-
81 peu
adv. (lat. pop. paucum, class. pauci "en petit nombre") 1. малко; peu d'argent малко пари; 2. loc. adv. dans peu (sous peu) скоро; depuis peu отскоро; peu après малко след това, малко по-късно; peu avant малко преди това; peu а peu малко по малко; un peu (un tout petit peu) малко (съвсем малко); а peu près почти, около; а peu de chose près приблизително, горе-долу; tant soit peu много малко, в най-слаба степен; 3. loc. conj. pour peu que при условие, че; si peu que колкото и малко; peu ou prou малко или много; c'est peu que (+ subj.), c'est peu de (+ inf.) не е достатъчно да; un peu plus, un peu moins около, приблизително; pas qu'un peu разг. много. -
82 pour
prép. (lat. class. pro "devant", lat. pop. por) 1. за; faire qqch. pour правя нещо за; 2. поради, заради; le magasin est fermé pour cause de maladie магазинът не работи поради болест на собственика; 3. що се отнася до, като, за; pour toi, je suis d'accord що се отнася до теб, съм съгласен; 4. вместо; se présenter pour elle представи се вместо нея; 5. за да; il est trop poli pour être honnête много е учтив, за да бъде честен; 6. защото, тъй като; понеже; pour l'avoir trahie, elle le détesta понеже я издаде, тя го намрази; 7. против, срещу, по отношение на, към; médicament pour la fièvre лекарство против настинка; 8. loc. adv. pour ainsi dire тъй да се каже; pour lors тогава; 9. loc. conj. pour que за да; pour peu que колкото и малко да, стига само да (+ subj.); 10. loc. prép. pour l'amour de заради; 11. m. нещо за; le pour et le contre за и против. -
83 que1
pron. (lat. quem, accus. de qui) 1. pron. relat. който, когото, която, което, които; каквото, каквито, какъвто, каквато; une femme que1 j'aime жена, която обичам; advienne que1 pourra да става каквото ще; la belle fille qu'elle était красивото момиче, което тя беше...; les garçons que1 nous avons eus момчетата, които имахме; 2. pron. interr. какво, що; que1 sais-je? какво знам аз? qu'en dites-vous? какво казвате? qu'est-ce que? какво? qu'importe? какво значение има? qu'est-ce qui se passe? какво става? -
84 que3
conj. (lat. médiév. que, forme affaiblie de qui, simplification de quia, emplayé en bas lat. au sens de quod "le fait que; que") 1. че, защото (в подчинени изречения); je vois que3 vous êtes là виждам, че сте тук; voilà que3 vous souriez ето, че вие се усмихвате; а condition que3 при положение, че; non qu'il soit malade не защото е болен...; 2. откакто; voilà une semaine que3 ето седмица откакто; 3. когато, щом като; lorsque je l'ai vu et qu'il est assis когато го видях и когато той седна...; 4. в съчет. ne... que3 само; il ne pense qu'а partir той мисли само да замине; 5. от, отколкото (при сравн. степен); on le croit plus riche qu'il n'est смятам го за по-богат, отколкото е; 6. нека; qu'il entre! нека да влезе! 7. loc. conj. avant que3 преди да; pour que3 (afin que3) за да; bien que3 въпреки че; malgré que3 макар и да; sans que3 без да; 8. за подсилване на твърдение или отрицание: je joue si mal. Oh! que3 non! свиря толкова лошо. О, не, нищо подобно! -
85 qui
pron. (lat. qui) 1. който, когото; les gens qui nous intéressent хората, които ни интересуват; moi qui suis grand аз, който съм голям; qui vivra verra който е жив, ще види; qui vous savez когото познавате (чието име знаете) - за човек, чието име се избягва да бъде споменато; un ami sans qui je n'aurais rien pu faire приятел, без когото не бих могъл нищо да направя; 2. pron. relat. кой, някой, който и да; qui sortaient des maisons, qui des petites rues някои излизаха от къщите, други от малките улички; qui que vous soyez който и да сте вие; 3. pron. interr. който, кого; qui te l'a dit? кой ти го каза? qui est-ce? кой е? qui est-ce qui arrive? кой пристига? de qui parlez-vous? за кого говорите? Ќ être sur le qui-vive нащрек съм; qui que ce soit който и да бъде; comme qui dirait разг. така да се каже; n'importe qui независимо кой. -
86 relatif,
ve adj. (lat. relativus, de relatum, supin de referre "rapporter") 1. който се отнася до; c'est relatif, а cette question това се отнася до този въпрос; 2. който зависи от друго нещо; относителен; tout est relatif, всичко е относително; 3. муз. който се отнася до две гами с еднакви ноти, от които едната е мажорна, а другата минорна; 4. грам. относителен; pronoms relatif,s относителни местоимения; 5. m. относителното, относителност; 6. непълен, несъвършен; 7. m. относително местоимение. Ќ Ant. absolu; idéal, parfait. -
87 rester
v.intr. (lat. restare) 1. оставам; rester seul оставам сам; rester auprès de qqn. оставам близо до някого; je ne peux pas rester не мога да остана; rester а déjeuner оставам на обяд; rester jeune оставам млад; restent deux questions остават два въпроса; il ne reste qu'un bout de pain остава само парче хляб; il reste beaucoup а faire още много остава да се направи; mille francs restent а payer хиляда франка остават да се платят; reste а savoir pourquoi остава да се разбере защо; il ne me reste plus qu'а vous remercier остана само да ви благодаря; 2. оставам, просъществувам; c'est une њuvre qui restera това е творба, която ще просъществува дълго; ce surnom lui est resté този прякор му остана; 3. оставам, пребивавам, стоя; rester debout оставам прав; rester quelque part оставам някъде; 4. диал. живея, обитавам. Ќ en rester là оставам, спирам се там, докъдето съм стигнал; il n'en reste pas moins que все пак; y rester разг. умирам; rester en travers de la gorge запречва ми се в гърлото, не мога да го преглътна. Ќ Ant. se déplacer, disparaître, s'esquiver, partir, quitter; bouger; s'effacer, passer. -
88 revenir
v.intr. (de re- et venir) 1. идвам отново; revenir le soir идвам отново вечерта; 2. връщам се, завръщам се revenir sur ses pas връщам се назад, по стъпките си; je reviens tout de suite връщам се веднага; revenir de l'école връщам се от училище; 3. идва ми на ума, спомням си; ce nom revient souvent dans ma mémoire това име се появява често в паметта ми; ça me revient! спомням си! 4. връщам се на; започвам отново, подновявам, възобновявам; revenir sur une question връщам се отново на някакъв въпрос; la conversation revient sur ce sujet разговорът се връща на тази тема; revenir а de meilleurs souvenirs връщам се към по-приятни спомени; 5. прен. успокоявам се; 6. избавям се, отърсвам се; revenir de ses illusions отърсвам се от илюзиите си; 7. оправям се, опомням се, съвземам се, идвам на себе си; revenir а soi идвам на себе си; 8. падам се, принадлежа; la couronne revient а lui короната се пада на него; 9. отказвам се; променям; revenir sur sa promesse отказвам се от обещанието си; 10. свеждам се, означавам; cela revient au même това означава едно и също; 11. излиза ми, струва; cela m'est revenu très cher това ми излезе много скъпо; 12. оздравявам; revenir d'une maladie оздравявам от болест; 13. в съчет. faire revenir леко запичам, запържвам; 14. ост. подхождам; cette nappe revient bien а cette table тази покривка подхожда на масата; 15. разг. ставам отново чист; après le lavage les rideaux sont revenus след изпирането завесите са чисти. Ќ il m'est revenu que узнах, че; revenons а nos moutons! да се върнем на темата! revenir sur le compte de qqn. променям мнението си за някого; il n'y a plus а y revenir не настоявайте повече; n'en pas revenir крайно съм учуден; revenir aux oreilles de qqn. достигам до ушите на някого, узнавам. -
89 ridicule
adj. et m. (lat. ridiculus, de ridere "rire") 1. смешен, абсурден; rendre qqn. ridicule правя някого за смях; vanité ridicule смешна, глупава суета; c'est ridicule! това е смешно, идиотско, абсурдно! il est ridicule de смешно е да, абсурдно е да; 2. m. смешна страна, черта; смешно положение; присмех, осмиване, сатира; couvrir qqn. de ridicule осмивам някого; 3. незначителен; somme ridicule незначителна сума; 4. m. ост. смешен човек; tourner qqn. en ridicule правя някого смешен. -
90 rire1
v. (lat. ridere) I. v.intr. 1. смея се, разсмивам се; rire1 jaune смея се принудено, насила; crever de rire1 умирам от смях; rire1 pour un rien смея се за нищо; rire1 aux éclats смея се до сълзи; 2. подсмивам се; rire1 sous cape подсмивам се под мустак; 3. ост. rire1 а qqn. усмихвам се на някого; 4. имам приятен, весел, радостен вид, забавлявам се; 5. разг. шегувам се, не говоря сериозно; avoir toujour le mot pour rire1 шегувам се при всеки повод; c'est pour rire1 това е шега, не е сериозно; sans rire1, n'est-ce-pas? сериозно, нали? 6. подигравам се; rire1 des sottises de qqn. подигравам се на глупостите на някого; rire1 au nez de qqn. подигравам се в очите на някого; se rire1 de 1. ост. подигравам се с някого; 2. ост., лит. отнасям се зле с някого, презирам го. Ќ rire1 aux anges усмихвам се разсеяно и без причина; se tordre de rire1 смея се неудържимо; il n'y a pas de quoi rire1 работата (положението) е сериозно; avoir le mot pour rire1 намирам винаги какво смешно да кажа; rira bien qui rira le dernier погов. смее се най-добре този, който се смее последен; tel qui rit vendredi, dimanche pleurera погов. след смях идва и плач. Ќ Ant. pleurer. -
91 savoir1
v.tr. (lat. pop. °sapere (e long), class. sapere (e bref) "goûter, connaître") 1. зная, знам; je ne sais pas votre nom не зная името ви; 2. умея; savoir1 son métier умея това, което работя; savoir1 écouter умея да изслушвам; 3. мога; je sais le faire мога да го направя; 4. узнавам; reste а savoir1 s'il en est capable остава да се узнае дали той е способен на това; 5. познавам, зная; ne vous dérangez pas, je sais le chemin не се притеснявайте, познавам пътя; 6. известно е, знае се; on sait que известно е, че; 7. съобщавам, известявам; ce que je vais vous faire savoir1 това, което ще ви съобщя; 8. зная, имам познания, опит; 9. loc. conj. в съчет. а savoir1 а именно ( при изброяване). Ќ c'est а savoir1 ще видим; трябва да се провери; faire savoir1 съобщавам; que je sache доколкото зная, доколкото ми е известно. Ќ Ant. ignorer. -
92 seul,
e adj. (lat. solus) 1. сам; самотен; rester seul, оставам сам; il est seul, dans la vie той е самотен в живота; 2. единствен; il est seul, de son espèce той е единствен по рода си; 3. adj. seul,s doivent compter les faits positifs единствено положителните факти трябва да се отбележат; 4. m., f. един-единствен човек; le, la seul,(e) единственият човек; j'étais le seul, avec une blouse аз бях единственият човек с блуза. Ќ pas un seul, нито един; никой; seul, а seul, очи в очи. -
93 seulement
adv. (de seul) 1. само; l'homme ne vit pas seulement de pain човек не живее само с хляб; 2. но, обаче; само че; leur maison est très haute, seulement elle n'est pas solide тяхната къща е много висока, само че не е много здрава; 3. поне, ако, ако само; si seulement je pouvais dormir поне да можех да спя; 4. нито, дори; sans avoir seulement le temps d'avaler sa soupe дори да нямаш време да изядеш супата си; 5. току-що; il vient seulement d'arriver току-що пристигна. -
94 si1
adv. (lat. sic) 1. така, толкова, до такава степен; je suis si1 triste толкова съм тъжен; 2. loc. conj. si1 que колкото и да; si1 peu que колкото и малко да; si1 bien que така че; 3. particule да; ce n'est pas du poison? Si! C'est du poison! Това нали не е отрова? Да, това е отрова! -
95 si2
conj. (lat. si) 1. ако; дали; как, колко, доколко, до каква степен; si2 j'avais su ако знаех; 2. particule при въпрос дали; et si2 elle se fâche? дали тя няма да се ядоса?; 3. loc. conj. si2 ne поне; que si2 в случай когато; si2 tant est que ако е истина, че; si2 ce n'est que освен ако; 4. m. вероятност, възможност. -
96 sonné,
e adj. (de sonner) 1. оповестен чрез звънене; il est midi sonné, точно обяд е; 2. навършен; il a soixante ans bien sonné,s той има навършени точно шестдесет години; 3. разг. ударен, повален от удар; 4. прен., разг. луд, пернат; il est complètement sonné, той е напълно побъркан. -
97 sortir1
v. (p.-к. de sortir3, ou du lat. pop. °surctus, class. surrectus, de sorgere "jaillir") I. v.intr. 1. излизам; sortir1 de chez soi излизам от дома си; elle sortait peu тя излизаше рядко (на спектакли, заведения и др.); 2. излизам, тръгвам, напускам; sortir1 discrètement излизам незабелязано; 3. преставам да бъда употребяван; sortir1 de service излизам от употреба; 4. свършвам; écolier qui sort а six heures ученик, който свършва училище в шест часа; 5. излизам, освободен съм (от нещо); 6. отървавам се, освобождавам се, спасявам се, излизам; sortir1 de difficulté (d'embarras) излизам от затруднение; 7. завършвам образованието си някъде; nouvellement sorti de l'université скоро завършил университета; 8. отклонявам се, отдалечавам се; sortir1 d'un sujet отклонявам се от дадена тема; 9. излизам, отделям се; ce modèle sort de l'ordinaire този модел излиза извън обикновеното; 10. изпъквам, подавам се; les yeux lui sortaient de la tête очите му силно изпъкваха; 11. имам релеф, сила, изпъквам (за картина, мисъл и др.); 12. пониквам, появявам се; plantes qui sortent de terre растения, които поникват от земята; 13. разнасям се, разпространявам се (за топлина, миризма, искри и др.); 14. произхождам, произлизам; sortir1 du peuple произлизам от народа; 15. разхождам се; sortir1 en auto разхождам се с кола; 16. излизам, публикувам се; son livre est sorti публикуваха книгата му; 17. разливам се; rivière qui sort de son lit реката, която се разлива, прелива; 18. дерайлирам (за влак); излизам, отклонявам се от пътя (за автомобил); 19. тегля се, падам се; sujet qui sort а un examen тема, която се пада на изпит; 20. излекувам се; sortir1 de maladie излекувам се от болест; II. v.imp. излиза; il n'est rien sorti de nos recherches нищо не излезе от нашите изследвания; III. v.tr. 1. изваждам; извеждам; извличам; sortir sa voiture du garage изваждам колата си от гаража; 2. освобождавам, избавям; sortir1 d'affaire qqn. избавям някого от дадена ситуация; 3. разг. говоря, дрънкам, бръщолевя; 4. пускам на пазара, публикувам; 5. нар. пъдя, изпъждам; 6. разхождам, извеждам; sortir1 son chien извеждам кучето си; se sortir1 de разг. намирам изход. Ќ sortir1 de soi-même отказвам се от себе си; sortir1 des bornes излизам от границите; sortir1 de ses gonds излизам вън от себе си; sortir1 des rails дерайлирам, излизам от релсите; sortir1 du monde умирам; sortir1 les pieds en avant изнасят ме с краката напред ( умрял съм). -
98 suri,
e adj. (de surir) вкиснал; ce vin est est un peu suri, това вино е леко вкиснало. -
99 temps
m. (lat. tempus) 1. време; avoir le temps имам време; depuis quelque temps от известно време; en peu de temps за кратко време; gagner du temps печеля време; il y a quelque temps преди известно време; la plupart du temps през по-голямата част от времето (най-често); en un rien de temps за много кратко време; tout le temps непрекъснато, постоянно; employer son temps а un travail използвам времето си за работа; 2. време, епоха, период, сезон; dans le temps някога, в миналото, преди години; en mon temps през моето време; être de son temps крача със своето време; les temps modernes настоящето; 3. време (атмосферни промени); temps couvert (gris, chargé) облачно време; gros temps бурно море; temps clair, serein ясно време; le temps se gâte времето се разваля; 4. муз. такт; une mélodie а trois temps мелодия в 3/4 такт (в тривременен такт); 5. грам. време; les temps de l'indicatif времената на изявителното наклонение; 6. техн. moteur а quatre temps четиритактов двигател; moteur а deux temps двутактов двигател; 7. спорт. време (измерено с хронометър при надбягване); temps mort време, когато съдия на футболен мач прекъсва играта; 8. loc. adv. а temps навреме; временно; avant le temps преждевременно; avec le temps с време, след време; а contre temps муз. с акцент на слабото време; de tout temps (en tout temps) открай време, винаги; de temps en temps (de temps а autre) от време на време; en son temps (en temps utile) своевременно; en même temps едновременно, същевременно; entre temps междувременно; en temps et lieu в най-удобен момент и където му е мястото; dans le temps разг. едно време, отдавна; du temps que когато, щом. Ќ avoir fait son temps излизам от употреба; le temps est un grand maître погов. времето е най-добрия учител; le temps perdu ne revient pas погов. загубеното време се не връща; le temps c'est de l'argent погов. времето е пари; prendre (tout) son temps върша нещо, без да бързам; prendre du bon temps забавлявам се; tuer le temps убивам времето; toute chose en son temps погов. всяко нещо на времето си; tout vient а temps а qui sait attendre погов. с търпение всичко се постига; sale temps pour les mouches нещата отиват към провал; il faut prendre le temps comme il vient трябва да умеем да се нагаждаме към обстоятелствата на момента; trouver le temps long отегчавам се; perdre son temps губя си времето; действам, говоря напразно; n'avoir qu'un temps не трая дълго време; par le temps qui court в настоящия момент; il y a beau temps отдавна, твърде отдавна. -
100 tenir
v. (lat. pop. °tenire, class. tenere) I. v.tr. 1. държа; tenir son chapeau а la main държа шапката си в ръка; tenir un enfant par la main държа дете за ръката; 2. държа под наем; наемам; 3. задържам; le médecin m'a tenu là pendant une demi-heure лекарят ме задържа тук за половин час; 4. съдържател съм, съдържам; bouteille qui tient le litre бутилка, която съдържа цял литър; 5. пазя, запазвам; ses cheveux tenaient la frisure косите Ј запазваха фризурата си; 6. поддържам; tenir un plat chaud поддържа ястие топло; 7. заемам; tenir une position воен. заемам позиция; 8. произнасям (реч, беседа); 9. провеждам; tenir une assemblée (une réunion) провеждам събрание; 10. ръководя, управлявам; tenir qqn. ръководя някого; tenir un hôtel управлявам хотел; 11. прен. считам, смятам; tenir un fait pour certain считам даден факт за сигурен; 12. наследявам; il tient cela de son père наследил го е от баща си; 13. поемам (за посока); движа се; conducteur qui tient sa droite шофьор, който кара от дясната страна; 14. извършвам изпълнявам; tenir une charge изпълнявам задължение; tenir un emploi изпълнявам дадена длъжност; 15. удържам, държа; tenir parole удържам на думата си; tenir un pari изпълнявам облога си; 16. в съчет. tenir а jour държа в изправност (дневник, търговски книги и др.); tenir compagnie държа, правя компания; tenir compte (note) държа сметка (бележка) tenir conseil съвещавам се; tenir en respect държа в респект, страх (подчинение); tenir en secret пазя в тайна; tenir l'affiche не слизам от афиша; tenir l'air, le vol ав. държа се във въздуха; tenir les livres счетоводител съм; tenir la mer плавам в открито море (за кораб); tenir lieu de замествам; tenir rigueur сърдя се; tenir tête противопоставям се; II. v.intr. 1. държа, устоявам; tenir bon, tenir ferme държа (се) здраво; 2. задържам се, стоя; n'y tenant plus, il est parti не можейки да стои повече, той си тръгна; 3. побирам; nous ne tiendrons pas tous dans la voiture няма да можем да се поберем всички в колата; 4. продължавам, трая; leur union tient toujours връзката им все още продължава; 5. поддържам; tenir pour une opinion поддържам дадено мнение; III. v.tr.ind. 1. tenir а qqn., а qqch. прикрепен съм; държа за; желая много; 2. произлизам, произтичам; а quoi donc tient son illusion? откъде произлиза тази му илюзия? 3. tenir de qqn., de qqch. приличам, имам общи черти с; il a de qui tenir има на кого да прилича; IV. v. pron. se tenir 1. стоя държа се; se tenir les bras croisés стоя със скръстени ръце (безделнича); se tenir sur ses gardes (sur le qui-vive) стоя нащрек; 2. държим се (хванали сме се); 3. считам се, смятам се; je me tiens pour insulté считам се за обиден; 4. s'en tenir а задоволявам се с; ограничавам се с; s'en tenir là спирам се ( ограничавам се за нещо). Ќ а l'impossible nul n'est tenu погов. от никого не може да се иска нещо невъзможно; en tenir pour qqn. държа за някого, влюбен съм в някого; faire tenir qqch. а qqn. изпращам, доставям, връчвам нещо на някого; mieux vaut tenir que courir ou un tiens vaut mieux que deux tu l'auras погов. по-добре да притежаваш, отколкото да имаш да вземаш; tenir la main а une chose внимавам зорко за нещо; tenir son rang държа се достойно на поста, който заемам; tenir table ouverte обичам да каня (приемам) гости на трапезата си; tenir un pari хващам се на бас; tiens! а! я гледай! я виж! как така! en tenir une bonne пиян съм; se tenir bien а table имам добър апетит.
Страницы
См. также в других словарях:
Est! Est!! Est!!! Di Montefiascone — DOC Est! Est!! Est!!! Di Montefiascone Décret d’appellation 03/03/1966 Date de parution au Journal officiel italien 07/05/1966, n 111 Rendement (raisin/hectare) 130 q … Wikipédia en Français
Est! Est!! Est!!! di Montefiascone — DOC Est! Est!! Est!!! Di Montefiascone Décret d’appellation 03/03/1966 Date de parution au Journal officiel italien 07/05/1966, n 111 Rendement (raisin/hectare) 130 q Re … Wikipédia en Français
Est! est!! est!!! di montefiascone — DOC Est! Est!! Est!!! Di Montefiascone Décret d’appellation 03/03/1966 Date de parution au Journal officiel italien 07/05/1966, n 111 Rendement (raisin/hectare) 130 q … Wikipédia en Français
Est-anglie — Les royaumes de l Heptarchie (en jaune) vers 800 … Wikipédia en Français
EST — or Est or est may stand for:EST or Est or est*EST, a student run volunteer EMS team at Washington University in St. Louis. * est in French, meaning east , as in referring to France and to the Alsace, Franche Comté and Lorraine régions * est a… … Wikipedia
EST — bezeichnet: Est en Opijnen, eine ehemalige niederländische Gemeinde, die 1978 nach Neerijnen eingegliedert wurde Est (Burkina Faso), eine Region in Burkina Faso, Westafrika Est (Kamerun), eine Provinz in Kamerun, Afrika Est (Frankreich), eine… … Deutsch Wikipedia
ESt — bezeichnet: Est en Opijnen, eine ehemalige niederländische Gemeinde, die 1978 nach Neerijnen eingegliedert wurde Est (Burkina Faso), eine Region in Burkina Faso, Westafrika Est (Kamerun), eine Provinz in Kamerun, Afrika Est (Frankreich), eine… … Deutsch Wikipedia
Est (Homonymie) — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
Est — bezeichnet: Est en Opijnen, eine ehemalige niederländische Gemeinde, die 1978 nach Neerijnen eingegliedert wurde In der französischen Sprache die Himmelsrichtung Osten, davon abgeleitet östliche Regionen mehrerer Staaten: Est (Burkina Faso), eine … Deutsch Wikipedia
Est (point cardinal) — Est Pour les articles homonymes, voir Est (homonymie). Est L est est un point cardinal, opposé à l ouest. Il correspond a … Wikipédia en Français
Est De L'Ontario — L’Est de l Ontario est une région de la province canadienne de l Ontario. Elle s étend d Ottawa au fleuve Saint Laurent. En 2004 la population s élevait à 1 647 000 (41.3% 226 705 francophones). Histoire … Wikipédia en Français
