) 1. газ, въздухообразно тяло; gaz d'éclairage светилен газ; gaz de combat боен газ; gaz lacrymogène сълзотворен газ; gaz tonnant гърмящ газ; gaz de marais метан; marcher plein gaz карам с пълна газ; gaz rare рядък газ (съдържащ се в много малки количества в атмосферата); gaz des houillères газ гризу; compteur а gaz брояч за изразходван в домакинството или в промишлеността газ (пропан, бутан); ça sent le gaz мирише на газ; bec de gaz газов фенер за осветление; gaz asphyxiant задушлив газ; chambre а gaz газова камера (в концентрационен лагер); 2. pl. мед. газове; 3. газова смес, използвана като гориво в двигател; gaz d'échappement отработени газове. Ќ Ant. liquide, solide. Ќ Hom. gaze. -
11 gladiateur
m. (lat. gladiator "qui combat avec le glaive", de gladius "glaive") гладиатор. -
12 gonfalon
m. (frq. °gunfano "étendard de combat") 1. средновековно военно знаме с издължена форма и няколко върха в края; 2. хоругва. -
13 groupe
m. (it. gruppo "nњud, assemblage", d'o. germ. °kruppa "masse arrondie") 1. група; un groupe de touristes група туристи; le groupe de tête челна група (в състезание); thérapie de groupe групова терапия; groupe parlementaire парламентарна група; 2. групировка; les groupes politiques политически групировки; 3. воен. отделение, група, взвод; groupe d'étude учебна група; groupe de combat боева група; 4. музикална група; 5. воен. група от две въздушни ескадрили; 6. стадо, глутница; 7. муз. групето. Ќ groupe de pression лоби; groupe frigorifique хладилен агрегат; groupe а risque рискова група; groupe sanguin кръвна група. Ќ Hom. group. -
14 inégal,
e, aux adj. (lat. inæqualis puis inéqual, refait en inégal, d'apr. égal) 1. неравен, нееднакъв; combat inégal, неравен бой; nombres inégal, aux нееднакви числа; 2. грапав, негладък; surface inégal,e грапава повърхнина; 3. неравномерен; pas inégal, aux неравномерни крачки; 4. променлив; непостоянен; променливо качество; jeu inégal, d'un acteur не много добра игра на актьор, неравностойна. Ќ Ant. égal; identique, même, pareil; lisse, uni; régulier, uniforme; soutenu. -
15 issue
f. (de issu) 1. изход, излаз; chercher une issue търся изход; rue sans issue улица без изход; il n'y a pas d'autre issue que le mariage няма друг изход освен сватба; 2. прен. край, краен резултат; issue d'un combat краен резултат от битка; heureuse issue щастлив край; 3. f. pl. трици и други остатъци от смляно жито; карантии на животно; 4. loc. prép. а l'issue de на излизане от; след свършването на, в края на; 5. ост. излизане. Ќ Ant. accès, entrée; commencement. -
16 judiciaire
adj. (lat. judiciarius) 1. съдебен; vente judiciaire продажба по решение на съдебните власти; pouvoir judiciaire съдебна власт; enquête judiciaire съдебно следствие; erreur judiciaire съдебна грешка; acte judiciaire съдебен акт; poursuite judiciaire съдебно преследване; combat (duel) judiciaire ист. двубой по решение на съдебните власти (в Средновековието); 2. ост., филос. който се отнася до преценка; faculte judiciaire (ou la judiciaire) способност да се различава истината от лъжата. -
17 marcher1
v. (frq. markôn "marquer, imprimer le pas") I. v.intr. 1. ходя, вървя, движа се; стъпвам, крача, марширувам; marcher1 а quatre pattes ходя на четири крака; marcher1 а pas de loup стъпвам с котешки стъпки (много тихо); marcher1 а pas de tortue вървя като костенурка, много бавно; automobile qui marche а 150 km а l'heure автомобил, който се движи със 150 км в час; 2. воен. напредвам; встъпвам; marcher1 au combat встъпвам в битка; 3. прен. вървя, работя, функционирам; 4. изминавам, изтичвам, вървя си; 5. напредвам, развивам се, прогресирам; отивам постепенно (към нещо); marcher1 а la ruine отивам постепенно към гибел; II. v.tr. меся, тъпча, мачкам; marcher1 de l'argile меся глина. Ќ faire marcher1 qqn. принжудавам някого да слуша, да се подчинява; marcher1 du même pas dans une affaire вървя в крак с другите; marcher1 sur la France арго обущата ми са скъсани; marcher1 sur les traces de qqn. вървя по стъпките на някого, следя някого отблизо; marcher1 sur qqn. настъпвам някого; тъпча, мачкам някого; marcher1 sur les charbons ardents стъпям върху тръни; marcher1 sur les brisées de qqn. опитвам се да изместя някого (съперник, любовник); marcher1 sur des њufs действам внимателно; marcher1 en crabe вървя накриво; marcher1 comme un escargot вървя много бавно; marcher1 sur un (son) petit nuage разсеян съм; не внимавам; marcher1 sur les plates-bandes de qqn. действам без да зачитам правата на другите; marcher1 sur (le corps) le ventre de qqn. успявам на гърба на някого. -
18 nageur,
euse m., f. (de nager) 1. плувец; 2. гребец; 3. pl. плаващи птици. Ќ nageur, de combat плувец, специално съоръжен за плуване под вода; maître nageur, треньор по плуване. -
19 nègre,
euse m., f. (esp. ou port. negro "noir") 1. негър; nègre, blanc, nègre,esse blanche негър с по-светла кожа; 2. adj. негърски, чернокож; art nègre,, musique nègre, негърско изкуство, негърска музика; 3. тъмнокафяв ( за цвят). Ќ vouloir blanchir un nègre, искам невъзможното; travailler comme un nègre, работя много; parler petit nègre, говоря лошо френски; un combat de nègre,s dans un tunnel събитие, което е станало в пълен мрак, тъмнина; faire comme le nègre, продължавам. -
20 rififi
m. (de rif "combat", d'o. it.) арго бой, кавга.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
combat — [ kɔ̃ba ] n. m. • 1538; de combattre 1 ♦ Action de deux ou de plusieurs adversaires armés, de deux armées qui se battent. ⇒ bataille. Spécialt Phase d une bataille. ⇒ 1. action, affrontement, choc, engagement, mêlée, 1. rencontre; baroud. Combat… … Encyclopédie Universelle
combat — COMBAT. subs. masc. L action par laquelle on attaque, ou l on se défend. Combat d homme à homme. Combat singulier. Combat d une armée contre une autre armée. Combat douteux. Combat à outrance. Combat opiniâtre. Combat sanglant. Combat sur terre.… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
combat — Combat, m. acut. C est la meslée en bataille, de deux ou plusieurs, Certamen, Decertatio, Dimicatio, Discrimen, Praelium, Pugna, Conflictus, Selon ce on dit, Le combat a esté cruel, furieux, merveilleux entre les deux armées, Acriter admodum… … Thresor de la langue françoyse
combat — Combat. s. m. L action par laquelle on combat contre quelqu un. Combat d homme à homme. combat singulier. combat d une armée contre une autre armée. combat douteux. combat à outrance. combat opiniastré. combat sanglant. combat sur terre. combat… … Dictionnaire de l'Académie française
Combat 18 — Logo derived from the Totenkopf used by the 3rd SS Panzer Division of the Waffen SS. Motto Whatever it takes Formation 1992 Type … Wikipedia
Combat 18 — Lema Cueste lo que cueste Tipo Nacionalismo Blanco, Supremacía blanca Objetivos Formación paramilitar que pretende levantar un gobierno bajo la estructura del nacional socialismo. Combat 18 o C 18 es una organización de tendencia n … Wikipedia Español
Combat 84 — ist eine Band aus der britischen Oi! Szene und stammt aus dem Londoner Stadtteil Chelsea. Inhaltsverzeichnis 1 Geschichte 2 Politik 3 Diskografie 4 Weblinks … Deutsch Wikipedia
Combat 84 — Also known as The 7th Cavalry Origin Chelsea, London, England Genres Oi!, Punk rock Years active 1981 1984 … Wikipedia
Combat — (französisch Kampf ) steht für: Combat (Résistance), französische Résistance Gruppe Combat (Zeitung), französische Zeitung Combat Spirituel, afrikanische Pfingstkirche Combat 18, Terrororganisation Combat 84, britische Band Siehe auch: Ace Combat … Deutsch Wikipedia
Combat 18 — (или C18) британская праворадикальная террористическая организация, основанная неонацистской организацией «Blood and Honour» после заключения соглашения между Британским национальным фронтом и фанатской группировкой «Chelsea Headhunters» в… … Википедия
Combat — Com bat, n. [Cf. F. combat.] 1. A fight; a contest of violence; a struggle for supremacy. [1913 Webster] My courage try by combat, if thou dar st. Shak. [1913 Webster] The noble combat that twixt joy and sorrow was fought in Paulina. Shak. [1913… … The Collaborative International Dictionary of English
