-
1 cease
{si:s}
I. 1. книж. спирам, преставам
to CEASE (from) working преставам/спирам да работя
2. прекратявам, прекъсвам, преустановявам, спирам
to CEASE fire прекратявам военните действия
to CEASE payment фин. спирам плащанията, фалирам
II. n спиране, прекъсване, край
without CEASE неспирно, непрекъснато, безспир* * *{si:s} v 1. книж. спирам, преставам; to cease (from) working преста(2) n спиране, прекъсване; край; without cease неспирно, непрекъ* * *спирам; прекратявам; преставам; преустановявам; прекъсвам; пресеквам;* * *1. i. книж. спирам, преставам 2. ii. n спиране, прекъсване, край 3. to cease (from) working преставам/спирам да работя 4. to cease fire прекратявам военните действия 5. to cease payment фин. спирам плащанията, фалирам 6. without cease неспирно, непрекъснато, безспир 7. прекратявам, прекъсвам, преустановявам, спирам* * * -
2 cease fire
cease fire[´si:z¸faiə:] n примирие. -
3 cease-lire
{'shsfaia}
n воен. прекратяване на огъня/военните действия, временно поимирие* * *{'shsfaia} n воен. прекратяване на огъня/военните действия* * *n воен. прекратяване на огъня/военните действия, временно поимирие -
4 cease-fire
примирие; -
5 wonder
{'wʌndə}
I. 1. чудо
to do/work WONDERs върша чудеса, постигам изумителни резултати
it is a WONDER (that) учудващо/цяло чудо е (че)
what/no/little/small WONDER (that) разбира се, естествено, нищо чудно (че)
for a WONDER като никога
you are punctual for a WONDER и ти веднъж да си точен
the WONDER is (това) което е учудващо, е...
WONDERs will never cease ирон. виж ти какви чудеса ставали
2. нещо предизвикващо учудване/възхищение
travelling in space is one of the WONDERs of our times пътуването в космоса е едно от чудесата на нашето време
3. чудене, учудване
II. 1. чудя се, учудвам се (at на)
чудно ми е (that че)
can you WONDER at it? чудно ли е? не се ли очакваше? I shouldn't WONDER if... разг. не бих се изненадал, ако
2. чудя се, питам се, интересувам се
I WONDER why питам се/чудно защо
I WONDER! не вярвам, много се съмнявам
I WONDER whether you could tell me дали бихте могли да ми кажете (изразява неувереност при запитване)* * *{'w^ndъ} n 1. чудо; to do/work wonders върша чудеса; постигам изуми(2) {'w^ndъ} v 1. чудя се, учудвам се (at на); чудно ми е (tha* * *учудване; учудвам; почуда;* * *1. can you wonder at it? чудно ли е? не се ли очакваше? i shouldn't wonder if... разг. не бих се изненадал, ако 2. for a wonder като никога 3. i wonder whether you could tell me дали бихте могли да ми кажете (изразява неувереност при запитване) 4. i wonder why питам се/чудно защо 5. i wonder! не вярвам, много се съмнявам 6. i. чудо 7. ii. чудя се, учудвам се (at на) 8. it is a wonder (that) учудващо/цяло чудо е (че) 9. the wonder is (това) което е учудващо, е.. 10. to do/work wonders върша чудеса, постигам изумителни резултати 11. travelling in space is one of the wonders of our times пътуването в космоса е едно от чудесата на нашето време 12. what/no/little/small wonder (that) разбира се, естествено, нищо чудно (че) 13. wonders will never cease ирон. виж ти какви чудеса ставали 14. you are punctual for a wonder и ти веднъж да си точен 15. нещо предизвикващо учудване/възхищение 16. чудене, учудване 17. чудно ми е (that че) 18. чудя се, питам се, интересувам се* * *wonder[´wʌndə] I. n 1. чудо; for a \wonder учудващо; изненадващо; to do ( work) \wonders правя чудеса; it's a nine days' \wonder всяко чудо за три дни; it is a \wonder that учудващо е, че; what (no, little, small) \wonder какво (нищо) чудно; 2. учудване, чудене; to stare in \wonder гледам учудено; 3. attr който прави чудеса; II. v 1. чудя се, учудвам се (at); чудно ми е ( that че); can it be \wondered at? има ли нещо чудно (за чудене)? 2. чудя се, питам се, интересувам се; I \wonder why питам се защо; чудно защо; He will help you. - I \wonder! Той ще ви помогне. - Дали, съмнявам се; I \wonder whether you could... дали бихте могли да ... (учтива форма). -
6 strife
{straif}
1. борба, спор, несъгласие, кавга
2. съперничество, съревнование* * *{straif} n 1. борба; спор, несъгласие; кавга; 2. съперничество* * *борба; конфликт;* * *1. борба, спор, несъгласие, кавга 2. съперничество, съревнование* * *strife [straif] n 1. борба, спор, конфликт; раздор; to be at \strife with в конфликт съм с; to cease from \strife слагам оръжие; 2. ост. силен стремеж.
См. также в других словарях:
cease — I verb abate, abrogate, abstain from, adjourn, annul, arrest, be all over, be at an end, be silent, become void, bring to an end, cancel, cause to halt, check, close, come to a close, come to a standstill, come to an end, conclude, consummate,… … Law dictionary
cease — cease; cease·less; de·cease; sur·cease; cease·less·ly; cease·less·ness; … English syllables
Cease — (s[=e]s), v. i. [imp. & p. p. {Ceased} (s[=e]st); p. pr. & vb. n. {Ceasing}.] [OE. cessen, cesen, F. cesser, fr. L. cessare, v. intensive fr. cedere to withdraw. See {Cede}, and cf. {Cessation}.] 1. To come to an end; to stop; to leave off or… … The Collaborative International Dictionary of English
Cease — Cease, v. t. To put a stop to; to bring to an end. [1913 Webster] But he, her fears to cease Sent down the meek eyed peace. Milton. [1913 Webster] Cease, then, this impious rage. Milton [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
cease — [ sis ] verb ** 1. ) intransitive FORMAL to stop happening or continuing: Conversation ceased when she entered the room. The rain had almost ceased by the time we left. cease to exist: If we don t get more money, our community theater will cease… … Usage of the words and phrases in modern English
cease — This 14c loanword from French is slowly yielding to stop (as cast has to throw) except in a few set phrases (notably ceasefire and without cease) and where ‘we substitute it for stop when we want our language to be dignified’ (Fowler, 1926).… … Modern English usage
cease — (v.) c.1300, from O.Fr. cesser to come to an end, stop, cease; give up, desist, from L. cessare to cease, go slow, give over, leave off, be idle, frequentative of cedere go away, withdraw, yield (see CEDE (Cf. cede)). Replaced O.E. geswican and… … Etymology dictionary
cease — ► VERB ▪ come or bring to an end; stop. ● without cease Cf. ↑without cease ORIGIN Latin cessare, from cedere to yield … English terms dictionary
Cease — Cease, n. Extinction. [Obs.] Shak. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
cease — [sēs] vt., vi. ceased, ceasing [ME cesen < OFr cesser < L cessare, to loiter, be idle < pp. of cedere, yield: see CEDE] to bring or come to an end; stop; discontinue n. [ME & OFr ces < v.] a ceasing, as of some activity: chiefly in… … English World dictionary
cease to be — index decease, dissipate (spread out), expire, perish Burton s Legal Thesaurus. William C. Burton. 2006 … Law dictionary
