-
21 camarade
m., f. (du lat. camera "chambre") 1. другар, колега; camarade d'école съученик; camarade de classe съученик; 2. разг. приятел; un vieux camarade стар приятел; 3. другарю ( обръщение между членовете на социалистическите и комунистическите партии). Ќ Ant. inconnu, enuemi. -
22 cambrer
v.tr. (de cambre, forme normanno-picarde de chambre, lat. camurum "courbé") огъвам, прегъвам; cambrer les reins изпъчвам се, като леко наклонявам тялото си назад; se cambrer огъвам се, прегъвам се; изпъчвам гърдите си. -
23 cambrioleur,
euse m., f. (de l'arg. cambriole "chambre", provenç. cambro) обирджия, крадец (на квартира, стая, жилище) ( с взлом). -
24 cambrouse
ou cambrousse f. (provenç. cambrous, ouso "valet, femme de chambre" et cambrousso "cahute") разг., негат. 1. поле; 2. село, провинция. -
25 caméra
f. (lat. camera "chambre") кинокамера; caméra de télévision телевизионна камера; caméra de vidéo видеокамера. -
26 camériste
f. (de l'esp. camara "chambre") 1. лит. камериерка; 2. ист. дама, прислужваща на испанската или италианската принцеса. -
27 cellier
m. (lat. cellarium, de cella "chambre а provisions") килер, зимник. Ќ Hom. sellier. -
28 cellule
f. (lat. cellula, de cella "chambre") 1. килия; 2. килийка (пчелна); 3. анат. клетка; cellule nerveuse нервна клетка; 4. тяло на самолет; 5. обитаема площ. Ќ cellule photovoltaïque фотоклетка, произвеждаща енергия от слънцето; cellule disciplinaire карцер; cellule de lecture четяща глава (на аудио- и видеосистема); cellule de production производствена бригада; cellule d'un parti politique низова организация ( на политическа партия). -
29 celui
(m.) pron.dém. (lat. pop. °ecce illui) (f. celle, m. pl. ceux, f. pl. celles) този, тази, това, тези; употребява се: 1. в съчет. с относително местоимение; celle qui vient est convenable тази, която идва, е подходяща; 2. пред предлога de: la porte de la chambre et celle du salon вратата на стаята и тази на хола; 3. следван от частицата ci или là; celui-ci (celle-ci, ceux-ci, celles-ci) този тук, тази тук, тези тук (означава предмет, който се намира близо до лицето, което говори); celui-là (celle-là, ceux-là, celles-là) онзи там, онази там, онези там (означава предмет, който се намира далеч от лицето, което говори); 4. пред предлог, различен от de: les années passées et celles а venir изминалите години и тези които ще дойдат. -
30 chambellan
m. (frq. °kamarling, rad. lat. camera "chambre") шамбелан, камерхер (офицер, натоварен с вътрешната служба в жилището на владетел); grand chambellan главен шамбелан. -
31 chambrée
f. (de chambre) 1. пълна стая с хора; 2. работници или войници, които живеят заедно в една стая; 3. обща спалня на войници. -
32 chambrer
v.tr. (de chambre) 1. ост. затварям някого (поставям нещо) в стая; 2. в съчет. chambrer une bouteille de vin поставям бутилка вино в стая (за да приеме стайна температура); 3. разг. подигравам се с някого; изолирам някого, за да му втълпя нещо. -
33 chambrette
f. (de chambre) стаичка. -
34 chambrière
f. (de chambre) 1. ост. домашна прислужница, камериерка; 2. вид дълъг камшик; 3. подпорка за кола, когато не е впрегната. -
35 chambriste
m., f. (de musique de chambre) музикант, специализирал се в изпълнението на камерна музика. -
36 chauffe
f. (de chauffer) 1. стопляне, загряване; surface de chauffe част от повърхността на парен котел, която се нагрява направо от огъня; chambre de chauffe отделение за парните котли в кораб; 2. техн. огнище в пещ за разтопяване; 3. bleu de chauffe работен комбинезон. -
37 clair,
e adj., m. et adv. (lat. clarus) 1. светъл; la chambre est clair,e стаята е светла; des yeux bleu clair, светлосини очи; 2. чист, прозрачен, бистър; ruisseau clair, бистър поток; 3. ясен; voix clair,e ясен глас; temps clair, ясно време; 4. рядък; разреден; sauce clair,e рядък сос; bois clair, рядка гора; 5. разбираем, ясен, понятен; idée clair,e разбираема идея; c'est clair, това е ясно; това е сигурно (Швейцария); 6. m. ост. светлина; le clair, de lune лунна светлина; 7. adv. ясно, светло; il fait clair, ясно е, светло е (за времето); 8. adv. очевидно, ясно; 9. m. светла част от картина, гоблен и др.; 10. част от тъкан, през която минава светлина. Ќ tirer une affaire au clair, разкривам, изяснявам тайна, афера; voir clair, добре разбирам, ясно ми е; sabre au clair, сабя, която е извадена от ножницата; tirer au clair, прецеждам течност; être au clair, sur qqch. имам ясна идея за нещо; télégramme en clair, телеграма, която не е шифрована; diffusion en clair, излъчване на програма, която не е кодирана (телевизия); le plus clair, de най-голямата част от; parler clair, говоря направо, без премълчаване; avoir l'esprit clair, много съм проницателен. Ќ Ant. obscur, trouble, confus, foncé, opaque; dense, épais, serré; sale, trouble; rauque; obscur; compliqué, difficile, embrouillé; douteux, louche. Ќ Hom. claire, clerc. -
38 commerce
m. (lat. commercium, rac. merx, mercis "marchandise") 1. търговия; търгуване; commerce de l'Etat държавна търговия; commerce en gros търговия на едро; commerce en détail търговия на дребно; faire du commerce търгувам: chambre de commerce търговска камара; commerce international международна търговия; commerce extérieur външна търговия; registre du commerce фирмен (търговски) регистър; 2. ост., лит. начин на отнасяне, обноски; общуване, връзки, разговори; 3. магазин, бутик. Ќ faire commerce de продавам; faire commerce de ses charmes ост., шег. проституирам. -
39 commune
f. (lat. communia, de communis "commun") 1. община; 2. ист. град, който не принадлежи на феодал и е свободен; 3. комуна; commune populaire народна комуна (в Китай през 1958 - 1978 г.). Ќ la Commune Парижката комуна; Chambre des communes камара на общините ( долна камара на английския парламент). -
40 communiquer
v. (lat. communicare "être en relation avec") I. v.tr. 1. съобщавам; communiquer une nouvelle съобщавам новина; 2. разгласявам; 3. предавам; communiquer un mouvement а предавам движение на; communiquer une maladie предавам болест, заразявам; 4. споделям; communiquer sa joie споделям радостта си; II. v.intr. 1. съобщавам се; имам връзка; la chambre communique avec la salle de bains стаята има връзка с банята; 2. общувам; communiquer avec qqn. общувам с някого; 3. влияя на общественото мнение.
См. также в других словарях:
chambre — [ ʃɑ̃br ] n. f. • fin XIe; lat. camera « voûte »; gr. kâmara I ♦ Pièce. 1 ♦ Vx Pièce d habitation. ⇒ pièce, salle. (Suisse) Chambre à manger : salle à manger. Mod … Encyclopédie Universelle
chambre — CHAMBRE. s. fém. Il se dit De la plupart des pièces d une maison, et principalement de celle où l on couche. Chambre à coucher. Belle chambre. Chambre de parade. Chambre bonne et chaude. Chambre parquetée, lambrissée, boisée, planchéiée, carreléc … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
chambre — CHAMBRE. s. f. Piece d un logis dans laquelle on couche ordinairement. Chambre quarrée. belle chambre. chambre de parade. chambre bonne & chaude chambre parquetée, lambrissée, boisée, plancheyée, carrelée. chambre haute. chambre basse. premiere,… … Dictionnaire de l'Académie française
chambre — Chambre, Semble qu il vienne de Camera. Une chambre à coucher et à dormir, Cubiculum, Thalamus, AEdes. Homme de chambre, Cubicularius. Chambre bien clere, Illustre cubiculum vsque in vesperum, B. La premiere chambre, Salutatorium cubiculum,… … Thresor de la langue françoyse
Chambre — [ʃãbr; französisch von lateinisch camera] die, / s, 1) allgemein: Zimmer. Chambre séparée das, / s s, veraltet für: kleines Nebenzimmer, besonders in Hotels und Restaurants, für ungestörte Zusammenkünfte. 2) Recht … Universal-Lexikon
Chambre 13 — est un film français réalisé par André Hugon, sorti en 1942. Sommaire 1 Synopsis 2 Fiche technique 3 Distribution 4 Lien externe … Wikipédia en Français
Chambre de l'œil — ● Chambre de l œil partie de l œil comprise entre la cornée et l iris, dite aussi chambre antérieure, et qui renferme l humeur aqueuse … Encyclopédie Universelle
chambre — (Mál.) m. *Granuja. * * * chambre. m. Mál. pillo2. || 2. El Salv. chisme (ǁ noticia que pretende indisponer) … Enciclopedia Universal
chambré — chambré, ée (cham bré, brée) adj. 1° En parlant des pièces d artillerie, qui a des chambres. 2° En termes de zoologie, coquilles chambrées, coquilles qui présentent plusieurs cavités séparées les unes des autres par des cloisons. ÉTYMOLOGIE… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Chambre — Désigne celui qui habite un lieu dit (la) Chambre, ou qui en est originaire. Le nom de famille est surtout porté dans l Ain et la Corrèze. Pour le sens du toponyme, voir Delcambre. Variante : Lachambre … Noms de famille
chambre — s. m. 1. Corpete solto e leve para traje doméstico de mulher. 2. Roupão caseiro de homem. 3. abrir o chambre: fugir … Dicionário da Língua Portuguesa
