-
1 blé
m. (p.-к. frq. °blad ou gaul. °blato "farine") 1. жито ( растение), Triticum aestivum; 2. жито (зърно); un sac de blé чувал с жито; moudre le blé меля житото; 3. нива, засята с жито; 4. житни растения; 5. разг. пари. Ќ blé noir елда; blé d'Inde ост. (Канада) царевица; blé indien ост. царевица; blé cornu ръж; manger son blé en herbe погов. изразходвам приходите си предварително. -
2 battre
v. (lat. battuere, puis battere, d'o. gaul.) I. v.tr. 1. бия, удрям, набивам; battre qqn. а coups de poing бия някого с юмруци; 2. разбивам, побеждавам; battre l'ennemi разбивам, побеждавам неприятеля; battre qqn. aux échecs побеждавам някого на шахмат; il s'est fait battre aux élections той изгуби изборите; battre un record правя нов рекорд; 3. тупам, отупвам, пухам; battre un tapis изтупвам килим; 4. чукам, разбивам; battre les њufs разбивам яйца; 5. отъпквам, трамбовам; battre la terre отъпквам, трамбовам земя; 6. сплесквам, разплесквам, правя на тънки листове (метал); кова; 7. дрънкам; battre de la laine дрънкам вълна; 8. бруля; 9. вършея, очуквам; battre le blé вършея жито; 10. сека; battre du bois сека дърва; battre monnaie сека пари; 11. бутам, бия; battre du beurre бия масло; 12. воен. обстрелвам с артилерийски огън; II. v.tr.ind. et v.intr. 1. бия, пулсирам; le tombour bat барабанът бие; son cњur bat сърцето му бие; 2. пляскам, ръкопляскам; battre des mains ръкопляскам; 3. удрям, блъскам; чукам; battre contre разбивам се в (за вълнЂ); 4. затръшвам, блъскам се; la porte bat вратата се блъска; III. se battre v. pron. 1. бия се; se battre en duel бия се на дуел, дуелирам се; 2. карам се; 3. мъча се; se battre une heure avec cette serrure мъча се цял час с тази ключалка; 4. удрям се, блъскам се; очуквам се; вършея се. Ќ avoir les yeux battus имам кръгове около очите; battre le pays разг. обхождам страната; battre en retraite воен. отстъпвам в ред, в порядък; battre froid а qqn. разг. отнасям се студено с някого; battre la campagne воен. разузнавам; отклонявам се от темата си; battre la mesure тактувам; battre la semelle удрям крак (при маршируване); battre l'air, le vent, l'eau разг. правя дупка в морето; battre le pavé разг. скитам се безцелно, безделнича; battre les cartes размесвам карти; battre les oreilles а qqn. разг. проглушавам ушите някому; battre qqn. сразявам някого (с доводи); il faut battre le fer pendant qu'il est chaud погов. желязо се кове, докато е горещо; le cњur (le pouls) me bat много ме е страх; le soleil bat d'aplomb слънцето жари; rien ne lui bat разг. той е безсърдечен човек; battre les buissons бия храстите с пръчка, за да вдигна дивеча; battre la semelle тропам с крака, за да се стопля; battre un entrechat удрям краката си един в друг при скок на танц; battre sa coulpe ост. признавам грешката си публично; se battre les flancs правя безполезни усилия; battre pavillon français плувам под френски флаг (за кораб); battre son plein достигам разцвет, най-високата си точка; battant neuf разг., ост. съвсем нов, чисто нов. -
3 berner
v.tr. (p.-к. de l'a. fr. "vanner le blé", de bren "son") 1. подхвърлям, подмятам някого с одеяло (за наказание); 2. прен., разг. подигравам се, осмивам; 3. прен. мамя, измамвам. -
4 déblayer
v.tr. (de dé- et blé) 1. изчиствам, изравнявам почва; 2. разчиствам, очиствам, почиствам; 3. прен. премахвам (пречки); se déblayer разчиствам се. Ќ Ant. remblayer. -
5 échaudé2,
e adj. (de échauder) 1. парен, попарен; 2. спарен; blé échaudé2, спарено жито. Ќ chat échaudé2, craint l'eau froide погов. парен каша духа. -
6 emblaver
v.tr. (de blé) засявам с жито. -
7 far
m. (lat. far "blé") диал. вид лека баница, която се прави в Бретан. Ќ Hom. fard, fart, phare. -
8 farine
f. (lat. farina, rac. far "blé") 1. брашно; fleur de farine първокачествено брашно; folle farine много ситно смляно брашно; farine lactée мляко на прах; 2. опилки. Ќ de la même farine от един дол дренки; rouler dans la farine излъгвам, измамвам някого. -
9 farrago
m. (lat. farrago, rac. far "blé") ярма, зоб, смес от зърнен фураж. -
10 frumentacé,
e adj. (du lat. frumentum "blé, froment") който се отнася до житни растения, които се отглеждат заради ядливите им семена. -
11 gerbe
f. (frq. °garba) 1. сноп; gerbe de blé житен сноп; gerbe d'avoine овесен сноп; 2. букет, китка; gerbe de roses букет от рози; 3. разш. сбор от предмети, подобни на сноп; gerbe d'étincelles сноп от искри; gerbe d'eau водна струя; 4. прен. сбор от подобни неща; "La dernière gerbe" заглавие на сборник с поеми от В. Юго; 5. воен. сборът от траектории на снаряди, изстреляни към една цел от едно оръдие. -
12 gerber
v. (de gerbe) I. v. tr. 1. ост. връзвам снопи; gerber le blé връзвам на снопи жито; 2. техн. трупам, натрупвам (стоки една върху друга); II. v.intr. разг. повръщам; ça me fait gerber това ме отвращава. -
13 grain
m. (lat. granum "graine") 1. зърно, зрънце; семка; grain de blé житно зърно; grain de raisin гроздова семка; 2. pl. зърнени храни; jeter du grain aux oiseaux хвърлям зърна на птиците; poulet de grain пиле, хранено само със зърнени храни; 3. зрънце, предмет с форма на зърно; les grains d'un collier зрънцата на огърлица; grain d'ambre зрънце кехлибар; 4. трохичка, частичка, брънка; grain de sel трохичка сол; 5. фарм. гранула, малко хапче; grains de santé хапчета за възстановяване на здравето; 6. пъпка (по кожата); 7. пъпка на плат; 8. (Канада) мярка за тегло, равна на 0,002 унции или 0,0647 грама; 9. ост. стара мярка за тегло, равна на 0,053 грама; 10. мор. силен внезапен вятър, примесен с дъжд; 11. зърненост на кожа; 12. много малко количество; ne pas avoir un grain de bon sens няма капка здрав смисъл; un grain de talent съвсем малко талант; 13. внезапен кратък пороен вятър с дъжд. Ќ grain de beauté бенка (на лицето); grain d'orge ечемик (на окото); grain de plomb сачма; veiller au grain предпазлив съм, предвиждам всяка опасност; mettre son grain de sel намесвам се не намясто (в разговор); grain de contact контакт на чукче и наковалня в автомобилен двигател; avoir un grain малко съм луд. -
14 jarovisation
f. (du russe jarovoe "blé de printemps") яровизация. Ќ Syn. vernalisation. -
15 jointée
f. (de joindre) ост. шепа; une jointée de blé шепа жито. -
16 manger1
v. (lat. manducare "mâcher") I. v.tr. 1. ям, изяждам; l'appétit vient en mangeant апетитът идва с яденето; manger1 un bifteck ям бифтек; 2. изяждам, прояждам; étoffe mangée par les mites плат, прояден от молци; 3. прен. разпилявам, прахосвам, изяждам; разорявам; 4. не произнасям ясно; manger1 ses mots en parlant изяждам думите си, като говоря; 5. поглъщам, консумирам (за печка, пещ); 6. покривам, закривам, поглъщам; visage mangé de barbe лице, покрито изцяло от брада; II. v.intr. ям, храня се; manger1 au restaurant храня се в ресторант; se manger1 1. ям, храня се, изяждам се; 2. прен. ядем се един други. Ќ les loups ne se mangent pas entre eux гарван гарвану око не вади; les yeux lui mangent la figure много е слаб; manger1 а tous les râteliers смуча от много майки; manger1 а qqn. le blanc des yeux изкълвавам очите на някого, изяждам някого с парцалите; manger1 qqn. des yeux поглъщам някого с очи; salle а manger1 столова, трапезария; manger1 а sa faim ям до насита; manger1 sur le pouce ям набързо; on en mangerait! чисто, апетитно е, точно е! on pourrait manger1 par terre много е чисто; on ne te mangera pas няма страшно, няма да ти сторят зло; il y a а boire et а manger има и лошо, и добро; manger1 son blé en herbe изхарчвам, разпилявам, пропилявам парите си; manger1 de la vache enragée живея с оскъдни средства, водя мизерен живот; manger1 son pain blanc le premier започвам някаква работа откъм забавната, по-лесната страна; je ne mange pas de ce pain-là отказвам да участвам в нещо; manger1 le morceau признавам; manger1 la soupe sur la tête de (а) qqn. надвишавам някого по ръст; se manger1 le nez карам се с някого; ça ne mange pas de pain евтино е, нищо не струва. -
17 paille
f. (lat. palea "balle de blé") 1. слама; chapeau de paille сламена шапка; paille hachée плява; 2. техн. петно, дефект, шупла (в метал); 3. adj. сламеножълт, ясножълт. Ќ sur la paille в голяма мизерия, нищета; feu de paille краткотрайно, временно увлечение, усърдие; homme de paille беден, нищожен човек (без средства); лице, чието име се използва като прикритие от друго лице с непочтена цел; rompre la paille avec qqn. скъсвам отношенията си с някого; tirer а la courte paille тегля жребий; vin de paille бяло, гъсто като ликьор вино; la paille humide затвор; avoir, tenir une paille пиян съм; emporter, lever la paille завоювам забележителен успех; hacher de la paille говоря недодялано; имам силен немски акцент. -
18 pétrin
m. (lat. pestrinum "moulin а blé, boulangerie") 1. нощви; 2. прен. затруднение, затруднено положение; стеснение; se tirer du pétrin измъквам се от затруднено положение; être, se mettre (ficher, fourrer) dans un beau (joli) pétrin забърквам се в неприятна история. -
19 producteur,
trice m., f. (du lat. productus) 1. производител; du producteur, au consommateur без посредник, директно; groupement de producteur,s сдружение на производители; 2. производител на филми, продуцент; 3. adj. производителен; pays producteur, de blé страна производителка на зърно. -
20 sarrasin1
m. (de blé sarrasin, а cause de la couleur noire du grain) бот. елда, Polygomun fagopyrum.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
blé — [ ble ] n. m. • blet 1080; p. ê. frq. °blad ou gaul. °blato « farine » 1 ♦ Plante herbacée de la famille des graminées; céréale dont le grain sert à l alimentation (farine, pain). ⇒ froment. Blé commun ou blé tendre (à épis barbus; sans barbes).… … Encyclopédie Universelle
blé — BLÉ. s. mas. Plante qui produit le grain dont on fait le pain. Du blé en herbe. Du blé en tuyau. Le blé est en épi. Terre à blé. Voilà une belle pièce de blé. Blé froment. Blé seigle. Blé épais. Blés niellés, bruinés. Les blés sont beaux. Une… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
blé — (blé) s. m. 1° Nom vulgaire du froment ordinaire (graminées) avec le grain duquel on fait le pain. • .... Qui voulait bien abattre ses murailles, Qui fit avec le feu la moisson de ses blés, ROTR. Antig. IV, 1. Les grands blés, le froment… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
blé — BLÉ. s. m. Plante qui produit le grain dont on fait le pain. Blé en herbe. blé en tuyau. blé en espic. terre à blé. voilà une belle piece de blé. blé froment. blés espais, blés nielés, bruinez. les blés sont beaux. une gerbe de blé. un espic de… … Dictionnaire de l'Académie française
blé — Blé, m. Qu aucuns escrivent Bled, ainsi que le Languedoc et nations adjacentes disent Blad. Et l Italien Biada, mais le François n y prononce pas la lettre d, Triticum, et est nom general, dont les especes sont Blé froment, et Blé mestail,… … Thresor de la langue françoyse
ble — blè išt. Blè blè blè keli̇̀s žodžiùs – ar̃gi čià kalbà! … Bendrinės lietuvių kalbos žodyno antraštynas
ble — blè interj. ple: Blè blè blè kelis žodžius, tai kas čia do kalba! Vl … Dictionary of the Lithuanian Language
Ble — may refer to: Ble (band), a Greek music band. An abbreviation for Bletilla, an orchid genus. See also BLE (disambiguation) This disambiguation page lists articles associated with the same title. If an … Wikipedia
BLE Nr. 44 — DRG 79 001II Nummerierung: DRG 79 001II Anzahl: 1 Bauart: 1 D1 h2t Spurweite: 1435 mm (Normalspur) Länge über Puffer: 12.370 mm Dienstmasse: 88,3 t … Deutsch Wikipedia
Ble — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. {{{image}}} Sigles d une seule lettre Sigles de deux lettres > Sigles de trois lettres … Wikipédia en Français
BLE — is a three letter acronym that could mean:* Bessemer and Lake Erie Railroad (AAR reporting mark BLE) * Brotherhood of Locomotive Engineers, a railway labor union in the United States * The ICAO airline code for Blue Line * The IATA airport code… … Wikipedia
